Р Е Ш Е Н И Е
№301
гр. Добрич, 15.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично
заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 251 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4,
ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „Домостроителен комбинат
–София“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
„Красно село“, ул.“Костенец“ № 12, представлявано от инж.Емил Велинов –
изпълнителен директор, подадена чрез адв.С.Г. - САК против Ревизионен акт №
258/02.04.2018 г., издаден от органи по приходите на Община Каварна, потвърден
с Решение № РД-67-216/11.05.2018 г. на кмета на Община Каварна.
Жалбоподателят счита, че оспореният ревизионен акт е частично
нищожен и изцяло незаконосъобразен. Позовава се на Решение № 60 от 15.05.2014
г., постановено по адм. дело № 226/2014 г. по описа на Административен съд –
Добрич, влязло в сила на 04.06.2014 г., с което бил отменен като
незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон предходен Ревизионен акт №
14 /17.09.2013 г. с аналогичен предмет, с който били установени задължения за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. и иска прогласяване нищожността на оспорения РА за този
период. По отношение на ревизионния акт в останалата му част изразява
становище, че той касае периоди, които са преди изменението на чл.11, ал.4 от ЗМДТ, поради това оспорва качеството си данъчно задължено лице. Позовавайки се
на практиката на ВАС и на обстоятелството, че нормата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ е
материално-правна, счита, че незаконосъобразно административният орган е
приложил чл.11, ал.4 от ЗМДТ с обратна сила. Настоява, че преди датата на
влизане в сила на изменението на чл.11, ал.4 от ЗМДТ, 01.01.2017 г.
дружеството-жалбоподател, макар и собственик на имотите, не е било данъчно
задължено лице. В писмени становища от 23.05.2019 г. и 24.06.2019 г.
оспорващият чрез процесуалния си представител, адв.С.Г. заявява, че поддържа
жалбата и моли да се постанови решение, с което ревизионният акт да бъде
прогласен за нищожен, респ. да се отмени като незаконосъобразен. Претендира се
и присъждане на направените по делото разноски по приложен списък.
Ответникът, кметът на Община Каварна, се представлява
от юрисконсулт Миглена Г., която заявява, че изцяло поддържа становището си по
спора, изразено по адм.д. № 292/2018 г. по описа на Административен съд Добрич,
т.е. за законосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Административен съд – Добрич, след като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото във връзка с приложимия
закон и извърши проверка на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт,
счита жалбата за допустима, а разгледана по същество, за частично основателна.
Производството по делото е образувано след връщане на
делото по реда на чл.221, ал.3 от АПК за ново разглеждане от друг състав на
съда с Решение № 5329/09.04.2019 г. по адм.дело № 14 822/2018 по описа на
Върховен административен съд, Първо отделение.
В изпълнение на дадените указания, на основание чл.224
от АПК, с разпореждането за насрочване на делото като ответник бе конституиран и
призован кметът на Община Каварна. Ответникът представя по делото свои заповеди,
установяващи компетентността на лицата, възложили ревизията и издали
ревизионния доклад и ревизионния акт, а именно Заповед № 05/04.08.2015 г. за
определяне на органи по приходите в Община Каварна, които да възлагат ревизии и
проверки и Заповед № 789 от 24.11.2015 г. за определяне на органи по приходите
в Община Каварна, които да установяват, обезпечават и събират местните данъци и
такси.
От доказателствата по административната преписка,
представена по адм.дело № 229/2018 г. по описа на Административен съд Добрич от
фактическа страна се установява, че с оспорения Ревизионен акт № 258/02.04.2018
г. на „Домостроителен комбинат София“ АД са определени задължения за периода от
01.01.2012 до 31.12.2016 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на
630,65 лева и лихва в размер на 229,37 лева и задължения за такса „Битови
отпадъци“ (ТБО) в размер на 857,71 лева и лихви от 334,67 лева, в качеството му
на собственик на ПИ 35746.25.134 с площ от 9983 кв.м., ПИ 35746.25.135 с площ
от 9990 кв.м., ПИ
35746.25.147 с площ от 9889 кв.м., ПИ 35746.25.148 с площ от 9969 кв.м., ПИ 35746.25.149 с площ
от 9988 кв.м. и ПИ 35746.25.190 с площ от 9923 кв.м. по КККР на с.Камен бряг, община
Каварна.
По делото се установява, че имотите са декларирани с декларации от
27.02.2008г. (л.466-472) от „Домостроителен комбинат София“ АД пред данъчната
администрация на Община Каварна и че дружеството-жалбоподател е придобило
поземлените имоти въз основа на Договор за продажба на недвижим имот № 8 , том
V, ре.2082 от 11.04.2006 г. Представени са доказателства, че с Решение № 5 от
29.07.2010 г. и Решение № 6 от 01.10.2010 г. на Областна дирекция „Земеделие“ –
Добрич е променено предназначението на поземлените имоти от „земеделска земя“ за
неземеделски нужди - с начин на трайно
ползване „незастроен имот за жилищни нужди“, като по плана за тях се предвижда
нискоетажно свободно застрояване за „жилищно строителство“.
Имотите представляват урегулирана територия, тъй като
за всички от тях със Заповед № 224 от 2010 г. и Заповед № 225/2010 г.
(л.472,473) на кмета на Община Каварна е
одобрен Подробен устройствен план –План за регулация.
Със заявления до общината от 2014 и 2015 г.
оспорващият е подал декларации за освобождаване заплащането на част от таксата
за битови отпадъци, които са приети от общината.
От материалите по присъединеното адм.дело № 226/2014
г. по описа на АдмС-Добрич е видно, че срещу дружеството е бил съставен
по-ранен Ревизионен акт № 14 от 17.09.2014
г., с който са установени задължения към общината за ДНИ и
ТБО за периода от 01.01.2010- 31.12.2012г. за същите процесни шест имота. С
Решение № 60 от 15.05.2014 г. по адм.дело № 226/2014 г. ревизионният акт е бил отменен.
В мотивите на решението е прието, че дружеството-собственик на имотите не е
задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО, понеже е задължен концесионерът, „Проучване и добив на нефт и
газ“ АД, който експлоатира концесионната площ на находище „Тюленово“, в чиито
граници на повърхността попадат процесните шест недвижими имоти, придобити от
„Домостроителен комбинат – София“ АД.
Решението на съда не е било обжалвано, същото е влязло
в сила. Последвало е издаване на Ревизионен акт № 7/17.11.2016г. от инспектори при
отдел „Местни данъци и такси“ на община Каварна, с който са определени
задължения за ДНИ и ТБО на концесионера „Проучване и добив на нефт и газ“ АД. Ревизионният
акт е изцяло потвърден при обжалването му по административен ред с Решение №
РД-01-7329/08.12.2016г. на кмета на община Каварна. По жалба на „Проучване и
добив на нефт и газ“ АД срещу ревизионния
акт е било образувано адм.дело № 23/2017г. по описа на Административен съд - Добрич. По делото е постановено Решение №
187 от 10.05.2017г., с което ревизионният акт срещу концесионера е отменен. В
мотивите на решението е прието, че задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО е
собственикът на имотите, т.е. настоящият жалбоподател, а не концесионерът,
който експлоатира подземни богатства чрез концесия за добив на суров нефт. Решението
също не е обжалвано и на 13.06.2017 г. е влязло в сила.
Последвало е издаване на Заповед за възлагане на
ревизия № 258 от 11.12.2017 г.( л.602, т.ІІІ) на Севджан Велиева- инспектор в
Община Каварна, с която е сложено началото на административонто производство по
издаване на оспорения по настоящото дело РА. От съдържанието на заповедта се
установява, че е възложено извършването на ревизия на „Домостроителен комбинат
София“ АД за задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и задължения за
такса „Битови отпадъци“ (ТБО) за периода от 01.01.2012 -31.12.2016 г. Със
заповедта е определен срокът на ревизията и ревизиращите органи.
Съдът намира, че съдържанието на заповедта формално
съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е компетентен орган по
см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от представената Заповед №
05/04.08.2015 г. на кмета на Община Каварна. Заповедта, както и Искане за
представяне на документи (л.600 от дм.д. № 292/2018 ) са връчени на
жалбоподателя на 15.12.2017 г. с обратна разписка срещу подпис на негов
служител.
Изготвен е Ревизионен
доклад (РД) № 258/ 06.03.2018 г. (л. 289 – 310) от Димитричка Стоянова Колева –
инспектор и Теодора Минчева Стефанова – главен специалист, който е връчен на
ревизираното лице на 05.04.2018 г. л. 199, т. ІІ) и срещу който дружеството е
подало на 20.03.2018 г. възражение (л.287).
Последвало е издаването на оспорения в настоящото
производство Ревизионен акт № 258 от 02.04.2018г. на Севджан Велиева и
Димитричка Колева, компетентни органи, видно от представената Заповед №
789/24.11.2015 г. на кмета на общината.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба
с вх. № РД – 67 – 216/ 19.04.2018 г. на основание чл. 152 от ДОПК по
административен ред.
Жалбата е разгледана от кмета на общината, който е
постановил Решение № РД-67-216 от 11.05.2018 г., с което е потвърдил
ревизионния акт по отношение на целия процесен период.
Решението е съобщено на 16.05.2018 г., а жалбата срещу
РА е подадена на 23.05.2018 г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване.
От правна страна
Съдът приема, че страните не спорят по отношение на
размера на установените задължения за ДНИ и ТБО, а единствено по отношение на
обстоятелството правилно ли е определено данъчно задълженото лице за процесния
период. Претендира се също и нищожност на ревизионния акт в частта му, с която
са определи задължения за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., поради
отмяната му в тази част с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 226 от 2014
г.
При извършената служебно проверка, по силата на
чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът установи, че ревизионният акт е издаден от
компетентен орган.
Компетентността да се издаде ревизионния акт
принадлежи съвместно на органа, възложил ревизията и на ръководителя на
ревизията - чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК,
определя качествата на лицата, които са компетентни да издадат ревизионния акт
и в случая се установява тяхното наличие. Заповедта за възлагане на ревизия е
издадена от Севджан Велиева-инспектор при отдел „МДТ“ на община Каварна, която
заедно с лицето, на което е възложено ръководството при извършването на
ревизията, Димитричка Колева –инспектор, са издали оспорения ревизионен акт,
съгласно нормативно определената в чл.119, ал.2 от ДОПК компетентност във вр. с
чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Кметът на общината, постановил решението, с което
потвърждава ревизионния акт също е компетентен да се произнесе при обжалването
на ревизионния акт по административен ред, тъй като съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ има правомощия на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК.
В административното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са изискванията, свързани с издаването на
ревизионния доклад, ревизионния акт и тяхното връчване, както и на
потвърждаващото го решение на кмета на община Каварна.
Ревизионният акт и решението на кмета са в писмена
форма и съдържат мотиви. В ревизионният акт са посочени фактически и правни
основания, мотивирали органите по приходите да приемат, че именно жалбоподателят
дължи заплащането на ДНИ и ТБО за процесните период и недвижими имоти. Това е
позволило на дружеството да осъществи защитата си срещу акта в пълен обем.
Мотивите, съдържащи се в ревизионния акт, се припокриват напълно по смисъл с
тези, изложени от кмета на общината.
При проверка за съответствието с материалния закон и предвид наведените доводи за нищожност на РА,
съдът установи, че оспореният акт и потвърждаващото го решение са издадени в
противоречие с материалния закон по отношение на установените задължения за ДНИ
и ТБО за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 г. По отношение възложените задължения
за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 г. вече е налице произнасяне с предходен РА
№ 14/ 17.09.2013 г. (л. 11 – 29, т. І) Този РА е отменен с влязло в сила
Решение № 60/ 15.05.2014 г. по адм. дело № 226/ 2014 г. на Административен съд
– Добрич. (л. 30 – 351 т. І) Периодът на установените задължения за ДНИ и ТБО
на дружеството – собственик е от 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г. Съставът на
АдмС – Добрич е счел, че РА № 14/ 2013 г. е незаконосъобразен поради
противоречие с материалния закон.
Съгласно нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и
действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
Решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на
нищожността или да поиска от съда да я обяви. В случая е налице повторно
произнасяне на административния орган по спор, решен с влязло в сила решение и
затова следва да се обяви нищожността на оспорения в настоящото производство РА
в частта на определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г. Съответствието му с материалния закон не следва да се обсъжда.
По отношение останалия ревизиран период, 01.01.2013
-31.12.2016 г. настоящият състав счита, че правилно жалбоподателят е определен
като задължено лице за заплащане на ТБО и ДНИ, поради обстоятелството, че е носител
на правото на собственост върху процесните шест урегулирани за строителство
поземлени имота.
Нормите на чл.11, ал.1-5 от ЗМДТ определят кои са
данъчно задължените лица чрез изброяване.
На първо място това са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти. По делото е безспорно, че „Домостроителен комбинат
София“ АД попада в тази категория.
На второ място, задължени лица са собствениците на
сгради, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен или
общински поземлен имот. Тази предпоставка не е налице в настоящият случай, тъй
като в ревизионният акт не се твърди и доказва, че процесните имоти са държавна
или общинска собственост.
На трето място, данъчно задължени за заплащането на
ДНИ и ТБО са ползувателите с учредено вещно право на ползване. В
административната преписка липсват доказателства жалбоподателят да е учредил в
полза на трето лице вещно право на ползване върху имотите, за които са му
определени данъчни задължения.
На четвърто място е определено, че данъчно задължен е
концесионерът при учредена концесия, която норма е била в сила до изменението й.
С изменение, публикувано в ДВ,бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. нормата
на чл.11, ал.4 придобива следния текст: „При концесия данъчно задължен е
концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с
изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно
право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.“
Съдът намира, че разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ в
редакцията й, публ. в ДВ бр.36/2006 г.,
действала до изменението, т.е. до 01.01.2017 г., следва да се тълкува, както
във връзка с останалите разпоредби на ЗМДТ и чл.10 от същия, така и със
специалните норми на Закона за концесиите и Закона за подземните богатства. Законът
за концесиите урежда различни видове концесии и не всички концесионни права
включват и експлоатация на обекти, облагаеми с данък „Недвижими имоти“ и такса
„Битови отпадъци“ по реда на ЗМДТ. Съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА, ако
разпоредбите на нормативните актове са неясни, те се тълкуват в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България.
От систематичното място на самата норма на чл.11, ал.4
- в Раздел І „Данък върху недвижимите имоти“ от Глава втора на закона е явно,
че същата визира само тези концесионни права, които включват и експлоатация на
облагаем недвижим имот. Това е така, поради обстоятелството, че само
недвижимите имоти са обектите, визирани в чл.10, чл.11, ал.1 и чл.64 от ЗМДТ,
които подлежат на облагане с този вид местен данък и таксата за битови
отпадъци. А облагаемите недвижими имоти са сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон (чл.10, ал.1 ЗМДТ).
От легалната дефиниция на понятието „концесия“, дадена
в чл.2, ал.1 от ЗК, както и от разграничението в чл.2, ал.3 от ЗК на видовете
концесии е видно, че не винаги, т.нар в чл.11, ал.4 от ЗМДТ „концесионери“
експлоатират, във връзка с предоставената им концесия, недвижим имот - обект,
попадащ в обхвата на чл.10 от ЗМДТ, за който се дължат ДНИ и ТБО. Освен
концесия върху недвижими имот, за строителство, Законът за концесиите познава
още два вида концесии – за услуга и за добив, чиито титуляри не биха могли да
бъдат данъчно задължени за заплащането на ДНИ и ТБО, ако в обхвата на
предоставените им концесионни права не е включена и експлоатацията на облагаем
недвижим имот по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ.
В чл.74, ал.1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ)
е предвидено, че регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването
му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя
собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността
на земята. Предоставената под процесната територия концесия върху находище
„Тюленово“ е за добив на суров нефт - подземно богатство по см. на чл.2, т.3 от
ЗПБ. Няма доказателства, че жалбоподателят е предоставил на концесионер
ползването на някой от процесните имоти, нито че същите се експлоатират във
връзка с предоставената концесия. Процесните имоти не са публична държавна или
общинска собственост.
Според легалната дефиниция на понятието „добив“,
дадена в §1, т.1 от ДР на Закона за концесиите,
добив е отделянето на природно богатство и придобиването на собственост
върху отделената субстанция, включително върху технологичните отпадъци от
отделянето. В случая природното богатство, суров нефт е от категорията на
подземните богатства, представляващи изключителна държавна собственост по
силата на чл.18, ал.1 от Конституцията. То не се добива от повърхността на
земята. И след като обектът на концесията по сключения с „Проучване и добив на нефт
и газ“ АД концесионен договор, който му придава качеството концесионер, не е
недвижим имот, то не той подлежи на облагане с ДНИ и ТБО по силата на чл.11,
ал.4 в редакцията на нормата преди изм. ДВ бр.97/2016г.
След изменението на ЗМДТ, публ. в ДВ бр.97/2016г.
законодателят категорично е определил, че в случаи като процесния,
концесионерът не е данъчно задължено лице. Текстът на нормата гласи: „При
концесия данъчно задължен е концесионерът. Изменението на закона с
категоричното посочване, че концесионерите, извършващи добив, но без учредено в
тяхна полза вещно право на ползване върху поземлен имот или съответна част от
него, не са данъчно задължени лица, не означава, че вложеният в чл.11, ал.4 ЗМДТ преди изменението смисъл е бил в обратната насока, тъй като и преди
изменението на закона (публ. ДВ, бр.97/06.12.2016г.) при прилагането и
тълкуването на нормата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ е следвало да са налице
предпоставките, при наличието на които възниква данъчното задължение за ДНИ и
ТБО. А предпоставките за това са: 1/ вещно право на собственост; 2/ учредено
право на ползване; 3 /концесионно право на експлоатация на обект, представляващ
облагаем недвижим имот (чл.2, ал.1 от ЗК).
В подкрепа на това становище са мотивите към Закона за
изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 97
от 2016 г., в сила от 01.01.2017), с § 57 от ПЗР на който е изменена
разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ, видно от които не е налице нова
разпоредба, а е налице прецизиране на съществуващата. Законодателят е указал в
мотивите към ЗИД ЗАДС, че се предлага прецизиране на разпоредбите, свързани с
определяне на данъчно задължените лица за данък върху недвижимите имоти поради
противоречива съдебна практика. Добавил е, че при условие на наличие
едновременно на право на собственост и право на концесия върху недвижим имот,
се предвижда всяко от задължените лица – собственикът и концесионерът, да
заплаща данък върху недвижимия имот, съответстващ на неговата част на
собственост/ концесия. С оглед на това настоящият състав приема, че волята на
законодателя е била в този смисъл и преди изменението на закона, като
административният орган правилно е изтълкувал и приложил същия.
А в случая са налице основанията за определяне
задължения за ДНИ и ТБО само на собственика за процесния период, доколкото в
полза на концесионера няма учредено
право на ползване или отстъпено право на строеж във връзка с признатото му
право да изгражда сгради върху имотите, свързани с дейността по добиване на
нефт и газ. Действията по добив на суров нефт не засягат повърхността на процесните имоти.
По тези съображения съдът намира жалбата за частично
основателна, поради което следва да обяви нищожността на оспорения ревизионен
акт в размера на установените задължения за ДНИ И ТБО за периода от 01.01.2012
-31.12.2012 г. По отношение на останалата част от ревизионния акт, жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Разноски
С оглед изхода от спора и изрично стореното в тази
насока искане за присъждане на разноски само от процесуалния представител на
жалбоподателя, както и предвид представените в тази насока доказателства и
списък на разноските за 50 лева държавна такса и 600 лева адвокатско
възнаграждение, настоящият състав приема, че на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски, съответно на уважената част от жалбата, а именно за една от
петте ревизирани години, 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., в размер на 130
лв.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 и чл.
161 от ДОПК, Административен съд –
Добрич, ІІІ едноличен състав
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен Ревизионен акт № 258/ 02.04.2018
г., издаден от инспектори към общинска администрация при Дирекция “Местни
данъци” при Община Каварна, в частта му, с която са определени задължения за
внасяне на данък недвижим имот (ДНИ) за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 126.13 лв. и лихви в размер на
71.55 лв. и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2012 г.
– 31.12.2012 г. в размер на 210.23 лв. и лихви в размер на 119.27 лв. на
“Домостроителен комбинат София” АД гр. София.
ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу Ревизионен акт № 258/
02.04.2018 г., издаден от инспектори към общинска администрация при Дирекция
“Местни данъци” при Община Каварна в частта му, с която за периода от
01.01.2013 -31.12.2016 г. са определени задължения за ДНИ в размер на 504,52
лева главница и 157,82 лева лихви и задължения за ТБО в размер на 647,48
главница и 215,40 лева лихви.
ОСЪЖДА Община Каварна да заплати на “Домостроителен
комбинат София” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район “Красно село”, ул. “Костенец” № 12, представлявано от изпълнителния директор Емил Велинов, сторените по делото
съдебно - деловодни разноски съответно на уважената част в размер на 130 (сто и
тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: