Решение по дело №1955/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 61
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Петър Теодосиев
Дело: 20211100901955
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20211100901955 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на синдика на „Е.П.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с която срещу „Е.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Е.Б.“ ЕООД е
предявен иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за обявяване за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е.П.“ ЕООД на договор от 10.10.2018г.
между ответните дружества за учредяване на особен залог върху вземания на „Е.П.“ ЕООД
към НАП за подлежащ на възстановяване ДДС съгласно уведомление вх. №ДДС 2214-
22370/08.10.2018г., сключен за обезпечаване на вземания на „Е.Б.“ ЕООД към „Е.П.“ ЕООД
в общ размер 4 432 254,79 лв., дължими по споразумения от 26.09.2018г. и 09.10.2018г.
С определение от 14.11.2022г. „Б.н.е.б.“ ЕАД е конституирано по реда на чл. 649, ал.
3, вр. ал. 5 ТЗ като съищец по предявения иск.
Ответникът „Е.Б.“ ЕООД оспорва иска с единственото възражение, че началната дата
на неплатежоспособността на „Е.П.“ ЕООД не е определена с влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът „Е.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/ не взема становище по иска.
Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че
производството по несъстоятелност на „Е.П.“ ЕООД е открито с решение от 06.10.2020г. по
т.д. №2347/2020г. на СГС, ТО, VI-7 с-в, с което за начална дата на неплатежоспособността
на дружеството е определена датата 18.09.2018г.
В частта му, с която е определена началната дата на неплатежоспособността на
„Е.П.“ ЕООД, решението по т.д. №2347/2020г. на СГС, ТО, VI-7 с-в е влязло в сила на
16.03.2022г. (датата на определение по т.д. №174/2022г. на ВКС, I ТО, с което не е
допуснато касационно обжалване на решение от 30.06.2021г. по т.д. №385/2021г. на САС,
1
ТО, 6 с-в, с което е потвърдено решението от 06.10.2020г. по т.д. №2347/2020г. на СГС, ТО,
VI-7 с-в в посочената част).
Производството по цитираното т.д. №2347/2020г. на СГС, ТО, VI-7 с-в е образувано
по молба на “П.И.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Е.П.“
ЕООД, която молба е приета като писмено доказателство и по настоящото дело, а видно от
удостоверяването от регистратурата на СГС върху нея е подадена по пощата на 05.11.2018г.
и е постъпила в съда на 06.11.2018г.
С процесния договор от 10.10.2018г., сключен между „Е.Б.“ ЕООД и „Е.П.“ ЕООД
(също приет като писмено доказателство по настоящото дело), „Е.П.“ ЕООД учредява
особен залог върху свои вземания към НАП за подлежащ на възстановяване ДДС, дължими
съгласно уведомление вх. №ДДС 2214-22370/08.10.2018г., които според съдържанието на
договора са оценени на сумата 4 432 254,79 лв., като особеният залог е учреден за
обезпечаване на вземания на „Е.Б.“ ЕООД към „Е.П.“ ЕООД в общ размер 4 432 254,79 лв.,
дължими по споразумения от 26.09.2018г. и 09.10.2018г.
Договорът е сключен след началната дата на неплатежоспособността на „Е.П.“ ЕООД
и по-малко от месец преди подаването на молбата, въз основа на която е открито
производство по несъстоятелност на дружеството.
Доказателства, но и твърдения обезпечените с договора за особен залог вземания на
ответника „Е.Б.“ ЕООД да са обезпечени по друг начин преди сключването на процесния
договор, не са ангажирани в производството по делото.
По изложените съображения и в приложение на последиците на доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва неизбежният извод, че сключеният договор за особен
залог покрива хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ и следва да бъде обявен за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е.П.“ ЕООД като последица от
предявения иск.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника „Е.Б.“
ЕООД е възстановяването на разноските, направени от съищеца „Б.н.е.б.“ ЕАД за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по предявения иск, а съгласно чл. 649, ал.
6 ТЗ и плащането на държавната такса, дължима за разглеждане на иска.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за недействителен по отношение на
кредиторите на „Е.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. **** №49 договор от 10.10.2018г., сключен между „Е.Б.“ ЕООД
с ЕИК **** и „Е.П.“ ЕООД с ЕИК **** за учредяване на особен залог върху вземания на
„Е.П.“ ЕООД към НАП за подлежащ на възстановяване ДДС съгласно уведомление вх.
№ДДС 2214-22370/08.10.2018г. за обезпечаване на вземания на „Е.Б.“ ЕООД към „Е.П.“
2
ЕООД в общ размер 4 432 254,79 лв., дължими по споразумения от 26.09.2018г. и
09.10.2018г.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. **** да заплати на „Б.н.е.б.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 55 000,00 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. **** да заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на Софийски градски съд
сумата 177 290,19 лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3