№ 222
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503197 по описа за 2020 година
С решение № 3517 от 16.06.2020 г., по гр.д. № 8586/18 г., СГС, І-1 с-в,
осъжда Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) да
заплати на М. Й. В. и на Т. П. В. сумите от по 84 000 лв., съставляващи
обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина им П. Т. В.,
настъпила на 7.06.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва от 9.10.2015 г.,
като отхвърля исковете за горниците до 200 000 лв.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
Гаранционен фонд, в която се сочи, че ПТП е настъпило поради
изключителна вина на пострадалия мотоциклетист (поне 95 %), тъй като
същият се е движел със скорост от 208 км/ч и е поставил в невъзможност
водачът на лекия автомобил да го възприеме. Отделно намира за завишен
присъдения размер, тъй като същият не е съобразен с практиката на
съдилищата, касаеща инциденти през 2015 г. Моли решението да се отмени и
исковете да се отхвърлят, като претендира и разноски.
В насрещна въззивна жалба ищците М. Й. В. и Т. П. В. оспорват
решението, в частта, в която исковете им са отхвърлени за сумите над 84 000
лв. до сумите 180 000 лв. Сочат, че ответникът първоначално е поддържал, че
1
се касае до равен принос, а едва след това, при неспазване на преклузията, е
посочил, че мотоциклетистът има по-голям дял в съпричиняването на ПТП.
Подчертава, че се касае до нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и на
чл. 25 ЗДвП (като последното не е отчетено от съда). Намира, че ответникът
не е направил изрично и надлежно искане за намаляване на дължимото
обезщетение поради съпричиняване. Счита, че приносът на мотоциклетиста е
25 %. Сочи, че размерът не е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД, възрастта
на ищците, особено близката връзка със загиналия, съдебната практика и
застрахователните лимити. Претендират да се отмени решението в
обжалваната част, като се присъдят допълнително на всеки от тях още по
96 000 лв., както и разноски.
В постъпили писмени отговори жалбоподателите оспорват взаимно
жалбите си, а ответниците В. К. Т. и К. В. Т. не вземат становище по жалбите.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.) и чл. 86 ЗЗД.
Ищците М. Й. В. и Т. П. В. твърдят, че при ПТП на 7.06.2015 г. загинал
синът им П. Т. В., като вината за инцидента била на водач, без сключена
застраховка за гражданската му отговорност. Сочи се, че водачът на лек
автомобил В. К. Т. предприел маневра изпреварване по АМ Хемус, в посока
Варна, без да се увери, че лявата лента е свободна. В нея вече се намирал
приближаващия мотоциклет, управляван от П. В., и между двете ППС
настъпил удар. Ищците сочат, че изпаднали в шок и от преживяната трагедия
търпят неимуществени вреди, за които претендират обезщетение в размер на
200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 9.10.2015 г. до
окончателното изплащане. Предявени са искове по чл. 86 ЗЗД срещу В. К. Т.
и К. В. Т..
Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете. Сочи, че вина за
инцидента имат поравно и двамата участници в него – водачът на автомобила
2
навлязал в съседната лява лента без да пропусне движещия се там
мотоциклет, а последният бил управляван с неразрешена и несъобразена
скорост. Намира още, че размерът на исковете не е съобразен с чл. 52 ЗЗД и
съдебната практика. Оспорва претенцията за лихви относно периода.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че при ПТП, настъпило
на 7.06.2015 г. загинал синът на ищците.
Приетата САТЕ е дала становище, че лекият автомобил се е движел със
скорост от 109 км/ч, а в момента на удара (настъпил в задна дясна част на
автомобила и в лявата лента), мотоциклетът е имал скорост от 208 км/ч.
(предишна скорост 210 км/ч). Изчислено е, че от момента на навлизането на
лекият автомобил в лявата лента, разстоянието между двете МПС е било от
порядъка на 28 м. Ако водачът на автомобилът се е прибрал в дясната лента
ударът е можело да бъде предотвратен. Според заключението в момента, в
който лекият автомобил е бил на разстояние 71, 97 м от мястото на удара,
мотоциклета е бил на разстояние от това място 138, 87 м, като отстоянието
между двете превозни средства е било 66, 90 м. Няма установени данни за
движението на изпреварваното превозно средство. Установено е, че участъкът
на събитията е бил прав с добра видимост. Според данните в САТЕ се налага
извода, че ако мотоциклетистът се е движел със скорост от 159 км/ч и при
плавно спиране със спирачно закъснение от порядъка на 2-2.5 м/сек., при
настигане на другото МПС в мястото на удара, скоростите на двете превозни
средства са щели да бъдат равни т.е. удар между тях е нямало да настъпи.
Разпитани като свидетели са Н. Й. Н., брат на ищцата, и К. С. С..
Първият разказва, че ищците били добро семейство с две деца – синът им П. и
дъщеря им Ж., към които били грижовни родители. Ищецът от 17 години
служел във Френския легион, но всяка ваканция си идвал, а когато можели
семейството ходели при него. Самият П. една година преди инцидента, за да
подражава на баща си, също се записал в легиона. Живеели заедно в къща във
Франция, под наем. П. се върнал в България за да празнува рождения си ден и
дни след това катастрофирал. Свидетелят съобщил на М., която била във
3
Франция, а Т. бил заминал преди един ден на мисия в Сенегал и го намерили
там. И двамата се върнали в България за погребението. Те били съсипани,
всяка мисъл била за П. и все говорели за него, променили се, вече не били
весели, пазели стаята на П., живеели с него още и чакали да се върне, палели
свещ на масата за него, направили голям паметник на гроба, не можели да
превъзмогнат загубата.
Св. С. разказва, че семейството на ищците било задружно, щастливо,
всички били заедно, усмихнати, атмосферата у тях е била приятна.
Потвърждава, че П. искал да стане като баща си – генерал във Френския
легион, и за това станал също легионер. Живеели заедно в малък град до
Авиньон. След инцидента те били психически разорени, окаяни, в шок и
ужас, не можели да приемат, че синът им е мъртъв. Свидетелят се чувал с
ищците всяка седмица и счита, че те психически не са се възстанови, плачели
за П..
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че при ПТП е загинал синът на ищците (мотоциклетист),
както и относно факта, че водачът на лекият автомобил (участващ в
инцидента) е без сключен договор за застраховка на гражданската му
отговорност.
От събраните в настоящото производство доказателства се установява,
че произшествието е настъпило по вина и на двамата водачи, при равен
принос. Управляващият лекия автомобил е нарушил правилата,
регламентиращи изпреварването, а именно – чл. 42, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП,
според които водачът, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да
подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство. В разглеждания случай се установява, че при прав пътен участък и
добра видимост, изпреварването е предприето без да се вземе предвид, че в
най-лявата лента на магистралата (където е започнал навлизане автомобила)
се е движел с висока скорост мотоциклетист. Водачът на автомобила е
следвало да пропусне движещото се превозно средство и едва след това да
започне маневрата си, още повече, че тя е извършена с невисока (за движение
по магистрала) скорост от 109 км/ч. Този водач е следвало да вземе предвид
4
всички обстоятелства от значение за извършването на маневрата
„изпреварване“ – своята скорост, съотношението на същата със тази на
изпреварвания обект, скоростта на приближаващия в скоростната лента
мотоциклет, времето необходимо за успешно завършване на маневрата чрез
прибиране в средната лента. Очевидно в случая управляващия автомобила не
е съобразил в достатъчна степен и изискването на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
по силата на който текст изпреварването следва да се извърши за кратко
време. Преценката за времето, необходимо за приключване на изпреварване,
не е била достатъчно точна, с оглед факта, че водачът не е отчел скоростта на
приближаващото зад него - в скоростната лента, превозно средство.
В същото време в равна степен за фаталния инцидент е допринесъл и
самият мотоциклетист. Безспорно същият е надвишил значително
максимално допустимата скорост за движение по магистрала (140 км/ч) с
повече от половината (със 70 км/ч, тъй като се е движел с 210 км/ч). Според
данните по делото се установява, че ако пострадалият се е движел отново с
превишена скорост, но с по-ниска стойност на същата (159 км/ч) при плавно
спирачно закъснение към мястото на настъпилият удар, двете моторни
превозни средства са щели да се движат с еднаква скорост, т.е. ударът между
тях е щял да бъде предотвратен. Мотоциклетистът е нарушил чл. 21, ал. 1
ЗДвП, като това не му е позволило да изпълни и задължението си по чл. 20,
ал. 2 от с.з., а именно да се движи с такава избрана скорост, че да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие (каквото се явява
изпреварващ автомобил на магистрала), респ. да намали скоростта при
възникване на опасност за движението.
Предвид казаното настоящият състав приема, че приносът на всеки от
участниците в ПТП е от 50 %, като този размер следва да се отнесе към
конкретните стойности на обезщетението за неимуществени вреди.
Що се касае до основателния размер на исковете, съдът намира
следното:
Събраните по делото доказателства установяват, че двамата родители
търпят болки и страдания с изключителен интензитет – те са загубили сина си
в разцвета на неговата младост при трагичен инцидент. Това е сложило
драматичен край на съществуващите между тях отношения на
5
разбирателство, обич, взаимност. Данните сочат, че макар и да не са живеели
постоянно в едно домакинство, всички членове на семейството периодично са
се събирали заедно за периоди от време с оглед ангажиментите на всеки от
членовете, като между тях са били установени спокойни, позитивни и
хармонични отношения. Показанията сочат, че животът на родителите е рязко
и необратимо повлиян в негативен аспект от тежката житейска трагедия. При
отчитане на казаното, както и на данните за изключително младата възраст на
загиналия, възрастта на родителите, факта, че същите имат още едно дете -
дъщеря, момента на настъпване на инцидента, обществено икономическите
условия към него, съдебната практика и принципа на справедливост, съдът
приема, че размерът на обезщетението за вреди следва да се определи за
всеки от ищците в размер на 180 000 лв. (сходен казус по решение № 139 от
28.01.2021 г. по т. д. № 1780/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, за единствено дете,
но ПТП през 2014 г.). С приетият принос от 50 %, дължимият размер възлиза
на 90 000 лв. за всеки, т.е. на всеки от ищците се следва допълнително по
6 000 лв. В този смисъл решението следва да бъде коригирано, като се отмени
в отхвърлителната част над сумите от 84 000 лв. до 90 000 лв.
Само за пълнота следва да се посочи, че възражението на ищцовата
страна за ненавременно въведено оплакване за принос е неоснователно. В
писмения отговор е заявено, че вина за ПТП имат и двамата участници. Какъв
точно е размерът на съпричиняването се определя от съда при преценка на
всички събрани по делото доказателства.
При този изход на спора на жалбоподателите-ищци се следват разноски
пред въззивния съд в размер на 890 лв. и още толкова за пред СГС, за
адвокатска защита. Застрахователя следва да заплати по сметка на САС такси
общо в размер на 720 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3517 от 16.06.2020 г., по гр.д. № 8586/18 г., СГС,
І-1 с-в, в частта, в която е отхвърлен иска на М. Й. В. и на Т. П. В. срещу
6
Гаранционен фонд с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за
разликата на сумата от 84 000 лв. до 90 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.) да заплати на М. Й. В., ЕГН **********, и на Т. П. В., ЕГН
**********, допълнително сумите от по 6 000 лв. на всеки от тях,
съставляващи обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина им П.
Т. В., настъпила на 7.06.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва от
9.10.2015 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която исковете са уважени до
сумите от по 84 000 лв. и са отхвърлени за разликите над 90 000 лв. до
180 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд да заплати по сметка на САС дължима
държавна такса в размер на общо 720 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд да заплати на адв. С. Ч. на основание чл.
38 ЗА още сумата от 1780 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7