Р е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря петър петров
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 122 по описа за
2019
г., на
основание данните по делото и закона,
за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 93/17.01.2019 г.
по гр. д. № 2814/2018 г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл. 422 вр.
чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата Ц.Б.И. с посочени ЕГН и адрес ***,
че дължи на „Топлофикация - Плевен”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***сумата от 541,39 лв. - главница за периода от 01.03.2016
г. до 30.11.2017 г., сумата от 44,52 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 04.05.2016 г. до 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.01.2018 г. до окончателното заплащане на сумата по
вземането, което е издадена заповед за изпълнение № 458/30.01.2018 г. по
ч.гр.д. № 682/2018 г. по описа на ПРС.
Със същото решение Плевенският
районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Ц.Б.И. да заплати на „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен
следните парични суми:
- сумата от 75 лв. за
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 682/2018 г. по описа
на ПРС,
- сумата от 625 лв. за направени разноски по делото в
исковото производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение на особен представител.
В решението е отбелязано, че
същото е проведено при участието на трето лице –помагач на ищеца „Нелбо“ ЕАД, гр. София.
Недоволна
от така постановеното решение е останала въззивницата Ц.Б.И., която чрез
назначеният й особен представител адвокат Т.Д. го обжалва пред въззивния съд
изцяло. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано се излагат доводи в тази насока. Твърди се, че
от събраните по делото доказателства не се установява въззивницата да има
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1 т. 42 от ДР на
ЗЕ, тъй като от представените по делото доказателства не се установява същата е
собственик или титуляр на ограничено право на ползване по отношение на имота, а
от представените доказателства се установява единствено, че е вписана като
потребител с № *** в сметката за задълженията по отношение на имота.
Жалбоподателката поддържа, че от извършената справка за лице в СВ за периода от
01.01.1992 г. до 04.02.2019 г. се установява, че ответницата не е собственик на
имота, както и че през 2006 г. е налице вписана декларация, с която същата се
отказва от правото си на ползване върху имота. Иска се от въззивния съд да
отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявените искове,
както и да присъди в полза на въззивницата направените по делото разноски. С
въззивната жалба се правят доказателствени искания.
В срока
за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Топлофикация - Плевен“ ЕАД, гр. Плевен чрез процесуалния й представител
юрисконсулт В.В., в който се оспорва изцяло
основателността на въззивната жалба. Според въззиваемата страна по делото е
установено със заключение на съдебно-техническа експертиза, че в процесния имот
са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградата инсталация,
щранг-лира и такса разпределение, като суми за отопление не са начислявани, тъй
като такова не е ползвано в жилището през процесния период. Излагат се и
подробни доводи относно законовото основание за начисляване на суми за топлинна
енергия при условията на чл. 144 ал. 6 от ЗЕ, които не следва да бъдат
преповтаряни. Според въззиваемата страна въззивницата има качеството на
потребител по смисъла на §1 т. 42 от ДР на ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, налице е валидно
избрано от етажните собственици да извършва дяловото разпределение в сградата,
издаваните данъчни фактури имат изискуемите от чл. 7 от ЗСч и чл. 114 от ЗДДС
реквизити. В заключение се иска от съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като присъди
направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв.. В отговора не се изразява становище по направените
доказателствени искания във въззивната жалба.
В о.с.з. въззивницата Ц.Б.И. се представлява от назначения
й в производството обсобен представител адвокат Д. и
поддържа въззивната жалба.
Въззиваемото дружество „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен
и третото лице – помагач на въззиваемото дружество
„Нелбо“ ЕАД, гр. София не се представляват.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото пред
Плевенският районен съд е образувано по предявени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен
към длъжника Ц.Б.И., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 458/30.01.2018
г. по ч.гр.д. № 682/2018 г. по описа на РС – Плевен, а именно: сумата от 541,39
лв., представляваща главница за периода от 01.03.2016 г. до 30.11.2017 г., сумата от 44,52 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 04.05.2016 г. до 22.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 75 лв. – разноски по делото, от които 25 лв. –
внесена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба ищецът
твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153 ал. от ЗЕ, в качеството на собственик /ползвател/ на
топлоснабден недвижим имот в гр. Плевен, жк. „***“ бл. ***, вх. ***, ап. ***, с
абонатен № ***, намиращ се в сградата – етажна собственост, чиито имот е
присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Твърди се,
че продажбата на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие на
клиентите въз основа на публично известни Общи условия на предприятието,
одобрени от ДКЕР, като в конкретния случай това са Общите условия на дружеството
от 2007 г., надлежно публикувани в посочени медии. Твърди се, че ЕС в сградата,
в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с „нелбо”
ЕА, гр. София, която фирма е изготвяла отчети на база на реален отчет на
уредите за дялово разпределение в имота на ответника за процесния период.
Твърди се, че ответникът не е заплатил ползваната топлинна енергия до подаване
на заялението по чл. 410 от ГПК, респ. до подаване на исковата молба, което
обосновава правния интерес на дружеството да потърси правата си по съдебен ред.
По делото
в първата инстанция е депозиран на 06.12.2018 г.
писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от назначения на ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен
представител адвокат Т.Д., в който
са направени възражения за неоснователност
на иска. В отговора се твърди,
че по делото
липсват доказателства относно начина на разпределение на доставената в сградата ТЕ, размера на
начислените на ответницата задължения за консумирана топлинна енергия,
обстоятелствата, че ответницата е собственик или ползвател на имота, в който е
ползвана топлинна енергия или алтернативно, че между страните съществува
облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлоенергия. В отговора
назначеният особен представител на ответницата е оспорила истинността на
представено с исковата молба писмено доказателство – частен документ,
представляващ молба от Ц.Б.И. от 10.09.1996 г. за откриване на партида за плащане
на отопление и топла вода във въззиваемото дружество. Поискано е откриване на
производство по чл. 193 от ГПК с твърдението, че подписът върху молбата не е на
Ц.Б.И., както и задължаване на ищеца да представи оригинала на документа.
За да уважи изцяло предявените
искове, Плевенският районен съд е приел, че страните по делото са в
облигационни отношения при Общи условия, а от приетото по делото заключение на
СИЕ се установява размера на вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Спорно по делото във
въззивната инстанция с оглед изложеното във въззивната жалба е извършена ли е
правилна преценка на събраните в първата инстанция доказателства при формиране
на извода за качеството на въззивницата на потребител на топлинна енергия след
като по делото не са предствени писмени доказателства, от които да се установява,
че е собственик или носител на ограничено вещно право по отношение на
топлофицирания имот.
По делото пред въззивната инстанция с оглед указанията дадени от съда е представен от въззиваемата страна оригинал на молба от Ц.Б.И. от 10.09.1996 г. за откриване на партида за
плащане на отопление и топла вода в дружеството, открито е от съда производство по оспорване на истинносттта на
документа по реда на чл. 193 ал. 2 от ГПК за проверка на
автентичността на подписа положен върху молбата от Ц.Б.И. и е указана на
страните тежестта на доказване на неистинността на документа, която пада върху
въззивницата, тъй като документът носи подписа й.
От заключението на назначената и приета по делото във
въззивната инстанция съдебно-графична експертиза,
изготвена от вещото лице Ц.Ц., което не се оспори от
страните и като компетентно изготвено съдът кредитира, се установява, че
подписът след текста в молбата на въззивницата до въззиваемото дружество за откриване на партида за плащане на отопление и
топла вода от 10.09.1996 г. е положен от въззивницата.
С оглед заключението на приетата съдебно-графична
експертиза, въззивният съд приема, че оспорването на истинността на документа,
представляващ молба от Ц.Б.И. от 10.09.1996 г. за откриване на партида за
плащане на отопление и топла вода в дружеството се извърши неуспешно от
въззивницата и документът като истински и подписан от въззивницата следва да
бъде ценен от съда.
От представените по делото
пред ПРС справки за дялово разпределение, издадени от третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД, гр. София се установява, че същото е извършвало
дялово разпределение на ползваната от абонат Ц.Б.И. за
адрес *** топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.11.2017 г., като в
имота е отчитана ползвана топлинна енергия на един уред, както и са отчитани
разходи за отопление чрез щранг лира и разходи за отопление сградна
инстаналация.
От заключението
на приетата в първата
инстанция съдебно – икономическа
експертиза, изготвено от вещото лице Теодора Илиева, което
не е оспорено от страните,
по делото се установява, че
за имота на адрес гр. Плевен, жк. „***“ бл. ***, вх. ***, ап. *** във въззиваемото
дружество е открита партида на името на въззивницата като абонат и са начислени
суми въз основа на отчети от фирмата за дялово разпределение в размер на 541,39
лв. – главница, включваща сума за отопление с ИРУ, сума за отопление без ИРУ,
сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и суми за услуга дялово
разпределение. Вещото лице установява, че в имота няма водомер за топла вода,
има 2 бр. уреди, които са отчитани, сумата за отопление без ИРУ произтича от
отоплението чрез щранг лира в банята, а сумата за ТЕ, отдадена от сградната
инстаналиция е начислявана на база на действителен обем на жилището в размер на
125,12 куб. м.. Вещото лице е установило, че размера на лихвата върху
главницата от 541,39 лв. за периода от 04.05.2016 г. до 22.01.2018 г. е в
размер на сумата от 44,52 лв..
От представената по делото пред ПРС публикация от
13.12.2007 г. във вестник Посоки се установява публикуването на Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Плевен”ЕАД на
потребители в гр. Плевен, приети с Протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрени с Решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация - Плевен” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”.
Налице е изрична законова разпоредба, а именно чл. 153
ал. 1 от ЗЕ, която определя като клиенти на топлинна енергия собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиенните на топлинна енергия възниква по силата на закона - чл. 150 от ЗЕ
при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество
по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот - в този смисъл е Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд съобразявайки гореизложеното приема, че
след като въззивницата е подала молба за откриване на партида във въззиваемото
дружество пред 1996 г. и доставка на топлоенергия и топла вода, същата има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ на
облигационно основание. Независимо, че по делото липсват доказателства
въззивницата да е собственик или носител на ограничено вещното право по
отношение на топлофицирания имот, след като е сключила индивидуален договор с
топлофикационното дружество откривайки самостоятелна партида на свое име, същата
дължи заплащане изцяло на стойността на предоставената й услуга. По делото липсват
доказателства, тежестта за което е върху въззивницата, същата да е упражнил
правата си при промяна на обстоятелствата във връзка с ползването на имота да
подаде до въззиваемото дружество заявление за промяна или закриване на партида,
поради което следва да се приеме, че облигационните отношения между страните не
са изменени. Като съобрази гореизложеното, въззивният съд приема, че исковете с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК по отношение на съществуване
на вземанията на въззиваемото
дружество към въззивницата
за главницата
и лихвата за забава, предмет на
въззивна проверка се явяват
доказани по основание и следва
да бъдат уважени.
Въззивната жалба
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена от съда като се потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение.
Относно разноските пред въззивната
инстанция:
С оглед отхвърлянето на въззивната
жалба, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено по правилата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за правната помощ, приета
с ПМС № 4/06.01.2006 г., приложима по отношение на възнаграждението на
юрисконсултите съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Фактическата и
правна сложност на спора според въззивния съд не налага присъждане на
възнаграждение в размер по - висок от минимално предвидения в Наредбата. В
полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени и направените
разноски за възнаграждение на особен представител на въззивницата в размер на
300 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
потвърждава решение от 17.01.2019 г. по
гр. д. № 2814/2018 г. на Плевенския районен съд.
Осъжда
на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК Ц.Б.И., егн ********** *** да заплати на ”Топлофикация – Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, *** № ***, представлявано от изп.
директор Й.В.сумата от 100 лв. за направени
по делото във въззивната инстанция разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение
и сумата от 300
лв. за направени по делото разноски за особен представител.
Решението е постановено
при участието на трето лице
– помагач на въззиваемото
дружество „Нелбо“ ЕАД, гр. София.
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
при условията на чл. 280 ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: