Р Е
Ш Е Н
И Е № 260032
гр.Враца,
15.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 27.11.2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№127 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от М.В.П.,
ЕГН ****** *** и Т.В.М., ЕГН **********, представлявани по пълномощие от адв.Й.Д. от САК със съдебен адрес ***, партер срещу
ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
В исковата молба се твърди, че на
23.11.2016г., около 16.20ч. по пътя между с.Габровница и с.Вирове с посока на
движението от с.Габровница към с.Вирове с последваща
посока на движение гр.Монтана А. М. Д.е управлявала лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ВР *** АХ. По същото време по път ІІ-81
с посока на движение от гр.Монтана към гр.Лом П.Й.Н. е управлявал лек автомобил
"БМВ Х6" с рег.№*** ВК.
При навлизане в с.Вирове на
кръстовището, образувано между ул."Габровска" и път ІІ-81, Д. имала намерение да извърши маневра
"ляв завой", за да се включи в движението в посока гр.Монтана. Тя
спряла на знак "Стоп", огледала се и след като се убедила, че по път
ІІ-81 няма движещи се автомобили и в двете посоки, започнала изпълнението на
маневрата. В този момент лекият автомобил "БМВ Х6" навлязъл в
с.Вирове и въпреки наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта до 50км/ч, се движил със скорост, многократно надвишаваща
ограничението. При излизане от ляв за него завой Н. забелязал автомобила
"Опел Астра" и вместо да се опита да намали
скоростта или да предприеме спиране, решил да заобиколи
другия автомобил от ляво, при което навлязъл в лентата за насрещно движение,
където автомобилът "Опел Астра" извършвал
маневрата си. Виждайки движещия се с висока скорост автомобил "БМВ
Х6", Д. се опитала да се изнесе плътно вдясно, но поради скъсяване на надлъжната дистанция от страна на другия
автомобил не успяла, при което настъпил удар между предната част на автомобила
"БМВ" и лявата странична част в областта на средната колонка и
задната врата на автомобила "Опел". В резултат от удара автомобилът
"Опел Астра" се завъртял около оста си в
посока обратна на часовниковата стрелка и, извършвайки ротационно-транслационно
движение, преминал през затревената площ и навлязъл в съседен двор на
ул."Ломска", където преустановил движението си.
В същото време по път ІІ-81 с посока на
движението от гр.Лом към гр.Монтана също с превишена скорост се движел лек
автомобил "Алфа Ромео 147", управляван от Н. Л.Н., който не могъл да
спре или да заобиколи автомобила "БМВ" и се
ударил в него в дясната му странична част.
Пристигналият на произшествието екип на
Спешна помощ установил смъртта на пътуващия в лекия автомобил "Опел Астра" П. В. П., чиято дъщеря Т. Д. била
транспортирана в МБАЛ "Д-р Стамен
Илиев"-Монтана в изключително тежко състояние и по-късно също починала. По
случая е образувано досъдебно производство в РУ"Полиция"-гр.Монтана и
пр.пр.№2386/2016г., водени срещу неизвестен
извършител. Изготвената автотехническа експертиза е
установила, че в момента на ПТП водачът на автомобила "БМВ Х6" се е
движил със скорост над 110км/ч при ограничение 50км/ч и че ако ограничението е
било спазено, ударът между двата автомобила е нямало да настъпи.
Сочи се, че загиналият при
произшествието П. П. е брат на ищците, които, въпреки че имали собствени
семейства, не били загубили връзката с кръвните си роднини и с единствения си
брат. Връзката с него била силна, често си гостували, празнували празниците
заедно, помагали си при нужда. Твърди се, че ищците не могат да прежалят брат
си, изпитват мъка по него и често посещават гроба му.
Като твърдят, че описаният в исковата
молба механизъм на произшествието установява вината на водача на лекия
автомобил "БМВХ6" П.Н., ищците поддържат, че ответникът, като
застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, следва да покрие отговорността за причинените от него вреди.
Към датата на ПТП автомобилът е имал с ответника ЗАД"Армеец"АД сключена
застраховка "Гражданска отговорност" по полица №BG/11/116001934674 със срок на действие от
15.07.2016г. до 14.07.2017г.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на искове за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100 000лв. за всяка от ищците, които се
претендират ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г. за първата и от
31.07.2018г. за втората. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си юрисконсулт Л.М.
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове.
На първо място ответникът оспорва
материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и настъпването на сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания.
Ответникът признава факта на сключване на
посочената в исковата молба полица по застраховка "Гражданска
отговорност" за л.а."БМВ Х6", но поддържа, че отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
водач и по тази причина не може да бъде ангажирана, тъй като последният няма
вина за настъпване на ПТП.
В условията на евентуалност ответникът
оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, като сочи, че от Констативен
протокол за ПТП №0000447/23.11.2016г. е видно, че произшествието е настъпило
поради неспазване на предимство от страна на водача на лекия автомобил
"Опел Астра". В тази връзка се оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача П.Н. и се твърди, че вина
за произшествието има единствено водачът на л.а."Опел Астра",
който не е съобразил поведението си с пътната маркировка и конкретно с
наличието на знак "Стоп" и дори да е предприел спиране на този знак,
не се е съобразил с останалите участници в движението и е предприел маневра,
без да се съобрази с л.а."БМВ Х6", който се е движил правомерно на
път с предимство.
На следващо място ответникът твърди, че
водач на л.а."Опел Астра" не е била А. Д.,
а В. А. Д., неправоспособен водач, който е управлявал автомобила след употреба на алкохол и е единствено
виновен за настъпването на произшествието. Твърди също, че независимо кой е бил
водачът на л.а. "Опел Астра", същият не е
спрял на знака "Стоп", предприел е навлизане от път без предимство в
такъв с предимство, без да съобрази поведението си с това на останалите
участници в движението, движил се е с превишена скорост в рамките на населеното
място и по този начин е станал причина за настъпване на произшествие с два
автомобила, които са се движили по път с предимство. Следващото твърдение е, че
водачът на л.а. "Опел Астра" не е подал
светлинен сигнал за предприетата маневра "завой наляво", което също е
създало опасност за останалите участници в движението и сам е поставил в
опасност себе си и пътниците в управлявания от него автомобил. По този начин в
условията на евентуалност ответникът обосновава възражението си за независимо съизвършителство между водачите на л.а. "БМВ Х6"
и л.а. "Опел Астра" и твърди, че приносът
на втория от водачите е 99%.
Отново в условията на евентуалност
ответникът прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на П. В. П., който е бил без поставен предпазен
колан и е знаел, че водачът на автомобила е неправоспособен и е употребил
алкохол.
Ответникът оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие, респ. поведението на
водача на л.а. "БМВ Х6" и последвалата смърт на П. П., за който в
условията на евентуалност се твърди, че смъртта се дължи и на предходни
/съпътстващи травми/ заболявания, както и на несвоевременно оказаната
медицинска помощ.
Исковете са оспорени по размер поради
неадекватност на претендираните обезщетения и
несъразмерност с твърдените неимуществени вреди.
По искане на ответника и на основание
чл.219, ал.1 ГПК като трето лице-помагач на негова страна е конституирано
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***.
Чрез пълномощника си ищците са подали
допълнителна искова молба.
На първо място ищците развиват
съображенията си във връзка с материалната им легитимация да търсят обезщетение
за неимуществени вреди в светлината на приетото в ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК
на ВКС, както и такива във връзка с размера на претенциите им.
На следващо място в допълнителната
искова молба се поддържа твърдението за изключителната вина на водача на
л.а."БМВ", тъй като същият се е движил със скорост над 110км/ч при ограничение
от 50км/ч и ако бе спазил ограничението, ударът между автомобилите не би
настъпил. Поддържа се и твърдения механизъм на ПТП и това, че водач на
л.а."Опел Астра" е била А. Д.. Оспорват се
възраженията на ответника за независимо съизвършителство
между водачите на двата автомобила и за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на П. П., за който ищците твърдят, че е бил с
поставен предпазен колан.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа оспорванията, възраженията,
твърденията и исканията, заявени в първоначалния.
В допълнителния отговор са развиват
правни съображения във връзка с кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди. Поддържат се твърденията относно механизма на
произшествието и отново се настоява, че ако водачът на л.а."Опел Астра" бе спрял на знак "Стоп", произшествие
е нямало да настъпи, независимо от това с каква скорост са се движили
останалите участници в ПТП, тъй като същият не е спазил правилата за движение и
е навлязъл от път без предимство в път с предимство, без да подаде светлинен
сигнал за извършваната от него маневра. Поддържа се и твърдението, че водач на
л.а."Опел Астра" е бил неправоспособният В.
Д., който е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Във връзка с оспорването на размера на
предявените искове ответникът се позовава и на разпоредбата на §96 от ПЗР на
ЗИДКЗ и настоява, че ищците по изключение биха могли да получат обезщетение в
размер до 5 000лв.
Като е взел предвид изложеното от
страните в разменените книжа, съдът е приел, че като безспорен, не се нуждае от
доказване факта за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
л.а."БМВ Х6", сключена с ответното дружество.
Третото лице-помагач ЗД"Бул Инс"АД е подало чрез пълномощника си адв. К. *** писмено становище, с което оспорва предявените
искове и поддържа направеното от ответника възражение за липса на легитимация
на ищците да получат обезщетения за претърпените от смъртта на техния брат
неимуществени вреди. Подпомагащата страна оспорва твърдението на ответника, че
водачът на л.а."БМВ Х6" няма вина за настъпването на процесното ПТП, както и че единственият виновен за това е
водачът на л.а."Опел Астра", като също
настоява, че пострадалият П. П. е бил без поставен предпазен колан и по този
начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, както и че размерът
на исковите претенции е прекомерен.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
С исковата молба е представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който е видно, че на
23.11.2016г. около 16.20ч. в с.Вирове, РП ІІ-81, км.111+600, на кръстовище с
път ІІІ-10123 е настъпило ПТП с участници л.а."Опел Астра",
рег.№ВР *** АХ с неустановен водач, л.а."БМВ Х6" с рег.№М *** ВК,
управляван от П.Й.Н., при което са починали П. В. П. и Т. А.Д. и са тежко
ранени още две лица.
По делото са представени материали по
образуваното ДП №987/2016г. на ОДМВР-Монтана. Представен е препис-извлечение от
съставения акт за смърт на П. В. П. и удостоверение за родствени връзки, от
което се установява, че загиналият е брат на двете ищци.
Представени са писмени доказателства за
това, че лицето В. А. Д. не притежава свидетелство за правоуправление на МПС.
По делото е допусната специализирана
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която се произнася, че при процесното ПТП П. П. е получил съчетана травма, изразяваща
се в черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми и политравма
на крайниците, които са довели до настъпването на смъртта му. Вещото лице сочи,
че няма данни пострадалият да е бил с поставен предпазен колан, но предвид механизма
на произшествието и разположението на пострадалия, дори при поставен колан,
същият не би могъл да предотврати настъпването на уврежданията. Предвид установеното
в ДП, че водачът на автомобила, в който е пътувал П., е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 1 промил, вещото лице сочи, че тази концентрация отговаря на
лека степен на алкохолно опиване, и описва начина, по който същата влияе при
управление на МПС.
Допусната е и е изслушана
специализирана автотехническа експертиза, която се
произнася, че скоростта на движение на л.а."БМВ Х6" в момента на
удара с л.а."Опел Астра" е била около
110-111 км/ч, а тази на движение на втория автомобил – 75 км/ч. Вещото лице е
изчислило опасната зона на спиране на първия автомобил на 26.7м., а на втория –
30.5 метра. Вещото лице приема, че водачът на л.а."Опел Астра" е имал техническа възможност да види и
възприеме движещия се л.а."БМВ Х4" на разстояние от около 100м.,
както и да възприеме и оцени пътните условия и вертикалния знак Б2 – Стоп, да
спре и да пропусне движещите се по път с предимство МПС. Според експертизата от
техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е внезапното навлизане на
л.а."Опел Астра" в кръстовището, без да
спре на знак "Стоп" със скорост от 75км/ч от дясно на ляво пред
л.а."БМВ Х6" и попадане в опасната му зона на спиране, с което е
поставил сам себе си и водача на
движещия се в полагащата му се лента автомобил в невъзможност да предотвратят
ПТП.
За изясняване на механизма на процесното ПТП по делото са събрани гласни доказателства.
Св. В.Я. *** в близост до мястото на
настъпване на ПТП и дава показания, че чул удари и видял л.а."Опел Астра", който бил прекършил няколко бетонни кола и
навлязъл в имота му. В колата свидетелят видял младо момиче и жена в
неестествена поза, а на задната седалка лежал мъж. Предната дясна врата на
автомобила не се отваряла, но на предната дясна седалка седяла жена, която била
в съзнание. Свидетелят заговорил шофьора, около 25-30 годишен мъж с драскотини
и кръв по лицето, и му помогнал да излезе от колата и да седне на бетонен
перваз. Я. свидетелства, че л.а."БМВ Х6" бил обърнат по таван, на
асфалта до него лежало момченце, до което бил баща му, а зад този автомобил
видял и л.а."Алфа Ромео" с разбита предница,чийто водач лежал на
самото платно.
Св. К.Б. е пътник в третия автомобил,
участвал в процесното ПТП – "Алфа Ромео", и
дава показания, че е станала очевидец на произшествието. Същата сочи, че на
23.11.2016г. пътувала от Лом към Монтана и около 16.30 – 17.00ч. видяла удара
между л.а."Опел Астра" и
л.а."БМВ", който настъпил на кръстовище, като първият автомобил
излизал от с.Габровница от място, на което имало знак "Стоп", а вторият
се движел в посока Монтана-Лом в полагащата му се лента /лява за движението на
л.а."Алфа Ромео/. След удара двата автомобила се обърнали върху този, в
който пътувала Б., която видяла, че водачът на Опела е момче.
Показания като свидетел по делото е дал
и водачът на л.а."БМВ Х6" П.Н., който заявява, че пътувал от Монтана
за Лом, когато на кръстовище видял л.а."Опел" да се движи със скорост
около 80км/ч, който не спрял на знака "Стоп". Н. заявява, че се
движел по път с предимство, но другият автомобил се приближил много бързо и
всичко случило се било неочаквано за него и той не знае кой кого е ударил
За установяване на твърдените от двете
ищци неимуществени вреди от смъртта на техния брат по делото е разпитана св. Р.
М., която дава показания, че сестрите живеели в с.Камено поле повече от 20
години и имат свои семейства, а брат им – в с.Върбица със съпругата си и двете
им деца. М. живее в Бяла Слатина, но с ищците и брат им се събирали по празници
и споделя впечатлението си, че отношенията между тях били много топли и
сестрите обгрижвали своя брат, когато той имал
здравословни проблеми, и го подпомагали финансово. М. дала показания, че ищците
заминали за Монтана веднага, след като узнали за катастрофата, и трагедията,
която изживели, била голяма, тъй като освен брат си, загубили и племенницата
си. Според свидетелката след преживяната загуба ищците вече не са жените, които
познава, тъй като преди това се поддържали, гримирали се и пр., но сега не е
същото.
Св. Б. П.познава ищците, които живеят в
с.Камено поле, както и техния брат П., който живеел в с.Върбица. Заявява, че
отношенията между тях били много добри, ходели си на гости, събирали се за
празници, обичали се и си помагали. Според П. братът помагал на сестра си Т. и
финансово при нужда. Тази свидетелка е присъствала на погребението на П. и дава
показания, че ищците изживяват много тежко неговата загуба и до момента плачат
и се тревожат и ходят на гроба му.
В хода на настоящото производство с
присъда от 10.07.2020г. по НОХД №73/2019г. Окръжен съд-съд Монтана е признал
подсъдимия В. А. Д. за виновен в това, че на 23.11.2016г. в с.Вирове, обл.Монтана, на път ІІ-81, км. 111+6, при управление на МПС
– л.а."Опел Астра" с рег.№ВР *** АХ е
нарушил правилата за движение по чл.47 ЗДвП "Водач на ППС, приближаващ се
към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство" и чл.50, ал.1 ЗДвП "На кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с
предимство", в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1.00 на
хиляда, установено по надлежния ред, без да има необходимата правоспособност,
реализирал ПТП, вследствие на което е
причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице, а именно на П. В. П.
и на Т. А.Д., както и телесни повреди на няколко лица, като деецът е избягал от
местопроизшествието.
Видно е от писмото на Окръжен
съд-Монтана изх.№73/2019 от 04.08.2023ж., че присъдата е потвърдена с Решение
№154/10.06.2022г. по ВНОХД №1194/2021г. на САС и Решение №266/13.07.2023г. по
НД №777/2022г. на ВКС.
По искане на страните по делото е
допусната и изслушана допълнителна съдебна автотехническа
експертиза, чието заключение се възприема от съда. Изследвайки установените
обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП,
вещото лице сочи, че непосредствено преди удара и в момента на същия скоростта
на движение на л.а."БМВ Х6" е била
110-111км/ч,
а тази на л.а."Опел Астра" – 75км/ч.
Експертизата е извършила нужните
изчисления и приема, че ударът между двата автомобила е бил непредотвратим за
водача на л.а."БМВ, който не е могъл да реагира чрез аварийно спиране
както при движение със скорост 110км/ч, така и с разрешената за пътния участък
такава от 50км/ч. В момента на удара л.а."БМВ" се е намирал изцяло в
полагащата му се лента за движение и не е навлизал с нито една част от
габаритите си по ширната и дължината на лентата за насрещно движение.
Експертизата е направила и редица други изчисления и обобщава, че от техническа
гледна точка произшествието е настъпило заради навлизане на л.а."Опел Астра" в кръстовището със скорост от 75км/ч и
попадането на мястото на удара в опасната зона за спиране на
л.а."БМВХ6". Навлизането на
първия автомобил в кръстовището е извършено в резултат от действията на
неговия водач, който не е спрял на знак "Стоп" при наличието на
движещ се по път с предимство автомобил "БМВ". Този водач е имал
техническа възможност да възприеме и оцени пътните условия и преди кръстовището
да пропусне движещите се с предимство МПС, след което да продължи движението си
в кръстовището с маневра "ляв завой", при което ПТП не би настъпило.
При така събраните по делото
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С влязла в законна сила присъда на
наказателния съд за виновно за настъпването на процесното
ПТП, при което е загинал братът на ищците, е признато лице, различно от
соченото от ищците в исковата молба, а именно В. А. Д., който е управлявал не
сочения в исковата молба л.а."БМВ Х6" с рег.№М *** ВК, а друг
автомобил – "Опел Астра" с рег. №ВР *** АХ.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. по делото
следва да бъде направен извод, че смъртта на брата на ищците е пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно
поведение на друго лице, чиято отговорност не е застрахована от ответното
дружество по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Изложеното е достатъчно за обосноваване
на крайния извод, че предявените срещу ЗАД"Армеец"АД преки искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По делото не бяха събрани
доказателства, с които да бъде обоснован категоричен извод за наличие на съизвършителство между признатия за виновен водач на
л.а."Опел Астра" и този на л.а."БМВХ6". Последният
действително се движел със скорост, надвишаваща значително разрешената за
конкретния пътен участък, но заключението на вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза е категорично, че ударът между
автомобилите би бил непредотвратим за вторият водач дори при движение с
разрешената скорост от 50км/ч. Следователно процесното
ПТП и настъпилите в резултат от него вредоносни последици не са пряка и
непосредствена последица от поведението на водача, чиято гражданска отговорност
е застрахована от ответното дружество
При този изход на делото ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски по
представения списък по чл.80 ГПК в общ размер на 1 500лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.П., ЕГН **********
и Т.В.М., ЕГН **********, двете с адрес *** срещу ЗАД"АРМЕЕЦ"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** осъдителни искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 100 000лв.
за всяка от тях поотделно, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техния брат П. В. П., загинал при ПТП на 23.11.2016г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН ********** и Т.В.М.,
ЕГН ********** да заплатят на ЗАД"Армеец"АД, ЕИК *** направените по
делото разноски в размер на 1 500лв., в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участие на
трето лице-помагач ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***-
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: