ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 721
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез пълномощника по делото юрисконсулт П.П., подадена против
разпореждане от 10.01.2022 г., инкорпорирано в заповед № 167 от 10.01.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч. гр. д. №
18475//2021г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с., в частта, с която се
отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Д. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******,
ул.****** № **, ет.*, ап.***, общ. ******, обл. *******, за сумата в размер на 742.89
лева - неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по договорите за мобилни
услуги и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане. Посочва се, че заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите за неустойка с мотива, че неустоечната
клауза, въз основа на която същите се претендират, е нищожна като договорена в
противоречие на добрите нрави. В тази връзка се поддържа, че размерът на
неустойката е съгласуван с КЗП в съдебна спогодба, която е потвърдена от СГС, и
ненадвишава три месечни абонаментни такси по отношение на услугата, за която са
начислени. На следващо място се посочва, че отстъпките от цената на устройството се
явява неустойка, която е начислена с оглед закупуването на устройство на изплащане
на преференциална цена с оглед минималния срок на договора. Поддържа, че абонатът
1
се е запознал с условията на договора, приел ги е и е получил цена за различните
услуги с оглед срочния характер. Прави сравнение с практиката на други
телекомуникационни оператори. Приема, че договорената неустойка не е скрита такава
и не нарушава добрите нрави с довода, че вредата на оператора е непосредствена и
претендира цената на оборудването като своебразна компенсация.Моли за отмяна на
обжалваното разпореждане в частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, подадено от „А1 България“ ЕАД за сумата в общ размер от 742,
89 лева -неустойки съобразно подаденото заявление, както и да се признаят разноските
в претендирания от заявителя размер. Претендира се присъждането на разноски за
настоящото производство.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на
ответната страна.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че заявлението на „А1
България“ ЕАД следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице обоснована вероятност
искането на заявителя да се основава на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, т. 5
ЗЗП. Изложил е съображения, че неустойката е равна на цената на самата услуга за
оставащият период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи
цената, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Според
районния съд, въпреки ограничаването до трикратния размер на месечните
абонаментни такси, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за обема на
неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните
вреди на търговеца от това неизпълнение.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
В обжалваната част на разпореждането заповедното производство е образувано
по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника Д. П. Г. за заплащане на договорни неустойки в общ
размер на 742, 89 лева по рамков договор с № ********* от 17.10.2017 г. и приложения
към него, с който са предоставени услуги за четири номера и е извършена продажба на
две мобилни устройства. Видно от представените със заявлението заверени копия от
договора и приложенията, в тях са налице идентични клаузи, съгласно които в
случай на прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или искане на
2
потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по
техния стандартен размер без отстъпка, ведно с възстановяване на част от стойността
на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. При
съобразяване с посочените клаузи, съдът намира, че претенцията на мобилния
оператор в действителност обхваща три вида неустойки– в размер на три месечни
такси, в размер на отстъпката от цената на месечните такси и в размер на отстъпката в
цената на продадените мобилни устройства. Настоящата инстанция намира, че
договарянето на няколко, различни по вид неустойки излиза извън обезпечителната и
обезщетителната й функции. Практически се достига до хипотезата, че при
неизпълнение на един договор, кредиторът да получи различни плащания, които не
целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, т.к. ще надхвърлят в пъти това,
което той би получил от самото изпълнение, а да го обогатят. В случай се претендират
от една страна неустойка в размер на три стандартни месечни такси, а от друга
неустойка формирана от получената отстъпка в месечните такси , ведно с трета такава
– съставляваща отстъпка в продажна цена на устройства. Съдът намира, че вредите на
кредитора не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени
месечни абонаменти, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на
договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора
вече не се предоставя. Вредите от едно и също неизпълнение по договора, тоест
твърдяната забава при заплащане на месечните абонаментни такси и предсрочното му
прекратяване, не следва да се определят и като съвкупност от месечни абонаментни
вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски, ведно с
допълнителна сума за направени отстъпки от месечни такси и от продажната цена на
предоставени устройства, тъй като така се излизва извън обезпечителната и
обезщетителната функция на неустойката. Следва и да се има и предвид, че клаузата за
заплащането на отстъпки обосновава и определянето на друга крайна цена на услугата
и устройствата, тъй като така се променят първоначално договорената стойност на
същите. Въззивният съд намира, че следва в един състезателен процес да се провери
дали договорените неустойки се явяват необосновано високи, тъй като не се отчита
размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да се констатира само
обоснована вероятност или възможност за наличие на такива неравноправни клаузи,
без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за
горепосочени суми, т.к. основанието на което се претендират представлява вероятна
неравноправна клауза в потребителски договор.
Следователно разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да бъде
3
потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.01.2022 г., инкорпорирано в заповед №
167 от 10.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановено по ч. гр. д. № 18475//2021г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.,
в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. ******, ул.******* № ***, ет.**, ап.***, общ. ****, обл.*****, за сумата в размер
на 742.89 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по договорите за
мобилни услуги и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4