Решение по дело №1825/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 19.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав

                          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

    

при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1825 по описа за 2020година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Е.Л.С., ЕГН********** с адрес *** срещу В.Р.В. ЕГН **********, с  адрес *** иск с правно основание чл. чл.55, ал.1,пр.2  за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите както следва: сумата от 2000лева, представляваща част от заплатена сума в размер на 2500лева по Договор №23/28.05.2019г. за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и адв. Р. В., с оглед осъществяване на защита по гр. дело аз делба, подлежаща на връщане, като дадена на неосъществено  основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договора поради настъпила смърт на пр.представител; сумата от 3150лева, представляваща заплатена сума по Договор №25/12.08.2019г. за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и адв. Р. В., с оглед осъществяване на защита по гр. дело №1363/2019г. по описа на РС – гр.Л., подлежаща на връщане като дадена на неосъществено  основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договора поради настъпила смърт на пр. представител.

В условията на евентуалност исковата претенция се заявява на отпаднало основание, поради развалянето на договорите по право, на осн.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: През 2019г. ищцата възложила на адв. Р. В. да заведе дело за делба на нейн наследствен имот в гр. Л., като го упълномощила да я представлява. За целта подписала адв. пълномощно и два договора за правна защита и съдействие, а именно: Договор №23/28.05.2019г. и Договор №25/12.08.2019г., като първоначално по делото за делба заплатила 2500лв. в брой, а впоследствие за защита по гр. дело №1363/2019г. по описа на РС – гр.Л. заплатила още 3150лева, отново в брой. След завеждане на делото в съда исковата молба била оставена без движение, с указания и даден срок за изпълнение. Впоследствие пр. й представител – адв. В. поискал продължаване на срока, като съдът уважил искането му и продължил срока за изпълнение на дадените указания с един месец, считано от 24.09.2019г. Междувременно адвокатът на ищцата бил приет в болница и на 31.10.2019г. починал. Вследствие неотстраняване на нередовностите на ИМ от ищцата по гр. д. №1363/2019г. молбата й била върната, а делото прекратено. Впоследствие ищцата упълномощила друг защитник, като делото продължило своя ход, след отмяна на определението за прекратяването му. Сочи, че тъй като работата, за която била заплатила предварително на адв. В. не била извършена поради обективна невъзможност – настъпилата му смърт, отправила претенция до единствения му наследник – В.В., да й бъде възстановена по – голямата част от сумата платена по двата договора. Тъй като не постигнали съгласие, за ищцата се породил правен интерес от заявяване на настоящата претенция. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е страна по цитираните договори, сключени с оглед личността на лицето, поради което наследникът на починалата страна не е обвързан от облигационно отношение, прекратено по силата на закона. Сочи, че имуществото на наследника, не се смесва с възникналите права и задължения във връзка с процесните договори и ответникът не отговаря с имуществото си във връзка с предявената претенция. Твърди, че видно от представените договори уговореният адв. хонорар е в размер на 5650лв. и не може да бъде диференциран за извършената работа, още по –малко да е дължим хонорар за изготвяне на молба по делебно производство в размер на 500лева. Твърди, че доколкото към момента на сключване на процесните договори е имало правно основание за предоставяне на сумите по тях, то не е налице неоснователно обогатяване, респ. исковата претенция е неонователна. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.2 ЗЗД.

Основателността на иска по чл.55, ал.1,пр.2 ЗЗД, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключени с наследодателя на ответника договори за правна защита и съдействие със соченото съдържание; изправността си по договора, а именно че е платила уговорената цена; обективна невъзможност за осъществяване на престациите по договорите, поради настъпила смърт на пр.представител; падеж на задължението.

Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност да установи, че е изпълнил задължението си за заплащане.

Не е спорно между страните, че ответникът В.Р.В. се явява единствен наследник на Р. В. В. /негов син/, починал на 31.10.2019г., видно и от у-е № 29510/17.02.2020г. /л.17/

Не се спори между страните и по отношение акта на сключените между Е.Л.С., като доверител и адв. Р. В. Договор №23/28.05.2019г. за правна помощ и съдействие и Договор №25/12.08.2019г, с оглед осъществяване на защита по гр. дело аз делба. От съдържанието на същите е видно, че с първият по време е уговорено възнаграждение на адв.В. в размер на 2500.00лева за изготвяне на ИМ и защита по дело за делба на недвижим имот в гр. Л., а  с вторият - възнаграждение в размер на 3150.00лева, дължимо за осъществяване на защита по гр.дело №1363/19г. по описа на РС- Л..

Видно от приобщеното гр.дело №1363/19г. по описа на РС - Л., с Определение №718/25.06.2020г. съдът е прекратил производството по делото на осн. чл.233 ГПК, поради направен отказ от иска на ищеца Е.Л.С..

С оглед направено доказателствено искане от ответната страна по делото е представено споразумение за парично обезщетение от 23.06.2020г., с което страните по гр.дело №1363/19г. са уредили извънсъдебно имуществените си отношения, договаряйки се помежду си Е.С. да получи обезщетение в размер на 25хил. евро.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Договорите за правна защита и съдействие между Е.Л.С., като доверител и адв. Р. В., като довереник са сключени на 28.05.2019г. и съответно на 12.08.2019г. Характерът на договора, сключен с адвокат, е с правно основание в ЗАдв. за адв.защита и съдействие. Основните характеристики на адв.дейност, дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка, съобразно правилата на чл.280-292 ЗЗД. Такава е и установената съдебна практика, тъй като дължимият по него резултат не е трудов. В случая се касае за извършване на правни действия по защита правата и процесуално представителство на доверителя по договора. Действително доверителят С. е била представлявана от адв.В. до настъпването на смъртта на довереника на 31.10.2019г., след което е настъпило прекратяването на пълномощията му с оглед настъпилата му смърт и съгл.чл.287 ЗЗД. Макар договорът да се явява такъв, що се отнася до доверителната част, то по отношение поетото от възложителя задължение да заплати възнаграждение за извършената адвокатска услуга, същото няма личен характер, а имуществен характер. Задължението за заплащане на възнаграждение е имуществено и затова е наследимо. Извършените плащания на възнаграждение срещу валидно поетите задължения за процесуално представителство съгл.чл.286 ЗЗД са били придобити от универсалния му правоприемник в лицето на неговия единствен наследник по закон – ответникът В.В.. Страните не спорят, че наследството е било прието от наследника В.Р.В.. Съгласно общото правило в гражданското право „комуто ползите, нему и тежестите“, щом като същият е придобил в наследство имуществото на починалия си баща, в което се включват и платените възнаграждения по поети задължения, отпаднали поради обективна невъзможност за изпълнение, то се налага изводът, че в неговия  патримониум е преминало и имущественото задължение да възстанови сумите, дадени на неосъществено  основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договорите поради настъпила смърт на пр.представител.

Предвид изложеното, като неоснователни се преценяват доводите на ответника, че наследникът на починалата страна не е обвързан от облигационно отношение, прекратено по силата на закона, доколкото задължението е имуществено и наследимо.

По дължимостта на вземането и неговия размер:

Няма спор между страните, а и от данните по делото е видно, че до прекратяването на пълномощията на адв.В., с оглед настъпилата му  смърт, същият е изпълнил задължението си по Договор за правна помощ и съдействие от 28.05.2019г. - да депозира искова молба. Видно от приобщените Договори, по първия договор от 28.05.2019г. страните са договорили възнаграждение за пр.представител в размер на 2500.00лева, дължимо за изготвяне на ИМ и за защита по делото, а  по вторият от 12.08.2019г. в размер на 3150.00лева, дължимо за защита по гр.дело №1363/19г. по описа на РС- Л.. Предвид, че довереникът изобщо не е успял да осъществи процесуално представителство, то се налага извода, че сумата по вторият договор е изцяло недължима от ищцата и същата подлежи на връщане от ответника, като преминала  в неговия  патримониум.

По отношение на първия договор и претендираната сума по него, то съдът намира, че същият е частично изпълнен, доколкото в действителност е била заведена искова молба в съда, видно и от материалите по гр.дело №1363/19г. по описа на РС - Л., което обстоятелство не е спорно между страните. По тази причина недължимата сума от ищцата по този договор следва да бъде редуцирана, с оглед на частичното изпълнение. Ищцата претендира, че по този договор дължи 500лева, доколкото само е изготвена молбата й. Съгласно чл.7 ал.4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Т.е. ищцата признава дължимост на сума от 500лева за изготвяне на исковата молба, която сума е почти съответна на мин. размер, предвиден в Закона от 600лева, но включващ и осъществяване на пр. представителство, което в конкретния случай е останало неосъществено. Поради тази причина съдът намира, че редуцирането на заплатеното възнаграждение с 500лева е основателно и резонно, а сумата от 2000лева е изцяло недължима по този договор от ищцата и в посочения размер същата подлежи на връщане от ответника.

Не се споделя възражението на ответника, че размерът от 500лева за изготвяне на искова молба е твърде нисък, тъй като се касае за сериозен материален интерес, доколкото в Наредбата е предвидено че минималното възнаграждение за този род дела, вкл.  и за пр. представителство е 600лева, което в случая не е осъществено.

По отношение на приобщеното споразумение за парично обезщетение от 23.06.2020г., с което страните по гр.дело №1363/19г. по описа на РС- гр. Л. са уредили извънсъдебно имуществените си отношения, договаряйки се помежду си Е.С. да получи обезщетение в размер на 25хил. евро, съдът намира, че същото не следва да бъде ценено в ущърб на ищцата доколкото по никакъв начин не променя крайния извод на съда за недължимост на процесните суми, като дадени на неосъществено  основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договорите за правна за правна помощ и съдействие поради настъпила смърт на пр.представител адв.В..

Искът като доказан по основание следва да бъде уважен изцяло.

Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне досежно искът заявен в евентуалност.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 100лева платена дължима държавна такса и 800лева адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.11.2020г. Така подлежащите на възмездяване разноски в настоящото производство са общо 900лева. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения възлиза на  600лева или е в размер близък до претендирания такъв, като с оглед на броя на проведените открити съдебни заседания - 2 и процесуалната активност на пр. представител на ищеца, възражението за прекомерност се преценява, като неоснователно. Адв. възнаграждение следва да бъде присъдено, така както е поискано в размер на 800лева, а  в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 900лева.

 Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.Р.В. ЕГН ********** с  адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.С., ЕГН********** с адрес *** сумата от 2000лева, представляваща част от заплатена сума в размер на 2500лева по Договор №23/28.05.2019г. за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и адв. Р. В., с оглед осъществяване на защита по гр. дело аз делба, подлежаща на връщане, като дадена на неосъществено  основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договора поради настъпила смърт на пр.представител; сумата от 3150лева, представляваща заплатена сума по Договор №25/12.08.2019г. за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и адв. Р. В., с оглед осъществяване на защита по гр. дело №1363/2019г. по описа на РС – гр.Л., подлежаща на връщане като дадена на неосъществено  основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договора поради настъпила смърт на пр. представител, на основание чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА В.Р.В. ЕГН ********** с  адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.С., ЕГН********** с адрес *** сумата от 900лева представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                               

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: