Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на дванадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Мария
Кабалакова, като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНОХД № 3523/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от подс. Т.П.А.
срещу решение от 9.06.2020 г. на СРС, НО, 94-ти състав по НОХД № 1858/2020 г.,
с което подс. Т.А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и на основание чл.
78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
В жалбата се излагат доводи, че в
хода на първоинстанционното производство подсъдимият не бил запознат с
процесуалните си права, свързани със защитата му, както и че районният съд не е
взел предвид обстоятелства, за които подсъдимият не е могъл да представи
съответните доказателства.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция защитникът на подс. Д. Р. поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Намира, че в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция
е установено, че препис от заповедта за отнемане на свидетелството за
управление на МПС е бил връчен на подсъдимия след датата на инкриминираното
деяние. Пледира да бъде отменено обжалваното решение и подсъдимият да бъде
оправдан.
Представителят на СГП оспорва
въззивната жалба на защитата на подсъдимия. Намира обжалваното решение за обосновано
и правилно и пледира то да бъде потвърдено.
Подс. Т.А., че не е извършвал
престъплението, за което е бил признат за виновен от първоинстанционния съд,
тъй като не бил лишен от право да управлява МПС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.01.2017 г. на обвиняемия Т.П.А.
било издадено СУМПС № ********за категория "В" и "АМ", със
срок на валидност до 05.01.2027 г.
На 23.12.2018 г. младши
автоконтрольор при ОПП СДВР съставил АУАН бл. № 144407/23.12.2018 г. за
извършено от обвиняемия Т.А. административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ –
за това, че на 23.12.2018 г. управлявал л. а. "Фоклсваген" модел
"Кади" с peг. № ********без валидна застраховка "Гражданска
отговорност".
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 8102 (18-4332- 008765) от 23.12.2018 г. на
обвиняемия Т.А. на основание чл. 171 т. 1 б. „е“ ЗДвП била наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, който управлява МПС без сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите до представяне на
сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност“. Посочената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка била връчена на обвиняемия А.
лично на 23.12.2018 г., не била обжалвана и влязла в сила на 07.01.2019 г.
На 24.07.2019 г., около 21,55 ч.,
обвиняемият Т.П.А. управлявал л. а. марка "Фолксваген", модел
"Кадди" с peг. № ********в гр. Нови Искър, по ул. "А.
Стамболийски", като се движел в посока от ул. "Кипарис" кьм ул.
"Билка", когато пред № 5 бил спрян за извършване на проверка от свидетелите
Н.С.и Р.С.- служители на 02 РУ – СДВР, които изпълнявали служебните си
задължения като АП 460 в района на град Нови Искър за времето от 19.00 часа на
24.07.2020г. до 07.00 часа на 25.07.2019 г. При извършената проверка обвиняемият
А. не представил СУМПС, като след справка през ОДЧ 20 при 02 РУ - СДВР било
установено, че издаденото на А. СУМПС е било отнето.
Свидетелите С. иС.потърсили съдействие
от колегите си от СДВР ОПП, като на място бил изпратен свидетелят Д.Г.- младши
автоконтрольор при ОПП - СДВР. След извършена справка, свидетелят Д. Г.установил,
че СУМПС на обвиняемия А. е отнето. На същата дата - 24.07.2019 г., в
присъствието на обвиняемия Т.А., свидетелят Д. Г.съставил АУАН бл. № 296657/24.07.2019
г. за извършени от А. административни нарушения по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП и по
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на обвиняемия, който го подписал без възражения. С оглед установените
данни за извършено престъпление от общ характер, материалите били изпратени в
СРП.
На 23.08.2019 г. обвиняемият Т.П.А.
представил полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, СУМПС му било върнато и действието на принудителната
административна мярка "временно отнемане на СУМПС" било
преустановено.
За да приеме за установена така
изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства – обясненията на обвиняемия Т.А.,
както и доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на
досъдебното производство, преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: гласни – показанията на
свидетелите Д. Г./л. 5 ДП/, Н.С./л. 6 ДП/, Р.С./л. 7 ДП/, писмени - заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 8102 (18-4332- 008765) от
23.12.2018 г. /л. 12 ДП/, АУАН бл. № 296657/24.07.2019г. /л. 16 ДП/, справка -
картон на водача /л. 13 - 14 ДП/, АУАН бл. № 144407/23.12.2018г. /л. 18 ДП/,
справка за съдимост; справка от СДВР, ОПП peг. № 4332р-50288/16.12.2019г. /л.
11 ДП/, справка от СДВР, ОПП peг. № 4332р-35489/25.09.2019г. /л. 15 ДП/.
Въззивният съдебен състав намира,
че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на истината
доказателства и не е ограничил страните в реализирането на процесуалните им
права да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализа на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които
допълнително бяха потвърдени от проведеното съдебно следствие във въззивното
производство.
По категоричен начин, включително
и от заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие графическа
експертиза, беше установено, че заповедта № 8102 (18-4332- 008765) от
23.12.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС е била връчена на обвиняемия Т.А. лично на 23.12.2018 г.,
което е било удостоверено чрез полагане на подпис от него в съответния раздел.
Неоснователни са доводите на
защитата, според които заповедта била връчена на 23.08.2019 г. По делото по
категоричен начин е установено, че вписването в горния ляв ъгъл на заповедта
„връчено 23.08.2019 г.“ се отнася не за самата заповед, а за наказателно
постановление 18-4332-027501/17.01.2019 г., с което на обвиняемия е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. Това се установява, на
първо място от наличието на номера на същото наказателно постановление над
текста „връчено 23.08.2019 г.“ в горния
ляв ъгъл на заповедта за налагане на принудително административна мярка. На
следващо място, обстоятелството, че на 23.08.2019 г. е било връчено именно
посоченото наказателно постановление се установява от справката – картон на
водача, приложена на л. 14 от досъдебното производство. Също така, по делото по
категоричен начин беше установено, че текстът в долния десен ъгъл на заповедта
за налагане на принудителна административна мярка „…. СУМПС 23.08.2019 г.“
отразява връщането на свидетелството за правоуправление на обвиняемия на
посочената дата, след като тогава той е представил полица за действаща
застраховка „гражданска отговорност“. Тези обстоятелства се установяват от
приложения на л. 11 от досъдебното производство отговор от ПП – КАТ – СДВР,
както и от съдържанието на раздел „действия“ от справката – картон на водача
/л. 13 от досъдебното производство/.
С оглед на изложеното, въззивният
съдебен състав намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че
заповедта за отнемане на свидетелството за управление на МПС, като принудителна
административна мярка, е била връчена на обвиняемия лицно на 23.12.2018 г. и
при липсата на обжалване от негова страна, същата заповед е влязла в сило на
07.01.2019 г.
По делото по категоричен начин е
установено, че в срока на действие на тази заповед – на 24.07.2019 г.,
обвиняемият Т.А. е управлявал МПС, без свидетелство за управление. Този факт се
установява по несъмнен и еднопосочен
начин и от показанията на свидетелите, и от приложените по делото
писмени доказателства.
При така установената и от въззивния
съдебен състав фактическа обстановка, правилни се явяват правните изводи на
първоинстанционния съд, че обвиняемият Т.А. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като на
24.07.2019 г., около 21:55 часа, в гр. Нови Искър, по ул. „А. Стамболийски“ с
посока на движение от ул. „Кипарис“ към ул. „Билка“ е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кади” с peг. № ********,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 8102 / 18-
4332-008765/23.12.2018 г. на мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ -
СДВР, връчена му лично на 23.12.2018г., влязла в законна сила на 07.01.2019г.
От субективна страна деянието
обвиняемият е извършил при пряк умисъл по см. на чл. 11 ал. 2 НК като форма на
вината - съзнавал е, че му е наложена принудителна административна мярка
временно отнемане на СУМПС /заповедта, с която е наложена последната е била
връчена лично на обвиняемия, като същият не я е оспорил/, съзнавал е че
наложената ПАМ не е преустановила действието си, тъй като обвиняемият до
23.08.2019 г. не е бил представил полица за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" и въпреки това е управлявал МПС в срока на
действие на посочената принудителна
административна мярка.
Правилно и обосновано
първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките за прилагате на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, с оглед
предвиденото за престъплението наказание, липсата на причинени от деянието
имуществени вреди и чистото съдебно минало на обвиняемия.
При определяне размера на административното
наказание глоба, обосновано първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство заявеното от обвиняемия в хода на съдебното
следствие признание и изложени причини за поведението му, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства – данните за други нарушения на ЗДвП. При така
отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства ръзмерът на глобата е
справедливо определен и не са налице основания за въззивна намеса в тази част
на обжалваното решение.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваното решение, доколкото не бяха
установени основания за неговото изменение и отмяна, същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, НО, 94-ти състав
от 9.06.2020 г. по НОХД № 1858/20 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.