Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 78
гр.Русе, 03.07.2009 г.
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 08-ми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д.Й.
при секретаря Ш.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4599 по описа за 2008 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за
възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на накърняващо я завещание
- правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
Ищцата М.А.Д. твърди, че с ответницата са наследници на общ наследодател, че е наследник със запазена част – дъщеря, а ответницата е преживяла съпруга. Твърди още, че наследодателят е притежавал недвижим имот – апартамент, писан в И.М. Приживе направил завещание в полза на ответницата, с което накърнил запазената част на ищцата, която счита, че е в размер на 1/4 от наследството. Счита, че същото следва да бъде намалено до размера на запазената й част. Претендира иза заплащане на направените по делото разноски.
Ответницата
Х.И.А. оспорва иска. Основава възраженията си на твърдение, че наследството
включва и задължение на наследодателя в размер на 30 хил. лв., което задължение
било по силата на договор за заем предоставен му от ответницата. Счита, че това
задължение следва да бъде включено в наследствената маса, както и че следва да
се направи наследствена маса, включваща всичкото имущество и задължения на
наследодателя и да се прецени дали и доколко завещанието накърнява запазената
част на ищацта.
Ищцата чрез пълномощника си е взела
становище по това възражение като счита, че наследствена маса следва да се
направи само когато е налице случай на дарение или завет на конкретни
имущества, а не и когато е налице универсално завещание, каквото счита, че е
налице в случая.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори
и е прието, че не се нуждае от доказване, че са наследници на общ наследодател,
съответно дъщеря (ищцата) и съпруга (ответницата), че същият е направил
универсално завещание на ответницата - негова съпруга, както и че в оставеното
от него наследство е включен посоченият недвижими имот - апартамент в гр Русе.
За тези факти са представени и писмени доказателства, които не са оспорени от
страните и ги доказват по категоричен начин. От представеното у-ние за
наследници е видно, че страните са наследници на Атанас Атанасов, б.ж. на
гр.Русе, починал на 02.05.2004 г., като ищцата е негова дъщеря, а ответницата –
съпруга. От удостоверението е видно, че Атанасов е оставил и един внук, който е
низходящ от друго дете на наследодателя. Представен е препис от акт за граждански
брак, от който е видно че бракът между ответницата и наследодателя Атанасов е
бил сключен на 25.11.1980 г. и е прекратен със смъртта на последния.
Представени са преписи от саморъчно завещание от 08.02.2004 г. и протокол за обявяването
му от 06.06.2008 г. Със същото Атанасов е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество, пари, ценности и всичко, което се намери след смъртта му, на
ответницата, като изрично е посочено, че по този начин я прави свой универсален
наследник. Дори и без това уточнение от текста на завещанието е видно, че
именно това е била волята на наследодателя – да завещае цялото си имущество, а
не определена част от него, на ответницата. Въпреки това във връзка с
възраженията на ответницата са събрани доказателства относно имуществото, което
включва наследството и стойността му, приета е разписка за заема, който се
твърди от нея и по оспорване на ищцата е назначена и приета графологична
експертиза, която установява, че същата е подписана от наследодателя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за намаляване на дарение, поради това, че
накърнява запазената част на наследник от кръга на посочените в чл.28 от ЗН, е
допустим и основателен. Ищцата заедно с детето на своя брат и с ответницата са
единствените наследници на общия им наследодател Атанас Атанасов, поч. на 02.05.2004
г. Всички те на основание чл.28 от ЗН – „(1) Когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение
да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
(2) Частта от наследството вън от запазената част е
разполагаемата част на наследодателя.”, са
наследници със запазена част. Същата следва да бъде определена по правилата на
чл.29, ал.3 от ЗН – „Запазената част на
съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и
родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част
на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи
разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4,
а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството”. Видно е, че в
случая става въпрос за наследяване от двама низходящи и съпруг, при което
положение разполагаемата част е 1/4 от наследството, а запазените части на
тримата наследници са равни – също по 1/4. Направеното от наследодателя
завещание не държи сметка за запазените части на низходящите, в това число и на ищцата. Поради това и съгласно чл.30 от ЗН тя има право да иска намаляването на завещанието за да възстанови запазената
си част от него. Съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да се уважи. Възраженията на ответницата, че следва да се образува
наследствена маса по смисъла на чл.31 от ЗН са неоснователни. Това е така, защото когато наследодателят със
завещание се разпореди със цялото или с дробна част от цялото имущество, което
притежава в деня на смъртта си, лицето, в чиято полза е извършено, придобива качеството
на наследник. Ако наследниците със запазена част предявяват искане за
възстановяването и не се образува маса от всички имоти, принадлежащи на
наследодателя, а завещателните разпоредби се намаляват до размер на запазената
част на наследника по закон. Масата от имотите, принадлежащи на наследодателя
се образува, когато се отнасят само до определено имущество, посочено в завета.
В такъв смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 752 от 10.X.1994 г. по гр. д. №
628/1994 г., I г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов; Решение № 118 от 4.03.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 132/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева; Решение
№ 23 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 261/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пеев. Предвид
изложеното съдът счита, че искът следва да се уважи и направеното в полза на
ответницата дарение да се намали в дробна част до размера на запазената част на
ищцата - 1/4 ид.ч.
Съобразно
правилата на чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответницата.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И
:
НАМАЛЯВА направеното от
А Б А, б.ж. на гр.Р, в полза на съпругата му Х.И.А., ЕГН:**********,
универсално завещание, направено със саморъчно завещание от г., обявено с протокол от г., до размера на запазената част на дъщеря му
М.А.Д., ЕГН:********** – ид.ч.
ОСЪЖДА Х.И.А., ЕГН:********** ***, да
заплати на М.А.Д., ЕГН:********** ***№, бл.Р, ет., ап. сумата в размер на 563,50
лв. - разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните пред
РОС.
Районен съдия: