Р Е Ш Е Н И Е
№ 712
гр.Плевен, 04.11.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Цветелина
Кънева
при секретаря Венера Мушакова и в
присъствието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.
дело №2 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано по жалба от К.Ц.Р. *** против
Ревизионен акт №Р-04001517008313-091-001/14.08.2018г., потвърден с Решение №225/03.12.2018г.
на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
В жалбата са наведени доводи, че
оспореният РА е издаден при съществени нарушения на производствените правила и
при несъответствие с материалния закон. Счита се, че аргументите, с които са
отхвърлени възраженията по РД и тези срещу РА почиват на превратно и
едностранчиво интерпретиране, което не се основава на съществуващи и утвърдени
правни принципи и норми. Пояснява се, че
се касае за отхвърляне на тезата, че е действал от свое име, но за чужда
сметка, като по този начин крайният получател на паричните потоци е трето лице.
Твърди се, че въз основа на легитимни и валидни правоотношения е бил натоварен
да извършва от свое име, но за сметка на съответния доверител правни сделки,
изразяващи се в изпращане на стоки по куриер до различни клиенти с наложен
платеж, представляващ цената на стоката. Счита се, че ревизиращият екип е
допуснал нарушение като е определил размера на получените приходи на база
предоставените транзакции в пълен размер. В тази връзка се сочи, че при
определяне на размера на получените приходи е следвало да бъде съобразен
принципа заложен в СС18 „Приходи“, според който не се считат за приход
събраните суми от името на трети лица, като например ДДС, застраховки, суми,
събраните от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те
не водят до увеличаване на собствения капитал. Счита се, че незаконосъобразно е
приложена и разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК, тъй като ревизиращият екип е
определил данъчната основа без да са анализирани разходите за дейността, като
са взети само таксите от ЕКОНТ по
доставката. На следващо място се твърди, че ревизиращият екип неправилно е
приложил разпоредбата на ДОПК, която изисква на първо място да се установят
наличие на получен и укрит приход. Твърди се, че недекларирането на един доход
не го превръща автоматично в укрит, когато декларирането не се изисква от
закона. В тази връзка се счита, че изводите относно наличието на
обстоятелството по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК следва да се правят след като
внимателно се анализирани източниците на доход. Твърди се, че в случая като
доход следва да се отчита получена комисионна или уговореното възнаграждение, в
качеството на довереник. Сочи се още, че не е взето предвид нормата на чл.67
ал.2 от ЗДДС, според която, когато при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че то е включен в
договорената цена. На следва място се счита, че неправилно ревизиращият екип е
определил т.н. разходи, тъй като не се е съобразил с действащите норми,
визирани в Закона за счетоводството – чл.24 ал.2, както и разпоредбите на
счетоводен стандарт СС2 – отчитане на стоково материалните запаси. Сочи се, че
фактът, че липсва счетоводна отчетност не освобождава органите по приходите от
задължението да формират данъчна основа по правилата на материалния закон, за
да се получи обективно облагане. В тази връзка се счита, че след като не е
извършвал търговска дейност, а посредническа, и след като приходната
администрация не приема, че сумите по отчетните сметки са достигнали до
възложителя, то следва да се установи дали всъщност не става въпрос за други
източници на доходи, а не за упражняване на търговска дейност. Счита се също,
че при определяне на основата за облагане с данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ
органите по приходите не са изследвали нито едно от посочените обстоятелства в
т.8, т.10, т.11 и т.12 по чл.122 ал.2 от ДОПК, както и специалните разпоредби
на чл.26 ал.1 и ал.7 от ЗДДФЛ, като само са приспаднали дължимите осигурителни
вноски. Сочи се, че е направен необоснован извод, за наличие на печалба в
размери, недостигнати и от най-печелившите търговски фирми. Твърди се, че
ревизиращият екип не се е съобразил и с дадените с Разяснение 24-00-1 от
08.01.2009г. указания за прилагане на разпоредбата на чл.122 от ДОПК. Счита се,
че изложеното води до извод за неправилно определени данъчни основи за
облагане. Твърди се, че липсват и констатации досежно наличието на
обстоятелствата по чл.123 ал.1 от ДОПК.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв.Д.П. от САК с надлежно пълномощно, която моли
жалбата да бъде уважена и да бъде отменен РА. Претендира присъждане на
разноски. В указания срок представя писмени бележки с подробни съображения за
незаконосъобразност на РА, като се претендират разноски.
Ответникът по жалбата в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно, която счита
жалбата за неоснователна. Сочи, че органите по приходите в хода на ревизията са
установили от събраните доказателства, че са налице данни за укрити приходи от
страна на К.Р., което представлява обстоятелство по чл.122 ал.1 от ДОПК. Счита,
че в хода на съдебното производство констатациите на ревизиращия екип не са
опровергани. В заключение моли жалбата да бъде отхвърлена, като се вземат
предвид и развитите доводи в потвърждаващото РА решение. Претендира разноски в
размер на 3538,32лева, съобразно представен списък. Представени са писмени
бележки с подробни доводи за неоснователност на жалбата, като се претендират
разноски.
Участващият в делото прокурор, встъпил
на основание чл.159, ал.1, изр.второ от ДОПК, дава заключение за
законосъобразност на обжалвания ревизионен акт и предлага жалбата да бъде
отхвърлена.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол.
Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение
№225/03.12.2018 год. на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. С
оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Обжалваният Ревизионен акт №Р-04001517008313-091-001/14.08.2018г.
е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад
№Р-04001517008313-092-001/26.06.2018г., връчен на ревизираното лице по електронен път на 27.06.2018г., който е
издаден в резултат на извършена ревизия на К.Ц.Р. за установяване на задължения
по ЗДДФЛ в размер на 2524,39лева и лихва в размер на 1356,33лева,
представляващи данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2012 год.; задължения по
ЗДДФЛ в размер на 4620,59лева и лихва в размер на 2013,15лева, представляващи
данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2013г.; задължения по ЗДДФЛ в размер на
8359,99лева и лихва в размер на 2792,91лева, представляващи данък по чл.48 ал.2
от ЗДДФЛ за периода 2014г.; задължения по ЗДДФЛ в размер на 17212,92лева и
лихва в размер на3997,86лева, представляващи данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за
периода 2015г.; задължения по ЗДДФЛ в размер на 20979,76лева и лихва в размер
на 2745,07лева, представляващи данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2016г.;
както и задължения за вноски за ЗОВ: за 2012г. - ДОО в размер на 2872,96 лв. и
лихви в размер на 1622,15 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 1122,25 лв. и лихви в
размер на 633,65 лв. и 30 в размер на 1795,60 лв. и лихви в размер на 996,23
лв.; за 2013 г. - ДОО в размер на 3032,82 лв. и лихви в размер на 1368,61 лв.,
ДЗПО-УПФ в размер на 1184,70 лв. и лихви в размер на 534,62 лв. и 30 в размер
на 1895,51 лв. и лихви в размер на 855,40 лв.; за 2014 г. - ДОО в размер на
1582,70 лв. и лихви в размер на 575,99 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 618,24 лв. и
лихви в размер на 224,99 лв. и 30 в размер на 989,19 лв. и лихви в размер на
359,99 лв.; за 2015 г. - ДОО в размер на 1480,00 лв. и лихви в размер на 391,14
лв., ДЗПО - УПФ в размер на 578,12 лв. и лихви в размер на 152,78 лв. и 30 в
размер на 925,00 лв. и лихви в размер на 244,44 лв., и за 2016 г. - ДОО в
размер на 3558,11 лв. и лихви в размер на 512,72 лв., ДЗПО - УПФ в размер на
1389,89 лв. и лихви в размер на 200,29 лв. и 30 в размер на 2223,82 лв. и лихви
в размер на 320,44 лв.
Ревизията на К.Р. е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-04001517008313- 020-001/29.11.2017г., връчена на 15.12.2017г.
по реда на чл.29 ал.7 от ДОПК на Виктор Ц.Р. - брат на ревизираното лице, със
задължение да му я предаде. Първоначалната ЗВР е за установяване на задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016
г. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012
г. - 31.12.2015 г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
/ЗИЗВР/ № Р-04001517008313-020-002/02.03.2018г. е удължен срокът за извършване
на ревизията - до 15.05.2018г. Със ЗИЗВР № Р-04001517008313-020-003/19.04.2018
г. в обхвата на ревизията са включени задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., а със ЗИЗВР №
Р-04001517008313-020-004/26.04.2018 г. в обхвата на ревизията са включени и
задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2012 г.
– 31.12.2015г., като е продължен и срокът за завършването й до 15.05.2018 г.
Ревизионен акт
№Р-04001517008313-091-001/14.08.2018г. е издаден от компетентните за това
органи съгласно чл.119 ал.2 и в срокът
за възражения, удължен съгласно чл.117 ал.5 изр.второ от ДОПК. Ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК, като съдържа изложение на
фактическите и правните основания за издаването му, позоваване на ревизионния
доклад, както и са обсъдени направените срещу ревизионния доклад възражения. Спазена
е и процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. Налице е редовно уведомяване на ревизираното
лице и за всички други действия на органите по приходите, включително уведомяване,
че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Не са налице нарушения на процедурата, които да обосновават
незаконосъобразност на ревизионния акт и да са основание за неговата отмяна.
Правилни са изводите на решаващият орган за липса на съществени нарушения на процесуалните
правила.
Предмет на оспорване в настоящето
производство е РА, с който са установени задължения за периода от 01.01.2012 г.
до 31.12.2016г. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ общо в размер на 53 697,65
лв. и лихви върху него в размер на 12 905,32 лв., и задължения за осигурителни
вноски за самоосигуряващите се лица за ДОО - общо в размер на 12 526,59 лв. и
лихви в размер на 4 470,61 лв., за ДЗПО- УПФ - общо в размер на 4 893,20 лв. и
лихви в размер на 1 746,33 лв., и за ЗО - общо в размер на 7 829,12 лв. и лихви
в размер на 2 776,50 лв. РА е потвърден с Решение №225/03.12.2018г. на ИД
Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. С РА не са определени
допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г.-31.12.2015г., като в тази част актът не е
обжалван и е влязъл в сила.
За да потвърди РА решаващият орган е
приел по съществото на спора, че органите по приходите са установили, че К.Ц.Р. е местно лице по
смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ и като такова, съгласно разпоредбите на чл.6 от ЗДДФЛ, е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
Република България и в чужбина. Същият няма регистрация по ЗДДС. За ревизирания
период е получавал доходи по трудови правоотношения и е бил осигуряван като
наето лице от „Комфорт“ ООД - за периода
м.01-м.03.2012 г., от „Воларо“ ЕООД - за периода м.01-м.07.2012г. и от
„Луфтханза техник София“ ООД - за периода от 03.10.2013 г. до 31.12.2016 г. За Р.
са подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ от платци на доходи, имащи това
задължение, като получените от лицето суми са съответно: за 2012 г. в размер на
71,36 лв.; за 2014 г. в размер на 20,00 лв. и за 2016 г. в размер на 1556,60
лв. Р. е подал Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ само
за 2016 г.,
в която е декларирал доходи от друга стопанска дейност в брутен размер -
2040,00 лв. (нетен размер след приспадане на 25% нормативно признати разходи -
1530,00 лв.), изплатени от „Омега Инвест 2000“, като декларацията е подадена
значително след законоустановения срок по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. На 01.09.2016
г. в ТР към Агенцията по вписванията е регистрирано „МАКС ТРЕЙДЪР“ ЕООД със
седалище в гр. София, на което едноличен собственик на капитала и управител е К.Ц.Р..
В подадената от дружеството годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за
2016 г. е декларирана упражнявана дейност по КИД 4719 - „Търговия на дребно в
неспециализирани магазини с разнообразни стоки“ и финансов резултат от
дейността - загуба. На 02.07.2018 г. в ТР към Агенцията по вписванията е вписан
договор за покупко- продажба на дялове от 03.05.2018 г., съгласно който К.Ц.Р.
е продал дружествените си дялове в „МАКС ТРЕИДЪР“ ЕООД на Сдружение „Асоциация
за развитие на онлайн бизнеса в България“.
Решаващият орган е посочил, че му е служебно
известно, че ревизията на К.Р. е предшествана от извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол №
П-04001517113338-073-001/03.11.2017 г., връчен по електронен път на 03.11.2017
г., при която лицето е декларирало, че за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. е
получавал суми по наложени платежи през куриерски доставчик Еконт, които са
свързани с подписан Договор за поръчка от 04.09.2015г. между него, като
физическо лице, и търговско дружество „Омега Инвест 2000" ЕООД.
Приел е, че за установяване на
фактическата обстановка, в хода на ревизията е извършено следното:
На К.Р. са връчени Искания
за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №
Р-04001517008313-040-001/24.01.2018г. и ИПДПОЗЛ №
Р-04001517008313-040-002/11.04.2018г., с които органите по приходите са изискали
документи, свързани с извършваната от него дейност в периода от 01.01.2012 г.
до 31.12.2016 г. - доставяне на стоки до различни клиенти чрез куриерско
дружество “Еконт Експрес“ ООД и получаване на суми от наложен платеж, както и
писмени обяснения и информация относно организацията на работа и всички
обстоятелства, свързани с нея, в т.ч.: бил ли е собственик или ползвател на
електронен магазин, от къде са закупувани или получавани стоките, които са
изпращани на клиенти чрез куриер, размер на получените суми от наложени платежи
и основанието за тяхното получаване.
В отговор на първото искане са дадени
писмени обяснения от Р.. В същите се сочи, че в качеството си на физическо лице
не е извършвал търговска дейност чрез електронен магазин или друг вид магазин.
Твърди се, че за периода от януари 2013 г. до август 2015 г. включително, е
получавал лично или чрез упълномощено лице суми по наложени платежи чрез куриер
ЕКОНТ, които суми са свързани с Договор за поръчка от 05.01.2013 г., подписан
между него (като довереник) и лицето Н.А.Л. (като доверител). За периода от
септември 2015 г. до декември 2016 г. също е получавал лично или чрез
упълномощено лице суми по наложени платежи чрез куриер ЕКОНТ, които са свързани
с Договор за поръчка от 04.09.2015г., подписан между него (като довереник) и
дружество „Омега Инвест 2000“ ЕООД (доверител), представлявано от Н.А.Л.. Сочи
се, че и по двата договора е бил натоварен да извършва от свое име, но за
сметка на доверителя (Н.А.Л. или „Омега Инвест 2000“ ЕООД) правни сделки,
изразяващи се в изпращане на стоки по куриер до различни клиенти с наложен
платеж, представляващ цената на стоката; изготвяне на товарителници (документи
за изпращане) от куриерския доставчик във връзка с изпращането на стоките;
извършване на комуникация с клиентите и потенциалните такива във връзка с
начина, времето, мястото на доставяне, както и във връзка с евентуални
рекламации, отнасящи се до фабрични дефекти на стоките; получаване на сумите по
наложените платежи. Твърди се, по силата на сключените договори е бил длъжен в
края на всеки месец да предоставя на доверителя (Н.А.Л. или „Омега Инвест 2000“
ЕООД) отчетна сметка по изпълнение на поръчките за месеца, чрез която да
предаде сумите, които е получил от клиентите чрез наложените платежи за
изпратените до тях стоки. Твърди се, че видът на стоките бил от най-различно
естество - аксесоари за коса (екстейшъни), телефонни аксесоари (протектори за
дисплеи на телефони, зарядни устройства, калъфи, системи за използване на
телефон без ръце /хендсфри/, кабели за телефон и др.), а клиентите били основно
физически лица. На въпроса за мястото, от което са закупувани стоките Р.
отговорил, че предвид задълженията му по договорите не разполага нито с
информация, нито с документи за доставчиците им. Заявил е, че във
връзка с договора с „Омега Инвест 2000“ ЕООД е получил за сметка на възложителя
суми от наложен платеж общо в размер на 244 165,63 лв., в т.ч.: за м. 12.2015
г. - 17294,76 лв., за м. 01.2016 г. - 14418,50 лв., за м. 02.2016 г. -
9762,89
лв., за м. 03.2016 г. - 17166,00 лв., за м. 04.2016 г. - 16116,90 лв., за м.
05.2016 г. - 18814,98 лв., зам. 06.2016 г. - 22 242,36 лв., за м. 07.2016 г. -
18904,95 лв., за м. 08.2016 г. - 26864,72 лв., за м. 09.2016 г. -
23227,00
лв., за м. 10.2016 г. - 17154,74 лв., зам. 11.2016 г. -20219,07 лв. и зам.
12.2016 г. -21978,76 лв. За периода януари 2013 г. - август 2015 г., във връзка
с договора с Н.А.Л., е получил за сметка на възложителя суми от наложен платеж
приблизително в общ размер на 177 000,00 лв., но не разполага с документи за сумите по месеци. За периода на
2012 г. е заявил, че лично или чрез негови сътрудници, във връзка с негови
лични дела, е получил от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД около 22 000,00 лв. Р. е посочил,
че не счита, че е получавал доходи от наложени платежи през периода 2013 г. -
2016 г., а само хонорари (комисионни), като за 2016г. бил подал декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ за изплатените му такива от „Омега Инвест 2000“ ЕООД. Сочи, че
получените възнаграждения по договорите за поръчка възлизали в размер на 6
560,00 лв., в т.ч. за 2013 г. - 1440,00 лв., за 2014 г. - 1440,00 лв., за 2015
г. - 1640,00 лв. и за 2016 г. - 2040,00 лв. Към обясненията Р. е представил копия на Договор за поръчка
от 05.01.2013 г. с доверител - Н.А.Л. и месечни отчетни сметки към него за
месеците от януари 2014 г. до декември 2014 г.; Договор за поръчка от
04.09.2015 г. с доверител „Омега Инвест 2000“ ЕООД и месечни отчетни сметки към
него за месеците от декември 2015 г. до декември 2016 г. включително; ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. с Приложение № 3 към нея за доходи от друга
стопанска дейност в размер на 2040,00 лв. с платец - „Омега Инвест 2000“ ЕООД,
както и декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна.
Във връзка с второто ИПДПОЗЛ, от К.Р. са
дадени писмени обяснения че стоките, които е изпращал по куриер, са му били
предавани лично от лицето Н.Л. - един или два пъти в месеца, като една от
„доставките“ обичайно била извършвана при отчитането на парите, събрани от
наложените платежи за предходен период. Сочи се, че като цяло не били съставяни
документи за предаване на стоките, а само за предаването на парите, тъй като
това било водещо и за двете страни. Твърди се, че самите стоки били малки по
размер и по единична цена, поради което не е имало необходимост от извършване
на разходи за транспорт и съхранение. Твърди се, че в рамките на поетите от
него договорености, е бил логистично подпомаган на изцяло доброволни начала от Н.А.Р.
- съпруга на брат му Ц.Р., като част от сумите, които е предавал на Н.А.Л.
(както в лично качество, така и в качеството на представляващ „Омега Инвест
2000“ ЕООД), бил получавал от нея. Сочи се, че поради семейните им
взаимоотношения и изграденото помежду им доверие, не са съставяни договори
между К.Р. и Н.А.Р., а само ордери за предадените от нея на него суми. Към
обясненията са приложени заверени копия на 49 броя приходни касови ордери, с
дати на съставяне - началото на месеца, съгласно които К.Р. е приел от Н.Р. суми
от наложени платежи в периода от 01.02.20013 г. до 01.07.2017 г., както следва:
за 2013 г. - 11 бр. ПКО за 36 596,31 лв., за 2014 г. - 12 бл. ПКО за 56 252,97
лв., за 2015 г. - 9 бр. ПКО за 65 231,06 лв., за 2016 г. - 12 бр. ПКО за 87
873,19 лв. и за 2017 г. - 5 бр. ПКО за 90700,37 лв. Допълнително са представени
още 3 броя месечни отчетни сметки към договора за поръчка от 05.01.2013 г.,
сключен с Н.А.Л., съответно за месеците юни, юли и август 2015г.
В хода на ревизията от органите по
приходите са извършени насрещни проверки на Н.А.Л. - като физическо лице и в
качеството на представляващ „Омега Инвест 2000“ ЕООД, на Н.А.Р. и на Ц.Ц.Р..
Насрещната проверка на Н. А.Л. е приключила
с ПИНП № П- 04001518047581-141-001/24.04.2018 г., с който е установено, че
лицето не е открито на постоянния му адрес в гр. Червен Бряг, ул. „Маркова
могила“ №11, където органите по приходите са констатирали с Протокол №
1011960/15.03.2018 г. и Протокол № 1212498/22.03.2018 г. наличие на съборена
сграда, който факт е удостоверен с официален отговор на Община Червен Бряг изх.
№ 11-00-130( 1 )/27.07.2017г. Н.Л. не е открит и на настоящия си адрес в гр.
София, ж.к. Люлин, бл. 538, вх. „б“, ет. 3, ап. 16, където по информация от
собственичката на апартамента, Л. е бил
наемател на една стая, но е напуснал преди около 10 години. В хода на
насрещната проверка е установен актуален
трудов договор на Н.А.Л. с „Билдинг Къмпани 2009“ ЕООД, при което с писмо изх.
№ 967/15.03.2018 г. до работодателя му е изпратено за връчване по реда на чл.
29, ал. 5 от ДОПК на Н.Л. Искане за представяне на документи и писмени
обяснения /ИПДПОЗЛ/ № П-04001518047581-040- 001/ 15.03.2018г., като отговор не
е получен. До РУ Червен Бряг при ОД на МВР Плевен е изпратено ИПДПОТЛ №
П-04001518047581- 041-001/27.03.2018г., с молба за съдействие за установяване
на точното местонахождение и откриване на лицето Н.Л., на което е получен отговор,
с който се потвърждават данните за постоянния и настоящ адрес на въпросното
лице и в който е посочено, че по данни от ИИС-МВР-Граничен контрол, същото е
напуснало страната на 26.03.2018г. през Аерогара София и няма регистрирано
влизане. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по
реда на чл. 32 от ДОПК, като до
издаването на ревизионния доклад Н.Л. не е представил никакви документи, нито
писмени обяснения. От Информационната система на НАП е установено, че за периодите
от 2012 г. до 2016 г. от Н. Л. няма
подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и за същия няма подадени
справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми. В хода на административното
обжалване е установено, че за лицето има подадени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ за наемането му като строителен работник по трудови договори от
„Нан-строй“ ЕООД гр. София (за периода от 16.06.2014 г. до 19.10.2015 г. и от
03.05.2016 г. до 06.10.2016 г.), от ЕТ „Н.Н. - Д.“ гр. Перник (за периода от
08.12.2015 г. -25.01.2016 г.), от „Термикс ЕС“ гр. Пазарджик (за периода
31.10.2016 г. - 23.11.2016 г.) и „Билдинг Къмпани 2009“ гр. София (за периода
от 03.08.2017 г. - 18.04.2018 г.). По данни от Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, на 24.08.2015г. Н.А.Л. е вписан като едноличен
собственик и представляващ „Омега Инвест 2000“ ЕООД, след като закупува
дяловете от капитала на дружеството, и премества седалището и адреса му на
управление от гр. София в гр. Червен бряг, ул. „Маркова могила“ № 11. На
28.10.2015г. същият регистрира ново дружество в Търговския регистър - „Алиян
Консулт“ ЕООД със същото седалище.
Относно „Омега Инвест 2000“ ЕООД
ревизиращите органи са установили, че на същото се извършва ревизионно производство
за установяване на задълженията за корпоративен данък и ДДС за периода
01.01.2015 г. — 31.12.2016 г., в хода на което всички съобщения са връчвани по
реда на чл. 32 от ДОПК. В процеса на ревизионното производство не е осъществен
нито пряк, нито опосредстван контакт с представляващия Н.А.Л. и не са
представени документи, които да удостоверят отчитане на приходи от дружеството.
Решаващият орган е посочил, че му е служебно известно, че ревизионното
производство е приключило с PA №
Р-04001517007193-091-
GO 1/24.10.2018
г., с който е установено, че „Омега Инвест 2000“ ЕООД е реализирало приходи от
продажби на стоки чрез ЕКОНТ през периода от м.09.2016 г. до м. 12.2016 г.
включително, но няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО,
както за 2016 г., така и за предходната 2015 г., през която, на 24.08.2015 г., Н.А.Л.
става негов едноличен собственик и управител.
Насрещната проверка на Н.А.Р. е
приключила с ПИНП № П- 16001618078679-141-001/21.05.2018 г. Във връзка с
връченото й искане за представяне на документи и писмени обяснения Н.Р. е
декларирала, че е помагала на своя роднина К.Р. на доброволни начала, като
доставяла пратки до офиси на куриерска фирма ЕКОНТ и след получаването им от
крайните клиенти, направили съответните поръчки, е получавала сумите по
наложените платежи отново чрез ЕКОНТ, без дава описание относно вида на
пратките и стоките. В обясненията се твърди, че събраните суми е отчитала и
предавала на К.Р. веднъж месечно, като за целта са съставяли приходни касови
ордери /ПКО/. Представени са копия на 45 броя квитанции от ПКО, с дати,
съответстващи на датите на представените от К.Р. приходни касови ордери,
удостоверяващи, че същият е получил съответните суми от Н.В. (Р.) по години,
както следва: за 2013 г. - 36 596,31 лв.; за 2014 г. - 56 252,97 лв.; за 2015
г. - 65 231,06 лв.; за 2016 г. - 87 873,19 лв., и за м. 01.2017 г. (който е
извън ревизирания период) - 152,00 лв.
Насрещната проверка на Ц.Ц.Р. е
приключила с ПИНП № П- 04001518078732-141-001/14.05.2018 г. При проверката
същият е декларирал, че за 01.01.2012г. - 31.12.2016 г. не е получавал наложени
платежи от куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. Сумите били получавани от брат
му К.Ц.Р., в качеството му на изпълнител по договор с Н.А.Л. и „Омега Инвест
2000“ ЕООД, където К.Р. бил поел ангажимент срещу заплащане да предава пратки
до офиси на фирма ЕКОНТ и съответно да получава суми от наложен платеж, а
впоследствие тези суми са предавани на управителя на дружеството възложител - Н.А.Л.
(както в лично качество, така и като представляващ дружеството). В обясненията
се твърди, че в тази му задача, изцяло на доброволни начела, той бил подпомаган
от съпругата си Н.Р.. Същата, при изпращане на пратките и получаване на
наложените платежи ползвала акаунт на името на Ц.Р. и тъй като били семейство,
това не било проблем в куриерската служба. Получените от съпругата му Н.Р. суми
по наложените платежи били предоставяни на К.Р., а той от своя страна ги
предоставял на управителя на „Омега Инвест 2000“ ЕООД - Н.А.Л.. Представени са
заверени копия на същите 45 броя квитанции към приходни касови ордери, каквито
са представени от Н.Р.. В обясненията се сочи още, че стоките, които били
изпращани посредством куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, били
предоставяни на съпругата му от неговия брат К.Р., като той ги получавал от Н.А.Л..
Решаващият
орган е приел, че въз основа установената по този начин фактическа обстановка, органите по приходите са
достигнали до извода, че представените
от К.Р. два договора за поръчка и месечни отчетни сметки не могат да бъдат приети
като годно доказателство за реално предаване на посочените парични средства на
лицето Н.Л., като са се мотивирали с липса на положен печат в представения
договор за поръчка от 04.09.2015 г., сключен между К.Р. и „Омега Инвест
2000" ЕООД и в представените във връзка с него месечни отчетни сметки; с
липса на посочени имена на лицата, положили подписи в месечните отчетни сметки
за довереник и доверител; с липсата на подадени годишни данъчни декларации от
страна на Н.А.Л. и от „Омега Инвест 2000" ЕООД, както и с обстоятелството,
че и физическото лице и дружеството са регистрирани на необитаеми адреси, на
който не могат да бъдат открити. В тази връзка са счели, че крайният получател
на сумите от наложени платежи от продажба на стоки чрез ЕКОНТ е лицето К.Ц.Р..
Обосновали са извод, че крайният получател на доходите от изплатените от
клиентите наложени платежи е ревизираното лице К.Ц.Р. и с оглед продължителната
и непрекъсната дейност, извършвана от него, същата представлява търговска
дейност, макар да е извършвана от лице, което не е имало регистрация като
едноличен търговец в търговския регистър.
Решаващият орган е приел, че при така
приетото от фактическа страна - установени данни за недекларирани приходи от
ревизираното лице, за последното е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1,
т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, поради което
ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. С цел установяване на
действително получените суми от наложените платежи от К.Р., ревизиращите органи
са изискали от „Еконт Експрес“ ООД информация, документи и писмени обяснения,
както за ревизираното лице, така и за Ц.Ц.Р. и Н.А.Р.. За всяко от лицата и
съответния телефонен номер, който е бил заявен от него пред куриерската фирма,
е изискана Справка за всички извършени куриерски и пощенски услуги за периода
от 01.01.2012г. до 31.12.2016 г., по които лицата са изпращачи и получатели.
Изискани са и заверени копия на документите, с които са им изплащани събраните
от ЕКОНТ суми от наложени платежи по изпратените от тях пратки със стоки.
Същите по вид доказателства са изискани по отношение на К.Ц.Р. и от пощенските
оператори „СПИДИ“ ЕАД и „ЕВРОПЪТ 2000“ АД.
В отговор на отправените искания са
получени данни от „СПИДИ“ ЕАД за изпратени пет пратки от К.Ц.Р., по които на
същото лице са изплатени суми от наложени платежи общо в размер на 549,00 лв., а от „ЕВРОПЪТ 2000“
АД е отговорено, че ревизираното лице не е било техен клиент. От куриерското
дружество „Еконт Експрес“ ООД са представени документи, след анализ на които
органите по приходите са направили извод, че общата стойност на наложените
платежи за изпратените от К.Р. стоки е в размер на 113 843,70 лв. за
целия период от м.01.2013 г. до м.12.2016 г., като чрез допълнително филтриране
на данните са установени месечните и съответно годишните размери на получените
от К.Р. суми на наложени платежи, изплатени му от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, а
именно лично получени суми през 2013 г. - 523,00 лв. по 8
броя товарителници; през 2014 г. - 698,00 лв.
по 10 броя товарителници; през 2015 г. - 34947,70 лв. по 692 броя
товарителници; през 2016 г. - 77675,00 лв. по 1268 броя товарителници, или общо
за целия период от м.01.2013 г. до м.12.2016 г. - 113843,70 лв. по 1978 броя
товарителници.
За Н.Р. органите по приходите са
установили за целия период от м.01.2012 г. до м. 12.2016 г. обща стойност на
наложените платежи в размер на 277 806,82 лв. за
изпратени стоки по 4112 броя товарителници. При филтриране на данните са
установени месечните и съответно годишните размери на получените суми, а именно
през 2012 г. - 22870,15 лв. по 249 броя товарителници; през 2013 г. - 37203,96
лв. по 666 броя товарителници; през 2014 г. - 60022,87 лв. по 1204 броя
товарителници; през 2015 г. - 84475,64 лв. по 1189 бр. товарителници и през
2016 г. - 73234,20 лв. по 804 броя товарителници.
При обобщаване на данните установеният
размер на реализираните от жалбоподателя приходи от получени наложени платежи
от извършени продажби на стоки от К.Р. и Н.Р. чрез куриерски дружества „Еконт
Експрес“ ООД и „Спиди" ЕАД е както следна: за 2012 г. е установен получен
доход общо в размер на 22 870,15 лв.; за 2013 г. - общо в размер на 37 726,96
лв., за 2014 г. - в размер на 60 720,87 лв., за 2015 г. - общо в размер на 119
885,34 лв. и за 2016 г. - общо в размер на 150 996,20 лв., или общо за периода
от 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г. - в размер на 392 199,52 лв.
Решаващият орган е посочил, че с оглед
разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, която регламентира доходите от
стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския
закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, да се облагат по реда на
Глава V, раздел II от ЗДЦФЛ, ревизията е определила данъчната основа за всеки
ревизиран период, съобразявайки се именно с правилата за прилагане на този ред
- редът по ЗКПО. За целта, освен размера на приходите, органите по приходите са
определили и разходи за дейността, като са използвали данните от предоставените
от „Еконт Експрес“ ООД справки с данни за получените от К.Р. и Н.Р. стоки по
куриер. За установяване на направените от задълженото лице разходи за наложени
платежи, изплатени от К.Р., по таблица „КУ ********** получател“ е зададен
филтър на [колона О - „услуга" - CD наложен платеж], при което са установени платени от
него суми за закупуване на стоки общо в размер на 3974,52 лв., в т.ч. през 2012
г. - 30,00 лв.; през 2013 г. - 99,00 лв.; през 2014 г. - 356,99 лв.; през 2015
г. - 1511,53 лв. и през 2016 г. - 1977,00 лв. По същия начин са филтрирани и
данните по таблица „КУ ********** получател“, в колона [К „получател
фирма"] в която фигурират имената на Ц.Р., Н.Р. и К.Р.. В резултат
са установени платени от тези лица суми за закупуване на стоки общо в размер на
4991,69 лв.: през 2012 г. - 220,05 лв.; през 2013 г. - 711,00 лв.; през 2014 г.
- 1440,43 лв., през 2015 г. — 637,87 лв. и през 2016 г. - 1982,34 лв. Размерът
на разходите по години е определен като сбор от установените по двете таблици
платени суми за закупуване на стоки от Ц.Р., Н.Р. и К.Р., както следва: за 2012
г. - 250,05 лв. (30,00 лв.+220,05 лв.); за 2013 г. - 810,00 лв. (99,00
лв.+711,00 лв.); за 2014 г. - 1797,42 лв. (356,99 лв.+1440,43 лв.); за 2015 г.
- 2149,40 лв. (1511,53 лв.+637,87 лв.) и за 2016 г. - 3959,34 лв. (1977,00
лв.+1982,34 лв.). Годишният размер на доходите от стопанската дейност на К.Р.,
действащ през ревизираните данъчни периоди като ЕТ, е определен като разлика
между установените при ревизията приходи и разходи.
В частта по КСО и ЗЗО на решаващият
орган е приел, че в РА са определени следващите се осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО на К.Р., дължими като самоосигуряващо се лице. По аргумент от
чл.28 от ЗДДФЛ, същите подлежат на приспадане при формирането на данъчната
основа на дохода от стопанската дейност като ЕТ. Основите на осигурителния
доход, върху който са изчислени задълженията за ЗОВ на К.Р., са определени по
реда на чл. 124а от ДОПК, като са взети предвид установения при ревизията
съответен годишен доход от стопанската дейност като ЕТ, изплатените му доходи
по трудови правоотношения, за които са удържани осигурителни вноски от
съответните работодатели, и максималният размер на годишния осигурителен доход,
определен със ЗБДОО за съответния период.
Решаващият орган е посочил, че след
установяването на всички необходими изходни данни, с РА са определени годишни
данъчни основи за дохода по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и задължения за данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в общ размер на 53697,65лева и съответна лихва за просрочие
на определените задължения.
Във връзка с направените възражения по
РА решаващият орган е счел същите за неоснователни. Посочил е, че приложеното
писмо от името на Н.Л. е негодно доказателство, тъй като няма категорични
доказателства, че именно той е изпратил документите от Англия, нито че същите
са представени от адв.Хр. Б. – САК, а и няма логика управителят на едно
българско търговско дружество да съхранява документи на самото дружество извън
границите на Република България. По отношение приложените към писмото документи
- два договора за поръчка и месечни отчетни сметки, е посочил, че същите
са незаверени копия. Счел е, че
договорите за поръчка и част от месечните отчетни сметки (от м. юни 2015 г. до
м. август 2015 г. и от м. декември 2015 г. до м. декември 2016 г.), са
абсолютно идентични на представените от жалбоподателя в хода на ревизията,а
представените чрез адв.Б. месечни отчетни сметки за периода от януари 2017 г.
до юни 2017 г. са неотносими към ревизирания период. За останалите представени
месечни отчетни сметки за периодите от януари 2013 г. до декември 2013 г., от
януари 2014 г. до декември 2014 г. и от януари 2015 г. до май 2015 г. е
посочил, че такива отчетни сметки не са представени от самия жалбоподател в
хода на ревизията, като в писмените си обяснения К.Р. сам сочи, че за периода
от м. януари 2013 г. до м. август 2015 г. не разполага с документи за сумите по
месеци. Предвид последното е направил извод, че представянето от името на Н.Л.,
чрез адв. Б., месечни отчетни сметки, каквито не са представени от ревизираното
лице, цели допълване на доказателствата в полза на тезата на жалбоподателя, че
събраните суми от наложени платежи за месеците от януари 2013г. до май 2015г.
съща са предадени на Н.Л..
Решаващият орган е приел, че въпреки
ангажираните в хода на ревизията доказателства, Р. не е доказал, че през
процесния период извършваните от него действия по продажбата на процесните
стоки, са именно на основание двата договора за поръчка. В тази връзка е
посочил, че Договор за поръчка от 05.01.2013 г., подписан между ревизирания
субект (като довереник) и лицето Н.А.Л. (като доверител) и Договор за поръчка
от 04.09.2015 г., подписан между ревизирания субект и дружество „Омега Инвест
2000“ ЕООД (доверител), представлявано от Н.А.Л., разглеждани в съвкупност с
всички останали доказателства, събрани в хода на ревизията, налагат извод,
различен от този, който счита жалбоподателят. От последният не са представени
доказателства за това кой, по какъв начин и кога му е предоставял /на него или
на сочените за негови сътрудници Н.Р. и Ц.Р./ стоки от вида на тези, посочени в
чл. 1 от договорите, които стоки да са придвижени до съответните офиси на
куриерски фирми за изпращане до конкретните крайни клиенти; няма доказателства
доверителят по договорите да е предоставял на довереника необходимите сведения
и данни за извършване на поръчките /както е уговорено в чл.4 ал. 1, буква „а“
от договорите/; няма доказателства, които да удостоверят, че доверителят е
предавал стоки на довереника; няма доказателства как са уредени ангажиментите
по чл.4, ал.1, буква „г“ от договорите, а именно заплащани ли са на довереника
от страна на доверителя стойността на направените разходи за извършване на
поръчките /установява се, че в чл. 4, ал. 1, буква „г“ от договорите е
допусната фактическа грешка като е посочено, че доверителят се задължава да
заплати на доверителя тези разходи/. Счел
е, че фактически липсват доказателства за реално извършване на някое от
изброените действия от страните по договорите. Позовал се е на писмените обяснения вх. № 6605/08.03.2018г., дадени от Р.
в хода на ревизията, в които последният изрично е декларирал, че за периода
януари 201 Зг. - август 2015г. относно изпълнението на поетите договорни
ангажименти не притежава официална документация.
Решаващият орган е направил заключение,
че правилно ревизиращите органи са достигнали до извода, че в случая
представените Договори за поръчка се явяват фиктивно сключени договори, които
не са породили в действителност никакво правно действие, нито е налице
изпълнение по тях. Посочил е, че тъй като в случая се касае за търговия с
родово определени вещи, тяхното индивидуализиране и предаване между страните
следва да бъде удостоверено с двустранно подписан документ, в който същите
следва да са описани по вид, количество и стойност, като такива документи не са
представени от Р., като и самият той
твърди, че не са съставяни. Предвид последното не са кредитирани дадените от Р.
писмени обяснения, че стоките са му били предавани от възложителя по договорите
един или два пъти в месеца, като едно от предаванията ставало в момента на
отчитането на сумите от наложени платежи.
Във връзка с истинността на договора за
поръчка от 04.09.2015 г., подписан между ревизирания субект и дружество „Омега
Инвест 2000“ ЕООД, решаващият орган е посочил, че му е служебно известно, че
„Омега Инвест 2000“ ЕООД е било регистирано по ЗДДС за периода от 19.06.2014 г.
до 18.11.2015 г. За времето от м.07.2015г. /два месеца преди сключване на
процесния договор/ до датата на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС
/м.11.2015г./ в подаваните от него дневници за покупки се установяват отразени
единствено 3 броя покупки на стоки/услуги от доставчика „Н и Н Империал“ ЕООД,
които възлизат на обща стойност 106,29 лв. В дневниците за продажби на
дружеството за периода от м.09.2015г. до датата му на дерегистрация по ЗДДС няма
отразена нито една извършена продажба. Направил е извод, че няма никакви
доказателства дружеството да е притежавало в наличност стоките /по вид и
количество/ които са били продавани от К.Р. през периода септември 2015 г. до
декември 2016 г. чрез „Еконт Експрес“ ЕООД и за чиято продажба той е получавал
суми от наложен платеж.
Във връзка с горния извод е посочил още,
че при проверка в информационната система на НАП е установено, че „Омега Инвест
2000“ ЕООД има регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП с рег.№ 3721925 от
12.05.2016 г., но за така регистрираното от „Омега Инвест 2000“ ЕООД фискално
устройство няма генерирани Z-отчети,
от което следва, че няма регистрирани продажби чрез ЕКАФП. Приел е, че след
като в договора от 04.09.2015г. се сочи, че дейността на доверителя /„Омега
Инвест 2000“ ЕООД/ е дейност по продажба на стоки, и след като Р. твърди, че е
извършвал дейност от свое име, но за сметка на доверителя, то за всяка
извършена продажба чрез куриер с наложен платеж, дружеството „Омега Инвест
2000“ ЕООД е следвало да издава фискален бон, който да бъде изпращан чрез
куриера на купувачите на стоките. Посочил е, че това задължение за издаване на
фискален бон произтича от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18 от 2006
г., според която при разносна търговия (каквато на практика е търговията чрез
изпращане на стоките по куриер), фискалната касова бележка се издава от лицето по
чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предава на купувача
при плащането. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18 от 2006 г. Приел е, че очевидно в никоя от изпратените пратки по ЕКОНТ не
е бил приложен касов бон за продажбата, което обстоятелство няма как да не е
било известно на К.Р., предвид факта, че той е лицето, което е изпращач на
пратките и което оформя /физически и документално/ пратките. Във връзка с
последното е посочил, че към момента на извършване на проверката на К.Ц.Р.,
приключила с Протокол № П-04001517113338-073-001/03.11.2017 г., последният не е
бил подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., в която да
декларира доходи във връзка с извършваната от него дейност, а такава декларация
за 2016 г. е подал едва след приключването на проверката, с вх. №
154391700620101/15.11.2017 г. Посочил е още, че за предходните ревизирани
периоди, въпреки че в писмените си обяснения с вх. № 6606/08.05.2018г. Р.
твърди, че е извършвал дейност въз основа на въпросните договори и че бил
получил възнаграждения съответно в размер на 1440 лв. за 2013г., 1440 лв. за
2014г., 1640 лв. за 2015г., той не е подавал изобщо декларации по реда на ЗДДФЛ,
както и не е представил никакви доказателства за получаването на въпросните
договорени месечни възнаграждения за нито един от ревизираните периоди. Посочил
е също, че за Р. са подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ от платци на доходи,
имащи това задължение, съответно за 2012 г. в размер на 71,36 лв.; за 2014 г. в
размер на 20,00 лв. и за 2016 г. в размер на 1556,60 лв. с платец
Застрахователно ЕАД „ЦКБ Живот“, но няма подавани
такива справки от „Омега Инвест 2000“ ЕООД, от което дружество Р.
декларира, че е получил през 2016 г. възнаграждение в размер на 2040 лв.
По отношение на двата договора
решаващият орган е приел в заключение, че неустановените факти по тяхното изпълнение
се приемат за неосъществени, от което следва, че е налице абсолютна симулация,
целяща създаване на привидност спрямо трети лица, че продажбите на стоки чрез
наложен платеж са за сметка на Н.Л. /“Омега Инвест 2000“ ЕООД, респективно че
това са лицата, които са придобили сумите от наложени платежи. Счел е, че както
двата договора за поръчка, така и месечните отчетни сметки, не следва да се
ценят като годни доказателства, тъй като за тях се налага извода, че са
съставени за целите на ревизионното производство на К.Р. с цел отклонение от
данъчно облагане. При липсата на каквито и да било други безспорни доказателства,
които да кореспондират помежду си и еднозначно да удостоверяват, че клаузите в
двата договора са действително изпълнявани, въпросните месечни отчетни сметки
не могат да бъдат самостоятелно кредитирани като убедително доказателство за
фактическо изпълнение на въпросните договори. Счел е още, че при липсата на
основната предпоставка за реално извършване на договорените действия, следва да
бъдат приети за ирелеванти документите за предаването на парични средства от Р.
на лицето Н.Л. в неговото лично качество или в качеството му на представляващ
„Омега Инвест 2000“ ЕООД. Посочил е, че е налице и несъответствие между сумите,
посочени в месечните отчетни сметки и месечния сбор на сумите от наложен
платеж, изплатени от ЕКОНТ на К.Р. и Н.Р., което представлява още едно
обстоятелство, опровергаващо тезата на К.Р..
Предвид установеното решаващият орган е
приел, че органите по приходите основателно са счели, че ревизираното лице е
извършвало продажба на стоки, като е получило приходи/доходи от тези продажби,
които доходи не са декларирани, поради което в случая са налице обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи/доходи. Правилно се е
пристъпило към извършване на ревизия по особения ред, предвиден в закона и
правилно са счели, че се касае за системност на осъществяваната дейност и за
приложимост на чл.1 ал.1 от ТЗ, поради което полученият от ревизираното лице
доход е определен като облагаем доход по реда на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ за
обжалваните периоди. Решаващият орган е посочил, че за целите на данъчното
облагане, за да е данъчно признат един приход или разход, за него следва да е
налице първичен счетоводен документ, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството, като Р. не е представил никакви първични счетоводни документи
за придобиване на стоките, които е изпращал по куриер, въпреки, че такива са му
били изрично изискани в хода на ревизията. По тази причина ревизиращите органи,
в условията на ревизия по чл. 122 от ДОПК, са признали разходи за дейността в
размер на установените чрез справките от „Еконт Експрес“ ООД платени суми по
наложени платежи за получените от жалбоподателя и неговите сътрудници пратки.
Накрая е направил извод, че органите по приходите
максимално обективно са определили данъчни задължения на Р. по ЗДДФЛ,
подкрепени с доказателства, събрани по реда на ДОПК и при спазване реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като ревизираното
лице не представя доказателства срещу определената по този ред основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
С оглед изложените мотиви Ревизионен акт
№Р-04001517008313-091-001/14.08.2018г. в обжалвана му част е потвърден с
Решение №225/03.12.2018г. на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
В съдебното производство по обжалване на
потвърдения с горното решение РА се правят основно оплаквания, че ревизиращият
екип, съответно решаващият орган не са признали съществуващите между
ревизираното лице К.Р. и Н.Л., респ. „Омега Инвест 2000“ ЕООД договорни
отношения, респ. представените в тази връзка доказателства, че К.Р. е действал
от свое име и за сметка на трето лице.
Пред ревизиращият екип и пред решаващият
орган са представени копия на договор за поръчка от 05.01.2013г. сключен между Н.Л.
/доверител/ и К. Р. /довереник/, месечни отчетни сметки за 2013г., месечни
отчетни сметки за 2014г., месечни отчетни сметки до м.08.2015г. и за
м.12.2015г., договор за поръчка от 04.09.2015г. сключен между „Омега Инвест
2000“ ЕООД /доверител/ и К.Р. /довереник/, месечни отчетни сметки за 2016г. и РКО за 2016г. Същите тези документи
са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ответника в първото по делото съдебно
заседание, поради което е открито производство по оспорване автентичността на
подписите на документите, като е указана доказателствената тежест на
жалбоподателя. Във връзка с последното е назначена съдебно-графическа
експертиза, която да даде заключение дали подписите в документите са на лицето Н.А.Л.
и на лицето К.Р.. В представеното заключение е отразено, че за сравнителен
материал за К.Р. са използвани образци на подписи, положени в документи по делото, а за
сравнителен материал за Н.Л. са използвани образци на подписи, положени в
документи находящи се в Български документи за самоличност при ОД на
МВР-Плевен. Според заключението подписите за доверител и срещи текста „Подпис“ в оспорените
документи са идентични и представляват копия на едни и същи подписи положени от
Н.Л., които са пренесени с помощта на техническо средство върху документите от
други документи, а не са положени/изпълнени по класическия метод, като за да се
отговори на въпроса кои подписи действително са положени от Л. е необходимо да
бъдат представени оригиналите на документите. Според вещото лице, подписите за
„Упълномощител“ в оригинал на пълномощно от 05.07.2018г. и срещу текста
„Подпис“ в оригинал на писмо пр.№Р-04—********** не са положени от Н.Л.. В
заключението е посочено още, че подписите за довереник в оспорените документи
са положени от К.Р..
Във връзка с отразеното в заключението,
жалбоподателят е задължен да представи по делото оригиналите на оспорените
документи, а на вещото лице е поставена допълнителна задача да отговори, след
запознаване с оригиналите на документите, дали подписите действително са
положени от лицето Н.Л.. Представено е допълнително заключение, в което е
отразено, че за изследване са били представени оригиналите на договор за
поръчка от 04.09.2015г. и месечни отчетни сметки за м.12.2015г. и за 2016г.,
както и РКО за 2016г., като не са представени оригиналите на Договор за поръчка
от 05.01.2013г., месечни отчетни сметки за 2013г., за 2014г. и за м.01 –
м.08.2015г. Според заключението подписите в представените оригинали на
документи - договор за поръчка от 04.09.2015г. и месечни отчетни сметки за
м.12.2015г. и за 2016г., както и РКО за 2016г., са положени от Н.Л., а
подписите за доверител в копията на документите - Договор за поръчка от
05.01.2013г., месечни отчетни сметки за 2013г., за 2014г. и за м.01 –
м.08.2015г., са пренесени с помощта на техническо средство от оригиналите на
Договор за поръчка от 04.09.2015г. и месечни отчетни сметки за 2016г.
Предвид непредставяне на всички
оригинални документи, в съдебно заседание на 08.01.2020г. жалбоподателят е
задължен отново да представи оригиналите на Договор за поръчка от 05.01.2013г.,
месечни отчетни сметки за 2013г., за 2014г. и за м.01 – м.08.2015г., като е
предупреден, че при непредставяне на изисканите документи на основание чл.183
от ГПК представените преписи на тези документи ще бъдат изключени от
доказателствата по делото, както и му е наложена глоба на основание чл.92а от ГПК. Във връзка с последното, с писмо от 03.02.2020г. са представени оригинали
на Договор за поръчка от 05.01.2013г., месечни отчетни сметки за 2013г., за
2014г. и за м.01 – м.08.2015г., като съдът е поставил допълнителна задача на
вещото лице-графолог, а именно да извърши сравнение на представените документи
с приложените по делото копия на тези документи и да отговори дали подписите в
оригиналите на документите действително са положени от Н.Л.. Според
представеното допълнително заключение, представените в оригинал документи на
Договор за поръчка от 05.01.2013г., месечни отчетни сметки за 2013г., за 2014г.
и за м.01 – м.08.2015г., не са идентични с вече представените по делото копия
на тези документи, като подписите положени в оригиналите на тези документи не
са положени от Л., а са имитирани чрез пряко наблюдение и рисуване.
По делото е назначена и изслушана и
съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2016г. ревизираното лице е осъществявало продажби чрез
наложен платеж, като е получил суми от търговски сделки, извършвани нееднократно
в общ размер на 392199,52лева, като е изпратил 6094бр.пратки. Вещото лице
посочва, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите
лица е определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК – като разлика между
установените при ревизията доходи и установените разходи. След разбивка за
всяка година поотделно, вещото лице е достигнало до извода, че размерът на
данъчната основа за всеки от периодите в РА е правилно изчислен. Според вещото
лице, ако бъдат уважени възраженията на жалбоподателя, размерът на данъчната
основа за всеки един от периодите се изменя по следния начин: за 2012г. са
дължими задължителни осигурителни вноски в общ размер на 5790,81лева /
ДОО-2872,96лева, ДЗПО – 1122,25лева и ЗО – 1795,60лева/ и ДДФЛ в размер на 2524,39лева;
за 2013г. и 2014г. не се определя данъчната основа за облагане по чл.122 ал.2
от ДОПК и не е дължим данък върху доходите на физическите лица; за 2015г. са
дължими задължителни осигурителни вноски в общ размер на 2983,12лева /ДОО –
1480,00лева, ДЗПО – 578,12лева и ЗО – 925,00лева/ и ДДФЛ в размер на
12568,87лева; за 2016г. не се определя данъчната основа за облагане по чл.122
ал.2 от ДОПК и не е дължим данък върху доходите на физическите лица. На въпроси
поставени от жалбоподателя вещото лице-икономист отговаря, че със СС18
„Приходи“ се определя счетоводно признаване на приходите при заведено
счетоводство, като за признаване на приход или разход е необходимо наличие на
първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл.6 ал.1 от ЗСч.;
данъчната основа за облагане по ЗДДС не се определя, тъй като лицето не е
регистрирано по ЗДДС; за К.Р. е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС
при достигане на облагаем оборот 50000лева или повече за период не по-дълъг от
12 последователни месеца, т.е. от 01.11.2014г.; в случая няма определена
пазарна цена; тъй като няма заведено счетоводство, няма определен счетоводен
финансов резултат, което от своя страна прави невъзможно определянето на
данъчен финансов резултат /печалба или загуба/, съответно облагаем доход по
смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗЗФЛ и данъчна основа по реда на чл.28 от ЗДДФЛ;
предадените от К.Р. на Н.Л. суми по договор от 05.01.2013г. са в размер общо на
117628,08лева, а по договор от 04.09.2015г. са в размер на 244287,66лева; получените
от К.Р. суми са само от „Омега Инвест 2000“ през 2016г. и са в размер на
2040лева.
Във връзка с резултатите от графическата
експертиза, е представено допълнително заключение по съдебно-икономическата експертиза,
в което е изчислен размерът на данъчната основа за процесните периоди, като не
са зачитани сумите по документите от 2013г., 2014г. и 2015г., а са зачетени
сумите по документите от м.12.2015г. и 2016г., и е посочен какъв е размера на
дължимия данък върху доходите на физическите лица за всеки един от
периодите.
Съдът възприема представените по делото
заключения по назначените експертизи като компетентни и безпристрастно
изготвени.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателя е допуснат до разпит Н.А.Л.. Свидетелят заявява, че в
момента отношенията му с Р. са приятелски, а през периода 2013-2016г. са били и
служебни – прекупува стоки от различни пазари и Р. ги пускал за продажба в
интернет, като това е било оформено писмено в началото на 2013г. Свидетелят
твърди „Пращаше ги на адреси на хората.Тези стоки, които са купувани от мен от
„Илиянци“ аз му ги карам и той ги изпраща на хората, това са с мои пари и ги
изпраща на хората и ми отчита после оборота.“ Заявява, че не е подписвал
документи за това, че е получавал пари по ЕКОНТ от Р. – „Просто получавах по
ЕКОНТ парите“. При предявяване на последно представените по делото в оригинал
документи, свидетелят твърди, че същите са писани и подписани от него. Впоследствие сочи „Значи, например, един
месец събираме парите, той праща на хората пратките и той ми носи документ, в
който всъщност са тези всичките пари. Ако това е някакъв документ, окей значи
има такъв.“. Свидетелят сочи, че търговските взаимоотношения с Р. са били от
2012г. до 2017г. Твърди още, че лично му е предоставял стоката, която той е
изпращал по адреси, като му е плащал един път месечно, за което няма документи.
Заявява също „Ние си имахме доверие. Аз никога не съм му правил отчет колко съм
купил и колко съм продал…“. Свидетелят твърди, че е плащал на Р. по 170лева.
Сочи, че фирмата му не е имала отчетност, касов апарат, не е декларирал
извършваната дейност и не е плащал данъци за това, не е подавал годишна данъчна
декларация.
По съществото на спора, настоящият състав на съда намира,
че ревизиращите органи правилно са счели, че К.Р. е извършвал продажба на
стоки, като е получил приходи/доходи от тези продажби, които доходи не са
декларирани, поради което е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК
- данни за укрити приходи/доходи, въз основа на което правилно са определили данъчните задължения
на Р. по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за процесния период, както и задълженията за ДОО,
ДЗПО и ЗО за същия период. Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, във
връзка с откритото производство по оспорване автентичността на подписите на договор
за поръчка от 05.01.2013г. сключен между Н.Л. /доверител/ и К. Р. /довереник/,
месечни отчетни сметки за 2013г., месечни отчетни сметки за 2014г., месечни
отчетни сметки до м.08.2015г. и за м.12.2015г., договор за поръчка от
04.09.2015г. сключен между „Омега Инвест 2000“ ЕООД /доверител/ и К.Р.
/довереник/, месечни отчетни сметки за
2016г., РКО за 2016г. и пълномощно от 05.07.2018г. и писмо
пр.№Р-04001517008313 и даденото заключение по назначената графическа
експертиза, че съдът признава оспорването на автентичността на подписите на
договор за поръчка от 04.09.2015г. и месечни отчетни сметки за м.12.2015г. и за
2016г., както и РКО за 2016г., че не е проведено успешно и не е доказано.
Оспорването, автентичността на подписите на договор за поръчка от 05.01.2013г.
сключен между Н.Л. /доверител/ и К. Р. /довереник/, месечни отчетни сметки за
2013г., месечни отчетни сметки за 2014г., месечни отчетни сметки до
м.08.2015г., пълномощно от 05.07.2018г. и писмо пр.№Р-04001517008313, обаче, е
проведено успешно и тези документи са неистински - подписите положени в тях не
са положени от Л., а са имитирани чрез пряко наблюдение и рисуване. На
основание чл.194 ал.2 изр.второ от ГПК вр. §2 от ДОПК съдът ги изключва от
доказателствения материал по делото.
Предвид горното, за периода 2013г.,
2014г. и до м.08.2015г. по делото не са налични доказателства, които да
доказват съществуването на договорни взаимоотношения между К.Р. и Н.А.Л.,
каквито са твърденията на жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че не може да
се обоснове тезата, че Р. е действал от свое име, но за чужда сметка при
продажбата на стоки чрез изпращането им по куриер. Същото се отнася и за
2012г., за която в хода на ревизионното производство жалбоподателят не прави
никакви възражения и не сочи никакви доказателства, дори напротив в дадени от
него писмени обяснения изрично сочи, че за тази година е реализирал приходи в
размер на около 22000,00лева, в какъвто приблизителен размер са установените
приходи от наложени платежи по данни взети от справка от ЕКОНТ – 22870,15лева.
Ето защо за тези периоди констатациите на ревизиращия екип и на решаващия орган са обосновани и правилни. За пълнота следва
да се посочи, че съдът не кредитира с доверие свидетелските показания на Н.А.Л.,
на първо място защото същите не кореспондират с другите събраните по делото
доказателства, вкл. заключението на вещото лице-графолог; на второ място защото
свидетелските му показания са противоречиви и непоследователни; и на трето
място защото Н.Л. е заинтересовано лице доколкото по делото са налице данни, че
на „Омега Инвест 2000“ ЕООД, представлявано от Н.Л., е правена данъчна ревизия
за периода 2015г.-2016г., приключила с издаването на РА.
Съдът счита, че заключението на вещото
лице-графолог касаещо подписите на договор за поръчка от 04.09.2015г. и месечни
отчетни сметки за м.12.2015г. и за 2016г., както и РКО за 2016г., а именно че
същите са положени от Н.Л., не може да обоснове тезата, че К.Р. е действал от
свое име и за сметка на трето лице при продажбата на стоки чрез изпращането им
по куриер. За да достигне до този извод, съдът съобрази и съпостави всички
други доказателства по делото. Констатира, че
не са представени доказателства за фактическо изпълнение на сключения
договор с „Омега инвест 2000“ ЕООД по отношение на клаузите в него, а именно
няма доказателства за това кой, по какъв начин и кога е предоставял стоки от
вида на посочените в чл.1 от договора; няма доказателства доверителят да е
предоставял на довереника необходимата информация за извършване на поръчките;
не е удостоверено, че доверителят е предавал стоки на довереника; доказателства
заплащани ли са на довереника от страна на доверителя стойността на направените
разходи за извършване на поръчките. В тази връзка не се кредитират с доверие
твърденията на св.Н.Л., по изложените по-горе причини, поради което не са
налице доказателства за реално извършване на някои от изброените в договора
действия. Следва да се посочи също, че по делото са налични данни, че
дружеството „Омега инвест 2000“ е било регистрирано по ЗДДС за периода от
19.06.2014г. до 18.11.2015г., като за времето от м.07.2015г. до датата на
дерегистрация на дружеството по ЗДДС /м.11.2015г./ в подадените от него
дневници за покупки се установяват отразени само три броя покупки на
стоки/услуги от доставчик „Н и Н Империал“ ЕООД, които възлизат на стойност
106,29лева. Т.е. няма отразена нито една извършена продажба. Не са представени
в хода на проверката доказателства, че дружеството е притежавало в наличност
стоките, които са били продавани от Р. през периода м.12.2015г.-м.12.2016г. В подкрепа
на изложеното е и установеното още, че „Омега инвест 2000“ има регистриран
ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП от 12.05.2016г., но за това фискално
устройство няма генерирани Z-отчети, т.е.
няма регистрирани продажби чрез ЕКАФП. Ето защо, при липса на безспорни
доказателства, които да кореспондират помежду си и еднозначно да удостоверяват,
че договорените отношения са действително изпълнявани, то месечните отчетни
сметки за м.12.2015г. и за 2016г.и РКО за 2016г. не представляват убедително
доказателство за фактическо изпълнение на договора от 2015г. Ето защо и за този
период съдът приема, че ревизираното лице е извършвало продажба на стоки, като
е получило приходи /доходи от тези продажби, които доходи не са декларирани.
При констатиране на наличие на
обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи/доходи,
правилно ревизиращите органи са пристъпили към извършване на ревизия по
особения ред, предвиден в закона. Съобразно доказателствата събрани в хода на
ревизията, правилно органите по приходите са приели, че се касае за системност
на осъществяваната дейност и за приложимост на чл.1 ал.1 от ТЗ, поради което
полученият от Р. доход е определен по реда на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ за процесните
периоди. В случая ревизираното лице не е представило никакви първични
счетоводни документи за придобиване на стоките, които е изпращал по куриер,
поради което ревизиращите органи са признали разходи за дейността в размер на
установените чрез справките от ЕКОНТ платени суми по наложени платежи за получените
от Р. и неговите сътрудници пратки.
В резултат на гореизложеното и предвид
констатираните обстоятелства по чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК органът по
приходите законосъобразно е определил основата за облагане, след анализ на
обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид
горното и при неоснователност на заявените в съдебното производство оплаквания,
то обжалваният РА, потвърден с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ следва
да се потвърди.
При този изход на делото и с оглед
своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски и липса
на възражение за прекомерност, съдът следва да му присъди такива по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на
определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 3538,32лв.
Воден от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, четвърти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Ц.Р. *** против Ревизионен акт
№Р-04001517008313-091-001/14.08.2018г., с който са установени задължения за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016г. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
общо в размер на 53 697,65 лв. и лихви върху него в размер на 12 905,32 лв., и
задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица за ДОО - общо в
размер на 12 526,59 лв. и лихви в размер на 4 470,61 лв., за ДЗПО- УПФ - общо в
размер на 4 893,20 лв. и лихви в размер на 1 746,33 лв., и за ЗО - общо в
размер на 7 829,12 лв. и лихви в размер на 2 776,50 лв., потвърден с Решение
№225/03.12.2018г. на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
ОСЪЖДА К.Ц.Р. ***, ЕГН: **********, да
заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3538,32лв.( три хиляди петстотин
тридесет и осем лева и тридесет и две стотинки)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ : /п/
|
|
|
|