Мотиви кьм Пр. № 132/21.11.2019 г. по
НОХД № 515/2019 г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия Б.И.С. *** за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
„б” от НК.
Сьдьт откри
производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция - веднага след разпоредителното заседание по делото,
след като защитникът и подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК поискаха
наказателното производство да приключи по реда на Гл.27 от НПК.
Сьдьт на основание чл.372, ал.1 от НПК разясни на подсъдимия,
че няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан
разпит на свидетелите и вещите лица, а всички гласни и писмени доказателствени
средства, както и заключение на вещото лице/в.л./ по съдеабно-оценителната
експертиза/СОЕ/ ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
При
предварителното изслушване на страните по чл.371,т.2 от НПК подсъдимият и
защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в
обвинителния акт/ОА/ и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Прокурорът
изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия изцяло се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства.
Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят изцяло от събраните в досьдебното производство доказателства, с
определение на основание чл.372,ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира нови доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението в ОА.
Участващият
по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа обвинението предявено
против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС при
условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК в размер на 2 год. ЛС, което наказание
след като бъде редуцирано с 1/3 да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Подсъдимият
участва лично в с.з. със служебно назначен в ДП адвокат. Признава се за виновен
по предявеното обвинение и не оспорва фактите изложени в обвинителния акт. При
последната си дума моли за налагане на минимално наказание, защото е решил да
открадне, за да си купи храна и дрехи. Чрез защитника си пледира за налагане на
наказание ЛС около минимума, предвиден в НК, като се изтъкват тежкото финансово
положение на семейството на дееца, липсата на работа, самопризнанията, които е
направил, пълното съдействие за установяване на обективната истина по делото и
доброволното предаване на по-голямата част от отнетите вещи, както и ниската
стойност на тези вещи.
Сьдьт, за да постанови присъдата си приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 09.03.2019 год., около
15,30 ч. в гр. Я. подсъдимият Б.И.С. *** се намирал
в района на зеленчуков пазар „***“. Там забелязал, че на стол, поставен
зад маса № 21, намираща се в северната
част на пазара
се намира дамска чанта от
изкуствена кожа, която решил да
открадне. Забелязал, че
в този момент жената, която продавала
на посочената маса на пазара
- св. Н.В.С. *** обслужвала клиент и била с гръб към
дамската си чанта. В осъществяване на намерението си подсъдимият се приближил до
посочения стол и незабелязано от св. С. взел
посочената 1бр.дамска чанта
от изкуствена кожа, с намиращите се в нея вещи:
1 бр.мобилен телефон марка „Нокия 3“, 1 бр. лична
карта, 1 бр. кръгло розово
огледалце, 1 бр. розово портмоне
тип козметичка от плат, 1 бр.
розова козметична
чантичка /обикновена/, 1 бр. малка
ножичка, 1 бр. пинсета, 1 бр.
блистер от
„Валидол“, 1 бр. блистер от
„Лексотан“, 1 бр. блистер от
„Аген“ и сумата от 50 лева, всички
вещи собственост на Н.В.С. ***. Непосредствено след това побягнал с така отнетите вещи към
дома си. По пътя извадил
от дамската чанта мобилния телефон, сумата от 50 лв.,1 бр.
пинсета и 1 бр. малка
ножичка, а чантата заедно с останалите вещи изхвърлил. Мобилният телефон занесъл в дома на брат
си, а част от парите похарчил
за лични нужди.
С протокол
за доброволно предаване от 10.03.2019 год.
подс. Б.С. предал на полицейските органи 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокия 3“, 1 бр. ножичка,
1 бр. пинсета и сумата от 30,00 лв., за които
посочил, че ги е откраднал заедно с дамска чанта и други вещи
от зеленчуковия пазар на „Стара
автогара“ от една сергия /маса/
на 09.03.2019 год. С разписка от
14.03.2019 год. посочените вещи са върнати на
собственика им - св. Н.С..
От заключението на извършената по делото съдебно-оценителна
експертиза/СОЕ/ се установило, че общата стойност
на предмета на деянието възлизала
на 250,25 лв., като стойността на отделните вещи
е както следва: 1 бр.дамска чанта от изкуствена кожа,
на стойност 12,00 лв., 1 бр.мобилен телефон марка „Нокия 3“ на стойност
158 лв., 1 бр. лична карта
на стойност 18,00 лв., 1 бр. кръгло розово огледалце на стойност
2,00 лв., 1 бр. розово портмоне
тип козметичка от плат на
стойност 2,00 лв., 1 бр. розова
козметична чантичка /обикновена/ на стойност 2,00 лв., 1 бр. малка
ножичка на стойност 1,50 лв., 1 бр. пинсета
на стойност 0,80 лв., 1 бр. блистер от „Валидол“ на стойност
0,95 лв., 1 бр. блистер от
„Лексотан“ на стойност 2,30 лв., 1 бр. блистер
от „Аген“ на стойност 0,70 лв. и сумата
от 50 лева, всички вещи собственост
на свид. Н.В.С.
***.
От справката
за съдимост на подсъдимия се установило,
че е многократно осъждан, включително и осъждан по НОХД № *** год. и НОХД № ***
год., двете на ЯРС, за престъпления
по чл.196 от НК, по които е определено
едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 1 година, при „строг“ режим,
изтърпяно на 13.03.2015 год.; осъждан по
НОХД № *** год.по описа на ЯРС, за
престъпление по чл.196 от НК на наказание 2 год. „Лишаване от свобода“, при
„строг“ режим,
изтърпяно на 27.04.2017 год. и осъждан
по НОХД № *** год.на ЯРС, за престъпление по чл.196 от НК, на наказание 1год. и 4 мес. „ Лишаване
от свобода“ при „строг“
режим, изтърпяно на 26.09.2018 год.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост, при осъществяване на деянието, предмет
на настоящото обвинение, подс.Б.С. *** е действал в условията
на „опасен рецидив“ по смисъла
на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ и
чл.30
от НК, тъй като преди осъществяване
на процесното деяние е бил многократно
осъждан за престъпления от общ характер.
Горната
фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия от с.з. и от показанията на свидетелите Н.С., Д. С.,
П. Н., П.Г., дадени по ДП, които гласни доказателствени средства са логични,
последователни и безпротиворечиви, събрани на основание чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от всички писмени доказателства, прочетени от съда на
основание чл.283 от НПК в с.з.- справки за съдимост на подсъдимия от с.з. и ДП,
разписка за върнати вещи от ДП, протокол за доброволно предаване на вещи от ДП,
удостоверение пред „ГБДС“, както и заключение на в.л. по СОЕ, които
кореспондират както помежду си, така и с приетите от съда гласни доказателства.
От така установената фактическа обстановка
сьдьт прави следните правни изводи:
Подсъдимият Б.И.С. ***, с деянието си от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б” от НК,
т.к. на
09.03.2019 год.,
около 15,30 ч. в гр. Я., на зеленчуков
пазар „***“, от стол, поставен
зад маса №21, намираща се в северната
част на пазара,
е отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска
чанта от изкуствена кожа, на стойност 12,00 лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия 3“ на стойност 158 лв., 1 бр. лична карта на стойност 18,00 лв., 1 бр. кръгло розово огледалце на стойност
2,00 лв., 1 бр. розово портмоне
тип козметичка от плат на
стойност 2,00 лв., 1 бр. розова
козметична чантичка /обикновена/ на стойност 2,00 лв., 1 бр. малка
ножичка на стойност 1,50 лв., 1 бр. пинсета
на стойност 0,80 лв., 1 бр. блистер от „Валидол“ на стойност
0,95 лв., 1 бр. блистер от
„Лексотан“ на стойност 2,30 лв., 1 бр. блистер
от „Аген“ на стойност 0,70 лв. и сумата
от 50 лева, всички вещи на
обща стойност 250,25 лв., от владението
на собственика им Н.В.С. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство са движими потребими
и непотребими вещи, с определена стойност, годни да
бъдат употребявани по предназначението си. Подсъдимият е извършил престъплението
по чл.196, т.1 от НК – квалифицирана "кражба" в условията на „опасен
рецидив”, в състава посочен по-горе. Деянието е осъществено в условията „опасен
рецидив”, съгласно състава на чл.194, ал.1 от НК, като с отнемането на
процесните вещи/индивидуализирани по-горе/, собственост на постарадалата
Н.С., и с напускане на местопрестъплението, деянието е окончателно довършено. Подсъдимият
в качеството на извьршител е участвал в
осъществяването на деянието, като правилно ЯРП е предявила окончателно
обвинение на подсъдимия за извършена кражба в условията на „опасен рецидив”-
чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, т.к. се установи, че деянието е извършено в
5-годишния срок от изтърпяването на посочените по-горе присъди от подсъдимия,
имайки предвид разпоредбата на чл.30 от НК и данните за съдимостта на дееца.
При осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият е взел участие и в
двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на
собственика на вещите, взимайки тези вещи, а по-късно с напускане на
местопрестъплението е успял да установи трайна фактическа власт върху отнетото.
В случая не се касае за „маловажен случай” на кражба, имайки предвид времето,
мястото, механизма на осъществяване на престъплението, високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца.
По делото се установи също,
че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните вещи, или
основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези вещи. Не
е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на
съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при
осъществяване на продължаваното престъпление - сьизвьршители, подбудители,
помагачи.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания
резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето
непосредствено преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния
и общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от състава
на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е
съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява престъпната си цел - прекъсва
владението на собственика на вещите и установява свое владение незаконно, дори
престъпно. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои
процесните вещи предмет на кражбата - след извършване на деянието се е
разпоредил с част от вещите.
Желанието на подсъдимия да
се облагодетелства по неправомерен начин и изградените у него престъпни навици
са го подтикнали към извършване на престъплението.
Съобразно гореизложеното, сьдьт прие, че подсьдимият е
извършил кражбата и го призна за виновен по предявеното от ЯРП обвинение по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Сьдьт
взе предвид следното при определяне на вида и размера на наложеното наказание:
Извършеното
от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с
него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на
собственост и този вид престъпления бележат изключително висок ръст през
последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и факта,
че същият е осъждан многократно за кражби.
Сьдьт,
след като взе предвид изложеното и това, че кьм
момента на извършване на престъплението общата стойност на процесните вещи
предмет на кражбата е ниска, това, че една част от вещите са върнати на
собственика им, тежкото социалното и семейното положение на дееца, направените
самопризнания и оказано съдействие за установяване на обективната истина по
делото, главната причина за извършване на престъплението от подсъдимия - да си
закупи храна и дрехи, както и изградените престъпни навици у него, наложи на подс.Б.С. на основание чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от 1/една/год. и 10/десет/мес.
ЛС.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНС, сьдьт
постанови наложеното наказание ЛС да бъде изтърпяно от подсъдимия при
първоначален „строг“ режим, т.к. не може да се приложи института на условното
осъждане.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след като установи, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко, както и
поради факта, че стойността на отнетите вещи е сравнително ниска и макар
деянието да осъществява формално състава на кражба в условията на „опасен
рецидив“, престъплението е извършено от лице, което е целяло да си осигури пари
за храна и облекло.
Съдът не приложи разпоредбата
на чл.196, ал.2 от НК и не постанови конфискация на имущество на подсъдимия, т.к.
се касае за диспозитивна по своя характер разпоредба,
а и изходи от тежкото социално положение на дееца.
Сьдьт
счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК и върху личността на подсьдимия
ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, като му се
отнеме възможността да извършва нови престъпления.
Граждански
иск по делото не бе предявен.
Причини за
извършване на престъплението са изградените у подсъдимия престъпни навици, желанието
му да се облагодетелства по престъпен начин, както и тежкото му социално
положение.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в р-р на 100,80 лв. в полза на РБ по сметката на ОД на
МВР-Ямбол и сумата от 200 лв. по сметката на НБПП-гр.София, за направени
разноски в ДП за служебен защитник.
По тези сьображения сьдьт постанови
присъдата си.
Районен съдия: