П Р О Т О К О Л

 

Гр. Варна, 12.10.2018  г.

 

Варненският районен съд, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 12.10.2018 г. в  състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

При участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА сложи за разглеждане гр. Дело № 19056  по описа за 2017 г., докладвано от съдията.

 

 След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изречение 2^-ро ГПК.

 

На поименното повикване в    15:25     часа се явиха:

 

         Ищецът „В.И К.” ООД, уведомен от предходното съдебно заседание,  представлява се от ю.к.Р***, редовно упълномощена и приета от съда от преди.

 

Ответникът В.Н.З., уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адв.Д***, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

 

Вещото лице  А.Х.К.,  редовно призовано, не се явява лично.

 

 

      СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

Ю.К.Р***: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д***: Да не се дава ход на делото.

 

 

      СЪДЪТ, като съобрази редовното призоваване на страните и липсата на други процесуални пречки за развитие на производството, след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА  ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ, на основание чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

 

        СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила уточнителна молба вх.№ 44124 от 28.06.2018г. от  ответника В.Н.З., чрез адв.Д***, ВАК.

 

       СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх.№ 48466 от 18.07.2018г., от ищеца В.И К. ООД, във връзка уточнителната молба от 28.06.2018г.  от  ответника В.Н.З., чрез адв.Д***.

 

       Ю.К.Р***: Ответникът е заплатил абсолютни всички суми по ИМ главница и лихва за отчитане на вода, с изключение на разноските. Включително сумата от 13 юли 2015 г., всичко за вода е заплатил ответника.

 

Ю.К.Р***: Поддържаме исковата молба, така както е предявена.

АДВ. Д***: Видно е от възражението ни, че там сме записали, че възразяваме частично срещу сумата, обективирана в заповедта. Видно е от възражението ни, че сумата, за която възразяваме е различна и по-малка от тази, която е записана в заповедта. При това положение е ясно, че се касае за частично възражение срещу тази заповед. А заповедният съд е възприел едва ли не, че сме възразили срещу всичко и е указал на ищеца да предяви иск по чл.422 ГПК. Това при всички положения е неправилно, защото фактите сочат на частично възражение. Право на съда по чл.422 ГПК е да прецени налице ли е възражение, цялостно, частично или каквото и да било, с оглед наличието на правен интерес от водене на производство по чл.422 ГПК. Доколкото ние в предходно с.з уточнихме, че нямаме възражение за сумата, която се явява предмет на настоящия процес, то е очевидно, че правен интерес от водене на този иск няма.

СЪДЪТ след изясняване на предварителните въпроси по делото, като съобрази невъзможността за постигане на спогодба, на основание чл. 146 ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАД на постъпилата искова молба:

Производството е образувано по молба на „В.И К.” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,  с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответника    ДЪЛЖИ на ищеца сумите,  присъдени с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16618 /2017г., по описа на съда , а именно : за сума от 150,48лв., остатък от главница за периода от 16.10.2014г. до 24.10.2017г., както и за сумата от 38,83лв., остатък от лихва за периода от 16.11.2014г. до 24.10.2017г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца e за консумирана и незаплатена вода. „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на В.Н.З. за имот  на ответника, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер , чийто титуляр е ответникът.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Поради липсата на постъпило плащане на дълга в дължимия размер е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение.  

 

   В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, е депозирал отговор за недопустимост на иска, предвид липсата на подадено възражение по чл.414 ГПК по отношение на сумите, предмет на настоящата искова претенция по чл.422 ГПК.

 

 

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният иск намира правното си основание в чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК.

 

С оглед направените в исковата молба твърдения не са налице факти и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

 

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че носи тежестта да докаже, че с ответника се намира във валидни договорни отношения, по силата на които му е предоставил ВиК услуги през процесния период, стойността на доставената и потребена от ответника вода, настъпването на изискуемостта на задълженията и размера на мораторните лихви върху главниците, както и че Общите условия са одобрени и обнародвани по надлежния ред и са влезли в законна сила.

 

Ответникът от своя страна носи тежестта да установи при условие, че ищецът докаже посочените по-горе обстоятелства точното си във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената вода или настъпването на други правопогасяващи факти по отношение на вземането, които твърди.

 

СЪДЪТ предостави по реда на чл.146, ал.3 от ГПК възможност на страните по делото да изразят становище по доклада и дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия във връзка с указанията.

 

 

Ю.К.Р***:  Нямам възражения по доклада.

АДВ. Д***: Възразявам срещу доклада, възраженията ми са срещу това, че в доклада сте записали следното на стр.2, с оглед направените в ИМ твърдения, не са налице факти и обстоятелства които се признават и не се нуждаят от доказване. Смятам,  че следва да вземете предвид, освен направените в ИМ изявления, така и  тези в отговора на ИМ, в него освен възражението ни  за недопустимост, няма каквото и да е оспорване на какъвто и да било факт, съдържащ се в ИМ. В тази връзка, моля,  при приемането на доклада да отделите спорните от безспорните факти, на осн.чл.146 ГПК и  да ни разпределите доказателствената тежест.

 

Ю.К.Р***: Предоставям на съда.

 

СЪДЪТ, по искането на адв. Д***, за отделяне на спорни от безспорни факти в процеса, предвид наведените възражения срещу изготвения доклад и указаната доказателствена тежест по реда на чл.154 ГПК, намира същото за неоснователно, като преценява, че с доклада си е дал точни и подробни указания, досежно доказателствена тежест.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането наведено под формата на възражение в днешното с.з. искане на адв.Д***, за допълнително уточняване доказателствената тежест, която всяка от страните носи в настоящото производство, чрез изброяване конкретните факти и обстоятелства, които подлежат на доказване.

 

АДВ. Д***: Моля да ми бъде дадена възможност за становище. Въобще не съм възразявал срещу разпределената доказателствената тежест, защото не сме в тази фаза.  Всъщност аз възразих и пак срещу доклада, като ви помолих да изпълните служебните си задължения, като отделите спорните факти от безспорните факти. По доказателствата все още не сме в тази фаза за да възразявам. Очевидно е че Вие, ако отделите спорните от безспорните факти, съобразите това, което ние ще изразим в тази насока, което при всички положения ще отговаря на отговора на ИМ, в който не се съдържа оспорване на който и да било факт, ще установите, че спорни факти и оспорени от нас факти в ИМ няма. А оттам нататък, как ще разпределите при това положение доказателствената тежест, е Ваш въпрос, и тогава когато го направите, ще ни дадете възможност да се произнесем и по този въпрос. Моля Ви пак, ако сте счели моето изявление като оспорване на доказателствената тежест, това не е правилно. Молбата ми е да отделите спорните от безспорните факти, това е.

 

СЪДЪТ, след изслушване становището на адв.Д***, намира, че няма основание да отделя спорни от безспорни факти в настоящия процес, доколкото и със становището от 18.07.2018 г. депозирано от ВИК - Варна и с изразеното в днешното с.з. становище на проц. представител на ВИК-Варна, и с уточняваща молба на адв. Д*** от 28.06.2018г., понастоящем между страните липсва какъвто и да е спор относно факта, че претендирането в настоящото производство с правно основание чл.422 от ГПК на част от сумите, присъдени с издадената заповед в производство по чл.410 ГПК, предмет на ч.гр.д.№16618/2017 г., по описа на ВРС, представляващи главница и мораторна лихва, са изцяло заплатени от ответника в полза на ищцовото дружество.

 

СЪДЪТ, като съобрази наведените уточнения с уточнителна молба от 28.06.2018г., подадена от ответника по делото чрез пълномощника му адв.Д***, съответно като взе предвид взетото становище по нея от ВИК –Варна ООД, на 18.07. 2018 г., преценявайки действително факта, че с депозираното в заповедното производство възражение по  реда на чл.414 ГПК, ответникът е възразил частично срещу вземането на ВИК, а именно за следните суми: главница 1003,85лв., начислена за периода 09.09.2009г. до 14.10.2014г. /в тази връзка сочейки се от адв.Д***, че е допусната техническа грешка при изписване на годината в подаденото възражение по чл.414 ГПК, като вместо вярната 2014 г., грешно е била визирана 2017 г./, и за сумата 504.83лв., явяваща се мораторна лихва върху претендираните главници, начислена за периода  от настъпване  падежа на всяка една от претендираните главници до датата 30.10.2017 г. - датата  на подаване на заявлението /отново при наведено от адв.Д*** твърдение, в качеството му на пълномощник на ответника по делото,    за допусната техническа грешка във възражението по чл.414 ГПК, при изписване датата на подаване на заявлението, като такава 20.07. 2017 г., вместо вярната 30.10.2017 г./. И в тази връзка, съдът като прецени, че на практика липсва подадено възражение по реда на чл.414 ГПК, за разликата над посочените суми, като главница и лихва/1003,85лв., начислена за периода 09.09.2009г. до 14.10.2014г., и за сумата 504.83лв., явяваща се мораторна лихва върху претендираните главници, начислена за периода  от настъпване  падежа на всяка една от претендираните главници до датата 30.10.2017 г./  до горницата от присъдените такива главница и мораторна лихва с издадената заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 16618/2017 г., по описа на ВРС, 16 –ти състав/1 137,61лв., главница от 09.09.2009г. до 10.07.2015г., сума 602,24лв., мораторна лихва за периода от 10.01.2011г. до 24.10.2017г./, при което настоящото исково производство, с правно осн.чл. 422 ГПК, представлява искане за установяване вземания на главница и лихва, представляващи на практика част от неоспорените от ответника – длъжник по заповедното производство суми, дължими за главница и лихва, към датата на депозиране на възражението по чл.414 ГПК., преценява че в този смисъл е липсвало правно основание за даване на заповедния съд указания за предявяване на иск  от страна на ВИК ООД по чл. 422 ГПК, за оставащите парични задължения към ВИК, неоспорени задължения за главница и лихва към  датата на депозиране на възражението по чл.414 ГПК. Именно с оглед липсата на оспорване дължимостта на тези суми, явяващи се разликата над 1003,85лв. до присъдени със заповедта 1137,61лв. главница, и над 504,83лв. до присъдени със заповедта 602,24лв. мораторни лихви, то издадената заповед по чл.410 ГПК, в частта й по отношение на тези суми, следва да се счита за влязла в сила, и въз основа на нея към датата на депозиране на възражение по чл.414 ГПК - 13.11.2017 г. ищецът ВИК  ООД е могъл да се снабди с изпълнителен лист със съответна молба, отправена до заповедния съд. При изложеното, образуваното пред настоящият съдебен състав гражданско производство с правно осн.чл. 422 ГПК, се явява недопустимо и подлежи на прекратяване, именно поради липсата на подадено възражение от ответника по реда на чл.414 ГПК по отношение на сумите, предмет на този иск. Съдът счита, че следва да отразии  факта, че настоящото производство е недопустимо по отношение на  заявената претенция за главница в размер на 150.48лв., за периода считано от 10.07.2015 г. до посочения краен такъв в ИМ по чл.422 ГПК - 24.10.2017 г., доколкото с издадената заповед по чл. 410 ГПК,  е присъдена  главница за период с крайна дата на плащане 10.07.2015 г., т.е. в настоящото исково производство по чл.422 ГПК е заявено искане за присъждане на главница за период, който не е бил изобщо предмет на издадената заповед в заповедното производство, което е недопустимо. Доколкото изобщо не е било налице основание за водене на производството по чл. 422 ГПК, намира, че разноските, сторени от ищцовата страна, следва да останат в нейна тежест, като приема, че не са налице основания за произнасяне в исковото производство по въпроса за присъждане на разноски, така както този въпрос е поставен с ИМ, сезираща съда, а заплатеното от ищцовота страна възнаграждение за изготвяне на ССчЕ в размер на 170,00лв. при наличието на вече депозирано и изготвено заключение на вещото лице, т.е. положен труд от вещото лице, съдът преценява, че следва да се присъди в полза на вещото лице, и в този смисъл намира, че депозита няма как да подлежи на връщане на ищцовата страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д. №19056/2017 г., по описа на ВРС, 33-ти, състав с правно основание чл. 422 ГПК,  заведено от ВИК –ВАРНА ООД срещу В.Н.З., за установяване дължимост на неплатен остатък на главница и мораторна лихва  за ползвани ВИК услуги, предмет на издадена заповед по чл.410 по гр.д.№ 16618/2017 г., по описа на ВРС, ХVІ състав, както следва: за сума от 150,48лв., остатък от главница за периода от 16.10.2014г. до 24.10.2017г., както и за сумата от 38,83лв., остатък от лихва за периода от 16.11.2014г. до 24.10.2017г.

.

 

Разпорежда за изготвената ССчЕ да се издаде РКО в полза на вещото лице, за което то да се уведоми в.лице писмено или по телефона.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от датата на днешното с.з., пред ВОС с ч.ж., за което страните се считат уведомени от дн.с.з. чрез процесуалните си представители.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в  15:48 часа.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЕКРЕТАР: