ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
гр. Благоевград , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600456 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжния съд е по реда на Глава 22 НПК и е инициирано по
жалба на повереника на частния тъжител Р.С. И. – адв. И.Б. против определение № 900809
от 22.03.2021 год., постановено по н.ч.х.д. № 254/2019 год. по описа на РС-Сандански, с
което частният тъжител Р. И. е осъден да заплати на подсъдимата Д. В. П. разноски в
първоинстанционното производство в размер на 2080 лева и разноски във
второинстнцинното производство от 660 лева.
С жалбата е поискана отмяната на определението поради незаконосъбразност и
неправилност. Основанието за незаконосъобразност е липсата на компетентност районният
съд да се произнася по реда на чл. 306, ал.1 т.3 от НПК за разноските, които са направени
във въззивната инстанция. Неправилността за присъдените размери на адвокатското
възнаграждение е поради това, че няма доказателства за плащането им към момента на
отправяне на искането за присъждане на разноските, а неправилността на присъждането на
пътните разноски е поради това, че такива не се дължат на адвокат и поради това, че не са
доказани по размер. Жалбата е и с алтернативното искане за намаляване на двете
адвокатските възнаграждения на адв. Ц. на по 300 лева поради тяхната прекомерност.
На тези доводи насрещната страна - адв. Ц. в качеството й на защитник на подс.
Д.П. е възразила писмено с аргумента, че в представените в двете съдебни инстанции
договора за правна защита е посочено, че адвокатското възнаграждение от 1200 лева се
дължи за всяка една от инстанциите, а не за цялото производство и че е доказано плащането
на двете възнаграждения съгласно извадките от банковата сметка на защитника и плащането
в брой от Д.П. на разходите за пътуването, съгласно разписките.
Неправилност на определението се сочи от защитника на подс. П. – адв. И.Ц., тъй
като тя писмено е поискала в срока за обжалване на определението увеличаването на
разходите, възложени на частния тъжител с още 600 лева, тъй като възнаграждението, което
и е платено за участието и в производството в окръжния съд не е 600 лева, а 1200 лева. Това
писмено искане е съобщено на частния тъжител и на неговия повереник, тъй като е прието
от съдията-докладчик от първоинстанционния съд, че по същността си е жалба срещу
определението за разпределението на разноските.
1
Релевантните факти за произнасянето на въззивния съд са следните:
Наказателното производство, в което са направени разноските, които са предмет на
възстановяване с обжалваното определение, е било образувано по частна тъжба на Р. С. Д. с
искане за осъждането на Д. В. П. за престъпление по чл.182, ал.2 от НК. С присъда от
03.06.2020 год. подсъдимата П. е била оправдана, а частният тъжител Д. е осъден да и
заплати направените от нея разноски в размер на 2080 лева, представящи адвокатско
възнаграждение и пътни разноски на адв.И.Ц..
До съдебното заседание, в което е постановена присъдата, адв. Ц. – в качеството на
защитник на подсъдимата е представила договор за правна защита от 15.08.2019 год. за
уговорено възнаграждение от 1200 лева и възнаграждение от по 100 лева за участие във
всяко открито съдебно заседание, както и анекс към него от 18.09.2019 год. за плащането в
брой и на 80 лева за всяко пътуване на защитника за участието му по н.ч.х.д. № 254/2019
год. от София до Сандански и обратно. От платежни нареждания за превод се установява, че
Д.П. е изплатила на 19.09.2019 год. на защитника си 1200 лева, а съгласно разписката от
последната тя е получила в брой и уговореното възнаграждение за явяване в 4 съдебни
заседания от 400 лева, и 480 лева, представляващи разноските за пътуване. Защитникът при
пледирането си изрично е направил искане за възстановяването на тези разноски в общ
размер на 2080 лева, като повереникът на частния тъжител е направил възражение за
прекомерност само на заплатеното адвокатско възнаграждение. Присъда обаче е отменена
изцяло при въззивната й проверка, за която е била образувано в.н.ч.х.д. № 544/2020 год. по
описа Окръжен съд-Благоевград, и наказателното производство срещу П. е било прекратено.
Въпросът за възстановяването на разноските не е бил решаван с въззивно решение от
27.10.2020 г., като с молба месец след него – от 12.11.2020 г. защитникът е поискал да бъдат
присъдени на Д.П. всички направени от нея разноски за възнаграждение на адвоката и
пътните му разходи до прекратяването на наказателното производство.
В съдебното заседание, след което е постановено решението за прекратяване на
наказателното производство, адв. Ц. – в качеството на защитник на подсъдимата е
представила договор за правна защита от 17.08.2019 год. за уговорено възнаграждение от
1200 лева за процесуалното й представителство по в.н.ч.х.д. № 544/2020 год. по описа
Окръжен съд-Благоевград. От платежни нареждания за превод се установява, че Д.П. е
изплатила на два пъти / последно на 18.09.2019 год. на защитника си общо 1200 лева, а
съгласно разписката от последната тя е получила в брой 60 лева, представляващи разноските
и за пътуване от София до Благоевград и обратно. Защитникът при пледирането си изрично
е направила искане за възстановяването на тези разноски в общ размер на 1260 лева, като
поверениците на частния тъжител, участвали в съдебното заседание, не са възразили за
тяхната прекомерност.
Въззивният съд приема от правна страна следното :
Частните жалби са допустими, подадени са от надлежно страна в установения
законов срок.
По същество жалбата на повереника на частния тъжител Р.С. И. – адв. И.Б. не е
основателна, но е основателно писменото искане на адв. И.Ц. за увеличаването на
разходите, възложени на частния тъжител, с още 600 лева, което по същество си е жалба
срещу проверяващо се определение, защото:
Произнасянето на районния съд за разноските, има характерът на определение,
допълващо решението на въззивния съд за отмяна на присъдата и прекратяване на
наказателното производство по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК. Това е допустимо първо,
защото има пропуск на въззивната инстанция да се произнесе относно разноските,
направени не само при обжалването, но и защото с цялостната отмяна на присъдата е
отменено и произнасянето за разноските, направени при разглеждането на делото в първата
2
инстанция. Второ, компетентен да острени този пропуск, дори и в случаите, в които той е
допуснат само от въззивната инстанция е първоинстанционният съд /изрично в този смисъл
е определение № 51 от 17.05.2019 год. на ВКС по ч.н.д. № 484/2019 год. за решаване на спор
за подсъдност/, поради което и обжалваното произнасяне не е в нарушение на реда, по който
е направено.
То обаче не е изцяло правилно.
Като последица от прекратяването на наказателното производство, образувано по
тъжба на пострадалия, правилно е прието от първоинстанционния съд, че подсъдимата е
имала право да претендира частният тъжител да й възстанови разноските, които тя е
направила за адвокат, но извън произнасянето са останали значимите въпроси, дали правото
да поиска това е упражнено и най-вече основателно ли е било възражението за
прекомерност на размера им.
За разлика от ГПК /където в чл.80 е посочено, че "страната, която е поискала
присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му относно разноските" /, в НПК не е предвиден изрично
срок, до който може всяка от страните да направи искане за възстановяване на разноските,
но пък основано на чл.189, ал.3 от НПК, такова искане трябва да има. В случая то е
направено в последното заседание на съда, в което е и постановена присъдата, респ.
решението за отмяната й и за прекратяване на наказателното производство, т.е моментът, до
който подсъдимата или нейният защитник, са имали възможността да направят искане за
присъждане на разноските в първата, респ. във втората инстанция, поради което и се приема,
че такова искане е било отправено.
Доказан е размерът на съдебните разноските за адвокатско възнаграждение на
защитника на подсъдимата - адв. И.Ц., като и основанието за присъждането им – тяхното
заплащане, тъй като в представените два отделни договора и анекс са уговорени
възнаграждения за адвоката за участието му в двете съдебни инстанции, които
възнаграждения са общо в размер на 2 800 лева, които са платени, по начина предписан от
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК -
2400 лева чрез доказателства за плащането им по банков път и 400 лева чрез вписването им
в писмена разписка, тъй като са с платени в брой. Поради това има основателност в жалбата
от адв.Ц. за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1200 лева, а не както е приел районният съд – в размер на 600 лева,
или общо разходите по в.н.ч.х.д. № 544/2020 год. стават в размер на 1260 лева.
Доказан е размерът на пътните разходите на защитника - адв. И.Ц. / 480 лева за
явяване в с.з., проведени в Сандански и 60 лева за с.з в Благоевград, като и основанието за
присъждането им – тяхното заплащане в брой чрез вписването им в писмена разписка. Няма
основателност в довода от жалбата на повереника, че тези разходи не подлежат на
възстановяване, защото разпоредбите на чл.189, ал.3 и чл.190, ал.1 НПК не правят
разграничение за основанието на разхода, те се отнасят до всички направени разноски при
разглеждане на делото.
В НПК не е регламентирана и възможността, както в ГПК за присъждане на по-нисък
размер на претендираните /съответно доказани/ от страната разноски в частта им за
заплатеното адвокатско възнаграждение при прекомерност с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото – чл. 78, ал.5 от ГПК. Основано обаче на разпоредбата на
чл.188, ал.1 от НПК, даваща право именно на съда да определи размера на разноските, и при
съобразяване с това, че не се касае до въпрос относно наказателната отговорност на
подсъдимия, е допустимо да се приложат по аналогия разпоредбите от гражданския кодекс.
Освен това чл.36, ал.1 от ЗА предвижда размерът на договореното адвокатско
възнаграждение да е "справедлив и обсонован". В противен случай, в хипотезата на
3
прекомерен адвокатски хонорар би се стигнало до ограничаване правото на защита на
насрещната страна под страх от понасяне на разноските при неблагоприятен изход на
процеса. Ето защо, макар в НПК да не се съдържа изрична разпоредба относно намаляването
на адвокатския хонорар поради прекомерност, нито пък да е налице препращаща норма, по
аналогия следва да се приложи чл.78, ал.5 от ГПК (в този смисъл е и решение №
163/13.04.2010 г. по д. № 14/2010 г. на ВКС, НК, I н.о.).
Допустимо е в наказателното производство съдът да прави преценка за прекомерност
с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, обаче само когото има
искане на насрещната страна за това, до приключване на съдебното заседание, в което
страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и, в което да
представят списък на същите. А в случая следва да се приеме, че претенцията е представена
от защитника в срок и частният тъжител и неговите повреници, в този срок, са били
запознати с вида и размера на претендираните разноски от страна на подсъдимата. Те са се
запознали с нея, но са упражнили правото да искат намаление на адвокатското
възнаграждение само по отношение на платеното за оказаната помощ от адв. Ц. в
първоинстанционното производство от 1200 лева, защото само то е направено в срок.
Изразяването на токова възражение и за възнаграждението за участие във въззивното
производство едва в жалбата, подадена след произнасянето на съда относно размера на
разноските, вече не е допустимо и поради това не може да бъде разгледана основателността
му.
В конкретния случай прекомерност на общото адвокатското възнаграждение за
н.ч.х.д. № 254/2019 год. от 1600 лева не е налице. То е определено в двоен размер на
нормативно предвидените минимуми в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид престъплението, за което на подсъдимия е
повдигнатото обвинение с тъжбата, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата минимално
предвиденият размер на възнаграждението е бил 500 лева. За всяко следващо явяване на
защитника в съдебно заседание се полагат и по 100 лв., съгласно чл. 12 от Наредбата, поради
което и допълнителните общо 400 лева са в минималния предвиден размер. Видно от
протоколите по делото, които са официални свидетелстващи документи,
първоинстанционното разглеждане на делото е протекло в четири открити съдебни
заседания, в които са събрани значителен обем от доказателства, поради което и
уговореният адвокатски хонорар от 1200 лева е обоснован. Той е и справедлив от гледна
точка на изключително влошените лични отношения между частния тъжител и
подсъдимата, спецификата на разглежданото обвинение, а и поради факта, че самият
подсъдим е бил заплатил на неговия адвокат съразмерния хонорар от 800 лева. Поради което
и разходите, подлежащи на възстановяване на подсъдимата в първа инстанция се определят в общ
размер на 2080 лева.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира обжалваното определение за
законосъобразно, но частично неправилно, поради което то следва да бъде изменено.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА определение № 900809 от 22.03 2021 год., постановено по н.ч.х.д. №
254/2019 год. по описа на Районен съд - Сандански, с което на основание чл.190, ал.1 от
НПК Р. С. Д. е осъден да заплати на Д. В. П., разноски в наказателното производство, като
УВЕЛИЧАВА размера на разноските по в.н.ч.х.д. № 544/2020 год. по описа на ОС-
Благоевград от 660 лева на 1260 /хиляда двеста и шейсет/ лева, а в останалата му част го
потвърждава.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5