РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 08.03.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията Банкова
гр.дело №9340 по описа за 2016 година и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-Плевен против Е.Г.Д., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.****
и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди
се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 316,89лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за
периода 04.01.2014г.-02.11.2016г. в размер на 57,34лв. Твърди се, че по повод
заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените
суми по ч. гр.д.№8267/16г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от
следните обстоятелства ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е
доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и
по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди
се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. П*, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани
във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ ,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната
за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал
в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна
лихва върху дължимите суми.
Посочва се,
че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-„Холидей и Райзен“ ЕООД, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата
от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по
ч.гр.д.№8267/2016г.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК е предявил
иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи част посочените в заповедта суми, съобразно
направено възражение за давност, както и да осъди ответникът да заплати
направените по делото разноски.
Ответникът е признал предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№8267/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като
доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№4721/12.10.2016г. спрямо ответника, както следва: сумата 3770,96лв.
главница за периода от 01.07.2003год. до 30.04.2016год., сумата 3951,54лв.
лихва за забава за периода от 02.09.2003год. до 02.
11. 2016 год., законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2016год. до
изплащане на вземането, както и сумата
154,46лв. – д.т. и 180лв. юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от
следните обстоятелства: ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2003год.
до 30.04.2016год.
С оглед направено възражение за
давност, направено във възражението по чл.414 от ГПК, кредиторът е предявил
искове за следните суми: сумата от 316,89лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013 г. до 30.04.2016г., лихва върху главницата в
размер на 57,34лв. за периода от 04.01.2014г. до 02.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -08.11.2016г. до
окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Не е спорно, че ответникът
е абонат и дължи претендираните суми.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае
иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза, като поради представените в заповедното производство и по делото
препис-извлечение от сметка на абонатен номер 14059, и общи условия на длъжника, съдът намира, че
признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на изложеното съдът
приема, че предявените искове за сумата сумата от 316,89лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013 г. до 30.04.2016г., лихва
върху главницата в размер на 57,34лв. за периода от 04.01.2014г. до 02.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -08.11.2016г.
до окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410
от ГПК, се явяват и основателни и
доказани. Не са представени доказателства- писмени или гласни, че ответникът е
направил опит да заплати сумите и му е било отказано.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство
следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив.В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.- определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
–Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. - до 150лв. Следва да се определи
50лв.- юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за
която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 9,91лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 175лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответникът Е.Г.Д.,ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес гр.Плевен ул.”Източна индустриална зона”128, ЕИК *********, следните суми: сумата от 316,89лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013 г. до 30.04.2016г., лихва
върху главницата в размер на 57,34лв. за периода от 04.01.2014г. до 02.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -08.11.2016г.
до окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410
от ГПК, за които суми е издадена заповед №5210/09.11.2016г. по ч.гр.д.№82672016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Е.Г.Д.,ЕГН********** ***,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, ЕИК *********, сумата общо
175лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Е.Г.Д.,ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ
Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата
общо от 9,91лв.- разноски по ч. гр.д.№8267/2016г. по описа на
ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :