Решение по дело №240/2012 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 216
Дата: 3 юли 2012 г. (в сила от 4 април 2013 г.)
Съдия: Ивелина Петрова Йорданова
Дело: 20124310100240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

                                      гр. Ловеч, 03.07.2012 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..... П.М. .............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 240 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Обективно съединени искове с правно основание чл. 211 ал. 6 във връзка с ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба от С.К.Д. ***, ЕГН **********,  против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Д., с цена на иска: 2 636.20 лева – незаплатен положен извънреден труд при ответника, и 540.00 лева – мораторна лихва, уточнена в молба от 22.02.2012 г.

Ищецът посочва в исковата си молба, че до 01.11.2010 г. работил на длъжност "Командир на отделение" в Затвора-Ловеч, с месторабота в гр. Ловеч, като със Заповед № 1 -9233/19.10.2010 г. на Гл. директор на ГД"ИН", трудовото правоотношение с него било прекратено, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че за периода - 07.02.2009 г. до освобождаването му от работа на 01.11.2010 г., бил в служебно правоотношение с ответника, по силата на което изпълнявал горепосочената длъжност, като в този период полагал извънреден труд по 4 часа на всяка смяна на дежурство, който не му бил заплатен от ответника.

Изтъква, че работното му време при ответника било договорено при сумарно отчитане на тримесечен период. Трудът, който полагал при ответника, бил полаган на смени по график, при т.нар. 24-часови дежурства, като от всяко от тези 24 дежурства му бил отчитан и заплащан само по 20 часа труд, съгласно чл. 16 от Заповед ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ, т.е. 4 часа от всяко 24 часово дежурство, определени за т.нар. почивка в рамките на работното място-Затвора-Ловеч, съгласно чл. 317, ал. 1 от ППЗИНЗС не били отчитани и не били заплащани като положен от него извънреден труд.

Счита, че тези незаплатени по четири часа от всяко дежурство, което е положил, съставляват част от работното му време, като в тях той нямал право да съблича униформеното си облекло, трябвало да бъде на разположение на работодателя в рамките на Затвора-Ловеч и в готовност при нужда да изпълнява служебните си правоотношения и по време на почивката.

Твърди, че за периода от 07.02.2009 г. до 31.12.2009 г. е положил незаплатен извънреден труд по време на дежурства от 272 часа, а за периода от 01.01.2010 г. до освобождаването му от длъжност на 01.11.2010 г., е положил незаплатен извънреден труд от 218 часа, или общо за периода от 07.02.2009 г. до 01.11.2010 г. бил положил незаплатен извънреден труд от 490 часа, който при часова ставка от 5,38 лв. на час, оценява общо на 2 636.20 лв. Счита, че върху това незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд по чл. 211 ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 от ЗМВР, му се дължи и мораторна лихва от падежа на всяко задължение за периодично плащане до датата на завеждане на делото в размер общо на 540 лв.

Моли, да бъде постановено решение, с което бъде осъден ответника да му заплати, на основание чл. 211 ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 от ЗМВР, сумата от 2 636.20 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен труд общо от 490 часа в периода от 07.02.2009 г. до 01.11.2010 г., ведно с мораторна лихва от 540 лв. върху тази сума от датата на падежа на всяко задължение за периодично плащане до датата на завеждане на делото, както и законната лихва върху претендираната главница от датата на завеждане на делото до окончателното й плащане от ответника. Претендира и направените по делото разноски.

С молба от 22.02.2012 г., ищецът е уточнил, че претендира лихва за забава от 540.00 лв. върху главницата 2636.20 лв., за периода от датата на освобождаването му от длъжност - 01.11.2010 г. до датата на завеждане на делото.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Детелина Василева, с който счита, че предявеният иск е неоснователен. Изтъква, че не е ясно по какъв начин са изчислени претендираните 490 часа извънреден труд. Посочва, че дежурствата на надзорно-охранителния състав са със сменен режим 8, 12 или 24 часа, като за претендирания период ищецът бил полагал труд при трите вида дежурства.

              В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адвокат П. Цолов, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като в писмени бележки излага съображения за доказаност на претенцията. Моли да бъдат присъдени на доверителя му и направените разноски по делото, съгласно договор за правна помощ.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” се представлява от юрисконсулт Василева, която счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

              От приложените по делото писмени доказателства: заверени копия от: Заповед № Л-9233/19.10.2010 г. на Главен директор на ГД”ИН”, Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ, Справка изх.№ 513/20.03.2012 г. на Затвора – гр. Ловеч, писмо рег. № 350/26.04.2012 г. на Министерство на правосъдието, ГД”ИН” и писмо рег.№ 810/26.04.2012 г. на Началника на Затвора-Ловеч, от показанията на разпитаните свидетели: Калин Василев Пенков и Павлин Петков Петков, от първоначалното и допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза, както и от становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не се спори по делото, че ищецът С.К.Д. е бил служител на Затвора – гр. Ловеч от 01.01.1991 г., като от 01.01.2000 г. е заемал длъжността “Командир на отделение” /видно от представената справка изх.№ 513/20.03.2012 г. на Затвора – гр. Ловеч/.

Със Заповед № Л-9233/19.10.2010 г. на Главния директор на ГД”ИН”, служебното правоотношение с ищеца било прекратено, считано от 01.11.2010 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не се спори също, че за процесния период – 07.02.2009 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение /01.11.2010 г./, полаганият труд от ищеца при ответника е бил на смени, като работното време се е изчислявало сумарно за тримесечен период, съгласно Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ.

По искане на ищеца, съдът допусна до разпит като свидетели лицата Калин Пенков и Павлин Петков, които също са работили в Затвора – Ловеч, като са изпълнявали длъжността “старши надзирател”, първият – до 21.12.2011 г., а вторият – до 01.07.2010 г. От показанията им се установи, че ищецът е работил с тях като “Командир на отделение”. Работата им протичала на дежурства при 24 часов режим, от които 20 часа били работни и 4 часа – почивка, но през тези 4 часа се водели “група за бързо действие”, т.е. били на разположение при възникване на аварии и други произшествия, като “групата за бързо действие” се ръководела от ищеца, в качеството му на “Командир на отделение”. Тази 4-часова почивка протичала в обособено помещение в Затвора, като през това време нямали право да напускат Затвора и да си свалят униформата. Св. К.Пенков обясни, че като изработени им отчитали 20 часа, а останалите 4 часа, които се смятали за почивка, не им ги плащали.

От първоначалното заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установява, че за процесния период – 07.02.2009 г. - 01.11.2010 г., ищецът е заработил в Затвора – гр. Ловеч общо 132 дежурства при сменен режим 24 часа на дежурство, които са отчетени при 20 часа постова служба и 4 часа почивка на смяна на дежурство. Като незаплатени, при база 24 часа на дежурство, следва да бъдат отчетени 276 часа за периода от 07.02.2009 г. до 31.12.2009 г., и 252 часа – за периода от 01.01.2010 г. до 01.11.2010 г., или общо 528 незаплатени часа. От заключението се установява също, че размерът на претендираната лихва за забава върху главницата по предявения иск – 2636.20 лева, за периода от датата на освобождаване на ищеца от длъжност /01.11.2010 г./ до датата на завеждане на делото /09.02.2012 г./, е 341.86 лева.

Съдът допусна и допълнителна задача на съдебно-икономическата експертиза, а именно: да се изчисли извънредния труд, който се претендира от ищеца, като за база да се използва основното му месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл. 211 ал. 6 от ЗМВР.

От допълнителното експертно заключение, също неоспорено от страните, се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период от 07.02.2009 г. до 01.11.2010 г., установено по реда на чл. 211 ал. 6 от ЗМВР, е в размер на 19372.50 лева. Според вещото лице, ако се приеме, че за претендирания период 07.02.2009 г. – 01.11.2010 г. за всяко от заработените 132 дежурства, ищецът е полагал по 4 часа незаплатен труд, дължимата сума за тях е 2904.00 лева.  

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 211 ал. 6 във връзка с ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер на 2636.20 лв., за периода от 07.02.2009 г. до 01.11.2010 г., и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва в размер на 540.00 лв. върху претендираното възнаграждение за извънреден труд, за периода от 01.11.2010 г. до датата на завеждане на делото /09.02.2012 г./. Претендира се и законна лихва върху главницата 2636.20 лв. от датата на завеждане на делото /09.02.2012 г./ до окончателното изплащане.

Легално определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време.

Съгласно чл. 211 ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. В ал. 5, т. 2 на същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В случая е безспорно, че за процесния период от 07.02.2009 г. до 01.11.2010 г., между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което, ищецът е изпълнявал длъжността “Командир на отделение” в Затвора – гр. Ловеч, при сумарно изчисляване на работното време за тримесечен период, като полаганият труд бил на смени при 24-часови дежурства.

Съгласно чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, командирът на отделение при 24-часов режим на работа може да почива до 4 часа през нощта, без да се съблича. 

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че през тези 4 часа от 24-часовото дежурство ищецът е бил на разположение на работодателя в рамките на Затвора и при нужда е изпълнявал служебните си задължения и по време на почивката.

При тези данни съдът приема, че четирите часа, наречени “почивка”, нямат белезите на същинска почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето им, на практика ищецът не е имал право да напуска работното си място, нито да съблече униформата си и е следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си. От това следва, че тези четири часа са представлявали част от работното време на ищеца, тъй като през това време той е бил не само на разположение на работодателя, но и фактически е изпълнявал задълженията си, макар и в по-ограничен обем.

С оглед на това съдът счита, че ищецът има основание да претендира компенсиране на положен извънреден труд чрез неговото заплащане, тъй като е полагал труд по време на установената 4-часова почивка в рамките на 24-часовото дежурство.

От първоначалното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установи, че за процесния период – 07.02.2009 г. - 01.11.2010 г., ищецът е заработил в Затвора – гр. Ловеч общо 132 дежурства при сменен режим 24 часа на дежурство, които са отчетени при 20 часа постова служба и 4 часа почивка на смяна на дежурство. Според вещото лице, като незаплатени, при база 24 часа на дежурство, следва да бъдат отчетени 276 часа за периода от 07.02.2009 г. до 31.12.2009 г., и 252 часа – за периода от 01.01.2010 г. до 01.11.2010 г., или общо 528 незаплатени часа.

Според допълнителното заключение, ако се приеме, че за претендирания период 07.02.2009 г. – 01.11.2010 г. за всяко от заработените 132 дежурства, ищецът е полагал по 4 часа незаплатен труд, дължимата сума за тях е 2904.00 лева.

Ищецът претендира възнаграждение за извънреден труд за посочения период в размер на 2636.20 лева, като не се е възползвал от възможността по чл. 214 ал. 1 от ГПК, да поиска увеличение на размера на иска, в съответствие с допълнителното заключение на вещото лице.

С оглед на изложеното, съдът намира, че главният иск с правно основание чл. 211 ал. 6 във връзка с ал. 5, т. 2 от ЗМВР, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер на сумата 2636.20 лева, представляваща неизплатено на ищеца възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода от 07.02.2009 г. до 01.11.2010 г.  общо от 528 часа, от които: 276 часа за периода от 07.02.2009 г. до 31.12.2009 г., и 252 часа – за периода от 01.01.2010 г. до 01.11.2010 г.

При този изход на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. В случая се касае за неизпълнение на парично задължение, поради което, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи заплащане на обезщетение на кредитора в размер на законната лихва от деня на забавата, т.нар. мораторна лихва. От първоначалното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установи, че размерът на лихвата за забава върху главницата 2636.20 лева, за претендирания период от датата на освобождаване на ищеца от длъжност /01.11.2010 г./ до датата на завеждане на делото /09.02.2012 г./, е 341.86 лева. Именно в този размер съдът приема, че искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е доказан и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран размер от 540.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.  

Върху главницата следва да се присъди и претендираната законна лихва, считано от датата на завеждане на делото /09.02.2012 г./ до окончателното й плащане.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 328.17 лева, съразмерно уважената част от исковата претенция.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът дължи в полза на Ловешкия районен съд държавна такса /4 % върху размера на всеки от исковете, но не по-малко от 50.00 лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, или в случая ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 155.45 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, от която: 105.45 лева – за главния иск и 50.00 лева за акцесорния иск. На същото основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 110.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по първоначалната и допълнителната съдебно-икономическа експертиза. 

Водим от горното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Д., на основание чл. 211 ал. 6 във връзка с ал. 5, т. 2 от ЗМВР, да заплати на С.К.Д. ***, ЕГН **********, сумата 2636.20 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща неизплатено на С.К.Д. възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода от 07.02.2009 г. до 01.11.2010 г.  общо от 528 часа, от които: 276 часа за периода от 07.02.2009 г. до 31.12.2009 г., и 252 часа – за периода от 01.01.2010 г. до 01.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото /09.02.2012 г./ до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с горните данни, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на С.К.Д., с горните данни, сумата 341.86 лв. /триста четиридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата 2636.20 лева, за периода от 01.11.2010 г. до 09.02.2012 г., като искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за разликата до пълния претендиран размер от 540.00 лв. /петстотин и четиридесет лева/, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с горните данни, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на С.К.Д., с горните данни, сумата 328.17 лв. /триста двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнграждение, съразмерно уважената част от исковата претенция.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с горните данни, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 155.45 лв. /сто петдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, както и сумата 110.00 лв. /сто и десет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.

   Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: