РЕШЕНИЕ
№ 1334
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110202864 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на И. П. Т. срещу наказателното
постановление № 24-0433-001370/06.11.2024г. издадено от Началник РУ при
ОД на МВР - В., 1 РПУ, с което му е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 183 ал.4 т.6 от
ЗДвП.
В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление.
Въззивникът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
Оспорва фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган като сочи,
че не е разговарял по мобилен телефон при движение на автомобила.
В съдебно заседание въззивника поддържа жалбата чрез процесуален
представител.
Представител на органа, издал НП, не се явява депозирал е писмено
становище.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.10.2024г. полицейски служители – св. С. и Х., били на работа като
1
екип към ПП ОДМВР- Варна.
Около 11.40 часа забелязали лек автомобил с рег. №** управляван от
въззивника Т.. При преминаването покрай автомобила управляван от
въззивника полицейските служители възприели, че той разговарял по мобилен
телефон без да използва специално устройство, позволяващо използването му
без помощта на ръцете. Тъй като полицейският автомобил се движел
последвал този управляван от въззивника, подали сигнал и го спрели за
проверка.
За установеното управление на превозното средство при използване на
мобилен телефон без да използва специално устройство, позволяващо
използването му без помощта на ръцете, затова, че не използва
обезопасителен колан и автомобила не е оборудван с пожарогасител и светло
отразителна жилетка св. С. съставил акт за установяване на административно
нарушение. При предявяване на акта въззивника вписал в съдържанието му,
че няма възражения.
Възражения постъпили по преписката в тридневния срок, но след
извършена проверка АНО, не ги възприел.
АНО въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно
постановление, видно от съдържанието на което административно
наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка.
Извършеното от въззивника е било квалифицирано като нарушения на чл. 183
ал.4 т.6 от ЗДвП, като било наложено съответното административно
наказание глоба.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на
св.С. и св.Х.; надлежно съставеният АУАН; справка за нарушител; заповеди;
докладни записки; справка и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на
процесуалните правила и при съставянето на акта за установяване на
2
административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице, персонално
определено със заповед на Директор ОД МВР-В., т.е. в кръга на неговите
правомощия. Наказателното постановление е било издадено от орган,
упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява
компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения
по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за
извършени нарушения по ЗДвП. Правилно са били преценени санкционните
норми.
По отношение авторството на деянието са събрани категорични
доказателства и това са показанията на св. С. и Х., както и писменото
доказателство по делото – АУАН.
Наказанието за нарушението е било с правилно определен по своя вид,
като същото е с императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата, съдът намери същите
за неоснователни, предвид на следното:
С жалбата вззивника оспорва фактическата обстановка, твърдяна от
наказващия орган като сочи, че не е разговарял по мобилен телефон.
Съдът, изхождайки от всички събрани по АНП доказателства намери, че
същите безпротиворечиво и категорично установяват фактите, твърдени с НП.
Свид.С., който е очевидец на нарушенията и е категоричен, че е възприели
мобилния телефон използван от въззивника, и в този смисъл е налице
противоправно ползване на телефона. Свид.С. си спомни за случая с нужната
конкретика, предвид изминалия значителен период от време от установяване
на нарушението до сега, като изрично посочи, че въззивника е ползвал
телефона по време на движение на управлявания от него автомобил, при
проверката е посочил, че е доставчик и се е наложило да ползва телефона за да
уточни адрес. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел като
дадени обективно и съответстващи на другите събрани по делото
доказателства.
Идентични показания по делото даде и свид.Х., която посочи, че
3
въззивника е говорил по мобилният си телефон п о време на движение на
управлявания от него автомобил и затова са го спрели за проверка. Пред нея
възз.Т. е потвърдил, че е използвал телефона за да уточни адрес на доставка.
Съдът напълно кредитира показанията на тази свидетелка.
Следва да се отбележи, че не е задължително въззивника да е провел
разговор по мобилното устройство, тъй като „ползването“ на мобилно
устройство не се състои единствено в провеждане на разговори по него, а
може да се е състояло и в неосъществено повикване към друг телефонен
абонат и др. Свидетелите са категорични, че при установяване на посочените
нарушения автомобила е бил в движение и не е бил пакрикан. Факт е, че и
двамата полицейски служители са възприели използването на мобилното
устройство по време на управление на автомобила и това е именно състава на
нарушената правна норма.
Въззивникът счита също така, че са допуснати съществени нарушения при
издаване на НП.
Счита се за нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, видно от АНП.
На последно място изразява позиция за маловажност на случая.
Подобна позиция не може да бъде споделена, тъй като по делото е
установена завишена степен на обществена опасност на нарушителя, предвид
приложената справка за нарушител, видно от която въззивника е извършител
на множество административни нарушения. Горното, наред с установените
повече от едно нарушения при проверката изключват приложението на чл.28
от ЗАНН.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
Съгласно специалната разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и
4
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на
свид.С. и Х. кореспондират с констатациите в съставения акт.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приложил материалния закон, като е констатирал нарушения по чл. 104А ал.1
от ЗДП и е сътнесъл нарушенията към административно наказателната
отговорност по чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДП в законо определения размер.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на
доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 130 /сто и
тридесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0433-001370/06.11.2024г. на Началник РУ
към ОДМВР- В., 1 РПУ, с което на И. П. Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева на осн. чл.183 ал.4
т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. П. Т., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-В.
сумата от 130.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6