Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр.Варна,
18.07.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети юли през две хиляди
и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14658
по описа за 2015 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ.
В
исковата и уточняващата молби ищецът Д.С.Г. излага, че времето от 06.07.2012
год. до 20.12.2013 год. е бил в трудово правоотношение със „С.т.” ЕООД за
длъжността „шофьор международен превоз”. Изпълнявайки задълженията си по
трудовия договор е управлявал камиони с рег. №№ Т 3057 СТ, Т 3056 СТ и Т 7143
СТ, осъществявайки превози до Белгия, Холандия, Англия, Франция и Германия.
Твърди се, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовото провоотношение, като не е заплащал на ищеца следващото му
се трудово възнаграждение в общ размер
на 7275 лева, както следва: за м. 07.2012 год. сума в размер на 319 лева;
за м. 08.2012 год. сума в размер на 414 лева; за м. 09.2012 год. сума в размер
на 414 лева; за м. 10.2012 год. сума в размер на 414 лева; за м. 11.2012 год.
сума в размер на 414 лева; за м. 12.2012 год. сума в размер на 414 лева; за м.
01.2013 год. сума в размер на 414 лева; за м. 02.2013 год. сума в размер на 414
лева; за м. 03.2013 год. сума в размер на 414 лева; за м. 04.2013 год. сума в
размер на 414 лева; за м. 05.2013 год. сума в размер на 414 лева; за м. 06.2013
год. сума в размер на 414 лева; за м. 07.2013 год. сума в размер на 414 лева; за
м. 08.2013 год. сума в размер на 414 лева; за м. 09.2013 год. сума в размер на
414 лева; за м. 10.2013 год. сума в размер на 414 лева; за м. 11.2013 год. сума
в размер на 414 лева и за м. 12.2013 год. сума в размер на 328 лева. Наред с
това се твърди, че работодателят не му е заплащал и следващите се осъществените
при единична езда международни превози командировки
в общ размер на 10225 лева, както следва: за м. 07.2012 год. за 17 дни в
размер на 459 лева; за м. 8.2012 год. за 23 дни в размер на 621 лева; за м.
09.2012 год. за 19 дни в размер на 513 лева; за м. 10.2012 год. за 237 дни в
размер на 621 лева; за м. 11.2012 год. за 22 дни в размер на 594 лева; за м.
12.2012 год. за 18 дни в размер на 486 лева; за м. 01.2013 год. за 22 дни в
размер на 594 лева; за м. 02.2013 год. за 20 дни в размер на 540 лева; за м.
03.2013 год. за 21 дни в размер на 567 лева; за м. 04.2013 год. за 22 дни в
размер на 594 лева; за м. 05.2013 год. за 19 дни в размер на 513 лева; за м.
06.2013 год. за 22 дни в размер на 540 лева; за м. 07.2013 год. за 23 дни в
размер на 621 лева; за м. 08.2013 год. за 22 дни в размер на 594 лева; за м.
09.2013 год. за 20 дни в размер на 540 лева; за м. 10.2013 год. за 23 дни в
размер на 621 лева; за м. 11.2013 год. за 21 дни в размер на 567 лева и за м.
12.2013 год. за 15 дни в размер на 640 лева. Поради горното Г. е подал
заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 441/2014
год., по описа на РС-Търговище и е издадена заповед за изпълнение за горните
суми. Предвид постъпилото възражение срещу заповедта за ищеца е налице правен
интерес за установяване на вземането му за трудово възнаграждение и
командировъчни за периода 06.07.2012 год. до 20.12.2013 год. и сезира съда с
искане за това. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответното дружество „С.т.” ЕООД депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че
ищецът е работил в дружеството по трудов договор № 11/06.07.2012 год., като Г.
е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил за международни превози”, като
договорът е сключен за неопределено време, при 8 часов работен ден, с основно
трудово възнаграждение в размер на 300 лева. С допълнително споразумение №
1/01.10.2013 год. е изменен размерът на възнаграждението от 300 лева на 414
лева. Тъй като за времето след 20.12.2013 год. ищецът не се е явил на работното
си място със заповед № 8/10.01.2014 год. му е наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение”, при което трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди се, че през целия период на трудовото
правоотношение ищецът е получавал редовно трудовото си възнаграждение в пълен
размер, както и командировъчни средства, като сумите са получавани „на ръка”,
съобразно желанието на Г.. В депозираното становище от 29.02.2016 год. оспорва Г.
да е бил командирован в рамките на всички работни дни от съответните месеци на
периода на трудовото правоотношение между страните. Моли за отхвърляне на
исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 222
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.03.2014 год., РС-Търговище,
по ч.гр.д. № 441/2014 год., е разпоредил длъжникът „С.т.” ЕООД да заплати на Д.С.Г.
сумата от 17500 лева, представляваща неизпълнено задължение, произтичащо от
трудово правоотношение.
С определени №
85/24.04.2015 год., постановено по т.д. № 49/2015 год., Окръжен съд – Търговище
е приел възражението на длъжника „С.Т.” ЕООД срещу издадената в полза на
заявителя Д.С.Г. по реда на чл. 410 ГПК заповед № 222/27.03.2014 год. по
ч.гр.д. № 441/2014 год. на РС-Търговище.
Видно от
материалите по приобщената към доказателствения
материал преписка по извършена проверка на ответното дружество от „Инспекция по
труда”-Варна, че между ищеца Д.С.Г. и „Силвър трейд”
на 06.07.2012 год. е сключен безсрочен трудов договор, по силата на който
ищецът, считано от 07.07.2012 год. е заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил /международни превози” с основно месечно възнаграждение в размер на
300 лева и допълнително трудово възнаграждение за клас по 0.60% за една година
стаж по специалността /л. 69-гръб/.
С допълнително
споразумение № 1/01.10.2013 год. е изменен размерът на основното трудово
възнаграждение, като същото е увеличено на 414 лева /л. 69/.
Със заповед №
7/10.01.2014 год., трудовият договор с Д.С.Г. е прекратен на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, считано от 20.12.2013 год. /л. 80/.
Представени са и
заповеди за командировка на ищеца в периода от 01.07.2012 год. до 31.12.2013
год., в страните членки на ЕС, с определени командировъчни средства в размер до
25 евро, съгласно Приложение № 3 към чл. 31 от Наредбата за командировките,
като в заповедите е посочено, че обезщетението за дните в командировка се
начислява месечно на база отработените дни, във ведомост /л. 70-79/.
Представени в
хода на проверката са и ведомости за заплати и фишове, от които се установява,
че за процесния период на ищеца са начислявани
трудови възнаграждения, както следва:
- м. 07.2012 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 231.82 лева за отработени 17 дни /л.
83 гръб/;
- м. 08.2012 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 300 лева за отработени 23 дни /л. 84
гръб/;
- м. 09.2012 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 300 лева за отработени 19 дни /л.
87/;
- м. 10.2012 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 300 лева за отработени 23 дни /л. 87
гръб/;
- м. 11.2012 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 300 лева за отработени 22 дни /л. 89
гръб/;
- м. 12.2012 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 300 лева за отработени 11 дни и 7 дни
платен отпуск /л. 90 гръб/;
- м. 01.2013 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 300 лева за отработени 19 дни и 3 дни
платен отпуск /л. 93/. Така отразения отпуск от 10 работни дни е разрешение със
заповед № 3/17.12.2012 год. в периода от 17.12.2012 год. до 04.01.2013 год.,
включително /л. 28/.
- м. 02.2013 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 301.80 лева за отработени 20 дни /л.
95/;
- м. 03.2013 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 301.80 лева за отработени 21 дни /л.
95 гръб/;
- м. 04.2013 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 301.80 лева за отработени 22 дни /л.
96/;
- м. 05.2013 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 301.80 лева за отработени 19 дни /л.
96 гръб/;
- м. 09.2013 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 301.80 лева /л. 94/;
- м. 12.2013 год.
брутно трудово възнаграждение в размер на 328.80 лева за отработени 15 дни /л.
91/;
Представено от
ответното дружество е извлечение от извършен превод от 23.10.2013 год. на сума
в размер на 1000 евро по сметка на Мария Ефтимова Ганева с основание заплата Д.Г..
Приобщени към доказателствения материал по делото са и разписки за
изплатени суми на ищеца /л. 109-118/, като съдът коментира само тези, касаещи процесния период. Така видно от приложената на л. 115 гръб разписка
на 16.07.2012 год. Д.Г. е получил сума в размер на 800 евро; на 14.07.2012 год.
сума в размер на 50 евро – разписка № 22 /л. 116/.
Ищецът е оспорил автентичността на коментираните доказателства, поради
което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка автентичността
на същите досежно подписа положен за Д.Г. върху
документите.
Във връзка с предприетото оспорва е изслушано заключението на вещото лице
Н.Р. по допуснатата съдебно-почеркова експертиза /л. 149-158/,
в което експертът е посочил, че подписът, обект на експертизата по т. 7
/разписка № 22/ вероятно е положен от лицето Д.Г., а по отношение на разписка
от 16.07.2012 год. не е възможно да се идентифицира подписа – т. 4. С оглед
горното и съдът намира, че ищецът, чиято е тежестта на доказване на основание
чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК, не успя да обори формалната доказателствена
сила на документите. Предвид изложеното, съдът приема, че представеното на л.
115 гръб и л. 116 копия на разписки от 16.07.2012 год. и разписка №
22/14.07.2012 год. са автентични документи, респ. като такива не следва да бъдат
изключвани от доказателствата по делото.
Допусната по
делото е съдебно-техническа експертиза, в заключението си по която вещото лице
инж. Г.Г. *** и Търговище не се съдържа информация за
извършени превози с товарни автомобили с рег. №№ Т 3057 СТ, Т 3056 СТ и Т 7143
СТ.
По делото е
допусната и съдебно счетоводна експертиза, в заключението по която вещото лице Ж.Б.,
че съобразно представените пред Инспекцията по труда фишове и ведомости за
заплати, съобразявайки и представените от ответното дружество на експерта документи,
начислените трудови възнаграждения на ищеца и командировъчни са общо в размер
на 4220.68 лева – трудови възнаграждения и 9000 евро командировъчни. Съобразно
представените на експерта документи, именовани „Planning
drivers”, отразените като работни дни за процесния
период от ищеца и начислените трудови възнаграждения и командировъчни са както
следва:
- за м. 07.2012
год. отработени 17 дни заплата 88 евро и командировъчни 425 евро;
- за м. 08.2012
год. отработени 23 дни заплата 114 евро и командировъчни 575 евро;
- за м. 09.2012
год. отработени 19 дни заплата 114 евро и командировъчни 475 евро;
- за м. 10.2012
год. отработени 23 дни заплата 114 евро и командировъчни 575 евро;
- за м. 11.2012
год. отработени 22 дни заплата 114 евро и командировъчни 550 евро;
- за м. 12.2012
год. отработени 11 дни заплата 114 евро и командировъчни 275 евро;
- за м. 01.2013
год. отработени 19 дни заплата 114 евро и командировъчни 475 евро;
- за м. 02.2013
год. отработени 20 дни заплата 115 евро и командировъчни 500 евро;
- за м. 03.2013
год. отработени 21 дни заплата 115 евро и командировъчни 525 евро;
- за м. 04.2013
год. отработени 22 дни заплата 115 евро и командировъчни 550 евро;
- за м. 05.2013
год. отработени 19 дни заплата 115 евро и командировъчни 475 евро;
- за м. 06.2013
год. отработени 20 дни заплата 115 евро и командировъчни 500 евро;
- за м. 07.2013
год. отработени 23 дни заплата 115 евро и командировъчни 575 евро;
- за м. 08.2013
год. отработени 22 дни заплата 115 евро и командировъчни 550 евро;
- за м. 09.2013
год. отработени 20 дни заплата 115 евро и командировъчни 500 евро;
- за м. 10.2013
год. отработени 23 дни заплата 115 евро и командировъчни 575 евро;
- за м. 11.2013
год. отработени 21 дни заплата 115 евро и командировъчни 525 евро;
- за м. 12.2013
год. отработени 15 дни заплата 132 евро и командировъчни 375 евро.
Съобразно
представените на експерта товарителници с товарните автомобили, които ищецът
сочи да е управлявал са извършвани превози в периода от 25.06.2012 год. до
21.12.2012 год. преимуществено по направление Белгия – Швейцария. По отношение
на 2013 год. вещото лице излага, че в товарителниците рядко е посочен номер на
автомобила, с който е извършван превоза, а ако такъв е посочен, то е различен
от регистрационните номера на товарните автомобили, които Г. твърди да е
управлявал по време на действие на договора.
За установяване
твърденията на ищеца, че същият в периода на действие на договора е бил
командирован извън РБългария по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Севгин Ибрямов Чаракчиев и Т.В.М..
В показанията си
свидетелката Чаракчиев излага, че е работил в
ответното дружество в периода април 2012 год. до началото на 2016 год. По повод
работата си познава и ищеца, като сочи немалко да са били случаите, в които са
пътували заедно, всеки управлявайки своя камион. Превозите, които са
осъществявали са били вътрешно европейски по направление Англия, Германия,
Франция, а така също и до Швейцария.
Свидетелят М.
излага, че се познава с ищеца от детските си години, като за кратък период от
време – пролетта на 2012 год., са работили заедно в ответното дружество. Сочи,
че естеството на работа на дружеството е международни транспортни превози в
Западна Европа, като дестинацията, на която е работил с ищеца е Антверпен,
Белгия до Базел, Швейцария. Сочи, че възнагражденията са им изплащани „на
ръка”, като са подписвали представените по делото разписки /на свидетеля са
предявени коментираните по-разписки за получени суми, приложени на л. 115-117
от делото/.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Основно задължение
на работодателя по едно трудово правоотношение е срещу престираната
му според уговорената работна сила, да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в уговорените срокове – чл. 128 КТ. От представените по делото
писмени доказателства, съдът намира за установено, че страните са били в трудово правна
връзка, учредена въз основа на
трудов договор от 06.07.2012 год. Ответникът в
депозирания отговор на исковата молба не е оспорил, че ищецът е полагал труд в
обем, количество и качество, които работодателят е изисквал. Последното се
установява и от предоставените на експертизата документи, в който дружеството е
отразило дните, в които ищецът е полагал труд, а така също и от ведомостите за
заплати и фишове предоставени на дирекция „Инспекция по труда”. С оглед
изложеното и съдът приема, че дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение
за процесния период 07.07.2012 год. до 20.12.2013
год., съобразно заключението на вещото лице, представените на експерта отчетни
форми за дни на положен труд, както и ведомостите за заплати и фишове и размера
на уговореното трудово възнаграждение с трудовия договор и допълнителното
споразумение към него, е както следва: за м. 07.2012 год. в размер на 231.82
лева, за м. 08.2012 год. в размер на 300 лева, за м. 09.2012 год. в размер на
300 лева, за м. 10.2012 год. в размер на 300 лева, за м. 11.2012 год. в размер
на 300 лева, за м. 12.2012 год. в размер на 300 лева, за м. 01.2013 год. в
размер на 300 лева, за м. 02.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 03.2013
год. в размер на 301.80 лева, за м. 04.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м.
05.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 06.2013 год. в размер на 301.80
лева, за м. 07.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 08.2013 год. в размер
на 301.80 лева, за м. 09.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 10.2013 год.
сума в размер на 416.48 лева /формирана от договорения с допълнителното
споразумение от 01.10.2013 год. размер на основаното месечно възнаграждение в
размер на 414 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит от 2.48 лева/; за м. 11.2013 год. сума в размер на 416.48 лева и за м.
12.2013 год. сума в размер на 328.80 лева.
Доказателствената тежест за установяване плащането на дължимите трудови
възнаграждения е върху работодателя.
Съобразно приетото
в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 241/07.01.2015 год. на ВКС по
гр.д. № 3269/2014 год., ІІІ г.о., решение № 89/29.03.2013 год. на ВКС по гр.д.
№ 558/2012 год., ІV г.о., съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението
на произтичащото от писмения трудов
договор парично задължение за изплащане
на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника
или посочено от него лице
във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков
превод по влог на работника. Когато
изпълнението на задължението за изплащане на дължимото
трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта
не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът
или посоченото от него лице
е получило плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или
разписката. Когато законът урежда изискване за доказване
на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността
съответните обстоятелства да бъдат доказани
със случаен документ.
Когато
в такъв документ не
е посочено основанието за плащане, в тежест
на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като
дадено без основание. Когато в документа за плащане
не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането
е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора
е да докаже съществуването на друго основание за плащане.
С оглед така
даденото разрешение съдът намира, че представените от ответника разписки от 16.07.2012
год. за сумата от 800 евро и от 14.07.2012 год. сума в размер на 50 евро, като
е твърдял, че със същите са изплатени трудово възнаграждение и командировъчни,
както и извлечение от счетоводна сметка за преведени 1000 евро с основание
заплата Д.Г., представляват документи, установяващи плащането съответно първите
на следващото се за м. 07.2012 год. трудово възнаграждение от 231.82 лева, а
останалата част от изплатената сума - командировъчни, а извлечението от сметка
– трудови възнаграждения. Съобразно дадените от касационната инстанция
разрешения, в тежест на ищеца е било да установи, че е получил горните суми на
различно от твърдяното от ответника основание, каквито доказателства не са
представени, а и надлежни твърдения при представяне на документите не са
направени. Нещо повече, воденият от ищеца свидетел Т.М. установява, че именно
такива документи са разписвали служителите на ответното дружество при изплащане
на следващите им се трудови възнаграждения. С оглед изложеното, съдът намира,
че ответникът успя да установи, че е заплатил на ищеца пълния размер на
трудовите възнаграждения за м. 07.2012 год. /погасен с изплатените суми с
разписката от 14.07.2012 год. и част от сумата по разписката от 16.07.2012
год./ и за м. 08.2012 год. в размер на 300 лева, за м. 09.2012 год. в размер на
300 лева, за м. 10.2012 год. в размер на 300 лева, за м. 11.2012 год. в размер
на 300 лева, за м. 12.2012 год. в размер на 300 лева, за м. 01.2013 год. в
размер на 300 лева, за м. 02.2013 год. сума в размер на 155.83 лева /погасени с
извършения превод на сумата от 1000 евро, с която съдът намира, че са погасени
най-старите задължения, съобразно правилото на чл. 76 ЗЗД, при липса на посочено
кои точно заплати се плащат с преведената сума/. Доказателства за плащане на
незаплатената част от брутното трудово възнаграждение за м. 02.2013 год. в
размер на 145.97 лева, както и за пълния размер на възнагражденията за периода
м. 03.2013 год. – 20.12.2013 год., не са ангажирани по делото. Поради това и
съдът приема, че ищецът има вземане от ответното дружество за сумата от 3420.33
лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за м.
02.2013 год. сума в размер на 145.97 лева, за м. 03.2013 год. в размер на
301.80 лева, за м. 04.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 05.2013 год. в
размер на 301.80 лева, за м. 06.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м.
07.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 08.2013 год. в размер на 301.80
лева, за м. 09.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 10.2013 год. сума в
размер на 416.48 лева, за м. 11.2013 год. сума в размер на 416.48 лева и за м.
12.2013 год. сума в размер на 328.80 лева. С оглед обаче диспозитивното
начало и доколкото ищецът е претендирал възнаграждение за м. 10.2013 год. в
размер на 416 лева, за м. 11.2013 год. в размер на 416 лева и за м. 12.2013
год. в размер на 328 лева, то исковата претенция следва да бъде уважена за
сумата от 3418.57 лева, а за
разликата до пълния предявен размер – отхвърлена.
По исковете
с правно основание чл. 215 КТ:
Съгласно нормата
на чл. 215 КТ, пр командироване работникът или служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение
още и пътни, дневни и квартирни пари при условията
и в размер, определени от Министерски съвет. Командироването по смисъла на чл.
121, ал. 1 КТ представлява изпълнение на трудови
операции, съставляващи с оглед на индивидуалното
трудово правоотношение конкретна трудова функция, но извън
мястото на постоянна работа.
Съобразно представените
по делото заповеди, съдът намира за установено, че ищецът е бил
командирован
извън мястото си на работа – на основание чл. 66, ал. 3 КТ следва да се приеме,
че същото е седалището на дружеството, доколкото друго не е уговорено в
трудовия договор, за целия срок на действие на договора, като е осъществявал
вътрешно европейски превози. Според приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 153/15.07.2013 год. на ВКС по гр.д. № 495/2012 год., ІІІ г.о., когато командироването в чужбина е извършено на шофьор от
стопански организации, които разполагат със собствени автомобили
и автобуси и извършват международни превози, приложима е Наредба за служебните командировки
на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.
Последната наредба е отменена с § 1, т. 1 от ПЗР на ПМС № 115/03.06.2004 год., с което е приета Наредба за служебните
командировки в чужбина, която съдът намира
за приложима /относно приложимостта на цитираната наредба
решение № 759/29.12.2010 год.
на ВКС по гр.д. № 1361/2009
год., ІV г.о./. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата
за служебните командировки в чужбина, персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден
за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3.
От представените
заповеди за командироване и отчетни форми се установи, че на ищеца се начислени
командировъчни, за дните, през които е посочено същият да е полага труд, както
следва: за м. 07.2012 год. в размер на 425 евро, за м. 08.2012 год. в размер на
575 евро, за м. 09.2012 год. в размер на 475 евро, за м. 10.2012 год. в размер
на 575 евро, за м. 11.2012 год. в размер на 550 евро, за м. 12.2012 год. в
размер на 275 евро, за м. 01.2013 год. в размер на 475 евро, за м. 02.2013 год.
в размер на 500 евро, за м. 03.2013 год. в размер на 525 евро, за м. 04.2013
год. в размер на 550 евро, за м. 05.2013 год. в размер на 475 евро, за м.
06.2013 год. в размер на 500 евро, за м. 07.2013 год. в размер на 575 евро, за
м. 08.2013 год. в размер на 550 евро, за м. 09.2013 год. в размер на 500 евро,
за м. 10.2013 год. в размер на 575 евро, за м. 11.2013 год. в размер на 525
евро и за м. 12.2013 год. в размер на 375 евро. Както съдът посочи по-горе с
получената сума от 850 евро с разписка от 14.07.2012 год. и 16.07.2012 год.,
предвид липсата на оборване от страна на ищеца на основанието на заявеното
плащане, следва да се приеме, че с тази сума е погасено задължението на
работодателя за заплащане на трудово възнаграждение за м. 07.2012 год. и
следващите се командировъчни на Г.. След приспадане на размера на
възнаграждението останалата сума възлиза в размер на 731.47 евро, с която
следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си за заплащане
на командировъчни за м. 07.2012 год. в размер на 425 евро и за м. 08.2012 год.
в размер на 306.47 евро /за 12 работни дни/, при което е останал задължен за
заплащане на командировъчни за м. 08.2012 год. в размер на 268.53 евро /за 11
дни/ и пълния размер на начислените от него командировки. Доколкото обаче
ищецът е претендирал командировъчни в размер на 27 лева на ден, то и исковата
претенция следва да бъде уважена за тази суми, или общият размер на вземането
на ищеца възлиза в размер на 9469.00
лева, както следва: за м. 08.2012 год. сума в размер на 297 лева /11 дни х
27 лева/; за м. 09.2012 год. сума в размер на 513 лева /19 дни х 27 лева/; за
м. 10.2012 год. сума в размер на 621 лева /23 дни х 27 лева/; за м. 11.2012
год. сума в размер на 594 лева /19 дни х 27 лева/; за м. 12.2012 год. сума в
размер на 294 лева /11 работни дни, като съдът намира за доказано, че в периода
от 17.12.2012 год. до 04.01.2013 год. ищецът е ползвал платен годишен отпуск х
27 лева/; за м. 01.2013 год. сума в размер на 513 лева /19 работни дни х 27
лева/; за м. 02.2013 год. сума в размер на 540 лева /20 дни х 27 лева/; за м.
03.2013 год. сума в размер на 567 лева /21 дни х 27 лева/; за м. 04.2013 год.
сума в размер на 594 лева /22 дни х 27 лева/; за м. 05.2013 год. сума в размер
на 513 лева /19 дни х 27 лева/; за м. 06.2013 год. сума в размер на 540 лева
/20 дни х 27 лева/; за м. 07.2013 год. сума в размер на 621 лева /23 дни х 27
лева/; за м. 08.2013 год. сума в размер на 594 лева /22 дни х 27 лева/; за м.
09.2013 год. сума в размер на 540 лева /20 дни х 27 лева/; за м. 10.2013 год.
сума в размер на 621 лева /23 дни х 27 лева/; за м. 11.2013 год. сума в размер
на 567 лева /21 дни х 27 лева/; за м. 12.2013 год. сума в размер на 640 лева.
До този размер претенцията следва да бъде уважена, като до пълния предявен
размер – отхвърлена.
На основание чл.
242, ал. 1 ГПК за частта на решението, предмет на което са трудове
възнаграждения, следва да се допусне предварително изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д.Г. сторените
пред настоящата инстанция разноски, като в случая страната претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. които съразмерно с уважената
част от исковете възлизат в размер на 299.53 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действия, броя на съдебните заседания и определения
в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, отчитайки и претендираното
възнаграждение от ответника /съобразно посоченото в списъка възнаграждение от
1260 лева/, съдът намира, че адвокатското възнаграждение е съответно на
положените от процесуалния представител на страната усилия и в този смисъл
възражението за прекомерност на ответника за неоснователно. Или в тежест
на ответното дружество съразмерно на уважената част от
исковете следва да се възложи сумата от 883.72 лева.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответното дружество също има право на разноски, като в случая
страната претендира и представя доказателства за реализирани такива за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1060 лева и държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение от 5 лева. Съразмерно на отхвърлената част от
иска в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 200.70 лева.
С оглед дадените
с дадените указания
в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на ВРС сумата от 515.50 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважената част от исковете, както и сумата от 441.86 лева –
представляваща разноски за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д.С.Г., ЕГН **********,*** срещу „Силвър трейд”, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, че ответникът дължи на Д.С.Г., сумите, както
следва: сумата от 3418.57
лева /три хиляди
четиристотин и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляващи
неизплатени трудови възнаграждения за периода м. 02.2013 год. – 20.12.2013 год.,
както следва: за м. 02.2013 год. сума в размер на 145.97 лева, за м. 03.2013
год. в размер на 301.80 лева, за м. 04.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м.
05.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 06.2013 год. в размер на 301.80
лева, за м. 07.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 08.2013 год. в размер
на 301.80 лева, за м. 09.2013 год. в размер на 301.80 лева, за м. 10.2013 год.
сума в размер на 416.00 лева, за м. 11.2013 год. сума в размер на 416.00 лева и
за м. 12.2013 год. сума в размер на 328.00 лева, както и сумата от 9469.00 лева /девет хиляди четиристотин
шестдесет и девет лева/, представляваща командировъчни
пари за осъществени
превози в чужбина, както следва: за м. 08.2012 год. сума в
размер на 297 лева; за м. 09.2012 год. сума в размер на 513 лева; за м. 10.2012
год. сума в размер на 621 лева; за м. 11.2012 год. сума в размер на 594 лева;
за м. 12.2012 год. сума в размер на 294 лева; за м. 01.2013 год. сума в размер
на 513 лева; за м. 02.2013 год. сума в размер на 540 лева; за м. 03.2013 год.
сума в размер на 567 лева; за м. 04.2013 год. сума в размер на 594 лева; за м.
05.2013 год. сума в размер на 513 лева; за м. 06.2013 год. сума в размер на 540
лева; за м. 07.2013 год. сума в размер на 621 лева; за м. 08.2013 год. сума в
размер на 594 лева; за м. 09.2013 год. сума в размер на 540 лева; за м. 10.2013
год. сума в размер на 621 лева; за м. 11.2013 год. сума в размер на 567 лева;
за м. 12.2013 год. сума в размер на 640 лева, за които вземания е
издадена заповед № 222/27.03.2014 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 441/2014 год., по описа на РС-Търговище, на основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за незаплатени
трудови възнаграждения за разликата над 3418.57 лева до претендирания
размер от 7275.00 лева и за периода м. 07.2012 год. до м. 01.2013 год., за
незаплатени командировъчни пари за разликата над 9469.00 лева до претендирания размер от 10225.00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдено
трудово възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Силвър трейд”, ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.С.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 883.72 лева /осемстотин
осемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „Силвър трейд”, ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
***, сумата от 200.70 лева /двеста лева и седемдесет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Силвър трейд”, ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 957.36 лева /деветстотин петдесет и седем
лева и тридесет и шест стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: