Решение по дело №39730/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2025 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20231110139730
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3242
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110139730 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. И. ., чрез адв. К.,
срещу .. ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
по чл. 439 ГПК, че не дължи сума в размер на 18 888,73 лева, предмет на
изпълнително дело № 2934/2018 г. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ, с оглед
погасяването й по давност.
Ищцата излага в исковата молба, че на 08.10.2018 г. бил издаден изпълнителен
лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 68502/2015 г. по
описа на СРС, по силата на който, при условията на разделност, . ., Ц. . и . следвало да
заплатят в полза на дружеството – ответник сума в общ размер на 1522,77 лева,
представляваща цена за доставена от ответника топлинна енергия и такси за дялово
разпределение, дължими за периода 01.10.2012 г. – 31.03.2013 г. С оглед издадения в
полза на отвеника изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
2934/2018 г. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ. Ищцата твърди, че разбрала
за предприетите срещу нея действия по принудително изпълнение с получаването на
призовка с изх. № 26411/07.06.2023 г., като при извършена справка по изпълнителното
дело установила извършването на незаконосъобразни действия от страна на съдебния
изпълнител и взискателя, както и неоснователно претендиране на вземане в размер на
18 888,73 лева. Счита, че претендираното от ответника вземане, предмет на
изпълнителното производство, е недължимо поради изтекла погасителна давност,
считано от момента на издаване на изпълнителния лист до 22.06.2023 г., когато е
узнала за образуваното срещу нея изпълнително дело. Сочи, че по изпълнително
делото са били извършвани незаконосъобразни действия след настъпила перемпция.
1
Поддържа, че претендираното от ответника вземане е недължимо, доколкото не е ясно
от какво произтича правното му основание. Моли съда да признае за установено, че не
дължи изпълнение на сума в размер на 18 888,73 лева, предмет на изпълнително дело
№ 2934/2018 г. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ, с оглед погасяването й по
давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че възраженията на ищцата
относно съществуването на вземането са се преклудирали в хода на гр.д. № 24371/2016
г. по описа на СРС, както и че въз основа на влязлото в сила съдебно решение
приложение намира петгодишния давностен срок за събиране на процесните вземания.
Твърди, че на 20.11.2018 г. е било образувано изпълнително дело срещу ищцата, което
има за последица прекъсване на давността, както и че в хода на изпълнително дело №
2934/2018 г. по описа на ЧСИ .. са предприемани действия, водещи до същия правен
резултат, за което излага подробни съображения. Сочи, че ищцата дължи изпълнение
освен на своята част от претендираното вземане, така и по отношение на частта на . . и
. поради настъпило наследствено правоприемство. Поддържа, че вземането му не е
погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от правна и фактическа страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
08.10.2018г. по ч.гр.д. № 68502/2015г. по описа на СРС, издаден въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по същото, по който е образувано изпълнително дело №
2934/2018 г. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ, поради изтекла погасителна
давност.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
2
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по
гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага,
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В
случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното
вземане е общата петгодишна давност.
С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК се оспорва материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като се отрича съществуването на вземането въз основа на факти
настъпили след приключване на устните състезания в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира, че длъжникът има интерес от
защитата по този ред само докато производството по принудително изпълнение е
висящо или е възможно възобновяването на изпълнителните действия, съответно
вземането, обективирано в изпълнителното основание не е вече удовлетворено в хода
на принудителното изпълнение. В хипотезата, в която в хода на принудителното
изпълнение е събрано вземане, за което длъжникът отрича да е съществувало,
последният има интерес от предявяване на кондикционен осъдителен иск, при
произнасяне, по който със сила на присъдено нещо ще бъде разрешен въпросът за
наличието на основание за извършеното плащане в хода на принудителното
изпълнение.
От представения по делото изпълнителен лист от 08.10.2018г. се установява, че
вземането на ответника по отношение на ищцата е в размер на 1/6 от сумата 1500,33
лева главница, 22,44 лева – такса за дялово разпределение, 389 лева – лихва за
забавено плащане на ТЕ. По изпълнителния лист длъжници са и . И. . и ... с квоти
съответно 1/6 и 4/6. Видно от удостоверение за наследници изх. № УГ01-
6712/1/08.09.2020г. се установява, че . . е починала на 01.09.2020г., като неин
наследник е баща й – .. Същият е направил отказ от наследството й, видно от съдебно
удостоверение по гр.д.№795/2021г. Доколкото ищцата е сестра на . ., видно от справка
за родствени връзки, приложена на лист 255 по делото, то съгласно чл. 8 ЗН призована
за наследяване се явява ищцата Ц. .. Представено е съдебно удостоверение, от което се
установява, че Ц. . е направила отказ от наследството на . ., вписан в особената книга
на съда под №203/29.01.2024г. на СРС. Установява се от удостоверение за наследници
изх.№ УГ01-4484/12.05.2022г., че ... е починал на 29.04.2022г., като е оставил за своя
наследница Ц. И. .. Не са представени доказателства за извършен отказ от неговото
наследство от страна на ищцата, като такъв не се установява и от служебно
извършената справка от съда в Особената книга на СРС за откази и приемане на
наследство.
Прието е по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че на 17.10.2023г. по сметка на ЧСИ .. са постъпили 18 644,92 лева от
наредител .. с основание: възбрана по изп. дело №.., с която са били погасени всички
задължения по изпълнителното дело за длъжник Ц. И. . по отношение на нейното
лично задължение, както и по отношение на наследеното от . задължение. След
извършеното погасяване ищцата на 14.11.2023г. е конституирана като длъжник в
качеството й на наследник на . ., за която останала дължима сумата от 637,44 лева,
като направеният от нея отказ е вписан след конституирането й като длъжник и
защитата срещу действия по изпълнителното дело следва да се извърши при
представяне на същия по него.
Съдът намира, че с оглед приложените по делото доказателства се установява
3
пълно удовлетворяване на вземанията на взискателите в хода на принудителното
изпълнение по изпълнително дело №.. на ЧСИ .., така предявеният отрицателен
установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от разглеждането му.
Платените вече суми могат да бъдат предмет на исков процес на основание чл. 55 ЗЗД.
Следва да се посочи, че доколкото ответник по делото е .. АД, то същият е
легитимиран да отговаря по иска само до размера на вземането си по издадения
изпълнителен лист, като за остатъка до пълния предявен размер искът се явява
недопустим и на това основание – като предявен срещу ненадлежен ответник.
Наведените от ищеца възражения във връзка с ненадлежно връчване на книжа
във връзка с гражданското дело е следвало да бъдат наведени при оспорване на
постановения акт след неговото узнаване по предвидения за това ред в ГПК.
Възраженията във връзка със законосъобразността на изпълнителните действия на
ЧСИ по образуваното изпълнително дело също не подлежи на разглеждане в
самостоятелно исково производство с оглед предвидения специален ред за обжалване
на действията на съдебния изпълнител.
Предвид изложеното исковата молба по предявения отрицателен установителен
иск следва да бъде върната, а производството по делото прекратено на основание чл.
130 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.4 от ГПК разноски се дължат на
ответника, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по реда на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК
вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл. 130 ГПК, по
предявения от Ц. И. ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. .., чрез пълномощника
адв. С. К., срещу .. ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от
ГПК за установяване недължимост на вземания в общ размер на сума в размер на 18
888,73 лева, предмет на изпълнително дело № 2934/2018 г. по описа на ЧСИ .., с рег.
№ 863 при КЧСИ, с оглед погасяването й по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК Ц. И. ., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на .. ЕАД, ЕИК .., сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5