Р Е Ш Е Н И Е
№ 320/19.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХII-и касационен състав, в открито заседание на двадесет и
шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева с участието на прокурора Тихомир Гергов,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно дело №
1131 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 111, ал. 7 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
В касационната
жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл.
209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и се
представлява от адв. А.. Поддържа доводите, изложени в касационната жалба и
моли за отмяна на атакувания съдебен акт, като вместо него съдът да постанови
друг по същество на спора, с който да отмени обжалваната заповед, а при
условията на алтернативност – да върне делото за разглеждане на първостепенния
съд от друг съдебен състав за ново разглеждане на спора и установяване на нови
обстоятелства. Представя следните писмени доказателства: първа страница
от Епикриза от 2014 год. от Военномедицинска академия – 2 идентични броя и
Епикриза от 2014 год. от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология
и психиатрия „Свети Наум“ – 2 идентични броя. В проведеното съдебно заседание е
депозирана молба, в която са формулирани искания за прилагане по делото: Решение
за екстрадиция; документация от Затвора в Копер – Словения; документи от
извършени прегледи от дати 06.04.2019 год., 17.04.2019 год., 13.09.2021 год.,
25.11.2021 год., 31.12.2020 год.; епикриза от 1998 год. от Военномедицинска
академия; справка за преминаване на териториалната граница на Република
България от 2015 год.; справка за регистрация по настоящ адрес в гр. Изола,
Словения. В същата се иска да бъдат изпратен „документа от Св. Наум в независима
европейски лаборатория да се установи автентичността му“ и „Епикризата от ВМА –
2015 год. „ПСИХЕЯ“ да се изпрати в независима европейски лаборатория да се
установи автентичността й“.
Ответникът – началникът
на Затвора гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Р.Р., оспорва
касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето ѝ
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция. Представя писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик излага заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като прецени допустимостта
на касационната жалба и релевираните в нея отменителни основания, приема за
установено следното от фактическа и правна стана:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна
страна, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Пред Административен съд – Пазарджик е подадена жалба от И.П.С., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, против Заповед № Л-1201
от 02.09.2022 год. на началника на Затвора – Пазарджик, с която на осн. чл.
101, т. 7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от същия, във връзка с чл. 105, ал. 1
от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия
за срок от 10 денонощия“. Заповедта е мотивирана с фактите, че на 25.08.2022
год., лицето е нарушило установения ред, като не е оказало съдействие на администрацията на
затвора при проверка за алкохол. Поводът за проверката е подаден от постовия
надзирател сигнал, който усетил силен мирис на алкохол в четвърто отделение на пенитенциарното
заведение. Посочено е, че след извършена проверка на спалните помещения в отделението
и това, в което е настанен лишеният от свобода С. – помещение № 404, надзирателите
са констатирали видимо неадекватното му състояние. При направената проверка в
санитарния възел, зад тоалетната чиния е открита кофа от около 10 литра, пълна
със субстанция с остър мирис на алкохол, а в шкафче, намиращо се до тоалетната
– пластмасова бутилка, пълна с около 500 мл безцветна течност с мирис на
алкохол. По разпореждане на дежурния главен надзирател (ДГН) е направен тест с
дрегер на настанените в помещението лишени от свобода. Лишеният от свобода С.,
въпреки че е бил инструктиран от ДГН относно даването на пробата е саботирал и
компрометирал провеждането на теста, имитирайки вкарването на въздух в уреда и
е запушвал с език мундщука. С оглед неадекватното му състояние, същият е
настанен в самостоятелно помещение. В оспорената пред инстанцията по същество заповед е отбелязано, че с
действията си С. е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и т. 5 от ЗИНЗС и чл.
100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от посочения.
Съдът е приел по делото Докладна записка с рег. № 3182 от 26.08.2022 год. на инспектор И. И. Я.,
протокол за претърсване и обиск от 25.08.2022 год., обяснения от 25.08.2022 год.
от лицата Д.М.Б., С.А. Г., Г.М.Ц., С.Й. Г., В.В. И., М.Г.Х., както и
докладна-записка от младши експерт С. Я. и инспектор Б. Т. Н.. По делото е
представена и докладна записка от д-р Б. от 02.09.2022 год., в която е
посочено, че лицето И.П.С. е с „Артериална хипертония“ и „Плексит“.
Медицинското лице е заключило, че при изброените лица, между които и
жалбоподателят, липсват регистрирани заболявания, протИ.показни за изтърпяване
на наказанието „изолиране в наказателна килия“ и извънредни дежурства по
хигиена. Също така е приета и медицинска справка, в която подробно е описано
здравословното състояние на И.П.С., както и медицински епикризи, касаещи здравословното
му състояние.
По делото са разпитани свидетелите В.В. И. и И.И. Я., чиито показания съдът е кредитирал
като ги е възприел като достоверни, последователни и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства.
С оглед на установената фактическа обстановка и след
анализ на приобщения доказателствен материал по делото, решаващият съд е достигнал
до извода, че С. е осъществил дисциплинарно нарушение, за което е издадена
процесната заповед, с която му е наложено наказание „Изолиране в наказателна
килия за срок от 10 денонощия“. Направен е извод за законосъобразност на
наложеното наказание по вид и размер.
Решението е
правилно.
Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото първостепенният съд правилно е
установил фактическата обстановка, включително и от приетите и неоспорени
гласни свидетелски показания на двамата свидетели, въз основа на която е
достигнал до обосновани изводи за правилност на оспорената заповед за налагане
на дисциплинарно наказание на лишения от свобода И.С.. Решаващият съд правилно е
приел, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на приложимите
процесуални и материални разпоредби за издаването ѝ, както и
съответствието ѝ с целта на закона. В решението си
първоинстанционният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от
касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221 от АПК се препраща
към тях.
Основният спор
по делото е дали началникът на Затвора – Пазарджик е спазил изискванията на ЗИНЗС
при издаване на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране
в наказателна килия за срок от 10 денонощия“ на лишения от свобода С., за
нарушение на разпоредбите на чл. 96, т. 3 и т. 5 от ЗИНЗС и чл. 100, ал. 1 и
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от посочения.
С разпоредбата
на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС законодателят е дал легално определение на понятието
„дисциплинарно нарушение“. Посочил е, че това е деяние, което може да
представлява действие или бездействие, извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода. В ал. 2 на чл. 100 от ЗИНЗС е посочено, че за дисциплинарно
нарушение се смята – т. 1 „неспазване на реда и дисциплината в помещенията или
на работното място“, т. 2. „неизпълнение или лошо изпълнение на възложени
задачи и заповеди на съответните длъжностни лица“, а т. 5 – „неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон“. Лишените
от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, с оглед
разпоредбата на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, а предвид нормата на чл. 96, т. 5 от
цитирания, те са длъжни да оказват съдействие при проверка за употреба на
алкохол, наркотици или упойващи вещества.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява
неизпълнение, от страна на лишения от свобода И.П.С., на вмененото му с
разпоредбата на чл. 96, т. 5 от ЗИНЗС, задължение да окаже съдействие при
проверката за употреба на алкохол. Видно от доказателствата по делото при
извършване на проверката лицето е запушвало мундщука с език и е издишвало
настрани или всмуквало въздух навътре. С тези свои действия същият безспорно е
препятствал проверката с дрегер за установяване на алкохолно съдържание в
издишания въздух и не е оказал необходимото съдействие за извършване на
проверката. В резултат от действията му не е измерено количеството алкохол в
издишания въздух. Лишеният от свобода е нарушил установения в
затвора вътрешен ред като не е оказал съдействие на администрацията на Затвора –
Пазарджик при проверка за алкохол, като е саботирал и компрометирал
провеждането на теста.
С оглед на
гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че по делото по
безспорен начин е установено извършването на дисциплинарно нарушение,
основание за налагане на дисциплинарно наказание. Също
така тричленният съдебен състав счита, че дисциплинарното наказание е
законосъобразно наложено при спазване на установената в закона процедура. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че преди налагане на
наказанието С. е бил изслушан. В тази връзка по делото е представен Протокол №
Р-100 от 02.09.2022 год., в който е отбелязано, че жалбоподателят е изслушан
пред началника на Затвора – Пазарджик.
Видно от
събраните по делото доказателства, определеното дисциплинарното наказание и
неговият размер са съобразени с характера и тежестта на извършеното нарушение,
отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и неговото
здравословно състояние, преценено към момента на издаване на процесната заповед.
От представената по делото докладна записка от д-р Б. от 02.09.2022 год. се
установява, че такава преценка е извършена, като в заключението на медицинския
специалист е посочено, че за лицето липсват регистрирани заболявания,
противопоказни за изтърпяване на наказанието „Изолиране в наказателна килия“ и
извънредни дежурства по хигиена. Становището на медицинското лице не е оспорено
пред инстанцията по същество и съдът не го е изключил от кръга на приетите по
делото доказателства. Същото е относимо към периода на издаване на процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а също така осъществява
медицинско обслужване на лишените от свобода в изпълнение на Наредба № 12 от 20
декември 2006 год. за медицинското обслужване на лишените от свобода, издадена
от Министерството на здравеопазването и Министерството на правосъдието, обн.
ДВ. бр. 4 от 16 януари 2007 год. В тази връзка исканията на касатора за
представяне на медицински документи, удостоверяващи неговото здравословно
състояние, не са относими към разглеждания случай. Същите са издадени във
връзка с извършени медицински прегледи на С. преди момента на издаване на
оспорения акт и от съдържанието им не може да се установи какво е неговото
здравословното състояние към датата на издаване на заповедта – 02.09.2022 год. С
оглед дългия период на повече от една година от извършените
медико-консултативно-лечебни дейности не може да се приеме, че клиничната
картина лишения от свобода е останала непроменена, поради което като последни
медицински констатации са тези, представени от д-р Б. от 02.09.2022 год. С
оглед изложеното съдът намира, че искането на касационния жалбоподател за
прилагане по делото на други медицински епикризи, датиращи преди момента на
издаване на процесната заповед, са неотносими към спора.
Относно
доказателствените искания на С. за представяне на Решение за екстрадиция и
документацията от Затвора в Копер – Словения, както и на справка за регистрация по
настоящ адрес в гр. Изола, Словения, настоящият
съдебен състав счита, че същите също са неотносими към предмета на настоящото
производство и към оспорването на първоинстанционното решение, предмет на което
е заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
По отношение
на наведеното оплакване в касационната жалба за разминаване на посоченото в
оспорената заповед правно основание за издаването й, а именно разпоредбата на
чл. 100, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗИНЗС, в мотивите на атакувания съдебен
акт и в диспозитива му, съдът счита, че същото не е от кръга на очертаните в
чл. 209, т. 3 от АПК отменителни основания. Анализът на чл. 100 от ЗИНЗС
показва, че същата правна норма съдържа три алинеи, като към първата
законодателят не е разписал подточки, а към втората е въведено изброяване от т.
1 до т. 8, поради което изписването на алинея втора, вместо алинея първа касае
очевидна фактическа грешка, която не е от значение за спора и не се опорочава
волята на съда. Същата е ясна и разбираема. В мотивите на първоинстанционния
акт неколкократно е цитирана относимата правна разпоредба от ЗИНЗС.
При
осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и
при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни
основания, които изискват неговата отмяна. Първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила предвид липсата на
инвокираните касационни основания, водещи до неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция е своевременно заявено и е основателно. Предвид препращащите
разпоредби на чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС и чл. 228 от АПК, приложение намира чл.
143, ал. 3, предложение първо от АПК и чл. 144 от АПК, поради което на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 720 от 04.10.2022 год. постановено по адм. дело
№ 868 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Иво П.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ разноски по делото в
размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
1. /П/
2. /П/