Р Е
Ш Е Н
И Е №73
гр.Кюстендил,
05.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети
състав, в закрито съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№87/2019г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.25 ал. 4 от Закона за търговския регистър (ЗТР).
Делото е образувано по жалбата на „****************************************“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.**********************************,
представлявано от изп.директор Н.КР., подадена чрез пълномощника адв.Р.М.,
срещу постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията
(АВ) отказ с рег.№20190530105651/15.08.2019г. за вписване на първоначална
регистрация на основание чл.63 ал.1 и ал.4 от Закона за мерките срещу изпиране
на пари (ЗМИП).
Заявлението е било отхвърлено, тъй като, според длъжностното лице по
регистрацията, в поле 537 на подаденото заявление Б7 е трябвало да се впишат
данните на друго юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол – „*****************АД,
с ЕИК *********, което не е било сторено, а в поле 538 е следвало да се заявят и впишат
данните на юридическото лице, чрез което непряко се упражнява контрол – „******“
ООД, което също не е било сторено. Посочено е още, че такива данни е трябвало
да се съдържат и в декларацията, но съдържанието й не отговаряло на данните в
описанието на притежаваните права, доколкото и двете дружества са били посочени
като такива, чрез които пряко се упражнява контрол. Длъжностното лице е
изтъкнало и довода, че към заявлението не са били приложени и документите по
чл.50а ал.2 т.3 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел
(НВСДТРРЮЛНЦ) относно чуждестранното юридическо лице, чрез което непряко се
упражнява контрол.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановения отказ. Излагат се доводи, че правилно в декларацията по чл.63 ал.4
т.2 от ЗМИП са били посочени две дружества - „******“ ООД и „*****************АД,
чрез които се упражнява пряк контрол, докато при попълване на заявлението в
поле 537 съществува възможност за посочване само на едно юридически лице, без
техническа възможност за добавяне на второ, поради което заявителят е посочил
крайното дружество, чрез което се упражнява пряк контрол - „******“ ООД, което
има акционерно участие повече от 25 на сто от капитала на „*****************АД,
последното – с повече от 25 на сто участие в капитала на „****************************************“
АД. Отбелязва се, че при идентични случаи, касаещи дружествата „*************************************** – *****“ АД и „******************************************“ АД, длъжностните лица
по регистрацията не са постановили откази, а заявените с идентични заявления и
декларации обстоятелства са били вписани по партидите им, като „******“ ООД е
вписано като дружество, упражняващо пряк контрол и в двете партиди.
Жалбоподателят възразява и касателно посочената в отказа липса на документи, с
довода, че се касае за нередовност, която не би следвало да обуслови
постановяване на отказ, а е основание за даване на указания по чл.22
ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Претендира се отмяна на отказа и даване на указания за
извършване на исканото вписване.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като
прецени представените документи поотделно и в тяхната съвкупност, включително,
намиращите се в електронното досие на дружеството такива, намери за установено
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.25
ал.1 от ЗТР и от лице, което има право на жалба - заявител в регистърното
производство, имащ право и интерес от обжалването, с оглед неуважаване на
заявено искане за вписване в търговския регистър.
Преценена по същество, жалбата е основателна, поради следното:
В чл.61
ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е предвидено задължение,
което възниква за учредените на територията на Република България юридически
лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл.63
ал.4 т.3 от същия закон да разполагат и да предоставят в определените по
закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица,
които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права. С чл.63
ал.1 от ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно
физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че
обстоятелството, което в конкретния случай е заявено за вписване със
заявлението, по което е постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на
вписване в Търговския регистър.
За извършване на исканото вписване е предвидено подаването на заявление
образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици,
съгласно чл.6
ал.1 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъпа до
търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел. Съдът
намира, че в случая заявлението на жалбоподателя е било попълнено в достатъчна
степен съответно и на данните по декларацията, приложена към него, като не е
имало основание за постановяване на отказ по реда на чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ. Незаявяването на конкретно
дружество, като такова, чрез което пряко или непряко се упражнява контрол е
било в тежест на заявителя – жалбоподател, при предвидената отговорност по чл.40
ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ за налагане на санкции по ЗМИП.
Същевременно, проверката, която длъжностното лице по регистрация дължи да
извърши при осъществяване на дейността по вписвания, заличавания и обявявания,
включва, освен друго и проверка дали е подадено заявление за исканото вписване,
заличаване или обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл.21
т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).
Както се посочи по-горе, жалбоподателят е подал заявление Б7, в което е
посочил чрез кое юридическо лице се упражнява пряк контрол, което юридическо
лице фигурира като такова и в изготвената и представена декларация.
Допълнително представяне на доказателства за правосубектност във връзка с
юридическото лице, посочено в представената декларация и заявлението на
жалбоподателя не е било необходимо, в разрез с разбирането, обосновано в
отказа.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на
обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно
ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл.63
ал.4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с
правилника за прилагане на закона. При предвиденото в специалния ЗМИП съответно
приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата
с основание за вписване чл.63
ал.1 и ал.4
от ЗМИП – каквото е процесното - е въз основа на декларация, в обхвата на
проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на
такива вписвания не се включва проверка за съществуването на заявените за
вписване обстоятелства и съответствието им със закона, включително не е
необходимо установяване на съществуването и представителството при юридическите
лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол. В съдебната практика се налага разбирането, че разпоредбата на чл.50а
ал.2 т.3 от Наредба №1 от 14.02.2007г., изискваща представянето на такива
документи при вписването, не съответства на специалния ЗМИП и не може да бъде
прилагана, по аргумент от чл.15
ал.3 от ЗНА. Впрочем, дори такива документи да биха били необходими,
непредставянето им би обусловило прилагане на нормата на чл.22 ал.5 от ЗТР, не
и постановяване на отказ.
В обобщение може да се посочи, че след като в нотариално заверената
декларация по чл.63 ал.4 от ЗМИП, „******“ ООД е било посочено като юридическо
лице, чрез което пряко се упражнява контрол и след като същото това
обстоятелство е било посочено в подаденото заявление Б7 в поле 537, то
длъжностното лице по регистрацията е било длъжно да извърши поисканото
вписване, без да има правомощието да преценява по същество дали чрез това
юридическо лице пряко се упражнява контрол и дали не съществува друго
юридическо лице или правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол,
което е следвало да бъде заявено. Наличието на такова юридическо лице или друго
правно образувание, което не е било заявено за вписване, би могло да доведе
евентуално до неблагоприятни правни последици за дружеството, върху което тежи
задължението за вписване, но не и да послужи като основание за постановяване на
отказ.
От приложените към жалбата доказателства се установява, че в идентични
случаи длъжностните лица са действали законосъобразно и са постановили
извършване на вписване на заявените обстоятелства.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
О Т М Е Н Я по жалбата на „****************************************“
АД, с ЕИК *********, отказ с
рег.№20190530105651/15.08.2019г., постановен от длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства на
основание чл.63 ал.1 и ал.4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, по
заявление образец Б7 с вх.№20190530105651/30.05.2019г.
У К А З В А на Агенция по вписванията, Търговски
регистър да извърши вписване на обстоятелствата по заявление образец Б7 с
вх.№20190530105651/30.05.2019г. по партидата на „****************************************“
АД, с ЕИК *********.
Заверен препис от решението да се изпрати на АВ за изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Окръжен
съдия: