Решение по в. гр. дело №524/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 448
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20255200500524
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.
Членове:Албена Г. Палова

Венцислав Ст. Маратилов
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело №
20255200500524 по описа за 2025 година
С Решение № 468/30.04.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220105026
по описа на Районен съд – Пазарджик Е ОСЪДЕНА Й. Д. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. **** да върне като ЗАПЛАТИ на И. Г. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. **** и Т. А. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, чрез адв. С. К. - Н., със съдебен адрес: гр. ****,
**** по искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от
15000 лв. платена на 19.04.2021 г. като продажна цена във връзка с признато
по съдебен ред право на изкупуване, ведно с лихва за забава върху главницата
считано от 02.02.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в размер от
1725,11 лв., както и законната върху главницата считано от 29.11.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪДЕНА Е Й. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да
заплати на адв. С. К.-Н., със съдебен адрес: гр. ****, **** възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗА в размер от 1750,00
лв.
ОСЪДЕНА Е Й. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да
заплати по сметка на ПзРС държавна такса в размер от 669 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Й. П. с
1
изложени оплаквания за незаконосъобразност. На първо място се твърди, че
решението е недопустимо, като постановено по недопустима искова молба,
тъй като ищците нямали правен интерес от воденето на това дело. Позовава се
на влезлите преди образуване на настоящия спор съдебни решения на ВКС, с
които на първо място е признато правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС в
полза на ищците и на второ място е отхвърлен искът за собственост до размер
на 5/6 ид. части на ищците по отношение на последния приобретател на
имота. В резултат на това, според жалбоподателката, тъй като към момента на
завеждане на иска имотът не е бил собственост на Й. П., за ищците липсвал
правен интерес да водят осъдителен иск срещу нея. Алтернативно се
поддържа неправилност на решението. Твърди се, че с мотивите, изложени в
решението на РС, той фактически обезсилва решението на ВКС и го признава
за нищожно, а РС нямал такава компетентност. Изложени са твърдения, които
нямат общо с конкретния спор, а касаят имущественото и финансово
състояние на ответниците и осъществените от тях други сделки с трети лица.
Тези обстоятелства съдът не счита за необходимо да коментира. В обобщение
се твърди, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна с присъждане
на разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
по въззивната жалба И. П. и Т. П. с искане решението на РС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдението за
липса на правен интерес, като страните се позовават на чл. 55 от ЗЗД, който
регламентира връщане на полученото без основание, на отпаднало или
неосъществено основание. Заявява се неоснователност на твърденията
изложени в въззивната жалба. Искането е решението на РС да бъде
потвърдено с присъждане на разноски за въззивна инстанция по реда на чл. 38
от ЗА.
Окръжният съд след като се запозна с доводите, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Й. Д. П. ищците И. П. и Т. П. са твърдели, че
са съсобственици с Г. А. В. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.929.1.20, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. ****, ****, който обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.505.929, с предназначение на
самостоятелния обект- Жилище, Апартамент, със застроена площ от 82.25 м2,
2
брой нива на обекта - 1, стар идентификатор - няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - под обекта-
55155.505.929.1.18 и над обекта - няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №
12, с площ от 10.55 м2 и ведно с 5.15% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Твърдели са, че собствеността
на ищците по отношение на описаният по-горе недвижим имот била
възникнала въз основа на сложен фактически състав, включващ покупко-
продажба, наследяване и влезли в сила съдебни решения за обявяване на
завещание за нищожност и иск по чл. 33, ал.2 от ЗС, респ. искове за
ревандикация. Поддържали са, че са родители и законни наследници на Р. Т.
П., ЕГН **********, починал на 14.03.2018 г., за което бил съставен акт за
смърт № 0146/15.03.2018 г. в гр. София, р-н Илинден. Синът им бил женен за
А. А. П. от 1994 г. и от брака си нямали деца, поради което по силата на чл.9,
ал.2, във вр.с чл.6 от Закона за наследството ЗН), ищците били наследили
общо 1/6 ид.ч. от наследството на сина си. Твърдели са още, че без тяхно
знание и съгласие, снаха им А. П., в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗС, с
представяне на неистински документ (саморъчно завещание), била продала на
02.04.2018 г. процесния имот на ответницата Й. Д. П., както и че две седмици,
след като била закупила имота, на 16.04.2018 г. Й. П. продала на Г. А. В. същия
имот.
Срещу А. П. и Й. П. на 25.05.2018 г. ищците предявили искове за
признаване нищожност на завещание, съответно изкупуване на дялове по реда
на чл.33, ал.2 от ЗС, като по делото решението било влязло в сила на
25.03.2021 г. (гр.д. № 1986/2020 г. на PC - Пазарджик, в.гр.д. № 817/2019 г. на
ОС - Пазарджик и гр.д.№ 1492/2020 г., на ВКС).
С Решение № 5/25.03.2021 г. по гр.д. № 1492/2020г. на ІІ-ро г.о. ВКС
било допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване в полза на ищците
на 5/6 ид. ч. от прехвърления от А. П. на ответницата Й. П. с нотариалния акт
от 02.04.2018 г. недвижим имот срещу заплащане на сумата 15000 лева, която
да заплатят на купувача Й. Д. П. в 1-месечен срок от влизане на решението в
сила (25.03.2021 г.). На 19.04.2021 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ Пазарджик, И.
П. внесла в нарочна сметка - особен депозит на името на Й. П., сумата от
15000 лева, представляващи заплащането на продажната цена за 5/6 ид.ч. от
описания по-горе недвижим имот в изпълнение на решението на ВКС.
Ищците са твърдели, че им било известно, че същата сума е била
усвоена от ответницата, въпреки че две седмици след закупуването на имота
от нея тя го била продала на Г. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
****.
На 05.12.2019 г. ищците предявили иск по чл.108 от ЗС срещу Г. А. В.,
като с влязло в сила решение на 11.07.2022 г. били признати за собственици
3
само на 1/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, а по отношение на
останалите 5/6 ид.ч. искът е бил отхвърлен (Решение № 26009/15.03.2022 г. по
гр.д. № 4830/2019 г. на PC - Пазарджик; Решение № 198/10.06.2022 г. по в.гр.д.
№ 294/2022 г. на ОС-Пазарджик и Решение № 50063/11.07.2023 г. по гр.д. №
3193/2023 г. на ВКС). Твърди се, че по този начин за недвижимия имот
(апартамент), Й. П. била получила на 16.04.2018 г. от Г. В. сумата 18 000 лева,
включваща и 15 000 лв. за 5/6 ид.ч., а на 19.04.2021 г. получила още 15000 лв.
(по решение № 5/25.03.2021 г. по гр.д. № 1492/2020 г. на ВКС) от П.и за
същите 5/6 ид.ч. от същия имот, въпреки че вече била прехвърлила
собствеността му на В.. Така ищците са поддържали, че след 11.07.2023 г. (по
решение № 50063/11.07.2023 г. по гр.д.№ 3193/2023 г. на ВКС) е отпаднало
основанието за заплащане на тази сума поради отхвърляне иска по чл.108 от
ЗС срещу Г. В., тъй като П. му била прехвърлила и тези 5/6 ид.ч. още на
16.04.2018 г. При описаната фактическа обстановка ищците считат, че
ответницата Й. П. неоснователно /или на отпаднало основание, с оглед
моментите на разпореждането със собствеността на недвижимия имот/ е
получила от тях 15000 лв. за същите 5/6 ид.ч., с която сума те са обеднели,
поради което сумата подлежала на връщане.
На П. била изпратена нотариална покана и даден едноседмичен срок от
получаването й за връщането на сумата от 15000 лв., усвоена от ответницата
на 25.01.2024 г., като за периода от 02.02.2024 г. до момента на предявяване на
иска върху сумата 15000 лв. ищците претендират и лихва за забава в размер на
1725.11 лева. Твърди се в исковата молба, че до предявяването й сумата не е
била върната и ищците я претендират при условия на евентуалност на
основание неоснователно обогатяване, както следва, по: 1/ чл.55,ал.1, пр.1 /ако
се приеме, че изначално сумата е получена без основание на 19.04.2021 г./ или
пр.3 /ако се приеме, че до 25.03.2021 г. по гр.д. № 1986/2020 г. на PC-
Пазарджик е съществувало основание за плащане на сумата за 5/6 ид.ч./ от ЗЗД
и 2/ чл.59 от ЗЗД.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди Й. Д. П., ЕГН
********** от гр.Пазарджик да върне на И. Г. П., ЕГН ********** и Т. А. П.,
ЕГН ********** - двамата от гр. Пазарджик, сумите: 15 000 лева,
неоснователно (или на отпаднало основание) получени на 19.04.2021 г. за 5/6
ид.ч. от недвижим имот в гр.*****, въпреки знанието, че от 16.04.2018 г. не е
негов собственик, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 1725.11 лева, лихва за
забава върху сумата от 15000 лв. за периода от 02.02.2024 г. до датата на
предявяване на иска.
В условията на евентуалност – ако бъдат отхвърли исковете - се иска
съдът да осъди ответницата да върне на ищците сумите: 15 000 лева, с които
4
се е обогатила за сметка и до размера на обедняването им при неоснователно
получаване на 19.04.2021 г. за 5/6 ид.ч. от недвижим имот в гр.*****, въпреки
знанието че от 16.04.2018 г. не е негов собственик, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата; 1725.11 лева, лихва за забава върху сумата от 15000 лв. за периода
от 02.02.2024 г, до датата на предявяване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответницата Й. Д. П., ЕГН **********, от гр. ****, в който
исковете са оспорени по основание при твърдение, че не са налице хипотезите
на чл.55, ал.1, предл.1 и предл. 3 от ЗЗД. Твърди, че е получила сумата на
правно основание, което не било отпаднало. Твърди, че с влизане в сила на
Решение № 5/25.03.2021 г., постановено по гр.д, № 1492/2020 г. по описа на
ВКС и плащането на определената цена по сделката ищците встъпили в
договора по нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том 1, рег.
№ 1083, дело № 73/2018 г. на нейно място и придобили продадените й 5/6
ид.ч. от процесния имот. Достатъчно било решението да е влязло в законна
сила. Твърди, че със съдебното решение директно настъпвала правната
промяна - замествал се купувачът по сделката, при условие, че плати цената.
По този начин ищците се легитимирали като собственици на целия имот, тъй
като до този момент те били носители на 1/6 ид.ч. от имота, което било
безспорно между страните. Ответницата твърди, че след като по силата на
съдебното решение по иска по чл.33, ал.2 от ЗС ищците встъпвали в
договорното правоотношение между А. П. и нея самата - на нейно място,
следвало, че ответницата била заместена от ищците в договорната връзка.
Освен това към момента на заплащане на сумата ищците знаели, че имотът е
бил продаден на Г. В., което станало още на 16.04.2018 г. На 05.12.2019 г.
ищците предявили иск по чл. 108 ЗС срещу В. и въпреки това на 19.04.2021 г.
превели на ответницата сумата от 15000 лв., което било в изпълнение на
Решение № 5/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1492/2020 г. по описа на
ВКС. Ответницата е поддържала, че процесната сума от 15 000 лв. не й била
преведена без основание, а както било посочено и в удостоверението от Банка
ДСК, е била депозит за изкупуване на 5/6 ид. части от имота, в изпълнение на
Решение № 5/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1492/2020 г. по описа на
ВКС, поради което не била налице хипотезата на чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Твърдяла е, че не е възникнало право на вземане за връщане на даденото по
договора на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и че към момента на
сключване на договора било налице основание за плащане на сумата.
Поддържала е, че договорът за покупко-продажба продължавал да съществува
и да обвързва валидно страните, както и че всяка страна можела да иска
изпълнение на задълженията. Поддържала е, че в настоящия случай била
5
неприложима разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, защото правото на иск за
връщане на сумата като неоснователно получена при наличие на правно
основание между страните за заплащането й изключвало субсидиарното
положение на чл. 59 от ЗЗД - т. 10 от ППВС 1/79 г. Посочва се, че съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска връщане на полученото
без правно основание обогатяване възниквало за обеднелия само тогава,
когато нямало друг иск, с който същия да се защити. Твърди се, че искът по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД и искът, с който обеднелият разполагал за защита на
нарушеното си право, се намирали в положение на субсидиарност, като
последното изразявало връзката между двата иска, при която съществуването
на единия иск ограничавало упражняването на другия, дори и да били налице
предпоставките за упражняването му, като по този начин препятствал
конкуренцията между тях. Затова, според ответника, ако обеднелия
разполагал с други искове за възстановяване на обедняването си - вещен,
облигационен, деликтен, а също така и иск по чл. 55 от ЗЗД, искът по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД бил неприложим, тъй като не можел да се конкурира с тях по
силата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Затова, според ответника, ако по отношение на
едно и също лице-ответник, твърденията на обеднилото се лице-ищец, сочели
на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на
обедняването, то щял да бъде приложен последният и спорът трябвало да се
разреши с оглед на него.
Страните не спорят относно фактите, отразени и в исковата молба.
Безспорно е, че ищците са били родители и законни наследници на Р. Т. П.,
ЕГН **********, починал на 14.03.2018 г., като последният бил женен за А. А.
П. от 1994 г. и от брака си нямат деца. По силата на чл.9, ал.2, във вр.с чл.6 от
Закона за наследството (ЗН), ищците наследили общо 1/6 ид.ч. от
наследството на сина си. Не е спорно и се установява от доказателствата по
делото, че след смъртта на съпруга си, снаха им А. П., е продала на 02.04.2018
г. процесния имот на ответницата Й. Д. П., която също го продала на
съсобственик в имота - Г. А. В..
С влезли в сила съдебни актове (по гр.д. № 1986/2020 г. на PC -
Пазарджик, в.гр.д. № 817/ 2019 г. на ОС - Пазарджик и гр.д.№ 1492/2020 г., на
ВКС) е било допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване в полза на
ищците на 5/6 ид. ч. от прехвърления от А. П. на ответницата Й. П. с
нотариалния акт от 02.04.2018 г. недвижим имот срещу заплащане на сумата
15000 лева, която да заплатят на купувача Й. Д. П. в 1-месечен срок от влизане
на решението в сила (25.03.2021 г.). В дадения със съдебното решение срок, а
именно на 19.04.2021 г., ищцата И. П. е превела по сметка на ответницата
сумата в размер на 15000 лв. Не е спорно, че същата сума е била усвоена от
6
ответницата по посочената банкова сметка.
С представената по делото нотариална покана рег. № 898, том 1 № 46 от
21.04.2021 г., ответницата е била уведомена от ищцата И. Г. П., че по нейна
сметка в Банка ДСК ЕАД е внесена сумата в размер от 15000 лв. във връзка с
признатото в полза на ищците право на изкупуване. Поканата е връчена на
ответницата на същата дата 21.04.2021 г.
От писмените доказателства по делото се установява, че ищците са
предявили иск по чл.108 от ЗС срещу приобритателя на имота Г. А. В., като с
влязло в сила решение на 11.07.2022 г. били признати за собственици само на
1/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, а по отношение на останалите
5/6 ид.ч. искът е бил отхвърлен (Решение № 26009/15.03.2022 г. по гр.д.№
4830/2019 г. на PC - Пазарджик; Решение № 198/10.06.2022 г. по в.гр.д.№
294/2022 г. на ОС - Пазарджик и Решение № 50063/11.07.2023 г. по гр.д. №
3193/2023 г. на ВКС).
Не е спорно също така, а този факт се установява и от представения
протокол и приложената нотариална покана, че на 25.01.2024 г., ответницата
Й. П. е уведомена, че платената й от ищците сума от 15000 лв. е получена от
нея без основание, поради което ищците чрез свой пълномощник са дали 7-
срок за връщане на сумата.
Страните не спорят, че тази сума не е била върната.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
На първо място неоснователно е твърдението, че за ищцата липсва
правен интерес от воденето на иск за неоснователно обогатяване. Този въпрос
не е бил разрешаван в предходните искови производство и не е разрешен с
влязъл в сила съдебен акт, противно на твърденията, изложени във въззивната
жалба.
При съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства
въззивният съд приема, че правната квалификация на спора е по чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
С влязлото в сила решение № 50063/11.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 3193/2022 г. ВКС е приел, че Г. В. (трето лице за настоящия спор) е закупил
имота от Й. П. с нот. акт от 16.04.2018 г., а исковата молба по чл.33, ал.2 от ЗС
за изкупуване на 5/6 ид.ч. от ищците П.и срещу А. П. и Й. П. е предявена на
25.05.2018 г., т.е. след придобиване на правата от третото лице, следователно
7
влязлото в сила решение по чл.33, ал.2 от ЗС не обвързва Г. В., защото не е бил
страна в това производство и е придобил правата си преди завеждането на
иска, респ. вписването на исковата молба. ВКС е приел, че в този случай дори
и след успешното провеждане на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, ищците не се
легитимират като собственици на изкупената идеална част спрямо лицето,
придобило същата идеална част от ответника – купувач по сделката преди
предявяването на иска по чл.33, ал.2 от ЗС и вписването на исковата молба за
изкупуването. След като успешното провеждане на конститутивния иск по
чл.33, ал.2 от ЗС в тази хипотеза не произвежда своите правни последици и
П.и не са придобили 5/6 ид.ч. от имота, следва да се приеме, че сумата от
15000 лв. е платена при начална липса на основание и тъй като П. я е усвоила,
тя се е обогатила неоснователно за сметка на ищците П.и и сумата подлежи на
връщане.
Квалифицирането на иска от районния съд като такъв по чл.55, ал.1, т.3
от ЗЗД не се отразява на допустимостта на съдебното решение, защото не се
касае за произнасяне по непредявен иск. Районният съд се е произнесъл по
всички елементи на фактическия състав на правната норма, обсъдил е всички
събрани по делото доказателства и правилно е приел, че искът е основателен.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката П., че сумата от
15000 лв. е платена на правно основание, което не е отпаднало, защото такова
изначално не е съществувало. С оглед основателността на главния иск следва
да се приеме, че е основателен и искът претенция с правно основание чл. 86
ЗЗД, която следва да бъде уважена до размера от 1725,11 лв., определен от
районния съд.
Като е достигнал до подобни изводи, районния съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в
полза на адв.Костадинова-Новоместска следва да бъде присъдено адвокастко
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 1500 лв. При
определянето на този размер въззивният съд от една страна взе предвид, че в
настоящата инстанция не са събирани доказателства, а от друга страна
преценява, че макар делото да приключва само в едно открито съдебно
заседание, спорът се отличава с висока правна сложност. Съдът взе предвид
също така, че другата страна не е възразила срещу размера на адвокатското
възнаграждение, определен от районния съд, а освен това се съобрази и с
размера на адвокатските възнаграждения, обичайно заплащани за такъв род
дела.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 468/30.04.2025 г. постановено по гр.д. №
20245220105026 по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да
заплати на адв. С. К.-Н., със съдебен адрес: гр. ****, **** възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗА в размер от 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

9