РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Враца, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420102622 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 срещу А. А. А., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. ****, ул. „***“ № **.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу А. А. А. за следните суми: 2 899,24 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № ****,
сключен на 20.11.2018 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. А. А., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането; 1 117,45 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от
14.12.2022 г. до 14.04.2024 г.; 328,00 лв., представляваща лихва за забава, дължима за
периода от 14.12.2022 г. до 19.04.2024 г., както и разноски по делото в размер на 86,89 лв. –
държавна такса и сумата от 240,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като от последния в срок е
постъпило възражение срещу нея. След указание до ищеца е предявен установителен иск за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.11.2018 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД като заемодател и ответника А. А. А. като заемополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който заемодателят предоставил
на ответника сумата от 21 420,00 лв. Заемателят се задължил да върне заемната сума заедно
1
с уговорената в договора лихва на 120 месечни анюитетни вноски с краен срок на
погасяване 14.11.2028 г. Ответникът погасил част от месечните вноски, след което
преустановил плащанията си.
Сочи, че на 11.09.2023 г. между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като цедент прихвърлило на „ЕОС Матрикс“
ЕООД като цесионер вземанията към ответника А. А. А., произтичащи от Договор за
потребителски кредит № ******/20.11.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Иванов и Денев –
Адвокатско дружество“ били упълномощени от цедента с изрични пълномощни да
извършват уведомяването на длъжниците от името и за сметка на цедента. Твърди се, че на
11.11.2022 г. уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес, но
писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсено“.
Поддържа се, че въпреки това следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с
връчването на уведомление, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба.
Твърди, че ищецът подал заявление, по което била издадена заповед за изпълнение от
16.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1496/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, срещу която
длъжникът възразил в срок, което обуславяло правния му интерес от предявяване на иска.
Поддържа се, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит
не е осъществено.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 2 899,24 лв. – претендирана главница
за вноски с настъпил падеж за периода от 14.12.2022 г. /начална дата на забава/ до 14.04.2024
г. включително /падежирали вноски/, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2024 г. до окончателното изплащане;
1 117,45 лв. – претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от
14.12.2022 г. /начална дата на забава/ до 14.04.2024 г. включително /падежирали вноски/;
328,00 лв. – лихва за забава за периода от 14.12.2022 г. /начална дата на забава/ до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2024 г. Претендират се и разноски.
В постъпилия след срока по чл. 131 ГПК писмен отговор се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Поддържа се, че исковата молба не отговаря по съдържание на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 6 от ГПК, както и че същата е просрочена. Твърди се, че искът е недопустим,
тъй като липсва активна процесуална легитимация – лицето, което е подписало исковата
молба, не е от управителите на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че исковата молба е
подписана от адв. К., която не е надлежно упълномощена /в случая преупълномощена/ да
упражнява евентуалното право на иск от името на ищеца по делото, с което последният
твърди че упражнява права по договор за цесия, както и че адвокат К. няма правен интерес
от търсената с иска защита. Твърди се, че преупълномощаване може да има само ако
преупълномощителят има представителна власт, която черпи от сделка, каквато сделка в
случая е цесията, като не може преупълномощаването да предхожда упълномощаването с
2
години. Поддържа се, че исковата молба е просрочена, тъй като исковото производство се
развива въз основа на заповедно производство, което обвързва допустимостта на исковата
молба с преклузивен срок от един месец от датата на полученото съобщение за правото на
иск. Сочи се, че предвид липсата на представителна власт от подписалия исковата молба
/адв. К./ и липсата на подпис върху молбата от ищеца по делото – „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
молбата е просрочена, тъй като не е подписана от ищеца, а от лице без представителна власт
и без интерес от търсената с иска защита.
Навеждат се доводи, че процесният договор за цесия е нищожен, тъй като страните не
са уговорили цена по продажбата, като липсва основно правно основание по сделката.
Поддържа се, че императивната норма по чл. 99 от ЗЗД за уведомяването на
ответника за настъпилата цесия не е редовно изпълнена, като това следва от липсата на
представителна власт по преупълномощителните сделки, а така също личи и от останалите
приложения към исковата молба /върнати обратни разписки/. Сочи се, че в съглашенията
липсва каквато и да е индивидуализация на прехвърляните парични притезания освен общия
им размер, който по никакъв начин не внася яснота по отношение на техните същностни и
съществени характеристики. Твърди се, че извлеченията са съставени въз основа на уговорка
между страните по договорите за цесия, поради което те имат действие в техните вътрешни
отношения, по които ищецът не е страна и поради това същите не биха могли да му бъдат
противопоставени.
Поддържа се, че от доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението
на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи се, че поради
обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от
основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че
вземанията са заявени като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост,
съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения
установителен иск, което е недопустимо.
Навеждат се доводи, че договорът за потребителски паричен кредит е недействителен
на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че в случая в договора е бил посочен
годишен лихвен процент 5.99%, като липсват каквито и да било условия за прилагането му,
както и липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за
кредита, или е променлив. Твърди се, че нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Поддържа
се, че в договора е посочено, че ГПР е в размер на 8,02 %, но липсва каквото и да е
уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. Посочва се, че посоченият
лихвен процент от 5.99 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на
3
общия ГПР, като по този начин ответникът е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на този финансов продукт. Поддържа се, че липсва ясно
разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита.
Излагат се и съображения, че дори и без наличието на специални познания е видно,
че страници №: 11, 12, 13, 14 и 15 от договора за кредит са изготвени в различен по размер
шрифт, който категорично е в размер по-малък от 12 и практически е нечетлив. Сочи се, че в
случая от една страна е налице нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по
вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице
нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от
елементите на договора.
Поддържа се и че в договора за потребителски паричен кредит и погасителен план
към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо – допълнителните разходи.
Изтъква се, че в договора за цесия се говори за Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията от 02.05.2023 г., сключен между цедента и цесионера, като такъв
не е приложен към исковата молба.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1496/2024 г. по описа на
РС – Враца се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е
издадена Заповед № 920/16.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 2 899,24 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит №
********* от 20.11.2018 г.; сумата от 1 117,45 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2022 г.
до 14.04.2024 г.; сумата от 328,00 лв. лихва за забава за периода от 14.12.2022 г. до 19.04.2024
г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда - 19.04.2024 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 86,89 лв. държавна такса и
240,00 лв. адвокатско възнаграждение.
В срок срещу заповедта е депозирано възражение и с Разпореждане №
2355/14.06.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е
4
депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Видно от Договор за потребителски паричен кредит № ********/20.11.2018 г.,
сключен между А. А. А. като кредитополучател и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
като кредитодател, на ответника е предоставен кредит в размер на 21 000,00 лв., с такса за
разглеждане на кредит от 420,00 лв., с месечна застрахователна премия към кредита 14,47
лв. и общ размер на застрахователната премия 1 736,40 лв. и посочена обща дължима сума
от потребителя от 30 342,58 лв., с плаващ годишен лихвен процент от 5,99 % и ГПР от 8,02
%.
Съгласно погасителния план, общата дължима сума е в размер на 30 342,58 лв., която
подлежи на връщане на 120 равни месечни вноски в размер на 252,85 лв. Последната
падежна дата е 14.11.2028 г.
Прието като доказателство е искане за рефинансиране на съществуващ дълг,
подадено от А. А. А. до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с което същият моли с
отпуснатата му сума по потребителски паричен кредит № ***** в размер на 21 420,00 лв. да
бъде предсрочно погА.о съществуващо задължение по кредит към „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД № *****с общ размер на дълга към 20.11.2018 г. 20 337,70 лв.
От приложения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 11.09.2023 г. и Приложение № 1 към същия се установява, че вземанията по
процесния договор, ведно с всички привилегии и обезпечения, са прехвърлени от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Представено е
приложение № 1 към договора, подписано от представители на страните по договора за
цесия, в който под № ******* фигурира Договор за потребителски кредит № *******с
кредитополучател А. А. А..
Представено е писмено потвърждение за извършената цесия от цедента.
Представени са пълномощно от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в
полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което упълномощава цесионера да уведоми длъжниците
за цесията, както и пълномощно от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в полза на Адвокатско дружество
„Иванов и Денев“, с което адвокатското дружество е упълномощено да уведоми длъжниците
по прехвърлените вземания за извършената цесия.
Представено е и Уведомление за цесия до А. А. А., като видно от представените по
делото обратни разписки същото не е връчено на адресата.
Прието е заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно което договор за
потребителски паричен кредит № *******/20.11.2018 г. и общи условия са изготвени с
шрифт Calibri с размер 13 pt. Погасителният план е изготвен с шрифт Arial с размер 10 pt.
По делото е изслушано и прието заключение и на съдебно-счетоводна експертиза,
видно от което на 20.11.2018 г. кредитополучателят по Договор за потребителски паричен
кредит № ***** от 20.11.2018 г. е усвоил следните суми, по следния начин: с ПРЕВОДНО
НАРЕЖДАНЕ за кредитен превод – сума в размер на 662,30 лв. от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД ********** в банкова сметка ***********с титуляр А. А. А.; сума в
5
размер на 20 337,70 лв., която е част от договор ******** и е рефинансирана в Договор за
потребителски паричен кредит № ******* от 20.11.2018 г.; сума в размер на 420,00 лв.,
представляваща „Такса за разглеждане на кредита”, която съгласно условията на кредита е
включена в параметъра на кредита „Общ размер на кредита/ Главница/”. Според
заключението по сметката на цедента от кредитополучателя по Договор за потребителски
паричен кредит № ********от 20.11.2018 г. са внесени суми, с които са погА.и задължения,
както следва: сума в размер на 7 102,13 лв. – за погасяване на задължения за вноски за
главница от периода от 14.12.2018 г. до 14.01.2023 г. / включително/; сума в размер на 5
329,31 лв. – за погасяване на задължения за вноски за договорна лихва, от която сума в
размер на 5 316,97 лв., включваща пълния размер на погасителните вноски за договорна
лихва за периода от 14.12.2018 г. до 14.01.2023 г. и сума в размер на 12,34 лв. – частично
погасяване на задължение за договорна лихва за падежна дата 14.02.2023 г.; сума в размер на
59,22 лв. – за лихва за забава; сума в размер на 49,36 лв. – за лихва за просрочие. Според
експерта по сметката на цесионера няма постъпили от кредитополучателя суми за
погасяване на задълженията по Договор за потребителски паричен кредит № ******** от
20.11.2018 г. Съгласно експертизата на експертизата е била предоставена справка от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД със следното наименование: „Справка за
движение по кредит към дата 14.04.2025 г.“, като в същата има отразени погасителни вноски
постъпили на 28.04.2023 г., очевидно след датата на изготвяне на счетоводната справка.
Според вещото лице с постъпилите вноски на 28.04.2025 г. са погА.и пълният размер а
вноската за главница – сума в размер на 147,28 лв и пълнят размер на вноската за договорна
лихва в размер на 113,67 лв. за падежна дата 14.01.2023 г. и със сума в размер на 12,34 лв.
частично е погА.а вноската за възнаградителна лихва за падежна дата 14.02.2023 г. Съгласно
чл. 6, т. 1 от ОУ, ГЛП е променен считано от падежна дата 14.11 2021 г., което е довело и до
промяна на първоначалния погасителен план и съответно на размера на вноските за
главница и договорна лихва. На експертизата е бил предоставен актуализиран Погасителен
план, съобразен с чл. 6, т. 1 от ОУ, като новият пагасителен план е изготвен до падежна дата
12.09.2023 г., дата след 11.09.2023 г., когато е сключен договора за цесия между „УниКредит
Консюмър Файненсинг“ и „ЕОС Матрикс” ЕООД. Според заключението от изнесените
обстоятелства се установява, че размерът на неиздължената сума за главница, дължима за
вноски с настъпил падеж няма да бъде за периода от 14.12.2022 г. /начална дата на забава/ до
14.04.2024 г./, а от 14.02.2023 г. до 14.04.2024 г. /падежирали воски/ включително. Тъй като
цесионерът и експертизата разполагат с данни за незаплатена вноска за главница по два
погасителни плана, то размерът на неиздължената сума за главница, дължима за вноски с
настъпил падеж от 14.02.2023 г. до 14.04.2024 г. е изчислен като сума от незаплатени
падежирали вноски за главница по актуализирания погасителен план за периода от
14.02.2024 г. до 14.08.2023 г. и незаплатени падежирали вноски за главница по
първоначалния погасителен план за периода от 14.09.2023 г. до 14.04.2024 г. Заключението
на експертизата е, че размерът на неиздължената сума за главница, дължима за вноски с
настъпил падеж от 14.02.2023 г. до 14.04.2024 г. /падежирали воски/ включително/,
представлява сума в размер на 2 498,08 лв., размерът на неиздължената сума за договорна
6
лихва , дължима за вноски с настъпил падеж от 14.02.2023 г. до 14.04.2024 г. /падежирали
воски/ включително/, представлява сума в размер на 1 338,95 лв., а размерът на лихвата за
забава за периода от 14.12.2022 г. /начална дата на забава до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, 19.04.2024 г./, представлява сума в размер на 193,27 лв.
Съгласно заключението по време на действието на договора за периода от падежна
дата 14.12.2018 г. до падежна дата 14.10.2021 г. размерът на възнаградителната лихва не е
променян, като погА.ите от ответника погасителни вноски за възнаградителана лихва
съответстват на вноските, определени по погасителния план, приложен на л.12 и л. 13 от
документацията на делото. За периода от падежна дата 14.11.2021 г. до падежна дата
14.02.2023 г. /включително/ сумата за вноски за възнаградителна лихва от сума в размер на 1
237,27 лв. по първоначалния погасителен план, с актуализирания погасителен план е
променена на сума в размер на 2 084,39 лв., като увеличението е със сума в размер на 847,12
лв. За същия период размерът на месечната погасителна вноска е променен от сума в размер
на 252,85 лв. на сума в размер на 286,19 лв., като увеличението на месечната погасителна
вноска е със сума в размер на 33,34 лв. За периода от падежна дата 14.03.2023 г. до падежна
дата 14.09.2023 г. /включително/ сумата за вноски за възнаградителна лихва от сума в размер
на 404,22 лв. по първоначалния погасителен план, с актуализирания погасителен план е
променена на сума в размер на 938, 57 лв., като увеличението е със сума в размер на 534,35
лв. За същия период размерът на месечната погасителна вноска е променен от сума в размер
на 252,85 лв. на сума в размер на 271,72 лв., като увеличението на месечната погасителна
вноска е със сума в размер на 18,87 лв.
Съдът кредитира заключенията по допуснатите експертизи като верни, пълни и
обективно изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане установителни искове, както следва: 1/ иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК за сумата от 2 899,24 лв., представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски паричен кредит № ********, сключен на 20.11.2018 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. А. А., за вноски с настъпил падеж за периода от
14.12.2022 г. до 14.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ иск с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1
117,45 лв., представляваща договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от
14.12.2022 г. до 14.04.2024 г.; 3/ иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 328,00 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от
14.12.2022 г. до 19.04.2024 г.
Съдът е обсъдил доводите на ответника относно недопустимостта на производството
по делото и нередовността на исковата молба в Определение № 530/13.03.2025 г., като не
намира за необходимо да преповтаря мотивите си в тази насока.
7
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е възникнало
облигационно отношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на
което за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и
заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер; спазване на изискването за
размер на шрифта в договора, погасителния план и общите условия, предоставени и
подписани от ответника; реалното предоставяне на заемната сума в твърдения размер;
настъпилата цесия между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД за процесното вземане, за която ответникът е уведомен. В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника А. е възникнало облигационно правоотношение
по силата на валидно сключен Договор за потребителски паричен кредит №
*******/20.11.2018 г., съгласно който заемодателят е предоставил на ответника кредит в
размер на 21 000,00 лв. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото
/искане за рефинансиране на съществуващ дълг и съдебно-счетоводната експертиза/ се
установява, че сумата по кредита е усвоена.
Установи се и наличието на валидно сключен договор за цесия между цесионера
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и цедента „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на
който вземанията спрямо ответника по процесния договор за потребителски кредит са
надлежно прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съдът намира, че и надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е доказано. На първо място, следва да се отбележи, че в закона
липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за
извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. Упълномощаването на цесионера от
цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно установената съдебна
практика. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД договорът за цесия има действие
спрямо длъжника от деня, в който той бъде съобщен на последния от предишния кредитор
(цедента). Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до
длъжника, доколкото не се касае до лично и незаместимо действие. В този случай новият
кредитор (цесионерът) не действа от свое име и за своя сметка, а като представител на
предишния кредитор (цедента) /в този смисъл Решение № 137/ 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/
2014 г., ВКС, III г.о., Определение № 274/ 26.05.2015 г. по гр. д. № 2748/ 2014 г., ВКС, II т. о.,
и много други/.
По делото са представени пълномощни от законните представители на цедента, с
които ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Адвокатско дружество „Иванов и
Денев“ са надлежно упълномощени да уведомят длъжниците от името на цедента за
8
извършеното прехвърляне на вземането, съгласно чл. 99 ЗЗД.
С исковата молба цесионерът – кредитор е представил и самото уведомление,
изходящо от него, като надлежно упълномощен от цедента, до длъжника. Следва да се
посочи, че уведомление, изходящо от цедента, респ. упълномощено от него лице, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – в този смисъл /Решение №
3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС/. В случая уведомителното писмо
за извършена цесия, връчено на ответника, изхожда от цедента чрез цесионера, който, видно
от приложеното пълномощно е упълномощен да уведоми длъжника за настъпилата цесия. На
последно място следва да се посочи и че заемополучателят може да прави възражение за
ненадлежно уведомяване за извършената цесия, само в случай че твърди, че е изпълнил на
първоначалния кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването.
Такива твърдения от страна на ответника не са направени.
От кредитора се претендират суми, дължими по Договор за потребителски паричен
кредит № *******/20.11.2018 г. за вноски с вече настъпил падеж за периода от 14.12.2022 г.
до 14.04.2024 г., т.е. за период, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.05.2024 г.
Възраженията на ответника са свързани с действителността на договора за
потребителски кредит съобразно разпоредбите на ЗПК.
В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова. Доколкото страните по
договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, последният по своята правна характеристика
представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат
правилата на ЗПК и на ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Касае се за изначална недействителност, защото съществува при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
На първо място, налице е нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
9
Съгласно сочената разпоредба от закона, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Изискването за размер е поставено като условие за валидност на договора
по смисъла на чл. 22 вр. чл. 10 ЗПК. В случая, погасителният план към договора не отговаря
на изискването за шрифт не по-малък от 12, като използваният е размер 10. Изискването на
чл. 10, ал. 1 ЗПК за изготвяне на договора с еднакъв по вид, формат и размер не по-малък от
12 шрифт се отнася до всички елементи на договора – както до самия договор, така и до
неговите приложения, неразделна част от същия, вкл. Общи условия, погасителен план и
т.н.
В Решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. №550/2022г., ВКС, II т.о., е посочено, че
член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски
кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Следователно, изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК следва да бъде спазено при
преценка действителността на процесния договор за кредит, а неспазването му е
самостоятелно /достатъчно/ основание за недействителност на договора по смисъла на чл. 22
вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В отговора на исковата молба от ответника са релевирани и възражения за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, която норма предвижда като част от задължителното съдържание на договора
посочване на размера на ГПР и на общата дължима сума, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин и посочената формула.
Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Самият ГПР,
както и общата сума, дължима от потребителя, намират своите легални дефиниции в
разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, според които „ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“, а „общата сума, дължима от потребителя, е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“. Легалната
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1, т. 1 от ДР
на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
10
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Неспазването на това
изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал.
1 ЗПК.
Процесният договор за кредит не отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
за посочване на ГПР не само като фиксиран размер /или процент спрямо отпуснатия
кредит/, но и като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляването му по
определения в приложение № 1 начин. В договора и в Общите условия липсва каквато и да е
информация относно начина на формирането му по процесния договор, освен посочване
фиксиран процент от 8,02 %, поради което следва да се приеме, че е налице несъответствие с
изискванията към съдържанието на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Липсата на тази информация е съществена за кредитополучателя, тъй като ГПР
съдържа пълна информация за оскъпяване на кредита, т.е. всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия./пар.1 от ДР на закона/. В случая, в договора за
кредит са предвидени като разход и заплащането и на такса за разглеждане на кредита в
размер на 420,00 лв. и на застрахователна премия в размер на 1 736,40 лв., за която не може
да бъде извършена преценка дали е включена в посочения фиксиран размер ГПР, или води
до скритото му нарастване. Заплащането на застраховката е разсрочено в месечни
погасителни вноски с действие за целия период на кредита. Не са налице данни, въз основа
на които съдът да прецени дали и доколко сключването на застраховката е предоставена на
волята на кредитополучателя или е поставено като условие за предоставяне на кредита.
В договора липсва и основание за включване на застрахователната премия в ГПР, а и
липсва дефиниране на последния. Съгласно определение, съдържащо се в чл. 3, б. ж от
Директива 2008/48/ЕО, общите разходи по кредита за потребителя включват лихвите,
комисионите, таксите и всякакви други разходи, известни на кредитора; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, вкл. застрахователни премии ако в
допълнение към това сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В този смисъл,
премията би следвало да се включва в ГПР, но данни за това не са налице по делото.
ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение № 1 към ЗПК.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как са образувани размерът
на ГПР и общо дължимата по договора сума. Тоест, в посочената величина /бидейки
11
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се предоставя възможността да
съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите
последици от сключване на договора и да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи, или не. В тази връзка и относно необходимостта от въвеждане на
изискванията за съдържанието и размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19
и 43 от Директива 2008/48/ЕО: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за
сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент
на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
На първо място въпреки посочването, че ГПР е 8,02 %, а възнаградителната лихва –
5,99 %, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява
разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. По този начин за
потребителя не е ясно колко точно е оскъпяването на кредита.
На второ място, посоченият в договора размер не отразява действителният размер на
ГПР, тъй като не включва всички разходи по кредита, а именно предвидената в договора
застрахователна премия в размер на 1 736,40 лв., която също следва да бъде включена в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Отделно, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, както бе многократно изтъкнато, е на потребителя да се предостави пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора относно ГПР
създава възможност за кредитора да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването на договора. Същевременно посочването на по-
нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по
кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
12
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора
в неговата цялост.
Що се отнася до сумата от 420,00 лв., представляваща такса за разглеждане на кредит,
съдът намира, че тази уговорка е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба, видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 6, ал. 7 от ОУ, кредиторът има право и може да начислява и събира
такса за разглеждане на документи при кандидатстване на кредит, чиито размери са
фиксирани според размера на исканата сума, а конкретният размер се посочва в договора за
кредит.
Събирането на такса за разглеждане на кредит противоречи на императивната
разпоредба на чл. 16 ЗПК, която вменява на кредитора задължението да оцени
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. На практика
прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от неизпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената норма и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с изложеното, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая предвидената такса, е свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в
колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко касае действия по разглеждане на
договора, поради което се явява във връзка с усвояването и управлението на кредита.
Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по
договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др.
подобни. След като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които
е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на
кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга.
Съдът счита, че посочената уговорка противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4
ЗПК, тъй като е неясна – не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната
такса, в какво се изразява тази оценка и каква полза носи това за потребителя. Следователно
се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.
21, ал. 1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на риска предхожда
сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Въз основа на горните изводи, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22
ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от същия, кредитополучателят дължи връщане на
чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК, т. е. след приспадане на извършените и
13
установени посредством заключението на ССчЕ плащания. Във всички случаи на
констатирана от съда недействителност на договор за потребителски кредит, произнасянето
по същество на исковете следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като с
решението си съдът следва да установи дължимата сума по приетия за недействителен
договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва и други
разходи по кредита /в този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение №
50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., ВКС, I т.о., Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.
д. № 3855/2021 г., ВКС, IV г. о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., ВКС, I
т.о./.
От заключението по ССчЕ е установенo, че общият размер на извършените от
ответника плащания по процесния договор за заем възлиза на сумата от 12 540,02 лв. Тези
плащания следва да се приспаднат от чистата стойност на кредита, тъй като са съотнесени
от кредитора и за погасяване и на вземания, които се претендират на невалидно основание –
недействителен договор за кредит /възнаградителна лихва, лихва за забава, застрахователна
премия/.
Чистата стойност на кредита е сума в размер на 21 100,00 лв., като в настоящото
производство ищецът претендира главница в размер на 2 899,24 лв. за вноски с настъпил
падеж за периода от 14.12.2022 г. до 14.04.2024 г. Съгласно приложения по делото
погасителен план общата дължима сума за главница от първата дължима погасителна вноска
до погасителната вноска с падеж 14.04.2024 г. е в размер на 10 001,38 лв. Следователно със
заплатената от ответника сума в размер на 10 001,38 лв. е заплатена главницата за вноски с
настъпил падеж за периода от 14.12.2022 г. до 14.04.2024 г., доколкото платената от него
сума е по-голяма от дължимата такава за главница от първата погасителна вноска до
дължимата такава с падеж 14.04.2024 г. С оглед изложеното установителният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Останалите претендирани от ищеца суми, представляващи договорна лихва и лихва
за забава, са недължими по арг. от чл. 23 ЗПК поради недействителност на договора за
потребителски кредит, с оглед на което предявените установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
договорна лихва и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника. Същият обаче не
претендира и не представя доказателства да е сторил такива, поради което разноски не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
14
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, против А. А. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
****, ул. „****“ № **, искове, както следва: 1/ иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване
дължимостта на сумата от 2 899,24 лв., представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски паричен кредит № ****, сключен на 20.11.2018 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. А. А., за вноски с настъпил падеж за периода от
14.12.2022 г. до 14.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ иск с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване
дължимостта на сумата от 1 117,45 лв., представляваща договорна лихва за вноски с
настъпил падеж за периода от 14.12.2022 г. до 14.04.2024 г.; 3/ иск с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 328,00 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 14.12.2022 г. до 19.04.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
15