РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 31.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 677 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 13, ал. 5 от Закон за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 5 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление (Наредба № РД-07-5/2008 г.).
Образувано е по жалба на Н.Б.А. ***, срещу
Заповед № ЗСП/Д-Р/3250/19.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Русе, с която е отказана целева помощ за отопление за
отопление за сезон 2019/2020 г, тъй като в предвидения от закона петгодишен
срок жалбоподателката е извършила продажба на жилищен имот, която надвишава 60
кратния размер на гарантирания минимален доход (ГМД). Заповедта е потвърдена с Решение
№ 18 – РД 04 – 0665/16.10.2019 г. на Директора РДСП – Русе.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспорвания административен акт поради противоречието му
с материалноправните разпоредби. Жалбоподателката твърди, че незаконосъобразно
й е отказано отпускането на целева помощ за отопление, тъй като процесната
продажба е извършена през медец декември 2014 г., при което релевантния законов
срок от 5 години изтича през месец декември 2019 г., който момент предхожда
момента на изплащане на сумите за претендираната помощ. Твърди още, че
оспорената заповед не съдържа необходимите реквизити, тъй като липсва посочване
на органа, който я е издал. От съда се иска да отмени оспорвания отказ и да се
произнесе по същество относно правото на целева помощ за отопление.
Ответникът, Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Русе чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна по следните съображения: молителката не
отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.5.2008 г.на
МТСП и на основание чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Същата е извършила през
последните пет години продажба на недвижим имот, като получената цена за
притежаваната от нея идеална част от имота надвишава определения минимален
размер на социален доход.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредба №
РД-07-5/2008 г., Заповедта
по ал. 4 (за отпускане или отказ на целева помощ за отопление) се връчва в 14-дневен
срок от издаването й и може да бъде обжалвана пред директора на регионалната
дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от АПК решението на компетентния да разгледа
жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите
заинтересовани лица, а когато въпросът е решен по същество, решението на
компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за
законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на
оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт – чл.
145, ал. 2, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните
актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им като в случаите
на проведено оспорване по административен ред този срок започва да тече от
съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение
– чл. 149, ал. 3 АПК.
В
процесния случай решението на директора на РДСП
– Русе е съобщено на жалбоподателката на 18.10.2019
г., видно от представеното по преписката известие за доставяне
от „Български пощи” (л. 39 от преписката). Жалбата е подадена по пощата на 30.10.2019 г., видно от пощенското клеймо на
приложения по делото пощенски плик (л. 7), т.е. в законовоустановения
срок.
Жалбата е
подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него. Жалбата е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното производство е
започнало с подаване от страна на жалбоподателката на заявление – декларация с
вх. № ЗСП/Д-Р/3250/26.08.2019 г. (л. 1-4 от преписката) до ДСП Русе, за
отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия по реда на Наредба №
РД-07-5/2008 г. Съгласно попълнената до ДСП – Русе декларация се установява, че
жалбоподателката е вдовица, живее сама в собствено жилище. Декларира доходи от пенсия
в размер на 1 686,21, както притежавана земеделска земя от 3,211 дка. Декларацията
съдържа още и изявления, че през последните 5 години жалбоподателката не е
извършвала прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или
идеални части от тях срещу заплащане или чрез договор за дарение.
Въз основа на подаденото заявление-декларация
е извършена проверка в Службата по вписванията, при която било установено, че
на 01.12.2014 г. жалбоподателката и съпругът й са продали притежаван от тях в
режим на съпружеска имуществена общност апартамент в гр. Русе за сумата от
12 000 лв. Продажбата и цената, на която е извършена се установяват по
делото от приложеното в преписката копие на нотариален акт.
По молбата-декларация на Н.Б.А. е
съставен социален доклад от служители в ДСП
- Русе,
в който са описани релевантните за материалното правоотношение юридически факти
и е посочено, че следва да се откаже целева помощ за отопление на
молителката.
В социалния доклад
изрично е посочена, описаната цитираната
продажба (л. 9-10 от преписката). Въз основа
на съставения социален
доклад е издадена Заповед
№ ЗСП/Д-Р/3250 от 19.09.2019
г., с която ответникът
отказва на Н.а. отпускането
на целева помощ
за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2019/2020 г. (л. 12 от преписката). В мотивите на заповедта
административният орган е приел, че не е спазено условието по чл. 10, ал. 1, т.
6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), тъй
като е налице прехвърляне срещу заплащане на жилищен имот и/или идеални части
от него през последните 5 години, като материалният интерес на жалбоподателката
от извършената разпоредителна сделка е на стойност 6 000 лв. и надвишава 60 кратния размер на ГМД (4 500
лв.).
Посоченият отказ е оспорен пред
горестоящия административен орган, който го е потвърдил с мотиви, на практика
идентични с тези в оспорвания административен акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Обхватът
на съдебната проверка по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК включва всички основания
за законосъобразност на оспорвания административен акт, закрепени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният индивидуален административен акт е валиден, като
издаден от оправомощен орган в границите на неговата материална и териториална
компетентност, съгласно нормативно предвиденото му правомощие за това (чл. 13,
ал. 2 от ЗСП и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5)..
Оспорената заповед е издадена от лице, на което
по силата на изрично цитирана в оспорения акт Заповед №
1804-РД01-0085/12.09.2019 г. е възложено да изпълнява функциите на директор на
ДСП – Русе. В тази връзка очевидно неоснователни са възраженията
жалбоподателката, че в оспоранета заповед липсва посочване на органа, който я е
издал. Точно обратното – заповедта съдържа както длъжността, така и името на
издателя. Пред надлежен орган е протекло и административното оспорване, по което е постановено решение от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Русе.
Заповедта
е издадена в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила за нейното издаване и в
съответствие с приложимия материален закон.
По делото
е безспорно установено, че Н.Б.А. е отговаряла на
всички законоустановени изисквания от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на
Министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на
целеви помощи за отопление и ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление, с
изключение на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 6 от
ППЗСП.
Между
страните не се спори по релевантния факт, а и той се установява по несъмнен
начин от представените по делото
доказателства – справки от Агенция по вписвания и нотариален акт от 01.12.2014
г.,
че в периода от 5 години преди датата на подаване
на заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за
отопление с електроенергия (26.08.2019
г.), жалбоподателката е прехвърлила жилищен недвижим имот срещу заплащане като
стойността на сделката, касаеща притежаваната от нея идеална част от
прехвърления имот, надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход
за съответния период.
Условията и редът за отпускане на целева помощ за
отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз
основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 от ЗСП.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба
право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто
средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6
от ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи,
е предвидено лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или
горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години.
С тази разпоредба законодателят урежда като императивно и безусловно основание
да се откаже месечна социална помощ, респективно в случая целева такава, на
лица, които са извършили такова прехвърляне в посочения нормативно период от 5
години. Изключение от цитираното условие е допуснато с нормата на чл. 10, ал.
12 от ППЗСП единствено за случаите, когато: 1. в
семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел
смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за
лицето/лицата с увреждания; 2. общата стойност на сделките не надвишава
60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период.
Предвид установените факти, изложени по-горе, по които не се спори, преценката на административния орган, че към момента на произнасянето
му, жалбоподателката не е отговаряла на отрицателното изискване по чл. 10, ал. 1, т. 6, вр. ал. 12 от ППЗСП,
се явява правилна и в съответствие със закона.
Спорен в
процесния случай е единствено въпросът към кой момент следва
да бъде преценявано съответствието с изисквания за отпускане на целевапомощ за
отопление.
Съгласно
чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на
Заповед № ЗСП/Д-Р/3250/19.09.2019
г. несъмнено жалбоподателката не е отговаряла на изискването на чл. 10,
ал. 1, т. 6 от ППЗСП, което е
абсолютна пречка да й бъде отпусната исканата целева помощ за отопление за
сезон 2019/2020 г. Не води до друг извод факта, че към месец декември 2019 г. извършената от
жалбоподателката продажба на недвижим имот ще попада извън нормативно
определения предходен петгодишен период.
Целевата помощ за отопление с
електроенергия, каквато е била поискана от жалбоподателката, според условията и
реда за отпускането й, уредени в Наредба № РД-07-5/2008 г., е социална помощ за
съответния отоплителен сезон (чл. 1), която се изплаща в пари на правоимащото
лице или семейство (чл. 4, т. 2). Според § 2 от ДР на Наредба № РД-07-5/2008 г.
отоплителният сезон е дефиниран като период от пет месеца – от 1 ноември до 31
март. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-07-5/2008 г. целевата помощ за
електроенергия, твърдо гориво или природен газ се отпуска за период от 5 месеца
и се изплаща по следния ред: 1. за месеците ноември и декември - не по-късно от
края на месеца, следващ месеца на издаване на заповедта, с която е отпусната
помощта и 2. до 31 януари на следващата година - за месеците януари, февруари и
март. По силата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г.
заявления-декларации за отпускане на целева помощ за отопление се подават в
дирекции "Социално подпомагане" от 1 юли до 31 октомври, като при
отопление с електроенергия се представя за справка актуален клиентски/абонатен
номер. Съвкупният анализ на цитираните правни норми сочи, че целевата помощ за
отопление е социална помощ, която се отпуска с точно определена цел –
подпомагане на лицата през отоплителния сезон при заплащане на разходите им за
отопление. Тази цел предопределя и характера на помощта, а именно същата да се
отнася точно за съответния отоплителен сезон като цяло, а дефинирането на
начина на изплащането й е направен с оглед вида на използваното отопление, а не
е помесечно, независимо, че заплащането на сметките за изразходвана
електроенергия и природен газ например се заплащат помесечно от лицата. Точно
по тази причина законодателят е определил целевата помощ да се отпуска в цялост
за целия отоплителен сезон, а изплащането й да се извършва съобразно използвания
начин на отопление като при използване на електроенергия това става на два
транша. Цялата описана технология на определяне и отпускане на целевата помощ
за отопление предопределя и изискването лицата, кандидатстващи за такава
социална помощ да отговарят на условията за предоставянето й най-късно към
момента, от който помощта ще им бъде отпусната, а това е началото на
отоплителния сезон – 1 ноември. Към тази дата следва да са налице всички
условия, на които лицата трябва да отговарят според наредбата за получаване на
целева помощ за отопление. Така дори и към един предходен момент (датата на
произнасяне на административния орган) лицата да не са отговаряли на всички
изисквания за отпускане на целевата помощ за отопление, то те биха могли до 31
октомври да подадат ново заявление, след като към тази дата вече изпълняват
изискуемите условия. В процесния случай жалбоподателката не отговаря на
императивните изисквания за отпускане на целева помощ за отопление, както към
датата на произнасяне на ответника, така и към датата на постановяване на
решението на горестоящия орган, а дори и към началото на отоплителния сезон, за
който е кандидатствала за целева помощ. Последващото изпълнение на тези
изисквания (през месец декември 2019 г.) не променя извода за липса на условия
за отпускане на помощта.
На последно място следва да се
посочи, че неоснователно се явява и възражението на жалбоподателката, че към
момента на изплащане на помощта тя ще отговаря на нормативните изисквания за
отпускането й. Това твърдение противоречи на цитираните по-горе разпоредби на
Наредба № РД-07-5/2008 г. и в частност на нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1, според
която целевата помощ за месеците ноември и декември се изплаща не по-късно от
края на месеца, следващ месеца на издаване на заповедта, с която е отпусната
помощта. В случая административният орган се е произнесъл със Заповед №
ЗСП/Д-Р/3250/19.09.2019 г., поради което ако с тази заповед беше отпуснал
исканата от жалбоподателката целева помощ за отопление с електроенергия, то
първото плащане на тази помощ следваше да бъде направено най-късно до края на следващия
месец, т.е до 31.10.2019 г., към който момент жалбоподателката отново не
отговаря на условията за отпускане на помощта.
От така установеното фактическо и
правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът приема, че
процесната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие
с материалния закон и с целта на закона. Изводите на административния орган, че
по отношение на жалбоподателката не е изпълнено условието на чл. 10, ал.1, т. 6
от ППЗСП за получаване на целева помощ за отопление са законосъобразни и
правилни, а подадената жалба против Заповед № ЗСП/Д-Р/3250/19.09.2019 г. на Директор
на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Русе, с която на
жалбоподателката е отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2019/2020
г. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На основание чл. 13, ал. 7 от Закона
за социално подпомагане решението на настоящия съд не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Б.А. *** срещу Заповед
№ ЗСП/Д-Р/3250/19.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Русе, с която й е отказана целева помощ за отопление за
сезон 2019/2020 г., потвърдена с решение № 18-РД04-0665/16.10.2019 г. на
Директор РДСП – Русе.
ОСЪЖДА Н.Б.А. ***, ЕГН **********, да
заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Русе сумата 100,00 (сто) лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия: