№ 6762
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110124822 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1
ТЗ.
Ищецът „М--------“ ЕООД твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника стоки, посочени конкретно по вид и количество в издадените от ищеца фактури
№ 44828/11.02.2021 г., № 45260/01.04.2021 г., № 45351/12.04.2021 г., № 45397/16.04.2021 г. и
№ 45527/28.04.2021 г. на обща стойност 4489,75 лв. с ДДС. Поддържа, че паричното
задължение не е погасено от ответника, поради което претендира сумата от 4489,75 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2022 г. по гр.д. № 70026/2021
г.по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът „Ф------“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че не е поръчвал описаните
стоки и не е сключвал договор с ищеца за покупката им, като признава, че между страните
съществуват търговски взаимоотношения, но поддържа, че същите се отнасят единствено до
доставка на вторични продукти (суровини и материали от полипропилен).
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327, ал.
1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по
валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за
предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за
плащане на цена в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да докаже погасяването на дълга.
По делото са представени фактури № 44828/11.02.2021 г., № 45260/01.04.2021 г., №
45351/12.04.2021 г., № 45397/16.04.2021 г. и № 45527/28.04.2021 г., които обективират
сключен между страните по делото договор за продажба на описаните в тях по вид,
количество и цена стоки – РР регранулат прозрачен/цветен, както и пликове 60/80 35 км, без
перфорация и без печат. В документите са индивидуализирани страните по договора и
продаваната стока по вид и цена, като макар и същите да не съдържат подпис на
представител на ответното дружество-купувач, видно от приетото и неоспорено от страните
заключение на ССЕ фактурите са били редовно осчетоводени в дневника на покупките на
„Ф------“ ЕООД за съответния месец април 2021 г. и дружеството е ползвало пълен данъчен
кредит по тях. Трайната съдебна практика приема, че фактурата може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване. Макар и във фактурата да не
се съдържа подпис на лице, което да е било упълномощено от купувача да получи стоката,
то търговецът е узнал за получаването й и това е установено по безсъмнен начин от
отразяването на фактурите в счетоводството му, като на основание чл. 301 ТЗ ответникът е
потвърдил извършените действия по закупуване на стоките, тъй като не им се е
противопоставил веднага след узнаването за тях, нещо повече – приел ги е и е ползвал
данъчен кредит по сключените сделки. В този смисъл е трайната и задължителна практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (преди отмяната на чл. 291 ГПК) – Решение №
23/07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о.,
Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о. и др.
С оглед на изложеното, несъмнено е, че между страните е възникнал договор за продажба на
описаните стоки и ищецът е изпълнил задължението си да ги предаде на купувача, поради
което и има право да получи цената в общ размер от 4489,75 лв. с ДДС. Следователно, при
установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право и при липса на
доказателства за погасяване на процесното задължение, исковете за претендираната цена по
процесните пет фактури следва да бъдат уважени изцяло.
2
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът (заявител) има право на направените от него
разноски съобразно уважените искове в размер на 389,80 лв., платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 999,90 лв., платени
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „М-----” ЕООД, ЕИК -----, със
седалище и адрес на управление: гр. А-------, срещу „Ф------“ ЕООД, ЕИК ------, със седалище
и адрес на управление: гр. С------, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, че
„Ф------“ ЕООД дължи на „М-----” ЕООД сумата от 4489,75 лв. с ДДС, представляваща
незаплатена цена на продадени стоки по договори, обективирани във фактури №
44828/11.02.2021 г., № 45260/01.04.2021 г., № 45351/12.04.2021 г., № 45397/16.04.2021 г. и №
45527/28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението – 07.12.2021 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2022 г. по гр.д. № 70026/2021 г.
по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „Ф------“ ЕООД, ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С------, да
заплати на „М-----” ЕООД, ЕИК -----, със седалище и адрес на управление: гр. А-------, офис
38-39, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 389,80 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от 999,90 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3