Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
24 .08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в публично
заседание проведено на осемнадесети август
две хиляди и двадесета година
в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря Марияна Димова …………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД. дело № 118 по описа за 2020г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по жалба от „П. А.К.”
АД със седалище и адрес на управление гр. В., с процесуален
представител адв. Д. Ч. с адрес ***, срещу наказателно постановление № 08-001575/3.04.2020г
на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Д., с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3 000 лв. на осн. чл.415,ал.1 от КТ.
Жалбата е по реда на чл.59,ал.І ЗАНН, подадена е законовоустановения срок и е процесуално допустима. Твърди се, че от извършената проверка не е
установено нарушение, съответно жалбопотелят не е извършвал нарушение,
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на административно-наказателната процедура по чл.34,ал.2;
чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Алтернативно се твърди, че наложеното
наказание представлявало „маловажен случай“.
Въззиваемата страна оспорва
основателността на жалбата.
От приложените по делото
доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно приложения протокол за извършена проверка от главен инспектор
и инспектор при Инспекция по труда от 28.11.2019г.,
в кравеферма с. К., стопанисвана от
търговското дружество на жалбоподателя е било констатирано, че последният не е
изпълнил предписание, дадено с протокол от 23.08.2019г., да представи в срок до
13.09.2020г. правилник за вътрешния трудов ред.
На 28.11.2019г. на жалбоподателя
е изпратена призовка по чл.45,ал.1 от АПК да
се яви в срок до 6.12.2019г. в
Дирекцията по ИТ Д..
На 6.12.2019г. жалбоподателят изпратил по електронен път до Дирекцията правилника за вътрешния трудов ред и други
документи, относно разпределението на работното време и организацията на
работа.
На 9 .01.2020г. била изпратена
покана до жалбоподателя да се яви в Дирекцията за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
На 30.01.2020г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН с констатации, че описаното административно
нарушение е установено на 28.11.2019г., извършено на 14.09.2019г. Посочено е,
че с деянието е нарушена разпоредбата на чл.415 от КТ.
АУАН съдържа законовите реквизити по ЗАНН, посочени са законовите
разпоредби, които са нарушени,
съставен от лице е притежаващо правомощията по чл.416, ал.І от КТ.
В 7 дневния срок е постъпило
писмено вързаражение по АУАН, в което се посочва, че деянието не било обществено
опасно лицето и представлявало „маловажен случай“
В последствие е издадено атакуваното с жалбата наказателно
постановление, което съдържа
констатираната в акта фактическа обстановка. За извършено нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лв. на осн. чл.415,ал.І от КТ.
В съдебно заседание актосъставителят и свидетелите по АУАН потвърждават констатациите в акта.
От така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Процесното административно
нарушение е установено на 28.11.2019г. с посоченият протокол от същата дата, извършено е на
14.09.2020г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
30.01.2020г., в законовоустановения тримесечен срок по чл.34,ал.2 от ЗАНН.
Поради това са неоснователни твърденията в жалбата, че била нарушена посочената
разпоредба. В АУАН и в наказателното
постановление в достатъчна степен са извършени описание на извършеното
нарушение, датата и мястото на извършването, поради което е неоснователно твърдението,
че били нарушени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
Неоснователно е твърдението на
защитата на жалбоподателя, че деянието представлява „маловажен случай“.
Правилникът за вътрешния трудов
ред гарантира трудовите права и задължения на работниците и служителите във
всяко едно предприятие в Р. Б. Игнорирането му от страна на работодателя
създава реални предпоставки за
извършване на едностранни действия от работодателя в противоречие с трудовото
законодателство, също така е предпоставка за прикриване на други нарушения на
трудовите правила.
Относно приложението на разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ следва да се има предвид следното:
Административното нарушение е
извършено на 14.09.2020г. Жалбоподателят е предприел действия за отстраняването
му на 6.12.2019г., повече от два месеца от извършването му. За да е приложима
посочената разпоредба е необходимо двата признака „отстраняване веднага и липса на вредни последици“ да са в съвкупност.
В случая не може да се приеме, че нарушението е било отстранено веднага. Освен това законодателят е предвидил като липсата на вреди с имуществен
характер, така и на липса на вреди с неимуществен характер. Пренебрегването на
правилата за вътрешен трудов ред е равнозначно на липсата на гаранция за
спазването на трудовото законодателство, накърнява трудовите права и задължения на работниците и
служителите, което създава опасност за вредни последици от неимуществен
характер, произтичащи от трудовото законодателство.
Неизпълнението на това
задължение по цитираната разпоредба на КТ подлежи на санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл.415,ал.І от същия
кодекс, където е предвидено административно наказание имуществена санкция или
глоба в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв.
Наложената
санкция е над минималния размер, като
наказващия орган не е посочил никакви мотиви, съответно не е обосновал размера на наложената санкция от 3 000
лв.
Съгласно
чл.27,ал.ІІ от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При определяне на наказанието наказващият
орган е длъжен да прецени всички тези обстоятелства, които имат значение за
превантивната и възпиращата функция на наказанието. Като не е преценил тези
обстоятелства и при липсата на каквито и да било мотиви за определяне на паричния размер на санкцията от 3 000 лв., наказващият
орган лишава въззивната инстанция от възможността за преценка на
справедливостта на наложеното наказание.
Поради
това и при не ангажирането на утежняващи административно-наказателната
отговорност доказателства, наказателното постановление относно паричния размер на наложената санкция, е необосновано и следва да се измени, като вместо него се
наложи административно наказание “имуществена санкция ” в минималния размер от 1
500 лв.
Като
съобрази изложеното и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :
Р Е Ш И :
Изменя наказателно постановление №
08-001575/3.04.2020г на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Д. срещу „П.. А. К.” АД със седалище
и адрес на управление гр. В., ,
с което е наложено
административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на осн. чл.415,ал.1 от КТ, като намалява размера
на наложеното наказание “имуществена санкция” до размера на 1 500 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Окръжен съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :