Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря В.Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15186 по описа за 2018
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А. Д.П. срещу “З. „А.Б.“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Ищецът
твърди, че на 17.11.2015 г. в Австрия
настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а.“Ауди Q 5“ с рег. № ******– Д.Г.,
чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на
ищеца били причинени следните телесни
повреди: открита репозиция на фрактура
на орбиталното дъно в ляво с поставяне на подлога, комоцио със загуба на
съзнание, контузия на двата дяла на белия дроб, минимален пневмоторакс вдясно,
счупване на дисталната част на дясната тибия с поставяне метални импланти,
охлузно-контузни рани на главата и лицето с хематоми, охлузно-разкъсни рани на
тялото, дълбока разкъсно контузна рана зад дясната ушна мида с открит хрущял. В
деня на събитието пострадалият бил откаран по спешност в болница със спасителен
хеликоптер, където били извършени многобройни манипулации, стабилизиращи
мероприятия и изследвания. На 18.11.2015 г. било извършено оперативно лечение
на фрактурата на външното кокалче вдясно с поставяне на имплант. На 20.11.2015
г. в отделение по лицево-челюстна хирургия ищецът претъртял операция на
фрактура на орбиталното дъно. Дълбоката разкъсно-контузна рана с открит хрущял
зад ущната мида била оперативно обработена с осем шева. Направен бил преглед и
в очна клиника, където се установило ограничение на мотилитета вляво с двойни
образи. Лечението на ищеца продължило и в България - на 20.06.2016 г. постъпил
за екстракция на остеосинтезен материал, поставен по повод фратурата на дисталната
част на дясната тибия. Имал оплаквания от двойно виждане, силно главоболие и
световъртеж, които били в следствие от контузията на клепача и околоочната
област, както и от разкъсванията на ретината. Ищецът дълго време изпитвал
редица неудобства и спазвал леглови
режим. През периода на възстановяване трудно се придвижвал сам и бил принуден
да ползва чужда помощ за хигиенното си и битово обслужване. След катастрофата П.
не само не се чувствал добре физически от травмите, но и се променил
психически. Преди произшествието бил най-добрият скиор на България, имал редица
спортни постижения на световни състезания, в които участвал с единствената
мотивация да спечели първото място, а след инцидента се състезавал, за да се
качи на почетната стълбица. За дълго време бил лишен от обичайния си динамичен
начин на живот, а преживеният шок и стрес оставили трайна следа в живота му.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 200 000
лв. Наред с това претърпял и имуществени вреди, изразили се в разходи за лекарства
и медицински консумативи, на обща стойност от 935 евро, чиято левова
равностойност възлизала на 1828.70 лв. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 1828.70
лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
17.11.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на катастрофата; оспорва твърденията, че поведението на
сочения от ищеца деликвент е било виновно и противоправно; оспорва твърденията
на ищеца, че описаните в ИМ вреди са в причинно-следствена връзка с
катастрофата; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорва размера на исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди: За
да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а.“Ауди Q 5“ с рег. № ******е имало
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното дружество,
което се потвърждава и от извършена от съда справка на публичния електронен
сайт на Гаранционния фонд.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 17.11.2015г. в Австрия, в
10:40 ч. л.а.“Ауди Q 5“ с рег. № ******е пътувал по „Глетчерщрасе“ в посока
към Ретенбахглетчер. Водачът на автомобила се е движел с висока скорост,
изпреварвал е попътно движещи се автомобили. След изпреварването на движещо се
пред него моторно превозно средство, процесният л.а „Ауди“ не е успял да преодолее
острия десен завой и е продължил по неговата тангента, вследствие на което е излязъл
от пътното платно и е пропаднал в пропаст, дълбока 275 м. Процесният автомобил
е навлязъл в завоя със скорост, която е много по-висока от възможната за
неговото преминаване. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата
е поведението на водача на л.а.“Ауди Q 5“ с рег. № *******, който е управлявал превозното
средство със скорост, значително по-висока от критичната скорост за преодоляване
на завоя, с което е предизвикал занасянето на автомобила в посока към левия
край на пътното платно. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че при
процесното пътно-транспортно произшествие ищецът е получил следните увреждания:
сътресение на мозъка; навяхване на шията; счупване на лявата орбита с
разместване на костните фрагменти; контузия на двата дяла на белия дроб с
минимален пневмоторакс вдясно; счупване на ребрения израстък на втори поясен
прешлен в ляво; счупване на медиалния малеол/вътрешното кокалче/ на дясна
глезенна става; разкъсноконтузна рана на дясно ухо; множество контузии и
охлузвания. Счупването на медиалния малеол/вътрешното кокалче/ на дясна
глезенна става е довело до трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването
на лявата орбита с разместване на костните фрагменти с околоочен и вътреочен
кръвоизлив на лявото око и провеждането на оперативно лечение за наместване на
счупването е причинило трайно
отслабване на зрението на ляво око за срок, повече от 30 дни. Останалите
увреждания, поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. През
периода на лечение, прострадалият е търпял болки и страдания, като през първите
2 месеца след оперативните лечения и първите 30 дни след отстраняване на
металната остеосинтеза, болките са били с по-голям интензитет. Проведено е било
оперативно лечение на счупванията на лявата орбита и дясната глезенна става,
както и оперативно лечение за
отстраняване на металната остеосинтеза от дясната глезенна става 7 месеца след
първата операция. Общо възстановителният период е продължил около 8 месеца. Въз
основа на медицинските документи по делото вещото лице е приело, че ищецът не е
могъл да се занимава с активен спорт около 10 месеца след катастрофата.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана
св. П.– негова майка. Същата заявява, че видяла ищеца непосредствено след
катастрофата – главата му била тройна, с разкъсано ухо, с множество подутини и
травми. Кракът му бил счупен на няколко места, на главата си имал огромен
хематом, счупена скула и орбитата на окото му била разместена. Първоначално не
знаели дали изобщо ще се възстанови и дали ще си възвърне зрението. Пострадалият
бил лекуван в болница в Австрия, после възстановяването продължило в България.
Той не можел да лети, затова от Австрия бил транспортиран до България с
автомобил. Операцията на скулата и „налягането
на главата“ не позволявали да се прибере със самолет. Месеци след наместването
на счупването на скулата виждал двойно и
не било ясно дали ще може да се възстанови напълно. В България ходел на
рехабилитациионни процедури, в дома му също идвали физиотерапевти. В началото
бил трудно подвижен, не виждал достатъчно добре, поради което имал нужда от
помощ от близките си. Първите три месеца били най-трудни. После започнал „до
голяма степен“ да се справя сам, но възстановяването продължило близо година, а
пълното възстановяване, за да достигне спортната си активна дейност, продължило
3-4 години. Свидетелката счита, че емоционално синът й не се е възстановил
напълно. Първоначално след операциите не знаели дали той отново ще може да се
състезава, предвид травмата на окото и крака. След година продъжителни
физиотерапевтични процедури започнал да тренира отново. Минало много време, докато
възвърне физическата си форма, защото за една година мускулите атрофирали. Преди
с лекота „вървял нагоре“, а след катастрофата установил, че състезатели, които
преди били много назад след него в класациите, вече били сериозни конкуренти, с
по-добри резултати от неговите; нужно му било много време, докато ги „догони“.
Тези, с които преди се конкурирал/„елитът“/,
вече били много далеч пред него. За ищеца
било трудно да си върне мотивацията, още повече, че треньорът му загинал при катастрофата
и това се отразило сериозно на психиката му. Катастрофата настъпила
непосредствено преди началото на силен за П. сезон, когато му предстояло и
сключването на договори със спонсори на значителна стойност. След
произшествието не можел да пътува спокойно с кола, преди заспивал в автомобила, без значение кой шофирал, сега не
можел да спи в моторно превозно средство. Понастоящем бил физически възстановен,
но не бил така самоуверен, както преди. Още в детските си години заявявал, че
ще стане световен шампион и вярвал в това. Сега бил много по-премерен,
по-предпазлив, не се хвърлял в тренировки и състезания, не рискувал по начина,
по който го правел преди. Едва след премахването на пироните от крака му и
възстановяването на физическата му форма, станало ясно, че ще може да тренира.
За него катастрофата и последиците от нея били тежко психическо изпитание, тъй
като от малък бил лидер и победител, на когото не било познато усещането „да стои
извън строя“. Първоначално си мислел, че като му махнат пироните, веднага ще
започне да кара ски, както е карал и преди, но това не се случило, защото ските
били силов спорт и не бил готов физически да се състезава. С месеци се възстановявали
мускулите. В един момент не бил сигурен дали въобще ще успее да се възстанови и
да продължи да се занимава професионално със спорта, който избрал преди години.
Изпадането му в класациите до 121 място било страхотен шок за него, преди това
винаги вървял нагоре, а сегашното му положение било нещо непознато и трудно за
него. Лекарите казвали, че би могъл да
се състезава, но няма да е добре за него, като тези прогнози били тежки за пострадалия,
който се затворил в себе си. Свидетелката усещала, че ищецът „има трудни
настроения“, той не споделял, не показвал неувереност, но тя я усещала, видяла
го разколебан и знаела, че има нужда от помощ в емоционален и психически план.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелката, защото са последователни,
безпротиворечиви и житейски правдиви, а и се подкрепят от медицинсакта
експертиза.
При така събраните доказателства
съдът приема, че е доказан фактическият състав на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ –
от автотехническата експертиза се
установи, че поведението на водача на л.а.“Ауди Q 5“ с рег. № ******е било противоправно и виновно и е
предизвикало настъпването на катастрофата, а от заключението на медицинската
експертиза и показанията на св.П.се установи, че ищецът е претърпял болки и
страдания от телесни повреди, които са в причинно – следствена връзка с
катастрофата.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца
към датата на настъпване на произшествието – 18 г., вида на причинените телесни
повреди: сътресение на мозъка; навяхване на шията; счупване на лявата орбита с разместване на костните фрагменти;
контузия на двата дяла на белия дроб с минимален пневмоторакс вдясно; счупване на ребрения израстък на втори
поясен прешлен в ляво; счупване на
медиалния малеол/вътрешното кокалче/ на дясна глезенна става; разкъсноконтузна
рана на дясно ухо; множество контузии и охлузвания; вида и продължителността на
болничното лечение –ищецът е лекуван през периода 17.11.2015 г. – 23.11.2015 г.
в болница в Австрия, където е било проведено оперативно лечение на счупването
на медиалния малелол на дясна глезенна става, изразило се в открито наместване
на счупването и фиксиране на фрагментите с два винта; проведено е било и
оперативно лечение на счупването на лявата орбита, изразяващо се в в наместване
на орбиталното дъно и стабилизиране чрез подложка; раната на дясното ухо е била
зашита; проведено е било обезболяващо и антибиотично лечение. През периода 20.06.2016
г. – 23.06.2016 г. ищецът е лежал в УМБАЛ “София мед“ ООД в България, където е било
проведено оперативно лечение за отстраняване на металната остеосинтеза от дясната
глезенна става. Съдът отчете продължителността на възстановителния период – около 8 месеца, като през първите два месеца пострадалият
е търпял по-интензивни болки и страдания, както и през първите 30 дни
след отстраняване на металната остеосинтеза. Съдът съобрази обстоятелството, че
през първите три месеца ищецът е бил
зависим в хигиенното си и битово обслужване от помощта на близките си/св.П./,
около 10 месеца не е могъл да се занимава активно със спорт/медицинска експертиза/,
което е твърде дълъг период за един професионален спортист. Катастрофата драматично
е променила начина му на живот. Преди това е бил изявен спортист – общоизвестен
факт е, че преди произшествието той е най-добрият скиор сред новото поколение скиори на България, с
големи постижения в областта на ски-спорта –
два пъти е бил световен шампион за деца до 16 г., заел е 4-то място
слалом за юноши – Световно първенство в Ясна, за втори сезон се е състезавал за
Световната купа при мъжете. След катастрофата първоначално не е знаел дали ще
се възстанови зрението му и дали след операцията на крака ще може да бъде
отново активен състезател. Лекарите казвали, че ще може да кара ски, но не били
сигурни дали ще може да се върне към активна състезателна дейност./св.П./. Месеци
наред след операцията е виждал двойно и не било ясно дали ще може да се
възстанови напълно. Ищецът се е променил психически – преди е бил самоуверен,
от малък е печелел състезания, бил е лидер и е вярвал, че ще стане световен
шампион, а след катастрофата неговата увереност в собствените му възможности е
била разколебана, тъй като състезатели, които преди това превъзхождал, сега се
оказали напред в класациите, а той трябвало да ги догонва; станал много
по-премерен, по-предпазлив, не се „хвърлял“ в тренировки и състезания, не
рискувал по начина, по който го правел преди, и близките му усещали, че има нужда
от тяхната помощ в емоционален и психически план, за да възстанови мотивацията
си/св.П./; нужен е бил продължителен период от време, за да достигне необходимата
спортна форма, която да му позволи да се състезава за по-предни позиции в
състезанията. Съдът съобрази и силния
стрес, както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания,
които е изпитал пострадалият. От друга страна, отчете обстоятелството,
че към датата на приключване на устните състезания по делото ищецът е
възстановен, не са останали трайни последици за неговото здраве, успял е да
възстанови спортната си форма и отново участва в големи спортни състезания.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2015 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 80 000 лв.
По
предявения иск за имуществени вреди:
Според медицинската експертиза,
чието заключение съдът приема, разходите по представения от ищеца документ от
04.02.2016 г. на стойност от 935 евро са
били необходими за неговото лечение, поради което искът следва да бъде уважен
изцяло.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан.
Възражението е неоснователно,
поради следните съображения:
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/. От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема,
се установява, че обезопасителният колан е ефективен при челен удар, а
телесните повреди са получени от ищеца в резултат от пропадане на автомобила в
пропаст, дълбока 275 м., като няма данни
в кои части от автомобила се е ударило тялото на ищеца и дали колата се е
преобръщала надолу по склона. Вещото лице от медицинската експертиза е приело,
че, според документите, съставени от разследващите органи в Австрия, ищецът е
пътувал с поставен обезапасителен колан.
С оглед механизма на настъпване на катастрофата –
пропадане на автомобила в пропаст, и заключението на медицинската експертиза,
съдът приема, че дори и ищецът да бе пътувал с поставен обезопасителен колан,
не е доказано, че не би претърпял описаните в ИМ телесни повреди, тъй като
коланът е ефективен при челен удар, а в конкретния случай уврежданията са
получени при друг механизъм на настъпване на катастрофата.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 178.36
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Т.И.П.
***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 2256.89 лв., съобразно уважената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса
върху уважените искове в размер на 3273.15 лв., а на СГС разноски за вещо лице
в размер на 154.06 лв., съобразно уважената част от предявените искове.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на А. Д.П., ЕГН **********,***-13,
офис 5 – за адв. П., на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 80 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: сътресение
на мозъка; навяхване на шията; счупване на лявата орбита с разместване на
костните фрагменти; контузия на двата дяла на белия дроб с минимален
пневмоторакс вдясно; счупване на ребрения израстък на втори поясен прешлен в
ляво; счупване на медиалния малеол/вътрешното кокалче/ на дясна глезенна става;
разкъсноконтузна рана на дясно ухо; множество контузии и охлузвания, причинени
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.11.2015 г., по вина на
водача Д.Г., при управление на л.а.“Ауди Q 5“ с рег. № *******, по
време на действие на застрахователен договор "Гражданска
отговорност"/, ведно със законната лихва от 17.11.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 200 000 лв.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“
АД, ЕИК ******, да заплати на А. Д.П., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 935 евро, които по стойност са равни на 1828.70 лв. /обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение по документ
от 04.02.2016 г., издаден от д-р А.Л.,
причинени по вина на водача на л.а.“Ауди Q 5“ с рег. № ******– Д.Г.,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
А. Д.П. да заплати на „З. „А.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 178.36 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“ АД да
заплати на адвокат Т.И.П.,***, адрес за призоваване: гр. София, ул.“*******, офис 5, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2256.89 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 3273.15 лв. върху
уважените искове, а на СГС разноски за вещо лице в размер на 154.06 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: