№ 76
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Г. П. Г.
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225300600386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 6 от 12.01.2022г. по НОХД № 4833/2021г. РС – Пловдив,
23 н.с., е признал подсъдимия КР. СТ. КР. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 191, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и го е осъдил на 1 година
лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с
изпитателен срок от 3 години.
Присъдата е обжалвана от подс. КР. СТ. КР. чрез защитника му – адв.
И.Р.. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на материалния
закон, при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска
се отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подс. К. да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Развиват се
доводи за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.
РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание подс. К.К. се явява и поддържа жалбата, а
защитникът му – адв. И.Р. иска отмяна на присъдата на ПРС и постановяване
на нова, с която подс. К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Поддържат се доводите във въззивната жалба, че обществената опасност на
деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
1
В последната си дума подс. К. иска да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на подс. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда – потвърдена. Прокурорът намира за
неоснователни възраженията на защитата, че обществената опасност на
деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият КР. СТ. КР. е роден на **** български гражданин, **, с
начално образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
През месец юни 2020г. подсъдимият К.К. се запознал с пострадалата
с.с.к., родена на ***г. Двамата станали гаджета и започнали да се виждат. За
пръв път правили секс през лятото на 2020г. Тогава, решили и да заживеят
заедно в дома на К. в с. ч, обл. Пловдив, тъй като к вече била бременна.
Първоначално родителите на К. не били съгласни, но след това се съгласили
да заживеят при тях, тъй като подсъдимият и пострадалата им казали, че С. е
бременна. Родителите на последната не били съгласни и баща й, със
съдействие и на полицията, я прибрал в дома им в с. Б., където момичето
абортирало. Няколко дни по-късно бащата на С. се съгласил К. и к да
заживеят заедно, но не в неговия дом и от неустановена дата през месец
август 2020г. тя се преместила да живее в дома на К.К. в с. ч, обл. Пловдив.
Към този момент С. к била малолетна – била на 12 навършени години, като
подсъдимият знаел за това. Въпреки това двамата решили да заживеят заедно
и в бъдеще, след като С. навърши 16 години, да сключат граждански брак.
Преди да се премести в дома на К., както била традицията, той и родителите
му отишли да я вземат от дома на родители й, където направили годеж –
банкет. След като се прибрали в с. ч също направили подобен банкет. От
тогава двамата заживели заедно на съпружески начала – живеели заедно в
дома на К., грижили се общо за домакинството си и имали полови контакти.
Няколко месеца по-късно, в началото на 2021г., С. забременяла отново, след
предходен аборт, като се очаквало да роди на 15.10.2021г. като, както тя така
и К.К. сочат, че последният е баща на очакваното от С. дете. к родила на
06.10.2021г. момиче – Я., но службата по гражданско състояние отказала да
впише като баща подс. К., тъй като майката била малолетна и се изисквало
съгласието на законния й представител. Същевременно родителите на
пострадалата се били изцяло дезинтересирали от нея, което наложило с
решение на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Раковски С. к била
настанена в дома и под грижите на майката на подсъдимия – свидетелката
Я.А. От тогава както последната, така и подсъдимият и неговия баща
посрещат адекватно всички нужди както на пострадалата, така и на
2
новороденото дете Я., за което се наложили три операции непосредствено
след раждането й, които били осигурени и заплатени от родителите на К..
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установена горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства – от
обясненията на подсъдимия КР. СТ. КР., от показанията на свидетелите
Д.Й.Я., Ц. С.Я., Я.Г.А., С. К.а Д., с.с.к., С.Г.Й., С.Д.К, последните включени в
доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.3 вр. ал.1 от НПК.
Гореописаните факти и обстоятелства се подкрепят и от приложените по
делото писмени доказателства – доклади на дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Раковски, свидетелство за съдимост и характеристична
справка, приложени по делото.
ПРС е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели като логични, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си и в съответствие с останалите доказателства по делото.
Анализирайки и съпоставяйки обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подс. К. е извършил
както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 191, ал.
3 вр. ал. 1 от НК, тъй като тъй като като пълнолетно лице, без да е сключил
брак, от неустановена дата през месец август 2020г. до 14.06.2021г. в с. ч, обл.
Пловдив е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14
годишна възраст – с.с.к. с ЕГН **********.
РС – Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл – с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е заживял
съпружески с пострадалата ясно осъзнавайки, че същата не е навършила 14-
годишна, респ. и 16-годишна възраст.
Първоинстанционният съд мотивирано е отхвърлил искането на
защитата за приложението на чл. 78а от НК поради липсата на
материалноправните предпоставки за това. Той е отхвърлил и искането за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, приемайки че обществената опасност на
конкретното деяние не е явно незначителна.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия К., съдът е отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
липсата на други противоправни прояви, младата му възраст, полагания
общественополезен труд и полагането на грижи за пострадалата и общото им
дете. ПРС е отчел липса на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Отчитайки горните обстоятелства, ПРС е приел наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Първата инстанция е
приела, че и най-лекото предвидено в закона наказание, а именно – 2 години
лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца, и е определил наказанието при
3
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
приемайки че целите на личната и генералната превенция биха могли да
бъдат постигнати с условно наказание, като е отложил изпълнението на
същото с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По делото не са били иззети и приложени веществени доказателства и
не са били направени разноски.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Въззивната жалба на адв. Р. като защитник на подс. К. е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна
в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. Същата съдът е приел за установена след внимателен
анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл
постановената присъда се явява обоснована. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Въззивната инстанция
изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от състава на ПРС и
същия няма да бъде преповтарян. Правилно е преценено авторството на
подсъдимия К. във вмененото му във вина престъпно деяние.
Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал като логични,
последователни и непротиворечиви показанията на свидетелите Д.Й.Я., Ц.
С.Я., Я.Г.А., С. К.а Д., с.с.к., С.Г.Й., С.Д.К, както и обясненията на подс. К.К..
При проверка на първоинстанционната присъда въззивната инстанция не
констатира да са били допуснати нарушения на материалния закон и счита
възраженията на защитата в тази насока за неоснователни. Релевантните
факти сочат за извършено престъпление по чл. 191, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, а
именно такава е в настоящия казус възприетата правна квалификация.
Правилно ПРС е отказал приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като при
умишлени престъпления те следва да се наказват с наказание лишаване от
свобода до 3 години, а за престъплението по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 5 години. Ето защо в
конкретния казус този привилегирован институт е неприложим. Не могат да
бъдат възприети възраженията на защитата, че обществената опасност на
деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Нито възрастта
на пострадалата, която и към момента е малолетна, нито продължителния
период на деянието, нито последвалата бременност и раждане в тази детска
възраст предполагат явно незначителна обществена опасност. Факт са
добрите отношения между подсъдимия и пострадалата, както и полаганите
грижи от К. за нея и детето им, но те са отчетени от първоинстанционния съд
с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, както и с отлагане на наказанието
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
4
Въззивният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната
присъда.
Съдържанието на мотивите към присъдата на първоинстанционния съд
отговаря на изискването по чл.305, ал.3 от НПК. В конкретния случай
съставът на ПРС е обсъдил всички наведени от защитата аргументи, обсъдил
е доказателствените материали, като първостепенният съдебен акт не страда
от пороци, които да са накърнили правото на защита и съответно да налагат
отмяна на присъдата.
Въззивнният съд счита, че правилно и справедливо ПРС е определил
размера на наказанието, което следва да понесе подс. К., като са обсъдени и
отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Същите се споделят изцяло и от въззивната инстанция. Безспорно в случая са
налице множество смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства.
Правилно ПРС е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК. Определеното наказание в размер на една година лишаване от свобода е
справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца и
ще изпълни целите по чл. 36 от НК. Безспорно са налице основания за
отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с подходящия изпитателен срок
от 3 години.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6 от 12.01.2022г. по НОХД №
4833/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 23 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5