Р
Е Ш Е Н И Е № 260272 / 12.10.2020г.
гр.
Перник, 12.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 586 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т.И.Ч., с която срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Т.И.Ч.
твърди, че във връзка със задължения, породени от сключен между нея и
„Обединена Българска банка“ АД договор за издаване на кредитна карта, ОББ АД се
е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
26.08.2013 г. за суми, подробно описани в исковата молба. По силата на сключен
с банката договор за цесия ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобил вземането към
ищцата и на 13.11.2019 г. подал молба за образуване на изпълнително дело при
ЧСИ Стилиян Бадев, към който момент, според ищцата, вземанията вече били
погасени по давност. Моли за постановяване на решение, с което в отношенията
между страните бъде признато за установено, че поради изтекла погасителна Т.И.Ч.
не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер на „Обединена
Българска банка“ АД сумите от 547,16 лева – главница по договор за
издаване на кредитна карта от 21.03.2008 г., сумата от 139,72 лева –
договорна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., сумата от 398,54
лева – наказателна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата 547,16 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.08.2013 г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00 лева – ДТ и 120,00
лева – адвокатско възнаграждение, за които е образувано ИД №1869/2019 г. на
ЧСИ Бадев.
В срочно депозиран писмен отговор ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД
оспорва изцяло предявените искове. Намира, че компетентен да се произнесе по
делото е Софийски Районен съд. Изразява становище, че за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове. Намира,
че е производството е допустимо само по отношение на иска за недължимост на
главница, а останалите суми не могат да бъдат предмет на самостоятелен
отрицателен установителен иск, предвид несамостоятелния им характер. По
същество поддържа, че за вземанията към ищцата праводателят му ОББ АД е
инициирал образуването на изп.д. № 6871/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., в хода
на което са били предприемани множество изпълнителни действия. Сочи, че
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е било образувано преди
погасяване на вземанията по давност, като са изложени подробни правни аргументи
в този смисъл. Моли за спиране на настоящото производство, поради наличието на
висящо тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по преюдициални въпроси.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правнва страна:
С определение,
постановено в о.с.з. на 20.08.2020 г., съдът е оставил без уважение като
неоснователен направения от ответника отвод за местна неподсъдност, поради
съображения, че ищцата има качеството „потребител“, по см. на Ц 13, т. 1 ДР на
ЗПП и търси защита в това качество, поради което в настоящия случай приложима е
изборната местна подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК, позволяващ искове от
потребители да бъдат предявявани и по техния настоящ адрес. В процесния случай
ищцата оспорва на принудителното изпълнение по повод издадено изпълнително
основание за дължимост на вземания във връзка с договор за издаване на кредитна
карта, подписан с „Обединена Българска банка“ АД – цесионер спрямо ответника,
т.е. търси се защита на права, във връзка с ползването на финансова услуга.
Районен съд
Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на суми, съгласно
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7780/2010 г. на РС Перник, поради
изтекла погасителна давност. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност
на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай
настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
В настоящия случай
ищецът оспорва дължимостта на вземания, породени от Договор за издаване на
кредитна карта от 21.03.2008 г., сключен с „ОББ“ АД (цедент спрямо ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД), във връзка с който кредиторът „ОББ“ АД и праводател на
взискатееля „ЕОС Матрикс“ ЕООД се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Между страните не се спори, а от
представените доказателства се установява издаването по ч.гр.д. № 5769/2013 г.
по описа на РС Перник на изпълнителен лист от 26.08.2013 г., както и Заповед № 5701/26.08.2013
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, настъпилото
правоприемство по силата на договор цесия, и съобщаването ѝ на ищцата,
като сочените релевантни обстоятелства са отделени като безспорни с изготвения
по делото доклад. Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело,
образувано срещу ищеца по искане на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за събиране
на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищцата от
предявяване на отрицателните установителни искове.
В отговора на исковата молба ответникът
е въвел твърдения, че преди образуването на производство по принудително
изпълнение на оспорените вземания при ЧСИ С. Б., е било образувано изп.д. № 6871/2013
г. на ЧСИ М.Б.. С оглед разпределената му доказателствена тежест, съдът му е
издал съдебно удостоверение, чрез което ответникът да се снабди с копие от
посоченото изпълнително дело, но до приключване на съдебното дирене това не е
сторено. В случай, че страната не установи фактите, на които основава
твърдяното субективно материално право и изрично указани й от съда, съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита
неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за
несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението
на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и
Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при
прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на
собственост или друго вещно право върху процесния имот, за неосъществил се.
По делото е приложено съобщение от ЧСИ С.
Б. от 11.12.2019 г. с приложено копие от изпълнителен лист, като няма данни
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист да са връчени на по-ранна дата.
Твърденията на ответника за образувано по-рано изп.д. № 6871/2013 г. по описа
на ЧСИ М. Б., по което са били извършвани множество действия, годни да прекъснат
давността, са останали недоказани, въпреки предоставената му процесуална
възможност за това. Ето защо съдът намира, че заповедта и изпълнителният лист
са били връчени на ищцата едва от ЧСИ С. Бадев., след изпращането на
съобщението за плащане на 11.12.2019 г. и преди тази дата заповедта за
изпълнение не е влязла в сила. Преди влизането в сила на заповедта за
изпълнение, приложимата погасителна давност е тази за всяко отделно вземане. При
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични плащания, а
представлява частични плащания по договора, поради което приложим е общият
5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. За вземанията за договорна и
наказателна лихва обаче на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД приложима е кратката
тригодишна погасителна давност.
Предвид липсата на изрично посочване на
начален момент, от който започва да тече уговореният период за погасяване на
задълженията по договора с ОББ АД, а и липсата на твърдения в тази насока от
ответното дружество, съдът, че този срок е започнал да тече от 07.07.2008 г.,
доколкото видно от изпълнителния лист от този момент е започнало начисляването
на договорна лихва и лихва за забава. От този момент съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече и давностният срок относно неизплатените задължения по
договора за кредит – 5-годишен за вземанията за главница и 3-годишен за
вземанията за лихви. В тази връзка, доколкото по делото липсват доказателства
от страна на ответното дружество или на неговия праводател, да са предприемани
каквито и да било действия, водещи до прекъсване или спиране на давността
относно процесното вземане, съдът намира, че към момента на образуване на производството
пред ЧСИ С. Б., респ. на настоящото исково производство, същата е изтекла,
доколкото между м. 07.2008 г. и м. 11.2018
г. при всички случаи е изминал период, значително надхвърлящ не само
тригодишната давност за вземанията за периодични плащания, но и общия
петгодишен давностен срок, с който се погасява главницата.
Ето защо, при тези съображения
отрицателните установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени в
цялост.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищцата разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 315 лв., съгласно списък по чл.
80 ГПК, платени в брой, видно от договора за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т.И.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауър, представлявано от управителя Райна
Миткова-Тодорова чрез юрк Божидар Стаевски, искове с правно основание чл. 439,
ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.И.Ч. не
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер
на „Обединена Българска банка“ АД, сумата
от 547,16 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от
21.03.2008 г., сумата от 139,72 лева – договорна лихва за периода от
07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., сумата от 398,54 лева – наказателна лихва
за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата 547,16 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 20.08.2013 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 25,00 лева – държавна такса и 120,00
лева – адвокатско възнаграждение, за които суми по ч.гр.д. № 5769/2013 г.
по описа на РС Перник са издадени изпълнителен лист от 26.08.2013 г. и Заповед
№ 5701/26.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза
на „Обединена Българска Банка“ АД и за които е образувано изп.д. № 1869/2019 г.
по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, рег. № 753 на КЧСИ и район на действие Окръжен
съд Перник, поради изтекла
погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Т.И.Ч., ЕГН ********** сумата от 315,00 лева – разноски пред Районен съд
Перник.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ____________________