№ 40
гр. Габрово, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. №
209/2020 г. на Районен съд – Дряново, с което е уважена жалбата на
ответниците Б.Б. и И.Б. за изменение на Решение №260010 от 23.06.2021г. по
гр.д. №209/2020г. по описа на Районен съд – Дряново, в частта на
присъдените съдебни разноски.
С жалба с вх.№ 260366/22.11.2021г. АНГ. ХР. Д. и Д. Б. Д. обжалват
определението в частта, в която са осъдени да заплатят на ищцата Л.П.
следните суми: сумата от 12,50 лева – държавна такса, сумата от 75 лева –
депозит за вещо лице и сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите посочват, че доколкото съгласно мотивите към Решение
№260010 от 23.06.2021г. по гр.д. №209/2020г. по описа на Районен съд –
Дряново били установено че не притежават качеството на съсобственици
върху процесния поземлен имот, то не следвало в тяхна тежест да бъдат
възлагани съдебни разноски. Молят определението, постановено по реда на
чл. 248, ал. 1 ГПК, да бъде отменено в обжалваната част.
С жалба с вх.№260367 от 22.11.2021г. Б.Б. и И.Б. обжалват определението
в частта, в която са осъдени да заплатят на Л.П. сумата от 12,50 лв. държавна
такса и 75 лева – заплатен депозит за вещо лице. Излагат твърдения за това,
че след постановяване на първоинстанционното решение и преди депозиране
на жалба по реда на чл. 248, ал.1 ГПК заплатили на ищцата присъдените
съдебни разноски в размер на 116,66 лева, като представят доказателства в
тази посока. Въпреки извършеното плащане с обжалваното определение
първоинстанционният съд възложил в тяхна тежест заплащането на разноски
в размер от 87,50 лева в полза на ищцата. При така изложените фактически
твърдения жалбоподателите оспорват дължимостта на присъдените съдебни
разноски и молят за отмяна на обжалваното определение в тази част.
В законоустановения срок ответницата по жалбата Л.П. е депозирала
отговори на подадените жалби. Във връзка с жалбата, подадена от А.Д. и
1
Д.Д., прави възражение за недопустимост и оспорва основателността,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 355 ГПК. По отношение на жалбата на
Б.Б. и И.Б. излага доводи за неоснователност поради липса на позоваване от
страна на жалбоподателите на факта на извършено плащане в подадената
молба по чл.248, ал.1 ГПК пред първоинстанционния съд.
Постъпилите частни жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
След като се запозна с доводите на жалбоподателите и ответната страна
по жалбата, както и с мотивите към първоинстанционното решение,
въззивният съд счита, че обжалваното определение е частично неправилно по
следните съображения:
За да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът е приел, че в исковото
производство, образувано по предявен иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС,
страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността.
Съгласно изложените мотиви към първоинстанционното решение в
частта, в която е разгледан и уважен искът по чл. 32, ал. 2 ЗС, е установено
следното разпределение на дяловете: Л.П. - ½ идеални части, Б.Б. и И.Б. - ½
идеални части, от които в хода на производството ¼ идеални части са били
прехвърлени на встъпилия като трето лице - помагач Х.Д.. Общият размер на
сторени разноски по делото възлиза на 350 лева, от които 50 лева държавна
такса и 300 лева внесен депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза, заплатени от ищцата Л.П.. Отчитайки разпределението на
дяловете в съсобствеността, районният съд е осъдил ответниците да заплатят
на ищцата по 16,66 лева за държавна такса и 100 лева депозит на вещо лице,
равняващи се на по 1/3 от общия размер на разноските. По предявения и
отхвърлен инцидентен установителен иск в тежест на А.Д. и Д.Д. е възложено
да заплатят на Л.П. сумата от 150 лева – половината от претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение.
След като е разгледал подадената от Б.Б. и И.Б. молба по чл. 248, ал.1
ГПК районният съд е изменил решението в частта за разноските, като е
осъдил ответиците да заплатят на ищцата по 12,50 лева за държавна такса и
75 лева депозит на вещо лице, равняващи се на 1/4 от общия размер на
разноските. По предявения и отхвърлен инцидентен установителен иск,
предявен от А.Д. и Д.Д. срещу Л.П., в тежест на А.Д. и Д.Д. е възложено да
заплатят на сумата от 150 лева – половината от претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение съдът е намалил първоначално възложените
в тежест на ответниците разноски за държавна такса и изготвяне на съдебно-
техническа експертиза от 116,66 до 87,50 лв., и е потвърдил разпределените в
тежест на ответниците Ангел и Д.Д. разноски за адвокатско възнаграждение
за предоставена защита по отхвърления инцидентен установителен иск.
При така установеното разпределение на дяловете на страните в
съсобствеността и след като съобрази вида и размера на направените съдебни
разноски в производството въззивният съд намира, че обжалваното
определение е неправилно в частта, в която на жалбоподателите Б.Б. и И.Б. и
на жалбоподателите А.Д. и Д.Д. са възложени разноски от по 12,50 лева за
2
държавна такса и 75 лева депозит на вещо лице
Даденото от районния съд разрешение на въпроса относно дължимостта
на разноски в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС от страна на А.Д. и Д.Д. е в
несъответствие с практиката на ВКС, която приема, че в
първоинстанционното производство страните понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата им в
съсобствеността /в този смисъл напр. решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д.
№ 444/2012 г. на ВКС, II г. о., определение № 526 от 5.11.2013 г. по гр. д. №
6142/2013 г., на ВКС, I г. о., определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр. д. №
4351/2014 г. на ВКС, II г. о./. Следователно доколкото в мотивите на
първоинстанционното решение е установено, че жалбоподателите не
притежават идеални части от правото на собственост върху процесния
поземлен имот, то в тяхна тежест не следва да се възлагат разноски за
държавна такса и депозит за вещо лице.
В останалата си част определените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева за проведена защита от ответницата по
инцидентния установителен иск Л.П. са правилно и законосъобразно
възложени. В случая, видно от представения пред първата инстанция договор
за правна защита и съдействие, за защита по делото между Л.П. и нейния
пълномощник е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Тъй като в този договор не е посочено какъв е размерът на
възнаграждението за защита по всеки от двата обективно съединени иска по
чл. 32 ал.2 ЗС и чл. 124 ГПК, следва да се приеме, че възнаграждението за
защита по тях е поравно - по 150 лв. /така в Определение № 384 от 4.08.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2776/2015 г., I г. о., ГК/.
Съдът намира за основателна жалбата на Б.Б. и И.Б.. Фактът на
извършено плащане на възложените в тяхна тежест съдебни разноски
обвързва съда при ревизиране на определението по реда на чл. 248, ал.1 ГПК
доколкото жалбоподателите са погасили едно свое изпълняемо задължение
към насрещната страна по спора с предмет възстановяване на направените и
присъдени съдебни разноски в съдебното производство.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното определение е частично неправилно, поради което следва да
бъде отменено в частта, в която А.Д. и Д.Д. са осъдени да заплатят на Л.П.
сумата от 12,50 лева – заплатена държавна такса и сумата от 75 лева –
заплатен депозит за вещо лице в проведеното исково производство пред РС-
Дряново. Обжалваното определение следва да бъде отменено и в частта, в
която Б.Б. и И.Б. са осъдени да заплатят на Л.П. сумата от 12,50 лева –
заплатена държавна такса и сумата от 75 лева – заплатен депозит за вещо
лице в проведеното исково производство пред РС-Дряново. В останалата си
част определението е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 04.11.2021г., постановено по гр. д.№209/2020г.
по описа на Районен съд – Дряново, в частта, в която Б. ИВ. Б.,
3
ЕГН:********** и ИВ. Ц. Б., ЕГН:**********, и двамата с адрес: гр. Д., са
осъдени да заплатят на Л. В. П., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Д.,
чрез адв. Р.И., сумата от 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет ст./ –
заплатена държавна такса, и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ –
заплатен депозит за вещо лице.
ОТМЕНЯ определение от 04.11.2021г., постановено по гр. д.№
209/2020г. по описа на Районен съд – Дряново, в частта, в която АНГ. ХР. Д.,
ЕГН:********** и Д. Б. Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. В.Т., чрез
адв. И.В. М.-Г., са осъдени да заплатят на Л. В. П., ЕГН:**********, със
съдебен адрес: гр. Д., чрез адв. Р.И., сумата от 12,50 лева /дванадесет лева и
петдесет ст./ – заплатена държавна такса, и сумата от 75 лева /седемдесет и
пет лева/ – заплатен депозит за вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.11.2021г., постановено по гр. д.№
209/2020г. по описа на Районен съд – Дряново, в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4