Решение по дело №1831/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 861
Дата: 22 юли 2024 г.
Съдия: Камелия Василева
Дело: 20233100101831
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. В., 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233100101831 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковете на О. В. против
„Овърсийз-Хоризонт" АД, както следва:
1. ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Д. е собственик на имот с идентификатор № **** с площ от 2648 кв.м.,
находящ се в град В., общ. В., обл. В., ****, местност „****" с граници ПИ
№№ **** с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина" и
ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника „Овърсийз-Хоризонт" АД да предаде на О. В. /в
качеството й на процесуален субституент и правен субект, притежаващ
правото на управление и стопанисване /и правомощието владение/ в своя
патримониум/, владението върху гореописания недвижим имот, на основание
чл.108 от ЗС.
2. ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията междустраните,
че Д. е собственик на имот с идентификатор №**** с площ от 909 кв.м.,
находящ се в град В., общ. В., обл.В., ****, местност „****" с граници ПИ
№****, **** с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина"
и ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника„ Овърсийз Хоризонт" АД да предаде на О. В.
/в качеството й на процесуален субституент и правен субект, притежаващ
правото на управление и стопанисване /и правомощието владение/ в своя
1
патримониум/, владението върху гореописания недвижим имот, на основание
чл.108 от ЗС.
3. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 581
840 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца, а именно сумата, която ответникът е спестил
като разходи за ползването на имот с идентификатор № **** с площ от 2648
кв.м., находящ се в град В., общ. В., обл. В., ****, местност „****" с граници
ПИ №№ ****, **** с начин на трайно ползване „обществен селищен парк,
градина", за периода от30.08.2018 г. до 30.08.2023 г., чрез разполагане на
преместваеми обекти в него, с която сума ищецът е обеднял, пропускайки да
събере граждански плодове /наеми/ от имота, ведно със законната лихва върху
исковата претенция от деня на завеждане на настоящия иск - 07.09.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 59 от ЗЗД.
4 . за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 218
160 (двеста и осемнадесет хиляди сто и шестдесет лева),представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а
именно сумата, която ответникът е спестил като разходи за ползването на
имот с идентификатор № **** с площ от 909 кв.м., находящ се в град В., общ.
В., обл. В., ****, местност „****" с граници ПИ №№ ****, **** с начин на
трайно ползване „обществен селищен парк, градина", за периода от 30.08.2018
г. до 30.08.2023 г., чрез разполагане на преместваеми обекти в него, с която
сума ищецът е обеднял, пропускайки да събере граждански плодове /наеми/ от
имота, ведно със законната лихва върху исковата претенция от деня на
завеждане на настоящия иск - 07.09.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 59 от ЗЗД.
Претендират се и разноските по делото.
Обстоятелства, на които се основава иска: В исковата молба се твърди,
че:
С Акт за държавна собственост № 7770/28.03.2011 г. е актуван имот с
идентификатор № **** с площ от 2648 кв.м., находящ се в град В., общ. В.,
обл. В., ****, местност „***** с граници ПИ №№ **** с начин на трайно
ползване „обществен селищен парк, градина". С Акт за държавна собственост
№ 7772/28.03.2011 г. е актуван имот с идентификатор № **** с площ от 909
кв.м., изходящ се в град В., общ. В., обл. В., ****, местност „****" с граници
2
ПИ №№ ****, **** с начин на трайно ползване „обществен селищен парк,
градина". Съгласно чл. 15, ал.1 Закона за държавната собственост ЗДС/, и по
силата договор № 281/17.08.2016 г., сключен между Д., представлявана от
областния управител на област с административен център В. и О. В.,
посочените имоти са предоставени безвъзмездно за управление на О.та. През
целия период от сключването на договора за безвъзмездно управление
/17.08.2016г./ до настоящия момент ответното дружество „Овърсийз-
Хоризонт" АД е ползвало имотите за осъществяване на своята търговска
дейност без правно основание, като се е настанил самоволно в имотите.
Считано от 18.01.2022 г., ответникът се е сдобил с разрешение за поставяне на
преместваеми обекти в процесните имоти, издадено от Главния архитект на О.
В.. Но разрешението е било издадено от административен орган, който не
разполага с материална компетентност, при съществено нарушение на редица
законови разпоредби /без да фигурират в одобрена схема за разполагане на
преместваеми обекти за търговия, без договор за наем с О.та/, поради което
независимо от издаденото разрешение за поставяне и след 18.01.2022г.
имотите се ползват без основание. Посоченото разрешение е предмет на
висящо съдебно производство, образувано по протест на прокуратурата с
искане за обявяване на неговата нищожност. Съобразно издаденото
разрешение за поставяне, в имотите са поставени 10 броя преместваеми
обекти и съоръжения за търговия с обща площ от 382,60 кв.м., а именно: 1
брой пергола с площ 189,5 кв.м.; 1 брой навес - бар с площ 54,30 кв.м.; 1 брой
пергола 64,50 кв.м.; 1 брой беседка с площ 31,10 кв.м. и б броя беседки с площ
от по 7,20 кв.м. (общо 43,20 кв.м.). Преместваемите обекти са разположени в
процесните имоти през целия период от време, в който О. В. стопанисва и
управлява имотите, както и до настоящия момент. По този начин ответното
дружество е лишило О. В. от възможността да упражни предоставените й
права, като ползва имотите и/или извлича имуществени блага от тях. Дори
при наличието на валидно разрешение за поставяне на преместваеми обекти в
имот - чужда собственост, се изисква кумулативно и наличието на
облигационно правоотношение между собственика на имота и собственика на
преместваемите обекти, което облигационно отношение следва да уреди
отношенията между тези две лица относно предоставеното право да се ползва
имота, което в настоящия случай липсва. При изчисляване цената на исковете
е възприета средна пазарна стойност за месечна наемна цена от 4 лева на
3
кв.м., въз основа на базови цени за 2023г. на „Дворец на културата и спорта"
ЕАД - В., за отдаване под наем на обекти, ОТКРИТИ външни площи.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор. В него
се сочи, че исковете по чл. 108 от ЗС са недопустими, а в условията на
евентуалност неоснователни. Сочи се, че ответникът не оспорва собствеността
на Д. и не пречи на ищеца О. В. да упражнява владение върху имотите.
Твърди, че ответникът има действащо разрешение за поставяне на
преместваеми обекти в имотите, на което основание ответникът реално ги
ползва, но само доколкото е необходимо, за да използва собствените си
преместваеми обекти. Сочи, че исковете по чл. 59 от ЗЗД са допустими, но
неоснователни и се оспорват по основание и размер. Имотите се използват от
ответното дружество единствено за целите на използването на поставените
преместваеми обекти, със съгласието на Областна администрация - В. и О. В..
Съгласно чл. 56 от ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на
преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от
собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от
преместваемия обект площ. При поземлени имоти - държавна собственост
това съгласие се обективира с подписа и печата на Областния управител върху
инвестиционния проект и схемата на преместваемите обекти. Респективно,
съгласието на собственика е налично към датата на която е започнало
използването на имотите от ответника. Размерът на иска се явява произволно
определен и не намира опора нито в закона, нито в пазарни аналози. Имотите
са държавна собственост с предназначение „обществен селищен парк,
градина", поради което дори да се приеме, че същите биха могли да бъдат
отдавани под наем, с цел добиване на граждански плодове от тях, то наемната
цена следва да отразява и тяхното предназначение.
На основание чл.26,ал.4 ГПК по делото е конституирана Д.,
представлявана от МРБ. Изразено е писмено становище за основателност на
предявените искове с правно основание чл.108 ЗС. По отношение на исковете
по чл.59 ЗЗД се излага, че паричните суми за обезщетение следва да се
изплатят на Д..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
4
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. За успешното провеждане
на този иск е необходимо да бъде установено наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки : ищецът да е собственик на вещта,
предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на ответника
и установяването на обстоятелството, че ответникът владее този имот.
Безспорно по делото и обявено за ненуждаещо се от доказване е, че Д.
е собственик на двата процесни поземлени имота, съгласно представените
писмени доказателства Акт за частна държавна собственост
№7770/28.03.2011г. и Акт за частна държавна собственост №7772/
28.03.2011г., както и че в процесния период 30.08.2018г. – 30.08.2023г. в двата
имота са били разположени 10 броя преместваеми обекти и съоръжения за
търговия с обща площ 382.60 кв.м., които обекти са собственост на ответното
дружество.
Двата имота са предоставени от Д. безвъзмездно за управление на О. В.
съгласно представени Договор №281/17.08.2016г. /вписани под №25 и №31/,
което обосновава качеството на ищеца на процесуален субституент,
притежаващ активна легитимация за предявяване на собственически иск в
защита правото на собственост на Д..
Основният спор се свежда до твърденията на ищеца, че ответникът се е
самонастанил самоволно в двата имота без да има основание за това, като
въпреки, че имал разрешение за поставяне на преместваеми обекти, то било
незаконосъобразно и нищожно.
По делото са изготвени две съдебно технически експертизи за
установяване вида и площта на постройките, необходимата площ за
обслужването им, цените на отдаването под наем на поземлените имоти.
Съгласно заключението на първоначалната експертиза, изготвена от вещото
лице Г. К. ПИ **** с площ от 2648 кв.м. е застроен с едноетажна сграда с
идентификатор ****.1 с площ 99 кв.м. като границите му от юг, запад и
частично от север са материализирани с ниска каменна стена и частично от
север с метална ограда и иглолистна растителност. В определен участък в
зоната на беседките има каменна стена и плътна зелена ограда. В същия са
разположени следните преместваеми обекти: пергола 1 с площ 189.5 кв.м. и
навес бар с площ 64.50 кв.м., които са поставени върху масивна облицована с
черно покритие площадка, намираща се пред заведението веранда на нивото
на навеса, с площ 119.50 кв.м., която е необходима за обслужване на клиентите
под пергола 1 и навес бара, както и за преминаване от кухнята и вътрешния
бар в заведението към зоната на беседките. Тази площ се ползва за
преминаване и обслужване и за поставяне на маси със столове. Схемите за
поставяне на тези два преместваеми обекта върху съществуващата площадка
предпоставя условие цялата площ да се използва и като търговска площ. На
изток от навес бара е поставен дървен плот с плочник от 17.75 кв.м., който
може да се определи като търговска площ. Теренът между площадката и
пергола 2 с площ 5.50 кв.м., е застлан с каменни павета 10х10х10 и може да се
5
определи като необходима връзка за преминаване към площадката и зоната на
беседките с непряка търговска цел. Достъпът до площадката от западната
страна се осъществява по входна пътека 1 , която е масивна, облицована с
черни плочки стени и под с обща площ 57.92 кв.м. достъпът до площадката
от южната страна се осъществява и по входна пътека 2 , която е масивна с
обща площ 27.93 кв.м. и е пригодена за ползване от хора с увреждания. Двете
входни алеи са необходими за достъпа до заведението и изхода от него, както и
поради денивелацията между площадката и парковите алеи от запад и от юг и
нямат пряко търговско предназначение. Теренът заключен между двете входни
пътеки на запад от парковата алея и на изток от площадката е повдигнат от
западната каменна ограда на имота към площадката и е гъст залесен с висока
растителност и храсти. Върху него и върху северната стена на входна пътека 1
са поставени информационна табела „ Хоризонт – тераса, бар“ , шест броя
статуии, постамент с мотор, малогабаритни осветителни тела тип фенер осем
броя. В ивицата, заключена между сградата на комплекс „Хоризонт“ на запад
от каменната ограда на имота, входна пътека 1 и северната граница на имота
са разположени информационна табела „ Хоризонт – ресторант, тераса, бар“,
масивна статуя, 10 броя масивни осветителни тела тип фенер. Зоната на
беседките е заключена между зелена тревна площ на юг; на север – като
мислена линия, прекарана като продължение на южната стена на сграда 2,
наклонена с 10 градуса на юг; на изток – източната граница на ПИ **** и
нейното мислено продължение на юг; на запад – сградата на комплекс
„Хоризонт“ и пергола 2. Беседките са седем на брой и са поставени съгласно
схемата и съгласно изискванията за поставяеми обекти. Между беседките са
направени павета от каменни павета, които са с обща площ 139.23 кв.м., от
която 83.87 кв.м. попадат в ПИ ****. В частта от зоната на беседките извън
пътеките са поставени : 8 броя масивни осветителни тела тип фенер;
алпинеум с шадраван; шест броя статуии; два броя масивни саксии; пейка от
масивно дърво. Общата площ заета в имота от обекти съгласно схемата за
поставяне е 348.10 кв.м., от други обекти с търговско предназначение / площ
между пергола 1 и навес бара , дървен плот на изток с плочник/ е 137.25
кв.м.; от елементи на техническата инфраструктура вкл. пътеки, декоративни
и други/ настилка от каменни пътеки на юг от пергола 2; входна пътека от
западната страна; входна пътека от южната страна; пътеки от каменни павета в
зоната на беседките; фирмени табели – 2 бр.; скулптора на входа; статуии
входна пътека 6 бр; постамент за мотор; 2 бр. саксии; 26 бр. масивни
осветителни тела; алпинеум с шадраван; 6 бр. статуии; 2 броя масивни
саксии; пейка от масивно дърво/ е 210.94 кв.м.; от складова площ/ газово
стопанство склад, част от площадка и боксове за разделно събиране на
отпадъци/ 34.14 кв.м. ПИ **** е незастроен и с площ 909 кв.м. границите му
са материализирани на юг с ниска каменна стена; север – частично с каменна
ограда; на изток- детска площадка на к-кс „ Хоризонт“ в ПИ **** с неизяснено
трасе на дървена ограда спрямо граничната линия. В имота по схемата за
поставяне са разположени 4 беседки и пътеки са каменни павета с площ 55.39
6
кв.м. извън пътеките са поставени 2 бр. статуии и 2 бр. масивни саксии.
Общата площ на обектите по схемата е 34.50 кв.м.; на останалите обекти 56.79
кв.м. Съгласно заключението на проведената повторна СТЕ от вещото лице Н.
А. при идентично описание на всички, разположени обекти в двата процесни
имота, общата заета площ от обекти, съгласно разрешение и допълнително
разположени обекти в ПИ **** е 637.82 кв.м., а в ПИ **** 112.67 кв.м.
изводът на експерта е, че цялата на площ на двата имота е функционално
свързана с дейността на комплекс „Хоризонт“ и се ползва от него.
За установяване твърденията на ищеца, че двата имота се ползват изцяло
от ответното дружество са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Е.К.С., която като клиент на комплекс „Хоризонт“ сочи, че достъпът
до комплекса не е свободен. При опитите й да отиде на полянката заедно с
децата си идвала охраната, която ги връщала на централния вход, за да платят
такса. Излага, че за да влезеш в комплекса задължително се плащало вход.
Таксата за вход била различна. Охраната искала такси от всички посетители.
Сочи, че посещава комплекса от 14 годишна, като в момента е на 29 г.
По заявление от 13.01.2022г. на „Овърсийз Хоризонт“ АД е издадено
Разрешение №1/18.01.2022г. от Главния архитект на О. В. за поставяне на
преместваеми обекти и съоръжения общо 10 на брой в ПИ **** и ПИ **** на
обща площ 382.60 к.м., съгласно одобрена от Областния управител на област
В. и одобрена от Главния архитект схема, приета на ЕСУТ при О. В. с Решение
от Протокол №40/12.11.2019г. , на основание чл.13,ал.3 ЗУЧК, за срок от
18.01.2022г. до 18.01.2029г. Решението на ЕСУТ и схемата за поставяне са
представени по делото. Съгласно заключението на двете СТЕ обектите,
предмет на разрешението са поставени и се намират в имотите към датата на
посещението от вещите лица.
С Решение №3965/02.04.2024г., постановено по адм.д. №887/2024г. по
описа на ВАС е отменено Решение №1568/14.11.2023г. по адм.д.№2709/2022г.
по описа на Административен съд-В. и е отхвърлен протеста от прокурор при
ВРП срещу Разрешение №1/18.01.2022г. от Главния архитект на О. В..
Събраните доказателства обосновават извод за валидно възникнало и
съществуващо в полза на ответното дружество право да разположи и държи
временни преместваеми обекти за търговска дейност в двата процесни
поземлени имоти, собственост на Д. по реда на чл.56,ал.1, т. 2 ЗУТ.
Заключението на СТЕ и гласните доказатества установяват, че имотите се
ползват от ответното дружество в цялата им площ. Същевременно експертите
и по двете СТЕ излагат становище, че цялата площ на ПИ **** и ПИ **** е
функционално свързана и необходима за обслужване на преместваемите
обекти и свързана с дейността на комплекса, като в тази връзка съдът намира
за ирелевантно дали са поставени допълнителни елементи като пътеки,
статуии, саксии и други установени за налични от вещите лица.
7
Наличието на правно основание за осъществяване на фактическа власт
върху имотите изключва въведените твърдения на ищеца за самоволно
настаняване. Ответното дружество има качеството на държател на
поземлените имоти с право да разполага преместваеми обекти върху тях като
земята има обслужващо предназначение. Възраженията за
незаконосъобразност и нищожност на издаденото разрешение са
несъстоятелни предвид постановеното съдебно решение от ВАС, съобразно
което разрешението не страда от пороци. Правото на държане на преместваем
обект върху чужд терен и осъществяване на фактическа власт върху него с
оглед обслужването на обекта е противопоставимо и на собственика на
земята, в случая Д. за срока, съответен на издаденото разрешение.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност на иска за
предаване на фактическата власт върху двата имота. В съответствие с
мотивите по т.2А на ТР №4/14.03.2016г. по т.д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС
при установено право на собственост на ищеца, за което в случая не е налице
спор и наличие на правно основание за владение в полза на отвеника,
противопоставимо на собственика, следва да се уважи първото искане за
правна защита като се признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да се отхвърли второто искане за
правна защита- за предаване на владението на имота.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
Основателността на претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
предпоставя наличието на следните кумулативно дадени предпоставки:
намаляване на имуществото на ищеца, увеличаване имуществото на
ответника, причинна връзка между тях, липса на правно основание за
разместването на имуществените блага и липса на друг ред за защита на
ищеца.
Претенцията на ищеца по съществото си представлява искане за
заплащане на обезщетение за неоснователно лишаване от ползването на
процесните имоти при условие, че същият разполага с правомощието да го
управлява, стопанисва и владее, съгласно сключения договор с Д.. В тази
хипотеза следва ищецът да е собственик на имота /вещта/, ответникът да
ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и да е
налице доказан размер на обезщетението, изчислен на база сумата, с която
собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото
8
му право на ползване на имота - наемната цена за този функционален тип
имоти. Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца
/държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по
силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В случая при установеност на валидно правно основание за ответника да
осъществява фактическа власт върху процесните имоти, произтичащо от
Разрешение №1/18.01.2022г., издадено от Главния архитект на О. В. за
поставяне на преместваеми обекти за част от въведения с исковата молба
период след 18.01.2022г. сочи на неоснователност на заявената претенция.
Владението върху имотите е установено въз основа на разрешителен режим по
съответния ред на ЗУТ и ЗУЧК. Таксите за поставяне на преместваеми
обекти и съответен размер за тях се определят при наличие на воля на
съответния административен орган за възмездност на отношенията във връзка
издаденото разрешение, каквато не е изявена.
С оглед на гореизложеното за периода след 18.01.2022г. съдът намира, че
липсват доказани факти и обстоятелства, които да обусловят извода, че е
налице неоснователно разместване на имуществени блага, при което ищецът
да е претърпял намаляване в имуществото, което стои в причинна връзка с
осъществяваната фактическа власт от ответника, което обуславя извод за
неоснователност на предявения иск и същия следва да се отхвърли.
Ответната страна не е ангажирала доказателства за наличие на правно
основание за осъществяване на фактическа власт върху двата имота за периода
предхождащ издаването на разрешението за поставяне на преместваеми
обекти до началната дата на исковата претенция 30.08.2018г. и за който
период по делото е налице признание, че собствените на ответника обекти
също били разположени в тях. Твърдения в тази връзка също не са изложени.
При това положение следва да се приеме, че О. В. в качеството си на субект,
който управлява и стопанисва имотите и лишен от правото да ги ползва с
оглед ползването от ответната страна има право на съответно обезщетение.
Възраженията на Д. в тази връзка, че това обезщетение се дължи на нея съдът
намира за неоснователно предвид сключения с О. В. договор за управление
при предоставено правомощие за ползване на същите в условията на
безвъзмездност.
За определяне размера на дължимото обезщетение са изготвени
първоначална и по оспорването на ищеца повторна оценителна експертиза,
които са посочили размер на наемни цени по средна пазарна стойност и по
Наредба на О. В.. По искане на ищеца от Двореца на културата и спорта-гр.В.
е предоставена информация за наемни цени, която е приложена от вещото
лице Н. А..
9
По въпроса относно коя стойност следва да се приложи като меродавна в
настоящия случай съдът намира, че следва да се съобрази статута на имота и
законовите специфики, позволяващи реализиране на доход чрез отдаване под
наем на имотите частна държавна собственост съгласно чл.13 и чл.14 от ЗДС,
предвиждащи провеждане на търг или отдаване без търг, при което цената се
определя по реда на чл.41 от Правилника за прилагане на закона за
държавната собственост- на базата на оценка, извършена от независим
оценител. Последното предпоставя, че дължимото обезщетение следва да се
определи въз основа на средната пазарна стойност на наемните цени, като
липсват основания да се прилагат цени на ДКС-В. или Наредбата на О. В..
Дължимото обезщетение се следва върху заетата площ от
преместваемите обекти, собственост на ответника - е 637.82 кв.м. от ПИ ****
и 112.67 кв.м. от ПИ **** при стойността, определена от експерта по
първоначалната експертиза, която съдът намира за задълбочена и обективна
като използваща актуални източници и методи за определяне, а именно 2.07
лева за месец на квадратен метър.
Съобразно всичко изложено претенцията е частично основателна за
сумата от 20 552.48 лева касателно ПИ **** за периода 30.08.2018г. до
17.01.2022г. и 3 6360.93 лева касателно ПИ **** за периода 30.08.2018г. до
17.01.2022г., като претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни до
завените в исковата молба размери и за периода 18.01.2022г. до 30.08.2023г.

По разноските :

Съобразно изхода на исковете по чл.59 ЗЗД на ищеца се следват разноски
съобразно уважената им част, както следва: 967.33 лева за заплатена държавна
такса; 27.20 лева за внесен депозит за експертизи и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно изхода на делото в полза на ответника се следват разноски на
основание чл.78,ал.3 ГПК за адвокатско възнгражденние : 17 690.81 лева за
исковете по чл.108 ЗС и 32 632.78 лева по исковете по чл.59 ЗЗД.

Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Овърсийз-Хоризонт"
АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. В., район ****, ****,
комплекс ****, че Д. е собственик на имот с идентификатор № **** с площ от
10
2648 кв.м., находящ се в град В., общ. В., обл. В., ****, местност „****" с
граници ПИ №№ **** с начин на трайно ползване „обществен селищен парк,
градина" , по предявения иск от О. В. в качеството й на процесуален
субституент и правен субект, притежаващ правото на управление и
стопанисване на имота, на основание чл.108 ЗС,
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. В. срещу „Овърсийз-Хоризонт" АД,
ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. В., район ****, ****,
комплекс **** иск с правно основание чл.108 ЗС в частта за осъждане на
ответника да предаде владението върху имот с идентификатор № **** с
площ от 2648 кв.м., находящ се в град В., общ. В., обл. В., ****, местност
„****" с граници ПИ №№ **** с начин на трайно ползване „обществен
селищен парк, градина".
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Овърсийз-Хоризонт"
АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. В., район ****, ****,
комплекс ****, че Д. е собственик на имот с идентификатор №**** с площ от
909 кв.м., находящ се в град В., общ. В., обл.В., ****, местност „****" с
граници ПИ №****, **** с начин на трайно ползване „обществен селищен
парк, градина", по предявения иск от О. В. в качеството й на процесуален
субституент и правен субект, притежаващ правото на управление и
стопанисване на имота, на основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. В. срещу „Овърсийз-Хоризонт" АД,
ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. В., район ****, ****,
комплекс **** иск с правно основание чл.108 ЗС в частта за осъждане на
ответника да предаде владението върху имот с идентификатор №**** с
площ от 909 кв.м., находящ се в град В., общ. В., обл.В., ****, местност „****"
с граници ПИ №****, **** с начин на трайно ползване „обществен селищен
парк, градина".
ОСЪЖДА „Овърсийз-Хоризонт" АД, ЕИК: **** със седалище и адрес
на управление гр. В., район ****, ****, комплекс **** да заплати на О. В.
сумата от 20 552.48 /двадесет хиляди петстотин петдесет и два лева и
четиридесет и осем ст./ лева, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а именно сумата, която
ответникът е спестил като разходи за ползването на имот с идентификатор №
**** с площ от 2648 кв.м., находящ се в град В., общ. В., обл. В., ****,
11
местност „****" с граници ПИ №№ ****, **** с начин на трайно ползване
„обществен селищен парк, градина", за периода от 30.08.2018 г. до
17.01.2022г., чрез разполагане на преместваеми обекти в него, с която сума
ищецът е обеднял, пропускайки да събере граждански плодове /наеми/ от
имота, ведно със законната лихва върху исковата претенция от деня на
завеждане на настоящия иск - 07.09.2023г., на основание чл.59 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 581 840 лева и за периода 18.01.2022г. до
30.08.2023г.
ОСЪЖДА „Овърсийз-Хоризонт" АД, ЕИК: **** със седалище и адрес
на управление гр. В., район ****, ****, комплекс **** да заплати на О. В.
сумата от 3630.93 /три хиляди шестстотин и тридесет лева и деветдесет и
три ст./ лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца, а именно сумата, която ответникът е спестил
като разходи за ползването на имот с идентификатор № **** с площ от 909
кв.м., находящ се в град В., общ. В., обл. В., ****, местност „****" с граници
ПИ №№ ****, **** с начин на трайно ползване „обществен селищен парк,
градина", за периода от 30.08.2018 г. до 17.01.2022 г., чрез разполагане на
преместваеми обекти в него, с която сума ищецът е обеднял, пропускайки да
събере граждански плодове /наеми/ от имота, ведно със законната лихва върху
исковата претенция от деня на завеждане на настоящия иск - 07.09.2023г., на
основание чл.59 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 218 160 лева и за
периода 18.01.2022г. до 30.08.2023г.
ОСЪЖДА „Овърсийз-Хоризонт" АД, ЕИК: **** със седалище и адрес
на управление гр. В., район ****, ****, комплекс **** да заплати на О. В.
сумата от 1294.53 /хиляда двеста деветдесет и четири лева и петдесет и три
ст./ лева, представляваща реализирани по делото разноски, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА О. В. да заплати на „Овърсийз-Хоризонт" АД, ЕИК: **** със
седалище и адрес на управление гр. В., район ****, ****, комплекс ****
сумата от 50 323.59 /петдесет хиляди триста двадесет и три лева и петдесет
и девет ст./ лева, представляваща реализирани по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
12
му пред ВАПС.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
13