Р Е Ш Е Н И Е
№3585/2.8.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14083 по
описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба вх. № 61153/ 19.09.2018 год. от В.К.Т., ЕГН: **********, с
адрес *** срещу Д.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***, М.К.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, С.К.Л., ЕГН: **********, с адрес ***, И.К.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, „Р.Х.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да се признае на
ищеца правото му на изкупуване по отношение на 73.50 кв. м. ид. ч. от имот с
идентификатор № *, находящ се в *, при цена от 30000 лева.
В исковата молба се излага, че по
силата на саморъчно завещание, обявено на 23.04.2018 год., ищецът е собственик
на 15 кв. м. ид. ч. от имот № *, целият с площ от 159 кв. м. По силата на
договор от 18.07.2018 год., първите четирима ответници продават на „Р.Х.“ ЕООД
73.50% кв. м. ид. ч. от процесния имот. Позовава се на липса на отправено
предложение към него за изкупуване на прехвърлените от другите съсобственици
идеални части.
Ответникът – „Р.Х.“ ЕООД депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
неоснователност на иска. Възразява срещу твърдението за наличие на
съсобственост между страните по отношение на конкретния имот. В тази връзка,
оспорва собственическите права на ответника досежно 15 кв. м. ид. ч. от имота,
поради нищожност на саморъчното завещание, от което черпи права, тъй като нито
текста, нито подписа за изпълнени от завещателя. От друга страна, сочи, че
атакуваната сделка не съставлява и не може да се приравни към продажбата,
поради което и за прехвърлителите не е възникнало задължението за предложение
за изкупуване към ищеца. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Ответниците – Д.П.К., М.К.М., С.К.Л., И.К.К.,
в който излагат съображения за неоснователност на иска. Сочат, че ищецът е
заявил права върху 15 кв. м. ид. ч. още през 2016 год., въз основа на саморъчно
завещание от 27.02.2014 год. отново от същия завещател. След оспорване от
ответниците, ищецът е преприел постъпки по събаряне на незаконен строеж в
имота, във връзка с което от административен орган е издадено предписание за
събаряне. Незъзможността на ответниците да осъществят лично предписаните
дейностти, е обусловила необходимостта от възлагане извършването на СМР от
строител, поради което и с „Р.Х.“ ЕООД е сключен договор, по силата на който му
възложили извърши работата, необходима за премахване на строежа. Уговорена е
насрещна престация – възложители да прехвърлят 73.50 % кв. м. ид. ч. от
процесния имот. От една страна, възразят срещу допускането на изкупуване, до
колкото ищецът не е в състояние да изпълни престацията на приобретателя. От
друга страна – оспорват правата на ищеца в съсобствеността, поради автетничност
на завещението от 07.01.2016 год., на което основава правата си. В тази връзка
възразяват, че нито съдържанието, нито подписа, положен в документа, са
изпълнение от завещателя. Отправят искане за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщено към доказателствения материал
по делото е саморъчно завещание от 07.01.2016 год. (л. 4 от гр. д. № 1766/ 2018
г. на ВОС), съставено от О. Д. Р., ЕГН: **********, по силата на което
последната завещава на В.К.Т. правото да придобие собствеността върху недвижими
имот – 15 кв. м. идеални части от имот с идентификатор № *, с адрес *.
Видно от приложения на л. 4 от гр. д. №
1766/ 2018 г. на ВОС протокол, съставен от нотариус Д. Б., саморъчното
завещание е обявено на 23.04.2018 год.
С НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * год., съставен от нотариус Д. Б., В.К.Т. е признат за собственик на 15 к
м. ид. ч. от ПИ № *, находящ се в *.
Със Заповед № */ * год. на Кмета на
район „*“ при Община В. е наредено премахване на незаконен строеж – жилищна
сграда, с единтификатор № *, находящ се в ПИ № *. Определен е едномесечен срок,
считано от влизане в сила на заповедта, за доброволно изпълнение.
На 30.03.2018 год. между Д.П.К.,
М.К.М., С.К.Л., И.К.К., като възложители и „Р.Х.“ ЕООД – изпълнител, е сключен
договор, по силата на който последният се задължава натурални СМР – премахване
на жилищна сграда с идентификатор № *, представляваща незаконен строеж и за
премахването на която е издадена Заповед № */ * год. на Кмета на Район „*“ при
Община Варна, изградена на етап недовършен „груб строеж“. Видно от съдържанието
на чл. 3, между страните е постигнато съгласие, че стойността на възложената
услуга възлиза на 30 000 лева, като изрично е уговорено, че възнаграждението на
изпълнителя на подлежи на редукция с равностойността на получените отпадъчни
материали. Уговорено е също така, вместо възнаграждението по чл. 3,
възложителите да прехвърлят на изпълнителя, притежаваните от тях идеални части
от поземления имот, в седмодневен срок от приемане на строежа от общинската
администрация.
Съгласно НА № *, том *, рег. № *, дело
№ */ * год., поправен с НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * год., Д.П.К.,
М.К.М., С.К.Л., И.К.К. прехвърлят на „Р.Х.“ ЕООД 73.50 кв. м. идеални части от
ПИ № *, находящ се в *, целият с площ по скица от * кв. м., а по предходен
документ за собственост – * кв. м. срещу изпълненото задължение на „Р.Х.“ ЕООД
да извърши натурални СМР – премахване на жилищна сграда с идентификатор № *.1,
представляваща незаконен строеж и за премахването на която е издадена Заповед №
*/ * год. на Кмета на Район „*“ при Община В., изградена на етап недовършен
„груб строеж“, съгласно условията на Договор от 30.03.2018 год., със стойност
на услугата 30000 лева с ДДС.
Съгласно заключението на вещото лице Н.Р.
по приобщената съдебно – графологична експертиза, буквено – цифровия ръкописен
текст в „Саморъчно завещание от 07.01.2016 г.“ и подписът за „завещател“ в
същия документ, са изпълнени от лицето О. Д. Р..
Съгласно заключениятя на вещото лице Е.А.
по приобщените повторна и допълнителна съдебно – графологични експертизи,
ръкописения текст и подписа за „завещател“ в „Саморъчно завещание от 07.01.2016
г.“ не са изпълнени от лицето О. Д. Р..
Гореустановената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е искс правно основание чл. 33,
ал. 2 ЗС.
С хипотезата
на чл. 33, ал. 2 ЗС е
предвидена възможността за съсобственика да изкупи частта на друг съсобственик,
разпоредил с договор за продажба се в полза на трето лице със своята идеална
част от съсобствеността. Срокът за предявяване на иска за изкупуване и
реализиране по съдебен ред на потестативното си субективно право, е двумесечен,
като същия тече от датата на продажбата, а при липса на отправено предложение -
този срок тече от момента на фактическо узнаване за сделката.
Ето защо,
съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
е да установи, в условия на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между страните по отношение на
имот № *, в която притежава * кв. м. ид. ч., на наведеното основание – завещателно
разпореждане от 07.01.2016 год.; наличие на сключен договор за продажба, сключен между другите съсобственици и трето, външно за
съсобствеността лице; датата на узнаване за сключване на сделката.
При
установяване на горните факти, с оглед въведените възражения, в тежест на
ответниците е да установят наличие на отправено предложение за изкупуване; положителните факти, на които основават възраженията
си за прехвърляне на идеални части от имота, с договор, различен от продажба.
В настоящата хипотеза, ищецът основава
права си в съсобствеността на процесния имот на завещателно разпореждане от
07.01.2016 год., за което твърди, че е извършено от О. Д. Р..
Автентичността на представеното в подкрепа на тези твърдения саморъчно завещание от
07.01.2016 год. е
надлежно оспорена
от ответниците по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, разписани в чл. 154,
ал. 1 ГПК, при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения,
че същото не е написано и подписано от завещателя, в тежест на страната, която
се ползва от него е да установи, в условията на пряко и пълно доказване,
истинността на документа (в този смисъл е и произнасянето в Решение № 60/
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 639/ 2012 г., ІІ г. о.).
За да
породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на
чл. 25, ал. 1 ЗН – да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като
подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на
която е и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието,
съгласно чл. 42, б. „б” ЗН. В тежест на ищеца е да установи визираните
предпоставки, в предвид изявлението му в молба от 25.01.2019 год. (л. 83), че
ще се ползва от оспорения от ответниците документ.
В
случая, спора се свежда до авторството на завещанието - дали същото е написано
и подписано от завещателя. За
изясняване на тези въпроси по делото са изслушани две единични експертизи, а
към втората е изготвено и допълнително заключение. При формиране на крайните си
изводи относно автентичността на завещанието, съдът кредитира заключението на
вещото лице Е.А., като приема същото за и компетентно и подробно изготвено, ясно
мотивирано. Повторното заключение е дадено след детайлно изследване на
сравнителните образци, подробно са изследвани редица елементи, които не са били
обект на изследване при първоначалната експертиза, разяснени са както
съвпаденията в общите и частниграфични признаци,така и различията, а
становището на експерта е ясно и убедително заявено.
Повторното
заключение е базирано на по – голям като обем сравнителен материал – освен
използваните при изготвяне на първоначалното заключение документи (заявления за
издаване на документи за самоличност, бележки за изплатени суми, лични тетрадни
и листи, изписани от завещателя, вещото лице А. е ползвало и допълнителни
сравнителни образци (документи, намиращи се в Община Белослав). В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че всички образци за проведените почеркови
изследвания са предоставени от ищеца.
На
следващо място - при изготвяне на първоначалното заключение е проведено
изследване само на съвпаденията, докато при повторното, респ. и допълнителното,
г – н А. освен съвпаденията, е изследвал и различията на почерка, като са
установени значителни различия между почерка в изследвания документ и
сравнителния материал, като касае се различия в устойчиви признаци, с голяма
идентификационна стойност. Нещо повече - при повторната експертиза, освен
отделните признаци, е изследвана и координацията на движенията на лицето,
изпълнявало текста и подписа. В тази връзка са установени различия и в писмено
двигателния навик – забавеност, спиране, промяна на скоростта на писане,
непривичвни прекъсвания, присъедителни движения, характерни при имитиране на
буквите и подписа.
Съобразно
заключението по проведената повторна съдебно – графологична експертиза,
текстът и подписа за „завещател“ в саморъчното завещание от 07.01.2016 год. не
са изпълнени от О. Д. Р.. Последното обуславя извод за
недействителност за представеното завещание, същото не породило правно действие
и не е в състояние да легитимира ищеца като собственик на 15 кв. м. ид. ч. от
ПИ с идентификатор № * по КККР на гр. Варна.
Изложеното
обосновава извода, че към датата на прехвърлителната сделка - 18.07.2018 год.,
ищецът не е притежавал качеството на съсобственик на имот № *, а от това и за
последния не е съществувало право на изкупуване по реда на чл. 33 ЗС.
По изложените съображения се налага извода, че в случая, не е
установено първата от предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗС,
поради което и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на
ответника „Р.Х.“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 2750.00 лева,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответниците Д.П.К.,
М.К.М., С.К.Л., И.К.К. следва да бъде присъдена сумата от 1730.00
лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.Т., ЕГН: **********,
с адрес *** срещу Д.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***, М.К.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, С.К.Л., ЕГН: **********, с адрес ***, И.К.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, „Р.Х.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление *** иск за признаване на ищеца правото
му на изкупуване по отношение на 73.50 кв. м. ид. ч. от имот с идентификатор № *,
находящ се в *, при цена от 30000 лева, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА В.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на
Д.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***, М.К.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, С.К.Л., ЕГН: **********, с адрес ***, И.К.К.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1730.00 (хиляда седемстотин и тридесет) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „Р.Х.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 2750.00 (две хиляди седемстотин и петдесет)
лева, представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: