Р Е Ш Е Н И Е
16.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
13.12. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1276 2019
дело № по описа за г.
„Теленор
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, е предявило срещу Ж.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК и
чл.79 от ЗЗД. Искането е да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер
на 121, 89 лв. – незаплатени услуги за абонатен номер ********* за периода
05.05.2016 г. – 04.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата; да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 127, 84 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
12.01.2016 г. за мобилен номер 0899 655120. Претендират се и направените
разноски.
Ищецът твърди, че
се е намирал с ответника в следните договорни правоотношения:
- договор от 12.01.2016
г. за мобилни услуги с предпочетен номер 0899 655120, клиентски номер *********
за срок от 24 месеца и договор за лизинг на телефон марка Теленор Смарт
плус ІІ Уайт срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 183, 77 лв. на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 7, 99 лв.; правоотношението е новирано с
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
0899 655120 със срок 24 месеца, до 11.05.2018 г.
Поради
неизпълнението на задължения на ответника в размер на 124, 89 лв. ищецът е
прекратил договора за мобилни услуги.
Съгласно чл.12,
ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, прекратяването на договора за
мобилни услуги има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на всички
дължими суми по договора за лизинг в размер на 127, 84 лв.
За защита на
интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. №132/2019 г. по описа на ДнРС и е издадена заповед за изпълнение.
Впоследствие получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител е депозирал
отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове. Сочи
се, че е неясна датата на прекратяване на договора за мобилни услуги. Оспорва
се наличието на неплатени от ответника задължения по договора за мобилни услуги
и за лизинг, както и предоставянето от ищеца на договорените услуги. Оспорена е
автентичността на приложените към исковата молба документи по отношение на
подписите от името на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Ищецът е представил и съдът е приел
като доказателства копия от описаните договори, сключени между него и ответника:
договор за мобилни услуги от 12.01.2016 г. със
срок 24 месеца, подновен за срок от 24 месеца - до 11.05.2018 г., с
допълнително споразумение от 11.05.2016 г., с предпочетен номер 0899
655120; договор от 12.01.2016 г. за лизинг на телефон
марка Теленор Смарт плус ІІ Уайт за обща лизингова цена от 183, 77 лв., разделена /няма първоначална
вноска/ на 23
равни месечни лизингови вноски по 7, 99 лв.; изрично е посочено, че
неразделна част от договора са Общите условия на оператора, приложени и подписани от ответника, в чл.12,
ал.2 от които е предвидена предсрочна изискуемост на всички оставащи вноски
при прекратяване на договора за мобилни услуги.
С подписването на
всеки от договорите за мобилни услуги ответникът е декларирал, че е запознат и е
получил копие от Общите условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги /общодостъпни на интернет-страницата на
дружеството/, съгласно чл.75 и чл.19б от които ищецът
има право едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор.
Във
връзка с изпълнението на задълженията на страните по посочените договори ищецът
е представил 5 броя фактури, издадени в периода м.05.2016 г. - м.10.2016 г., включващи след м.07.2016 г. неплатени суми от предходен
период, като във фактурата от 05.10.2016 г. са начислени задължения за
неплатени услуги на стойност 121, 89 лв. и всички дължими
вноски по договора за лизинг - 127, 84 лв.
Приложено е ч.гр.д. № 132/2019 г. по описа на ДнРС, по което са представени доказателства за спазване на
срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Видно от заявлението
и издадената заповед за изпълнение, заявителят е претендирал и съдът е издал
заповед по чл.410 ГПК за сумите: 249, 73 лв. – незаплатени услуги и 56, 10 лв. – мораторна лихва.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 ГПК, за установяване на вземането на ищеца
срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 132/2019 г. по описа на ДРС. Ищецът носи доказателствена тежест за обстоятелствата, въз основа на
които твърди, че е носител на претендираните вземания: сключването на
описаните договори с ответника, условията по договорите, едностранното прекратяване на договорите и
размера на дължимите суми.
С оглед на липсата на доказателствени искания на ответника след
представянето на процесните договори в оригинал, по делото не е спорно сключването на описаните в
исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг.
От представените писмени
доказателства се установява наличие на облигационни отношения между ищеца и
ответника, като е житейски нелогично сключването на описаното допълнително
споразумения за новиране на тези отношения при липса на предоставена мобилна
услуга от ищеца.
В Общите условия по договорите за
мобилни услуги, предоставени на ответника, е предвидена възможност за
едностранното прекратяване на договора от ищеца при незаплащане на потребените
услуги, без да е предвидена процедура за уведомяване на ответника /предвид вида
на предоставяните услуги, прекратяването на договорите очевидно незабавно е
станало известно на ответника, тъй като е довело до преустановяване на достъпа
до мрежата на ищеца на 25.08.2016 г., с оглед на направеното
уточнение със становище по делото - л.63/.
По делото не е спорно незаплащането на сумите
по представените фактури. При твърдение, че са извършени плащания, в тежест на
ответника е тяхното доказване, което не е направено.
По иска по
чл.422, ал.1 ГПК се установява дължимостта на сумата, за която е издадена
заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със
заявлението и на което заповедта е издадена. Поради това следва да има
идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния
иск, като няма пречка да се претендира и
по-малка сума. По изложените съображения предявеният
установителен иск следва да бъде уважен чрез признаване по отношение на ответника
съществуване на вземането на ищеца за сума в размер
на 121, 89 лв. – незаплатени услуги за абонатен номер ********* за периода
05.05.2016 г. – 04.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата.
С подписването на договора за лизинг
ответникът е удостоверил получаването на описания мобилен телефон. Съгласно
общите условия по договора за лизинг, прекратяването на договорите за мобилни
услуги е довело до предсрочна изискуемост на всички лизингови вноски, в общ
размер на 127, 84
лв. Поради
това предявеният иск за осъждане на ответника да заплати посочената сума на
ищеца е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото
/за държавна такса – 75 лв., адвокатско възнаграждение – 180 лв., възнаграждение
на назначения особен представител на ответника – 300 лв./ в размер общо на 555 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 132/2019 г. по описа на ДРС /в размер на 25 лв. – държавна такса и 180 лв. - адвокатско възнаграждение/ съразмерно с установената част от вземането по заповедта за изпълнение в размер на 82 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ж.Г.Н., ЕГН **********, че дължи на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 121, 89 лв. – незаплатени услуги за
абонатен номер ********* за периода 05.05.2016 г. – 04.10.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ж.Г.Н., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 127, 84 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.01.2016 г. за мобилен
номер 0899 655120.
ОСЪЖДА Ж.Г.Н., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 555 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 132/2019 г. по описа на ДнРС съразмерно с установената част от вземането по заповедта за изпълнение в размер на 82 лв.
Присъдените
суми да се преведат по банковата сметка на „Теленор България" ЕАД при
"Ситибанк Европа" АД: ВG52СIТI92501000104111.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: