№ 428
гр. С.З. , 03.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Анна Т. Трифонова
Николай Ил. Уруков
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501533 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248, ал.1 от
ГПК и вр. чл.410 и чл.415 във връзка с чл.78, ал.4 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „М.П.” ЕООД, ЕИК *****,
чрез адв. М.Д., член на САК, пълномощник адрес за призовки и съобщения по
делото: гр. С.,ул. „********. тел. 02/423** ПРОТИВ: Определение от датата
09.07.2021 г.. постановено по ч.гр.дело с № 429/2021 г. по описа на PC – С.З. в
частта, в което съдът е осъдил заявителя „М.П." ЕООД да заплати на
длъжника разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Считат Определението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано в
частта относно присъдените разноски в полза на длъжника. Аргументите им
за това произтичат от следното:
Твърдят, че в чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения изрично е отбелязано
в кои производства се дължи адвокатско възнаграждение с оглед оказаната
защита по тях. Изрично е упоменато „в защита ... и в производства за
издаване на заповед за изпълнение.." С оглед езиковото тълкуване на закона,
това означава, че всъщност възнаграждение се дължи на адвоката, който е
оказал защита при издаването на заповед за изпълнение, тоест на
представителя, действал в полза на самия заявител за издаване на заповед за
изпълнение. Следва да се направи разграничение между действията по
подготовка и комплектоване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и доказателствата към него, и подаването на
бланкетно възражение, че длъжникът не дължи. Считат, че обемът на
оказаното правно съдействие в двете хипотези не се припокрива.
Жалбоподателят твърди, че останал недоволен от същото Определение
от 09.07.2021г., постановено по гр.д, № 429/2021г. по описа на PC — С.З. в
1
частта му за разноските от 300 лева.
Счита, че Определението на Районен съд С.З. в тази му част е
неправилно и незаконосъобразно, като съображенията му за това са подробно
изложени в частната му жалба по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
По изложените съображения и с оглед на изложеното по-горе, молят
да се отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано
Определение от 09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 429/2021 г. по описа на Районен
съд - С.З. в частта, в която съдът е осъдил „М.П." ЕООД да заплати на К. Ж.
ИВ. разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, и
постановите определение, с което да се отхвърли Определението в частта, в
която заявителят „М.П." ЕООД е осъден да заплати на К. Ж. ИВ. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв е постъпил от въззиваемия по делото К. Ж. ИВ. чрез адв. П.Ж.
П. от АК - С.З., с който вземат становище, че частната жалба на жалбподателя
се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без
уважение, по съображенията подробно изложени в същия отговор.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния
законоустановен едноседмичен срок по чл. 413, ал.2 от ГПК и се явява
процесуално допустима.
С Определението си от датата от 09.07.2021г., постановено по гр.д.
№429/2019г. по описа на СТРС, Районен съд С.З. е ДОПЪЛНИЛ
постановеното определение с № 261072/09.04.2021г. по ч.гр.д.№ 429/2021Г. по
описа на Старозагорския районен съд по отношение на разноските, в следния
смисъл:
ОСЪДИЛ е „М.П. ЕООД, седалище и адрес гр.С., ж.к. "********, ЕИК
*****, законен представител К.Д.М., чрез пълномощника адв.М.Н.Д., съдебен
адрес гр.С., ул."*******, да заплати на К. Ж. ИВ. с ЕГН **********, от гр.С.З.,
ул."**********, съдебен адрес чрез адв.П.П. от АК-С.З., съдебен адрес гр.С.З.,
бул.***********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени от
длъжника по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната инстанция намира, че по същото дело е постъпила молба от
длъжника К. Ж. ИВ. чрез пълномощника му адв.П. да бъде допълнено
2
определението, с което се обезсилва издадената заповед и се прекратява
производството по делото, като бъдат присъдени направените от доверителя
му по делото разноски - в размер на ЗОО лева адвокатски хонорар,
представени заедно с договор за правна защита и съдействие от датата
16.02.2021г. приложени към възражението му.
Препис от молбата е изпратен за становище на другата страна -
„М.П."ЕООД - С.З., които в срока по чл.248, ал.2 от ГПК представят подробно
становище и молят да не бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съобразно чл. 248, ал. 1 ГПК, страната може да иска изменение на
решението в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да се произнесе
за част от тях, като това право може да упражни в срока за обжалване на
решението, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок. В случая,
срокът за заявяване на искането за присъждане на разноски, в рамките на
който е представен списък за тях, е спазен.
С разпоредбата на чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК законодателят установява,
че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Според ал.(4) Ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото.
С постановеното си на датата 09.07.2021г. определение 072 съдът е
обезсилил издадената заповед и прекратил производството по делото, тъй като
не е предявен установителен иск в дадения на заявителя срок. Съдът не се е
произнесъл за дължимите от заявителя разноски на длъжника, въпреки
разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и представения списък за разноските.
Разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК предвижда ясно и категорично, че
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Длъжникът
К. Ж. ИВ. е представил доказателства за направените от него разноски заедно
със списъка, придружаващ възражението му по чл.414 ГПК - представения по
делото договор за правна защита и съдействие, според който са платени 300
лева в брой на пълномощника му адв.П..
В случая съдът е приел, че следва да допълни прекратителното си
определение, като присъди направени от длъжника разноски, за които същият
е представил и съответните доказателства. Било е обсъдено направеното от
ищеца възражение за прекомерност на търсеното заплатено адвокатско
възнаграждение от 300 лева.
Въззивният съд намира, че по делото е приложен и договор за правна
защита и съдействие, в който е посочен размера на уговорения хонорар и
начина на плащане - в брой, както и че сумата от 300 лева е заплатена в брой.
По делото е приложен и списъка на разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед утвърдената съдебна практика, въззивната инстанция приема,
3
че първостепенният съд правилно е постановил определението, с което и
присъдил разноски на длъжника в заповедното производство с оглед именно
на обезсилването на заповедта за изпълнение и прекратяване на
производството.
Съдът счита, и че заплатения хонорар в размер на 300 лева не е
прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, тъй като
работата на адвоката защитаващ длъжника в заповедното производство далеч
не се изчерпва в подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, а
включва проучване документите отнасящи се до предявеното парично
вземане, преценка на основателността на възражението, следене на срокове и
др. Адвоката на длъжника следва да прецени и дали при подадено възражение
срещу заповедта за изпълнение, ще е основателна исковата претенция по чл.
422 от ГПК, и дали подавайки възражението длъжника няма да понесе по-
големи вреди за себе си, изразяващи се в разноски за водене на
производството по чл. 422 от ГПК и лихви за забава.
Нещо повече, изключително неприемливо и необосновано се явява
твърдението на процесуалния представител на жалбподателя „М.П.” ЕООД -
гр.С., изложено в частната му жалба, че «размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение не е съобразен и с претендираното вземане и
неговия размер. При претендирана главница в размер на 106,31 лева и лихва
за забава в размер на 31,90 лева липсва правна и фактическа логика да се
присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева», при положение
че в същото производство се претендират разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение от страна на заявителя - „М.П.” ЕООД - гр.С..
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция следва да постановите
определение, с което да отхвърли частната жалба като неоснователна и да
осъди С.Г.Г. ООД да заплати на К. Ж. ИВ. ЕГН ********** разноските
направени от него във връзка с настоящото производство, съгласно
приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК и пред настоящата съдебна
инстанция.
В заключение въззивният съд следва да отбележи, че са налице
предпоставките по чл.78, ал.4 от ГПК във връзка с чл.248 от ГПК, и
първостепенният съд правилно е постановил да се допълни неговото
прекратително Определение, и с разноските направени от длъжника в това
производство, който има качеството и на ответник в същото.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното
Определение на РС- С.З..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение от датата 09.07.2021 г., постановено
по ч.гр.дело с № 429/2021 г. по описа на PC – С.З. в частта му, в което съдът е
осъдил заявителя „М.П." ЕООД с ЕИК *****, чрез адв. М.Д., член на САК,
пълномощник адрес за призовки и съобщения по делото: гр. С.,ул.
***********. тел. 02/423** да заплати на длъжника и ответник К. Ж. ИВ. с
ЕГН ********** разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част за
разноските.
ОСЪЖДА „М.П." ЕООД с ЕИК *****, чрез адв. М.Д., член на САК,
пълномощник адрес за призовки и съобщения по делото: гр. С., ул.
***********. тел. 02/423** да заплати на ответника К. Ж. ИВ. с ЕГН
********** сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи разноските
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред ВКС на РБ гр. С. чрез ОС - гр.
С.З., при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5