Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Нова
Загора, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря:
Диана Дечева
и в
присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 1264
по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79
от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.
София, бул.„България” № 49, бл.53Е,
вх.В, чрез пълномощника му юрк.Р.И.И. против С.А.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване на вземане в размер на 7575.01 лева.
В исковата
молба се посочва, че в изпълнение на разпореждане, постановено по ч.гр.д № 482/2019 г.
по описа на Pайонен съд - Нова Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 16.07.2019 г. в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
ищцовата страна предявява настоящият
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
относно вземанията на заявителя по ДРЗ № ********** срещу солидарния длъжник С.А.Р.
в размер на 7575.01 лв., ведно със законната лихва от входиране на заявлението.
Процесуалният
представител юрк. И. твърди, че вземането на молителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните
обстоятелства:
На
10.10.2013 г. бил сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, между
страните - „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и Тончо Василев Колев и С.А.Р., като солидарни
длъжници от друга страна, а параметрите на сключения Договор за револвиращ заем
били:
Общо задължение по договора: 9733.43 лева, включващо:
-
Сума за изплащане на
заема: 4300 лв.;
-
Срок на заема: 48
месеца;
-
Размер на вноска:
199.53 лв.;
-
Дата на погасяване:
10-ти ден от месеца;
-
Годишен процент на
разходите (ГПР %): 55.14 %;
-
Годишен лихвен процент 46.81 %;
-
Лихвен процент на ден: 0.13 %
Договорът
бил подписан при Общи условия / ОУ /, които били неразделна част от договора, предадени
са на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва
/ Буква „Б” от ДРЗ /.
Посочва,
че съгласно Буква „Г” от ДПК на клиента бил предоставен безвъзмездно, на
хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация във
формата на стандартен европейски формуляр, като чрез него се давали разяснения
на лицата, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за
заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във формуляра
били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума,
която следва да се заплати по кредита. Сочи, че още на този предварителен етап
длъжника бил запознат с цената на кредита.
Разяснява,
че на основание чл.121 - чл.127 от Закона за задълженията и договорите С.А.Р.,
в качеството си на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит, се
задължил да отговаря за задължението на Тончо Василев Колев, състоящо се в
погасяване на заема. Съгласно Общите условия, задълженията на солидарните
длъжници спрямо кредитора и произтичащи от Договора за револвиращ заем и Общите
условия, били поети при условия на солидарност и кредиторът имал право да
изисква изпълнение от които и да е от тях.
Посочва
още, че в Договор за револвиращ заем № **********, Тончо Василев Колев изрично
бил пожелал с част от отпуснатата сума по договора да бъде рефинансирано друго
негово задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в размер на 1738.90 лв.
Поддържа,
че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като
превело на 11.10.2013 г. парична сума в общ размер на 2561.10 лв. по посочената
от длъжника Тончо Василев Колев банкова сметка, ***водно нареждане /документ за
кредитен превод № 6562909 с референция: 270PMWP132840017 от 11.10.2013 г./.
Общата отпусната сума по договора била в размер на 4300.00 лв.
Сочи,
че от своя страна длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем с
равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който бил
неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен бил погасителен план с
определени 48 равни месечни вноски в размер на 199.53 лв., с падежна дата -
всяко 10-то число на месеца.
На
07.05.2014 г. Тончо Василев Колев подал Молба за безплатно отлагане на
погасителни вноски на основание чл.7.5 от Общите условия към ДРЗ № **********,
като пожелал да бъдат отложени 3 погасителни вноски, поради което на 05.06.2014
г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД и Тончо Василев Колев бил сключен Анекс № 1 към ДРЗ № **********,
с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 6, 7 и 8, като
те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план, а погасителните вноски се променяли от 48 на 51
броя.
На
21.01.2015 г. Тончо Василев Колев подал Молба за промяна на погасителен план
към ДРЗ № **********, като пожелал да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На
28.01.2015 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Тончо Василев Колев бил сключен Анекс № 2 към ДРЗ № **********,
с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 13 и 14,
като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна
част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните
вноски се променяли от 51 на 55 броя. За отлагането длъжника дължал
възнаграждение в размер на 399.06 лв. /размера на две погасителни вноски/.
Ищцовата
страна твърди, че има следното основание за
вземането си:
Предвид
обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и
направил 12 пълни погасителни вноски и една частична, видно от приложеното
Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, и изпаднал в забава, съгласно
погасителния план към ДРЗ, като падежът на последната по ред погасителна вноска
бил на дата 10.06.2018 г. крайният срок за погасяване на кредита, съгласно
погасителния план към ДРЗ изтекъл на 10.06.2018 г., с изтичането на който срок
настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Твърди,
че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДРЗ
№ ********** било в общ размер на 2643.80 лв. С плащанията си длъжникът бил
погасил част от номинала по заема в размер на 2557.48 лв. Сумата от 86.32 лв.
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от
ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане.”.
Поради гореизложеното, ищцовата
страна счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявало
точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем № **********, задължението си
като превело по посочена от кредитополучателя в ДПК банкова сметка ***. По
силата на сключения Договор клиентът се задължил да върне на кредитора
предоставените парични средства, заедно с договореното възнаграждение.
Сочи
се, че по преценка на клиента, съшият можел да се откаже от сключения ДПК
най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от
ДПК на адреса на кредитора. Длъжникът не се бил отказал от сключения договор и
усвоил паричните средства, които са отпуснати първоначално, а също така
изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент погасявал
вноските си. Този факт ясно свидетелствал, че клиентът бил запознат с условията
на договора.
Моли съдът да постанови решение,
с което да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД по ДРЗ № ********** срещу
солидарния длъжник С.А.Р. в размер на 7575.01 лв., ведно със законната лихва от
входиране на заявлението.
Претендирал е и направените в
исковото и заповедното производство разноски.
Представя и моли съдът да приеме
като писмени доказателства заверени копия от документи.
Тъй като препис от
исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, съдът му е назначил особен представител, а именно
определения за целта от АК - Сливен адв. С.С.С..
Ответната страна, в срока по чл.131 от ГПК е представила писмен
отговор на исковата молба, с който счита предявения
иск за допустим, но го оспорва като
неоснователен.
Особеният представител на ответника е оспорил предявените искове,
както по размер така и по основание.
Навежда,че
не ставало ясно от какво била формирана претенцията спрямо ответника за 7575.01
лв. - главница, лихви, наказателни лихви или неустойки по договора или други
елементи.
Сочи,
че ответника погасил частично сумата по договора, като според твърденията на
ищеца е заплатил 2643.80 лв., включваща главница и лихва в срока, предвиден в
договора, след което спрял плащанията, но неясно от кога, когато следвало да
бъде внесена поредната месечна вноска.
Въпреки,че
след определен срок според твърденията на ищеца нямало плащания по договора за
заем от страна на ответника, ищеца не предприел никакви действия до 10.10.2017
г. да потърси неиздължените суми по договора за заем, нито го обявил за
предсрочно изискуем, съгласно клаузите в Общите условия към договора .
Оспорва
част от клаузите за предсрочна изискуемост, както и изискуемостта на лихви и
наказателни лихви, посочени в процесния договор и общите условия като нищожни, предвид
създалата се съдебна практика в периода преди и след 2012 г., когато бил
сключен процесния договор и моли съдът да ги обяви за такива.
Твърди,
че освен това в нарушение на законовите разпоредби, Общите условия на банката
за кредити на физически лица не били подписани на всеки лист от ответника, така
че не било ясно за неговия случай ли са или не.
Отбелязва,
че според приложеното извлечение към сметката от 10.05.2015 г. до 10.06.2018
г., въпреки неплащане на дължимите вноски, ищецът не бил потърсил дължимите
суми близо една година, а заповедното производство започнало едва на 16.07.2019
г. и защото в договора била използвана думата „може” или „има право” да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Твърди
също, че въпреки липсата на плащания по договора за заем, кредита не бил обявен
по надлежния ред чрез уведомяване на ответника, в качеството му на солидарен
длъжник за предсрочно изискуем,както повелява закона, срока изтичал на 10.10.2017 г. и би трябвяло да е
прекратен, поради именно изтичане на срока за който бил сключен или по общите
правила на ЗЗД, а не по общите условия на ищеца, като такъв начин за
прекратяване на договора не бил предвиден.
Предвид
гореизложеното изцяло оспорва предявените
искове, както по размер, така и по основание, както и съдържанието на
приложената по заповедното производство счетоводна справка за дължими от ответника
суми към ищеца.
Прави възражение и за изтекла погасителна
тригодишна давност, която според особения представител започва да тече от падежа на
съответната вноска в полза на ответника за
дължимите суми за лихви, касаещи дати с падеж - от 10.05.2015 г. до 10.07.2016 г.
- или общо за сумата от 1864.51 лв., според приложеното извлечение от ищеца. Счита,
че давността
за тези суми била изтекла към датата на предявяване на заявлението по
заповедното производство - 16.07.2019 г. Посочва, че по делото липсват данни
давността да е била прекъсвана.
Сочи,
че в производството се претендират суми от солидарен длъжник, а съгласно практиката на ВКС в
тази насока /Р№ 23/24.03.2015г. на ВКС по т.д. №1717/2013 г. на първо търг. отделение/не
можел да се определи началния момент на течението на шест месечния срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД при който отговорността на поръчителя, в случая солидарния
длъжник би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срокът бил изтекъл.
Особения представител е оспорил представеното от ищеца счетоводно
извлечение от което произтича вземането.
На 25.02.2020 г. в съда е постъпила молба с вх.№ 970 от
процесуалния представител на ищеца юрк. Р.И., в която същата поддържа иска и
оспорва изцяло писмения отговор на ответната страна, като счита твърденията й
за неоснователни и недоказани.
Относно ненадлежно обявената предсрочна изискуемост на вземането и
изтекла погасителна давност на същото по процесния договор, излага становище,
че уговореното от страните връщане на кредита и
изплащане на лихвата на периодични (анюитетни) вноски до пълното погасяване на
задължението не променя последния извод. Уговорката за разсрочено плащане,
съобразно погасителен план не превръщала договора за раволвиращ заем в договор
с периодични плащания (решение № 28/05.04.2012 г. по гр. дело № 523/2011 г. на
ВКС, ГК, III г.о.), нито определяла по-кратък
срок за неговото погасяване, нито по-ранен начален момент на давностния срок,
понеже при периодичните плащания отделните задължения, въпреки своя общ
правопораждащ факт имали характер на самостоятелни задължения (тълкувателно
решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК).
Докато при договора за кредит с уговорени анюитетни вноски, какъвто бил
процесният договор за револвиращ заем, отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части, поради което отделните
погасителни вноски не били предмет на отделни самостоятелни вземания на ищеца и
за всяка от тях не течала поотделно самостоятелна погасителна давност с начало
падежа на съответната вноска. Предвид това, дори и като начална дата, от която
започвала да тече погасителната давност на вземането, да е 10.06.2018 г.,
отново не се касаело за изтекла погасителна давност на задължението.
Визира приложимото за процесното
правоотношение правило на чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно което ответникът дължи
връщане на паричната сума след изтичане на срока на кредита. Срокът на кредита
по смисъла на тази разпоредба бил датата, до която се дължи връщане на цялата
сума, ведно с уговорената договорна лихва. Уточнява, че в т.VI от процесния
договор, страните се били уговорили за срок на кредита падежа на 48-ма
погасителна вноска, а именно 10.06.2018 г., който срок бил изтекъл и от тази
дата започнали да текат давностните срокове на вземанията на ищеца - петгодишен
за главницата и тригодишен за договорната лихва (договорно възнаграждение). Твърди, че срока за претендиране на неизплатената главница и договорно
възнаграждение не бил изтекъл до входиране на заявлението, а към датата на
подаването му, вземанията на ищеца са били изискуеми, доколкото на 10.06.2018г.
бил изтекъл срокът на кредита.
Посочва, че в процесния случай падежа на
последната погасителна вноска по кредита е с дата 10.06.2018 г., и към този
момент целия погасителен план е изтекъл и неизплатено задължение било изискуемо
в пълния си дължим размер.
Оспорил е и възражението на ответната страна, че длъжника по процесния
договор не бил обвързан със съдържанието на Общите условия, тъй като те не били
подписани от него, тъй като Общите условия били
отпечатани на гърба на договора и представляват физически неразделна част от
договора, което осигурявало предоставянето и запознаването на потребителите на
финансовите условия с общите условия.
Разяснява също, че нормата на
чл.147а от ЗЗП и нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК, изискващи общите условия да са
подписани на всяка страница от страните по договора, са нови и били приети
съответно със закона за изменение и допълнение на ЗЗП, обнародван в ДВ, бр. 61
от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г., а процесният договор бил сключен на
19.02.2014 г. и то при действието на отменения ЗПК.
Счита за неоснователно и недоказано твърдението, изложено в отговора,
че С.А.Р. бил подписал процесният договор в качеството си на поръчител, а не на
солидарен длъжник.
Посочва, че на основание чл. 6 от Общите условия към ДРЗ № ********** във вр. с чл.121-127, С.А.Р., в качеството
си на солидарен длъжник се задължил да отговаря за задълженията на клиента -
Тончо Василев Колев, за погасяване на кредита. Солидарният длъжник се съгласявал
да поеме солидарна отговорност за задължението на клиента по договора.
Неоснователно било да се твърди, че ответника подписал договора в качеството си
на поръчител, тъй като навсякъде в документите той е посочен като „солидарен
длъжник” или „СД”.
В съдебно заседание за ищеца редовно
призован, не се явява представител.
С молба с вх.№ 970 от 25.02.2020 г. юрк. Р.И. моли съдът да гледа делото в
нейно отсъствие, поради обективна невъ
зможност да присъства в съдебното заседание.
Ответникът в открито съдебно заседание се представлява от особения
представител адв. С.С. ***.
След преценка доводите на страните и
на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства: пълномощно, Договор за
револвиращ заем № ********** от 10.10.2013 г. и декларация във връзка с обработката на личните данни на КЛ/СД във връзка с ДРЗ
********** от Тончо Василев Колев и С.А.Р., Общи
условия на „Профи Кредит България” ЕООД към
ДРЗ за физически лица Версия 02.09.2013 г., Стандартен Европейски формуляр,
Карта на клиента; Преводно нареждане за сумата от
2561.10 лв. (документ за кредитен превод № 6562909 с референция:
270PMWP132840017от 11.10.2013 г.), Карта на клиента по Договор № **********, Молба за
безплатно отлагане на вноски, Анекс № 1
към ДРЗ № ********** и коригиран погасителен план към него, Молба за промяна на погасителен план, Анекс № 2 към ДРЗ № ********** и коригиран погасителен план към
него, Извлечение по
сметка към ДРЗ № **********, удостоверяващо извършените погасителни вноски, Уведомително писмо, Удостоверение
за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ч.гр.д.482/2019 г. по описа на Районен съд
– Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – като кредитор и Тончо
Василев Колев и С.А.Р., като солидарни длъжници от друга страна, на 10.10.2013
г. бил сключен Договор за револвиращ заем, а параметрите на
сключения договор били:
Общо задължение по договора: 9733.43 лева, включващо:
-
Сума за изплащане на
заема: 4300 лв.;
-
Срок на заема: 48
месеца;
-
Размер на вноска:
199.53 лв.;
-
Дата на погасяване:
10-ти ден от месеца;
-
Годишен процент на
разходите (ГПР %): 55.14 %;
-
Годишен лихвен процент 46.81 %;
-
Лихвен процент на ден: 0.13 %
Кредитът
е усвоен на 11.10.2013 г. Общата отпусната сума по
договора е в размер на 4300.00 лв.
С.А.Р.,
в качеството си на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит, се
задължил да отговаря за задължението на Тончо Василев Колев, състоящо се в
погасяване на заема. Съгласно Общите условия, задълженията на солидарния
длъжник, спрямо кредитора и произтичащи от Договора за револвиращ заем и Общите
условия, били поети при условия на солидарност и кредиторът имал право да
изисква изпълнение от които и да е от тях.
Видно
от представените доказателства в Договор за револвиращ заем № **********, Тончо
Василев Колев изрично е пожелал с част от отпуснатата сума по договора да бъде
рефинансирано друго негово задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в размер на 1738.90 лв.
Отделно
от това кредитополучателя Тончо Василев Колев е предоговорил промени по ДРЗ с
Анекси към тях. Съответно на 07.05.2014 г. е подал Молба за безплатно отлагане
на погасителни вноски на основание чл.7.5 от Общите условия към ДРЗ №
**********, като пожелал да бъдат отложени 3 погасителни вноски, поради което
на 05.06.2014 г. между него и ищцовото дружество е сключен Анекс № 1 към ДРЗ № **********, с който страните се договорили да бъдат отложени
погасителни вноски № 6, 7 и 8, като те трябвало да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран
погасителен план, а погасителните вноски се променили от 48 на 51 броя.
А
на 21.01.2015 г. Тончо Василев Колев подал Молба за промяна на погасителен план
към ДРЗ № **********, с която пожелал да бъдат отложени 2 погасителни вноски.
На 28.01.2015 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Тончо Василев Колев бил сключен Анекс № 2 към ДРЗ № **********,
с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 13 и 14,
като те трябвало да бъдат заплатени в края на новия погасителния план, съгласно
който погасителните вноски се променяли от 51 на 55 броя. За отлагането
длъжника дължал възнаграждение в размер на 399.06 лв., представляващо размера
на две погасителни вноски.
Не
е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за револвиращ
заем,
докато длъжникът не е
изпълнил поетите договорни задължения и направил 12 пълни погасителни вноски и
една частична, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********,
и изпаднал в забава, съгласно погасителния план към ДРЗ, като падежът на
последната по ред погасителна вноска бил на дата 10.06.2018 г. крайният срок за
погасяване на кредита, съгласно погасителния план към ДРЗ изтекъл на 10.06.2018
г., с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Ответната страна не е изпълнила задълженията си по ДРЗ, като е
просрочила погасяването на дължимите вноски и е допуснал забава в плащанията на главница и лихва.
Видно
от приложените доказателства към размерът на погасеното от длъжниците
задължение по ДРЗ № ********** е в общ размер на 2643.80 лв. С плащанията си
длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 2557.48 лв., а с
останалата сума от 86.32 лв. е погасил лихвите за забава по кредита, на
основание т.10.1 от ОУ, съгласно който „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна
вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно,
изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.”.
Така цената на предявения иск срещу солидарния длъжник С.А.Р.
възлиза на 7575.01 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Солидарният длъжник С.А.Р. не е извършил действия за погасяване на задълженията към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно
определеният му от Pайонен съд - Нова
Загора по ч.гр.д. № 482/2019
г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу
ответника, на 15.08.2019 г. в РС – Нова Загора е постъпила искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД против С.А.Р..
Тъй като препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, съдът назначи на
ответника особен представител адв. С.С. ***, който представи отговор, с
който посочва, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен, както по размер така и по основание.
Ответната
страна прави възражение за изтекъл давностен срок и излага писмено подробни
съображения.
Навежда,
че не е ясно от какво е формирана претенцията спрямо ответника за 7575.01 лв. -
главница, лихви, наказателни лихви или неустойки по договора или други елементи.
Оспорва
част от клаузите за предсрочна изискуемост, както и изискуемостта на лихви и
наказателни лихви, посочени в процесния договор и общите условия като нищожни,
предвид създалата се съдебна практика в периода преди и след 2012 г., когато
бил сключен процесния договор и моли съдът да ги обяви за такива.
Сочи,
че се претендират суми от солидарен длъжник, а съгласно практиката на ВКС в
тази насока /Р№ 23/24.03.2015г. на ВКС по т.д. №1717/2013 г. на първо търг.
отделение/не можел да се определи началния момент на течението на шест месечния
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД при който отговорността на поръчителя, в случая
солидарния длъжник би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение срокът бил изтекъл.
Особения представител оспорва представеното от ищеца счетоводно
извлечение от което произтича вземането.
На 25.02.2020 г. в съда постъпи молба с вх.№ 970 от процесуалния
представител на ищеца юрк. Р.И., с която поддържа иска и оспорва изцяло
писмения отговор на ответната страна.
Посочва, че съгласно процесния
договор, страните се уговорили за срок на кредита падежа на 48-ма погасителна
вноска, а именно 10.06.2018 г., който срок е изтекъл и от тази дата текат
давностните срокове на вземанията на ищеца - петгодишен за главницата и
тригодишен за договорната лихва и срока за претендиране на неизплатената
главница и договорно възнаграждение не е изтекъл до входиране на заявлението, а
към датата на подаването му, вземанията на ищеца са изискуеми, тъй като на
10.06.2018 г. е изтекъл срокът на кредита и неизплатеното задължение е
изискуемо в пълния си дължим размер.
Разяснява, че нормата на чл.147а
от ЗЗП и нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК, изискващи общите условия да са
подписани на всяка страница от страните по договора, са нови и приети съответно
със закона за изменение и допълнение на ЗЗП, обнародван в ДВ, бр. 61 от
25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г., а процесният договор е сключен на
19.02.2014 г.
Счита неоснователно и недоказано твърдението, че ответника е подписал
процесния договор в качеството си на поръчител, а не на солидарен длъжник, тъй като навсякъде в документите той е посочен като „солидарен длъжник”
или „СД”.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с
правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение, произтичащо от сключения Договор за револвиращ заем № **********
от 10.10.2013 г. между от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като
кредитодател и Тончо Василев Колев и С.А.Р., като солидарни
длъжници.
В тежест на ищеца бе да докаже обстоятелствата,
че страните са се намирали в договорни отношенияи че ответника му дължи
определената сума, както и размера на задължението.
В тежест на ответника бе да
докаже дали е налице частично или пълно изпълнение на договорните задължения по
договора за револвиращ заем, сключен с ищцовото дружество.
С оглед на
всичко изложено по-горе, съдът приема, че ищецът се явява изправна страна по
договора за револвиращ заем, тъй като е изпълнил
своето задължение да предостави уговорения потребителски кредит на
кредитополучателя Тончо Василев Колев. Последният и ответника Р., като
солидарни длъжници обаче се явяват неизправна страна, тъй като не са заплатили в
срок месечните погасителни вноски, поради което кредитът, след изтичане на
падежа на последната погасителна вноска, съгласно последния погасителен план,
заема е станал напълно изискуем за непогасения остатък от задължението.
Подписвайки
собственоръчно Договор за револвиращ заем № **********, ответника се е задължил в
качеството си на солидарен длъжник за цялото задължение.
Относно
възражението на особения представител за изтекли давностни срокове на вземанията
на ищеца - петгодишен за главницата и тригодишен за договорната лихва, съдът
счита че периодичните плащания имат характер на самостоятелни плащания
/Тълк.решение №3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк.дело №3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК/. Договорът за кредит с уговорени анюитетни вноски, какъвто е процесния
Договор за револвиращ заем, отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части. Поради това отделните
погасителни вноски не са предмет на отделни самостоятелни вземания на ищеца и
за всяка от тях не тече поотделно самостоятелно погасителна давност с начало
падежа на съответната вноска. Предвид изложеното дори и като дата от която
започва да тече погасителната давност на вземмането да е 10.06.2018 г., то
отново няма как да е изтекла погасителната давност.
Кредитът се е
падежирал на 10.06.2018 г. и от тази дата е започнал да текат давностните
срокове. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 16.04.2019
г. вземанията на ищеца са били вече изискуеми и давностните срокове не са били
изтекли.
Относно
възражението на ответната страна, че длъжника по процесния договор не е
обвързан със съдържанието на общите условия по сключения между страните
договор, поради факта, че не били подписани от него, съдът счита че за този
период от време, а именно датата на подписване на ДРЗ – 10.10.2013 г. не са
били в сила измененията и допълненията на Закона за потребителския кредит.
Същите са влезли в сила от 25.07.2014 г. и обнародвани в ДВ брой 61 от 25.04.2014 г.,
следователно разпоредбите за подпис на Общите условия от кредитополучателя и
солидарния длъжник на всяка една страница не са били в сила към момента на
сключване на процесния договор.
Съдът
счита за неоснователно и твъдението на ответната
страна, че С.А.Р. е подписал договора в качеството си на поръчител, тъй като
ответника навсякъде в документите е посочен като „солидарен длъжник” или „СД”.
При тези съображения предявеният положителен установителен иск срещу
ответника – солидарен длъжник, за установяване в полза на кредитора на
посочените в исковата молба вземания по процесния Договор за револвиращ заем № ********** от 10.10.2013 г. е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
При такъв изход
на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, съгласно
представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 151.50 лв. - държавна такса, 300.00
лева – юрисконсултско възнаграждение и 710.00 лева – депозит за особен представител,
или общо разноски: 1161.50 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков
процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по заповедното производство, които са в размер на 151.50 лв.
– внесена държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо
разноски в заповедното производство: 301.50 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на С.А.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на солидарен длъжник , ЧЕ
ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.
София, бул.„България” № 49, бл.53Е,
вх.В, обща
сума в размер 7575.01 лв. /седем хиляди петстотин седемдесет и пет лева и една
стотинка/ - главница по Договор за револвиращ заем № ********** от 10.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2019
г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.А.Р., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, с ЕИК *********, СУМАТА от 1463.00 лв. /хиляди четиристотин шестдесет
и три лева/, разноски в заповедното и исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: