Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
гр. Русе, 30.08.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 24 август 2022 г. в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове:СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Бисерка Василева и в присъствието на прокурора ДИАНА НЕЕВА
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. № 285 по описа на съда
за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от И.П.Д.,
с адрес ***, чрез адв. Н., против решение № 410/27.04.2022 г., постановено по
а.н.д. № 24/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 21-1085-003134/06.12.2021 г. на началник-сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП на нарушителя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В касационната жалба се излагат доводи за
нарушение на материалния закон, при неправилно установена фактическа
обстановка. Твърди се, че лицето е изпълнило разпореждането за явяване за
извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Иска се отмяна на
съдебното решение и постановяване на ново такова по съществото на спора, с
което да се отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се
разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, редовно призован, не изразява становище и не
се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Русе дава заключение за нейната основателност и за отмяна на обжалваното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна.
На 19.11.2021 г., около 13,40 ч., в гр.
Русе, по бул.“Цар Освободител“ Д. управлявал лекия си автомобил, когато бил
спрян за проверка от полицейски служители. По време на проверката и предвид
възникналото съмнение у служителите относно евентуална употреба на алкохол
и/или наркотични вещества от лицето, те поканили последния първо да даде проба
за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, като пробата показала, че
към този момент не бил наличен алкохол в кръвта на проверяваното лице. След
това служителите поканили Д. да бъде изпробван с техническо средство Drug Test
5000 с фабр. №ARNJ – 0003 за установяване на употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Той отказал да му бъде извършена
такава проба с техническото средство, поради което му бил съставен АУАН
бл.№806833/19.11.2021 г., който бил подписан от нарушителя без възражения и му
бил издаден и талон за медицинско изследване на кръвта му, което той, според
съда, не извършил в указания му с талона срок от 40 мин. Въз основа на АУАН
било издадено и атакуваното наказателно постановление.
В с.з., проведено на 01.03.2022 г. е предявен
видеозапис от приетото по делото ВД – оптичен компакт диск от който е видно
точно в кои времеви отрязъци Д. посещава „МСО“ към УМБАЛ-Канев.
За да отхвърли оспорването съдът е приел че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проба с техническо средство Drug
Test 5000 с фабр. №ARNJ – 0003 за установяване на употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. Несъмнено изпълнителното деяние отказ за
пробовземане е установено по делото и този факт не се отрича от жалбоподателя,
поради което и административното нарушение е безспорно установено и доказано по
делото. Всички други факти и обстоятелства във връзка с евентуално даване или
не на кръвна проба не разколебават горепосочения извод за несъмнено извършено
от жалбоподателя нарушение.
Решението е неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон.
Въззивният съд правилно установява, че
нарушителят и неговия придружител (майка му), в рамките на изискуемия
40-минутен период, са посетили УМБАЛ „Канев“, видно от приложените видеозаписи,
с които касационната инстанция също се запозна, но неправилно е приел, че след
като е отказан полевия тест, то е без значение дали нарушителят се е явил за
извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП гласи
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.“ Настоящият състав счита, че възможностите,
съдържащи се в дадения хипотезис са алтернативни, а безспорно е доказано, че
жалбоподателят се е явил за кръвно изследване, макар че не по негова вина то не
е било проведено.
В този смисъл водачът има право на избор
за начина на установяване на употребата на наркотици. В подкрепа на този извод
е и разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, (издадена въз основа на законова делегация –
чл.174, ал.4 от ЗДвП), съгласно която
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В
конкретния случай жалбоподателят и настоящ касатор е отказал проверка с
техническо средство, но не е отказал такава с медицинско изследване. Видно от
действията му – получаване на издадения талон, явяване на указаното място в дадения
времеви интервал, неколкократното сигнализиране на звънеца на спешното
отделение, той е направил всичко в рамките на възможностите си, за да даде
биологични проби; такова поведението не може да се третира като отказ,
доколкото последният следва да е категорично изразен с думи или действия и да е
насочен към осуетяване на предписанията, дадени с талона за изследване.
Неизвършването на самото изследване е в резултат на независещи от волята на Д.
причини – претовареност на медицинските специалисти, лоша организация в
болничното заведение и т.н. Следва да се подчертае, че за съставомерността на
ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП е необходимо не неизвършване на
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, а отказ
за даване на биологични проби за такова, а както по-горе беше посочено, отказ
липсва.
Решението като неправилно следва да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора с което
наказателното постановление да бъде отменено.
С оглед изхода на спора в полза на касатора
следва да се присъдят претендирани разноски за две съдебни инстанции в размер
на 800 лв. на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1
от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, касационен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 410/27.04.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 24/2022 г. по описа на Районен съд – Русе И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-003134/06.12.2021 г. на началник-сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе
ОСЪЖДА ОДМВР - Русе да заплати на И.П.Д. с
адрес *** сумата 800 (осемстотин) лева, представляваща разноски за две съдебни
инстанции
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: