Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ
..........................2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Константинова, в.гр. дело № 503 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 359 от 31.07.2018 г.,
постановено по гр.дело № 2525 по описа за 2017 година, Ловешкият районен съд
е осъдил, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, М.Х.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ап.3, да
заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на блок
”КРИСТАЛ-
Против решението е подадена въззивна жалба от М.Х.Ш., с която обжалва решението като неправилно. Твърди, че през
времето, през което е била касиер на етажната собственост, представляващият П.В.
не е направил нито една ревизия, нито събрание, въпреки нейното настояване, тъй
като разходите са били повече от приходите. Твърди, че го е уведомила за
намерението си да информира собствениците, че той е взел пари от касата, за да
води дела срещу управителя на „Вторични суровини” и че се касае за три разходни
касови ордери, за които не са били представени от него разходно-оправдателни
документи. Сочи, че документите са били предадени на следващия касиер и едва
след дълъг период е направена ревизия на касата от Б. П., на която ответницата
не е присъствала. Не е присъствала и на последвалата втора ревизия, направена
от комисия.Поради поведението на П.В. има съмнения за некоректно и нечестно
отношение към нея.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от
етажната собственост, в който се излагат съображения за нейната
неоснователност. Според страната наведените от жалбоподателката съображения не
кореспондират с доказателствата по делото, а личните отношения между нея и
домоуправителя нямат отношение към установената липса на парични средства в
касата. Акцентира се на констатациите на експертизата, че липсата не идва от
неприложени разходни документи, а от невярно отразяване на приходите.
Страните не са направили
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът
М.Ш. се явява лично и поддържа жалбата си, а ответната страна се представлява
от адвокат П. П. ***, която моли да бъде потвърдено решението на районния съд.
От приложените доказателства по гр.дело № 2525/2017 година на Ловешкия районен
съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК, съдът
приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК.
Обжалваното
решение е валидно, тъй като не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо,
поради което следва да се разгледа по
същество.
Ищецът ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на блок ”КРИСТАЛ-
М.Ш. е оспорила претенциите като неоснователни.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Живущите
във вход „А” на блок „Кристал-
Страните
не спорят, че въз основа на решение на собствениците на апартаменти във входа,
ежегодно е извършвана смяна на касиера на входа при спазване на ротационния
принцип. Според Протокол от 19.04.2012 година ответницата е приела да изпълнява
задълженията на касиер, когато е получила наличната финансова документация и
сумата от 1121.82 лева от предишния касиер- Х. Т.. Предала е документацията на
новоизбрания касиер- А. С. на 03.06.2015 г., включително и сумата от 690.74
лева, според изготвения за целта протокол, подписан от двамата касиери, от
домоуправителя и трето лице- Б.П..
Протоколът
е изготвен в изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост,
проведено на 19.05.2015 г., на което е изслушан отчета на ответницата за
приходите и разходите на общите парични средства, избран е контролен съвет за
проверка на касовата книга и всички ПКО и РКО и е избран нов касиер. Членовете
на новоизбрания контролен съвет- А. С. и
Б.П. са били задължени да направят проверка на касовата книга и на документите,
водени от М. Ш., да съставят протокол, с който да бъдат запознати всички живущи
в кооперацията.
Според протокола за
извършена ревизия на документи и касова наличност на средствата на живущите в
бл.”Кристал-
След проведено общо
събрание на етажните собственици, на което са уведомени за резултата от
проверката и направеното от ответницата оспорване, е взето решение за
извършване на нова финансова проверка на наличната документация от комисия в
състав – М. М., Т.Т. и А. М. (последните две разпитани и като свидетели).
Комисията е изготвила протокол на 11.10.2015 г., според който за периода от
19.04.2012 г. до 03.06.2015 г. е констатирана липса на налични средства в
касата на блока в размер на 1075.64 лв. В хода на проверката е било установено,
че има несъответствие в поредността на ПКО и РКО спрямо датите на издаването
им, както и че сумите, вписани в касовата книга, не съвпадат с написаните в
ПКО.
Резултатът от
проверката е доведен до знанието на кооператорите на проведеното на 24.11.2015
г. общо събрание. Видно е, от представения по делото препис от протокол от
общото събрание, че ответницата отново е изразила несъгласие с резултата от
проверката и е заявила, че не е злоупотребявала със сумата. Събранието е приело
решение, че цялата сума трябва да бъде възстановена от бившата касиерка М.Ш. на
6 равни вноски по 180.00 лв., за което тя да бъде уведомена с писмо с обратна
разписка.
Отказът на
ответницата да изпълни решението на общото събрание е последван от сигнал на
управителя на етажната собственост до Районна прокуратура-Ловеч. Образуваното
досъдебно производство №49/2016 г. по описа на
РУ – Ловеч е прекратено от районния прокурор, поради липса на
престъпление по чл.206 от НК (обсебване), след като е приел, че се касае за
гражданско-правен спор.
На
28.09.2017 година общото събрание на живущите в блок „Кристал-
По делото са
събрани и гласни доказателства. В показанията си свидетелите Б. П., А. М. и Т. Т. потвърждават данните от писмените
доказателства. И трите са заявили, че при проверката са констатирали наличието
на липса. Сочат, че сумите от етажните собственици са събирани ежемесечно срещу
подпис в книга, в която са вписани имената им и датата, на която са дадени,
изготвен е и ПКО. За разходите са изготвяни РКО, водел се е списък (св.Т.) и
всичко се е събирало в папка. Св.П. е потвърдила участието си в изготвянето на
първата ревизия, при която е установена липса от 1051 лв., но не е разбрала
произхода на тази липса, нито в кой момент се е появила. Твърди, че при
ревизията не е установила липсващи
документи, тъй като ордерите, които са приложени, отговарят на ордерите,
описани в касовата книга.
Св. М. е участвала
в комисията, извършила втората ревизия. Твърди, че всички документи били
налични, но имало липси от сумите, които се събират всеки месец от живущите във
входа. Тези факти се потвърждават и от св.Т..
В
производството пред Ловешкия районен съд е допусната и приета съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице- Н. Р. е изготвила експертизата след анализ
и съобразяване на всички документи за приходи от такси- на база съставените ПКО
от касиерката и описите с положените подписи на живущите, от които са събрани
таксите. Констатирано е, че ПКО са с поредни номера по години – няма липсващи
номера в този ред, но е намерено различие между тези два документални източника
на прихода, поради това, че не за всички суми са съставени приходни касови
ордери. Експертът е установил, че според
съставените ПКО за процесния период
При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД, според които всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
Правото да получи обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. А за да бъде уважен
искът е необходимо ищецът да докаже всички елементи от състава на деликта (непозволеното увреждане), които са :
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина.
Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно
презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения.Следователно в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си за претърпени вреди. Настоящия въззивен състав счита, че ищецът
е провел пълно и главно доказване в процеса на факта, че с действията си ответницата е накърнила
негови правно защитими права. От анализа на събраните в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателства, може да се направи категоричен извод, че
през времето, когато е приела да изпълнява задължението на касиер на етажната
собственост, изразяващо се в събиране, съхраняване и разходване на финансови
средства, ответницата е допуснала липси. Установено е от изготвената
експертиза, че не е отчитала всички получени приходи от събрани такси, отразени
в касовата книга, тъй като за някои не е съставяла приходни касови ордери.
Правилни са изводите на районния съд, че с тези свои действия е нарушила общото правило да не се вреди другиму, поради
което нейното деяние е противоправно.
Неотчитането
на всички събрани парични средства е довело до липса, т.е. щета за ищеца, която
вещото лице е изчислило, че е в общ размер на 1051.64 лева. Съдът приема, че е
налице и причинна връзка между противоправните действия на ответницата и
вредата.
В хода
на производството ответницата не е представила каквито и да било доказателства,
за да обори презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Настоящият
въззивен състав намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за
неправилност на решението на първоинстанционния съд, основано на твърдението,
че през времето, когато е била касиер, не е извършвана ревизия от управителя на
етажната собственост П.В.. Действително има данни, че отношенията на ответницата
с бившия управител са влошени, но това няма връзка към предмета на спора –
установената липса на парични средства в касата на етажната собственост.
Категорично е в заключението си вещото лице, че липсата на средства е породена
от отчетените от Ш. по-малко приходи, при съществуващи първични документи за
по-големи такива. В заседанието пред ЛОС въззивницата обясни, че е съставяла
ПКО по-късно, след като е събрала таксите от собствениците във входа и след
като те са се подписали на касовата книга, че са платили. Констатирано е, че
съставените от касиера ПКО са с поредни номера по години, а това само
потвърждава извода на експерта за липси в касата, породени от неотчитането на
всички получени суми.
Неотносимо към
спора е и оплакването, направено в съдебното заседание за допуснати нарушения
при провеждане на общото събрание на етажната собственост, тъй като в
настоящето производство съдът не проверява законосъобразността на взетите
решения.
С оглед изложеното
предявеният главен иск следва да бъдат уважен за сумата 1051.64 лева, в какъвто размер е причинената от ответницата за периода
19.04.2012 г.- 03.06.2015 г. щета на етажната собственост, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
06.12.2017 г. и до изплащането ѝ. Поради обусловеността му от главния
иск, е основателен и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за присъждане на лихва
върху главницата в размер на 268.70 лева за периода от 03.06.2015 г. (датата на
увреждането) до датата на предявяване на исковата молба- 06.12.2017 г. За
разликата над този размер и до предявени- 601.70 лв. , искът следва да се
отхвърли.
Достигайки до същия извод, Ловешкият
районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло споделя.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски за въззивното производство в размер на 100 лева, включващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 359
от 31.07.2018 г., постановено по гр.дело № 2525 по описа за 2017 година на Ловешкия
районен съд.
ОСЪЖДА М.Х.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ап.3, да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на блок ”КРИСТАЛ-
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: