Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от Н. Х. П. от [населено място], обл. Шумен, депозирана чрез пълномощник адв.Г. С. от ШАК, против Решение № 2153-27-57/30.04.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-61/24.04.2024г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1787#1 от 05.04.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Оспорващата счита, че при постановяване на решението неправилно е определен размерът на положения от нея действителен осигурителен стаж, поради незачитането за действителен осигурителен стаж времето, през което не е работила поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете в периода от 01.10.1974г. до 20.02.1975г. (за първо дете) и 13.10.1977г. - 31.10.1977г.; 12.12.1977г. – 31.12.1977г.; 15.03.1978г. – 13.12.1978г. (за второ дете). Твърди, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж при пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали майката е била работеща или неработеща. Според жалбоподателката в резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административния орган, касаещи зачитането на времето на раждане и отглеждане на малко дете от неработеща майка за действителен осигурителен стаж, същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с прибавянето /зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж, то осигурителният ѝ стаж ще надвишава 15г. и с оглед навършената от нея възраст, към датата на подаване на заявлението са налице всички предпоставки да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане на спорния стаж като действителен осигурителен стаж. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.Г.С., която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Въз основа на изложените аргументи моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката със задължителни указания относно прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л. И., депозира писмено становище, с което оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 2113-27-1787/07.12.2023г., подадено до директора на ТП на НОИ – [населено място] Х. П. направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.3 от КСО. Към заявлението приложила документи за осигурителен стаж.

Въз основа на данните в пенсионното досие на заявителката, длъжностното лице по пенсионно осигуряване приело, че към датата на заявлението оспорващата има навършена възраст 68г., 08м. и 28 дни и зачетен осигурителен стаж от трета категория труд – 16г., 00м. и 28 дни, в това число и времето за отглеждане на дете като „неработеща майка“ – 01г., 02м. и 24дни. За действителен осигурителен стаж са зачетени 14г., 04м. и 02 дни и времето на получаване на парично обезщетение за безработица 00г., 06м., 29дни. За действителен осигурителен стаж са зачетени 14г., 03м. и 05 дни и е установен недостигащ осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО в размер на 00г., 08м. и 25 дни. Въз основа на установените факти с Разпореждане № 2113-27-1787#1 от 05.04.2024г. ръководителят по пенсионно осигуряване отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В разпореждането са изложени мотиви, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.68 от КСО за отпускане на този вид пенсия, тъй като не притежава необходимия по тези разпоредби стаж. По отношение неприложимостта на чл.68, ал.3 от КСО отказът е аргументиран с обстоятелството, че лицето няма изискуемият действителен осигурителен стаж от 15 години. За определянето на действителния стаж пенсионният орган се е позовал на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Несъгласна с този извод на пенсионния орган, Н. Х. П. обжалвала разпореждането, като в подадената жалба вх. № 1012-27-61/24.04.2024г. посочила, че неправилно органът не е зачел за действителен осигурителен стаж времето, през което неработещата майка е отглеждала дете, както и времето, през което е ползвала законоустановен отпуск за раждане и отглеждане на дете.

С Решение № 2153-27-57 от 30.04.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Административният орган е посочил, че заявителката има две деца, родени съответно на 06.04.1974г. и на 27.11.1977г. Съобразно разпоредбата на чл.9 от ПМС № 61/28.12.1967г., за времето на неговото действие – от 01.01.1968г. до 02.07.1984г., на работничките и служителките, както и на жените – майки, членове на ТКЗС или неработещи, е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на дете, да им се зачете за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват работещите майки. Според мотивите на обжалваното решение, начинът на установяване на трудов стаж през време на отглеждане на малко дете зависи от това дали майката е работеща или не, като в случай, че майката е работеща, същата ползва платен и неплатен отпуск в съответните размери, а стажът е отразен в трудовата книжка. Ответният орган приел, че стажът на заявителката, зачетен като „неработеща майка“ в общ размер на 01г., 02м и 24 дни (времето, през което същата не е работила, но е родила и отглеждала двете си деца), не е действителен осигурителен стаж. По така изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – Шумен приел за правилен отказа на пенсионния орган да отпусне ЛПОСВ по подаденото заявление.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на Н. Х. П. на 21.05.2024г., а настоящата жалба е входирана в деловодството на административния орган на 27.05.2024г.

Изложените факти от установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и по същество не се оспорват от страните.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-57 от 30.04.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-27-57 от 30.04.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е валиден акт, издаден в надлежна форма.

При извършената проверка за спазване на процедурните правила и съответствие на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Н. Х. П. е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 07.12.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО лицата, които нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателката е навършила 68 години, 08 месеца и 28 дни, т.е. налице е условието за достигната възраст. По отношение на другото условие, касаещо стажа, следва да се има предвид понятието „действителен осигурителен стаж“. Легалното определение за действителен стаж е дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Тази норма определя като действителен стаж действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика (виж решение №6744/22.05.2018г. по АД № 2009/2018г.) Върховният административен съд приема, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск, е приравнен на осигурителния стаж при фактическо полагане на труд. Уредените в нормата на чл.9, ал.2, т.1 и 2 от КСО хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и по чл.68, ал.3 от КСО. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО.

По делото липсва спор, а и от Удостоверение изх. №8/02.12.2021г. (л.21) се установява по несъмнен начин, че заявителката има две деца, родени съответно на 06.04.1974г. и на 27.11.1977г. Административният орган е приел, че следва да бъде зачетен стажът на оспорващата като „неработеща майка“ в периода 01.120.1974г. до 20.02.1975г. (за първото дете) и 13.10.1977г. – 31.10.1977г., 12.12.1977г. – 31.12.1977г., 15.03.1978г. – 13.12.1978г. (за второто дете), но доколкото в този период майката не е била в трудови правоотношения, счел, че този стаж, в общ размер на 01г., 02м. и 24 дни не е действителен стаж.

Съдът намира, че изводът на административния орган е формиран в противоречие с материалния закон. Според разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж“, това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 01.10.1974г. до 13.12.1978г., поради което на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999г. разпоредби. В §9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към момента на раждане и отглеждане на децата в сила е била и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта обн. ДВ, бр.2 от 1968 г. (в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. В този смисъл е и сега действащата уредба. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. С идентично съдържание е нормата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Следователно и при двата пенсионни режима - по отменения ЗП и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената - майка е била работеща или неработеща, напротив - такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО да признае процесния период за действителен осигурителен стаж. Съдът намира за необходимо за отбележи, че с направеното изменение и допълнение с §1 от ЗД на КСО, ДВ бр.8/25.01.2023г., в последната приложима редакция на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, наред с категориите осигурени се добавят и други, като визираната разпоредба разширява обсега си.

Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 4.04.2006г. по конституционно дело № 9/2005г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл Решение № 2477/17.02.2020г. по адм. д № 5956/2019 г. на ВАС, VI отделение).

По изложените съображения съдът намира, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Шумен, така и ръководителят на ТП на НОИ Шумен, са преценили неправилно, че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК).

Въз основа на доказателствата по делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има повече от 15 години действителен осигурителен стаж и е навършила повече от 67 години, поради което жалбата се явява основателна, а оспореното решение № 2153-27-57 от 30.04.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ на Н. Х. П., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение.

Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направено искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143, ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 510 лева, в това число внесена държавна такса в размер на 10,00 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 05.12.2023г. в размер на 500,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-57/30.04.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба жалба вх. №1012-27-61/24.04.2024г., подадена от Н. Х. П. срещу разпореждане № 2113-27-1787#1 от 05.04.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Шумен на НОИ да заплати на Н. Х. П. с [ЕГН] от [населено място], общ.Върбица, [улица], разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.