Решение по дело №610/2020 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260018
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20202130100610
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260018 / 18.2.2021г. град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІ    състав

На четиринадесети декември две хиляди и двадесета година...........................

В публично заседание в следния състав:

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г. ДОБРЕВ

 

Секретар ……………………ПЕТЯ ГАНЧЕВА..........................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….ДОБРЕВ ……….…………

Гражданско дело номер....610 ....по описа за...2020.....година, установи:

Ищецът Г.Д.Т. с ЕГН **********,***, чрез упълномощен адвокат М.И. ***, със съдебен адрес ***, с исковата си молба на основание чл. 357 от КТ е предявил  срещу ответната страна- Община Сунгурларе, представлявана от кмета д-р Г.К., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;  чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на предишната работа; чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ-  изплащане на парично обезщетение за времето през което ищецът е бил без работа считано от 19. 06. 2020 г. занапред, за не повече от шест месеца при брутно месечно трудово възнаграждение от 842, 94 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на внасяне на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и за заплащане на направените по делото разноски. В хода на съдебното производство е направен отказ от първоначалния иск за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за размера от разликата от 10, 94  лева, месечно като се приеме, че претенцията за заплащане на възнаграждението за не повече от шест месеца е определена при база 823, 00 лева, а не както е предявена в размер на 842, 94 лева, както и е фиксиран периода за обезщетението от 19. 06. 2020 г. до 19. 12. 2020 г.. В молбата е записано, че се внася отказ от иска за разликата от месечното брутно трудово възнаграждение над 842, 94 лв. до 832, 00 лв. , както първоначално е предявена претенцията  или за 10, 94 месечно, се внася отказ от иска.

  В съдебно заседание ищцовата страна редовно призована се явява лично с процесуален  представител, който  поддържа така предявените искове. Процесуалния представител на ищеца, моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените от ищеца искове като основателни и доказани и да му присъди направени по делото разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна Община Сунгурларе, представлявана от д- р Г.К., в срока по чл. 131 от ГПК е чрез адв. Ж.Б.,*** подала писмен отговор, в който твърди, че така предявените обективно съединени искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Твърди, че правните основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са ясно посочени, налице е валидно взето решение за определяне структурата и числеността на общинската администрация. Посочва, че в рамките на определената структура, от компетентността на кмета е да определи длъжностите, тяхното разпределение по структурни звена и численост, което е изпълнено. Посочва, че длъжността на ищеца е премахната. Посочва се, че съгласно разпоредби в ЗМСМА, ОС одобрява общата численост и структура на общинската администрация по предложение на кмета на общината и с утвърждаването на длъжностно разписание кмета определя конкретни длъжности, които ще се използват в структурата на администрацията.  Моли съдът да отхвърли всички обективно съединени искове и да присъди направените по делото разноски. Представя писмени доказателства.  

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответната община по безсрочен трудов договор № 0000018 / 06. 02. 2012 г., Главен експерт в общинска администрация в ответната община. С допълнително споразумение от 11. 09. 2012 г. към ТД № 18 / 06. 02. 2012 г.  работодателят и работника са се споразумели за изменения в трудовия договор, като за място на работа е записано Отдел „Спорт и туризъм“ Стадион гр. Сунгурларе, от длъжност главен експерт на длъжност главен експерт. С акт за прекратяване на трудов договор № 0000003/ 02. 09. 2014 г. трудовото правоотношение с ищецът Т. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Т. е обжалвал прекратяването на трудовото правоотношение и със съдебно решение акта за прекратяване на трудов договор № 0000003/ 02. 09. 2014 г.  е бил отменени същия е бил възстановен на предишната му длъжност Главен експерт в Община Сунгурларе, с място на работа Отдел „Спорт и туризъм“. С писмо от 15. 01. 2016 г. ищецът Т. е бил уведомен , че заеманата от него длъжност, на която е бил възстановен с решение на съда, се съкращава и с оглед придобитата от него квалификация и чл. 3, раздел  на КТД е бил поканен да заеме длъжност гл. експерт общински мери и пасища в Дирекция Бюджет, ФСД и общинска собственост“, считано от датата на връчване на предложението. Ищецът е декларирал, че е съгласен да заеме предложеното му длъжност, за което е било подписано и допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 0000052 / 15. 01. 2016 г. , в което е посочено за място на работа Д“БФСД и ОС“ община Сунгурларе, на длъжност Главен експерт. В допълнителни споразумения № 228  от 04. 12. 2018 г. и № 113 от 16. 01. 2019 г. за наставничество , длъжността на ищеца е посочена като Главен експерт ОПФ- община Сунгурларе, същата длъжност е посочена и в допълнително споразумение № 0001- 0000164 от 21. 02. 2019 г.. 

Безспорно също така между страните по делото е, че на 19. 06. 2020 г. на ищецът е връчена Заповед № 330 от 18. 06. 2020 г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с протоколно решение № 20 от 23. 12. 2019 г. на Общински съвет Сунгурларе за одобряване на нова структура и численост на общинската администрация и дейности към нея, считано от 01. 01. 2020 г. и на основание заповед № 12 / 16. 01. 2020 г. по чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА на Кмета на Община Сунгурларе, поради съкращаване на щата  е прекратено трудовото правоотношение с него, считано от връчването на заповедта. В заповедта е посочено, че същия е на длъжност главен експерт в Д“БФСД и ОС“ в община Сунгурларе.

С исковата си молба ищецът е въвел няколко отменителни основания по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение с него: На първо място, че не е налице съкращаване на щата, длъжностния щат не е намален, респективно не е извършено съгласно изискванията на нормативните актове. Счита, че не е налице реално съкращаване на длъжностния щат. Твърди, че функциите, които е изпълнявал на длъжност главен експерт ОПФ, продължават да се изпълняват и към момента и са неотменима част от дейността на общината. Твърди, че в звеното където е работил продължават да работят същия брой лица, които са били и преди прекратяването на трудовия договор с него.

Следващото отменително основание, което ищецът е въвел е неизвършването на подбор при прилагането на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата“.

Последното отменително основание е, че при прекратяването на трудовия му договор, работодателят не е спазил императивни изисквания , които имал съгласно раздел II от колективния трудов договор- изискванията на чл. 10, 11, 12,13 и 15 от същия.

Видно от разпоредбата на чл. 328, ал. 1 от КТ „Работодателят може да прекрати трудовият договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи, между които е и настоящия, а именно съкращаване на щата.

В тежест на ответника- работодател е да докаже положителния факт на реалното съкращаване на щата, както и спазване на процедурните изисквания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. В настоящото съдебно дело това не беше направено и по никакъв начин от ответника не беше доказано съкращаване на щата и по чие предложение и по какви съображения е станало това. Бяха представени длъжностно разписание на Община Сунгурларе в сила от 01. 01. 2020 г., което е цитирано в заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, от което длъжностно разписание е видно, че в същото фигурира длъжността на ищеца. В заповед № 330 / 18. 06. 2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че ищецът е на длъжност главен експерт в Дирекция „БФСД и ОС“. Видно от така представените от ответника Структура на Общинската администрация Сунгурларе и дейностите към нея и Длъжностно разписание та Община Сунгурларе в сила от 01. 01. 2020 г. в структурата на Община Сунгурларе фигурира  Отдел „Общинска собственост„ и във въпросния отдел съществува длъжността Главен експерт. Видно от структурата на администрацията, явно въпросния отдел следва да осъществява и управлението на Общинския поземлен фонд каквито са били задълженията на ищецът преди прекратяване трудовото правоотношение с него видно от приложената към трудовото му досие длъжностна характеристика за длъжността главен експерт „Общински поземлен фонд“. Освен това от ответника работодател не се представени каквито и да било доказателства за реално съкращаване на щата и обосновка за това. Едва ли в Община Сунгурларе не съществува общинска поземлена собственост и същата е престанала да съществува точно към периода на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Липсата на каквито и да било данни в тази насока не дава възможност на съда да извърши преценка относно законността на направените промени, доколкото съдът няма право да извършва преценка относно тяхната целесъобразност.

В тази насока константната съдебна практика на ВКС е непротиворечива. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ  е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. Когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност, е налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на посоченото основание  е незаконно.  /Р. № 654 от 1.11. 2010 г. на ВКС по гр. Д. № 1880 / 2009 г. IV г.о./

 Предвид изложеното настоящия съдебен състав счита за основателно така въведеното отменително основание, а именно липсата на реално съкращаване на щата. В този връзка следва и да бъде разгледаното и въведеното от ищеца второ отменително основание, а именно липсата на извършен подбор при съкращаване на щата. Чл. 329, ал. 1 от КТ въвежда задължението на работодателят при съкращаване на щата, какъвто е и настоящия случай да извърши подбор на работниците. С оглед основанието за уволнение - съкращаване на щата,  и предвид факта, че продължава да съществува длъжност сходна с тази, която ищецът е заемал преди прекратяването на трудовото правоотношение, подборът е бил задължителен, в случай, че трудовата функция се е изпълнявала от повече от едно лице. Ответника не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока- колко лица са били съкратени, от един и същ отдел ли са били те, упражнил ли е правото си на подбор и със какви критерии е бил въпросния подбор. В тази връзка настоящия съдебен състав намира за основателно и така въведеното от ищеца, второ отменително основание.

Съдът не счита, че е налице третото отменително основание на което се позовава ищецът, а именно нарушение на колективния трудов договор. Според чл. 12 от КТД, когато работодателят привежда в изпълнение Решения на ОС или друга инстанция, отнасящо се до закриване на дейности и т.н. , той съгласува своите действия със Синдиката- страна по договора. Тази точка в КТД  не води до разширена закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, защото в същата не се предвижда вземането на съгласие от съответната синдикална организация и такова не е предвидено по КТД, а е предвидено единствено съгласуване на действия, като липсата на такова съгласуване само по себе си не води до назаконосъобразност на извършеното уволнение /Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК /.

Предвид изложените аргументи процесното уволнение се явява незаконосъобразно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законовите последици от това.

По отношение на останалите обективно съединени искове: Следва да се отбележи, че същите са в зависимост от изхода на главния иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна. При положение, че съдът е приел, че основния иск се явява напълно основателен, в предвид акцесорния характер на останалите искове те също следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на иска по чл. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на предишната работа След като уволнението се признава за незаконно и бъде отменено, то ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, предвид направеното искане в тази насока, а именно на длъжността "Главен експерт" в Дирекция „БФСД и ОС“в Община Сунгурларе код по НКПД: 24226041, към ответника Община Сунгурларе, поради което предявеният иск с посоченото по горе правно основание, следва да бъде уважен, като основателен.

С оглед на незаконното уволнение, ищецът има право и на обезщетение поради оставане без работа по повод на същото по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, но за не повече от шест месеца. Предвид изложеното и този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен. Видно от заключението на вещото лице Кр. А., прието от съда като обективно и непротиворечиво, дължимото обезщетение на ищецът следва да бъде изчислено на база брутното му трудово възнаграждение за месец декември 2019 г., което е в размер на 823 лева. Или дължимото за шест месеца обезщетение за периода 19. 06. 2020 г.- до 19. 12.  2020 г. е в общ размер на  4938, 00 лева.  Следва да се посочи, че съдът присъжда брутно трудово възнаграждение, като при изплащането му работодателя следва да удържи съответните данъци, плащания към социално осигуряване и др.

Относно разноските за производството:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответната страна Община Сунгурларе със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. № 10, представлявана от Кмета д-р Г.К., следва да бъде осъдена да заплати на  ищцовата такава разноските които е направила. Видно от представеният списък на разноските адвокатското възнаграждение е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В представената писмена защита процесуалния представител на ищеца претендира за определяне на разноските по реда на Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  В тази връзка се твърди, че съдът следва да присъди отделни възнаграждения за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, които да са в размер на минималната РЗ  или 610 лева и  за претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ , за която да бъде приложена нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, възнаграждението по която възлиза на 575, 66 лева, като е посочено, че общо размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде  1185, 66 без ДДС или 1422, 79 с ДДС.

Съдът не счита, че следва да присъди така претендираното адвокатско възнаграждение. Според т. 16 от Тълкувателно решение № 6 / 2012 г. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7,ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 610 лева без ДДС или 732 лева с ДДС, каквото възнаграждение следва да бъде присъдено.

Освен това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Държавата, държавни такси в размер на 357, 52  лв. съобразно уважените три обективно съединени иска, както и разноски  за назначената съдебно счетоводна експертиза в размер на 120   лева,   за възнаграждение на вещо лица и държавна такса в размер на по 5 лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.        

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                          

Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО  на основание чл. 344, ал.1, т.1  от КТ уволнението на Г.Д.Т. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***-адвокат М.И., от длъжността "Главен експерт" в Дирекция „БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе код по НКПД: 24226041 " към Община Сунгурларе със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. № 10, представлявана от Кмета д-р Г.К., извършено със заповед № 330 / 18. 06. 2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ като незаконосъобразна.

 ОТМЕНЯВА заповед № 330 / 18. 06. 2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ  , като като ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Д.Т. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***-адвокат М.И., на заеманата преди уволнението  длъжност "Главен експерт" в Дирекция „БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе код по НКПД: 24226041 " към Община Сунгурларе със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. *** със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. № 10, представлявана от Кмета д-р Г.К., да заплати на Г.Д.Т. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***-адвокат М.И., сумата от 4938 лева, обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за период от шест месеца считано от 19. 06. 2020 г.- до 19. 12.  2020 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на предявяване на иска– 13. 08. 2020 година, до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА  Община Сунгурларе със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. № 10, представлявана от Кмета д-р Г.К., да заплати на да заплати на адвокат М.И.И. със съдебен адрес:***- адвокат М.И., сумата от 732  лв. представляваща адвокатско възнаграждение  с ДДС,  по настоящото дело.

ОСЪЖДА Община Сунгурларе със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Г.Д. № 10, представлявана от Кмета д-р Г.К., да заплати по сметка на Карнобатски районен съд, сумата от 357, 52  лв., представляваща дължими държавни такси по трите обективно съединени иска и сумата от 120  лева,   за възнаграждение на вещо лице, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер на по 5 лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за горепосочените суми, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред БОС в 14 дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: