Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
Гр.Кубрат, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на десети септември
две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Албена
Великова
При секретаря
Вера Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 246 по описа
на РСКт за
2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове
с правна квалификация
чл.127, ал.2 във вр. с
чл.59, ал.9 и чл.143, ал.2 от СК.
Ищецът Ш.Д.К.,
ЕГН ********** твърди, че с
ответницата Х.Ш.И., ЕГН ********** са родители на
М. Ш.К. с ЕГН **********, род. на *** г. Заявява, че съвместното им съжителство протичало с конфликти и скандали, чести раздели и събирания, след което взели
решение да се разделят окончателно.
Поради това, че не могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, моли съда
да постанови решение, с което да определи местоживеенето
на М. при него и му предостави
упражняването на родителските права по отношение на
малолетния, а на майката определи подходящ режим на лични отношения
и я осъди да заплаща за бъдеще
време месечна издръжка на детето
в размер на 180.00 лева, считано от
датата на завеждане на исковата
молба в съда до настъпване на
условията за нейното изменение или прекратяване.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа
исковете, така както са предявени.
Ответницата Х.Ш.И.
в
срока по чл. 131 от ГПК не депозира писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично
и изразява съгласие упражняването на родителските права по отношение на
детето М. да се предоставят на бащата.
След преценка
на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Ш.Д.К.
и Х.Ш.И. живели заедно на семейни начала. От съвместното
съжителство имат родено едно дете – М.
Ш.К. с ЕГН **********, род. на *** г.
Ответницата има
друго дете от предходно съжителство, което се отглежда от бащата.
Видно от показанията на разпитаната свидетелка Юсеин, страните
по делото живеели заедно в село Мъдрево в нейния дом.
Изцяло грижите за отглеждането, възпитанието и издръжката на роденото от
фактическото съжителство дете
са били поети
от нея като баба по бащина линия и от сина й – ищецът Ш.Д.К.. Майката
многократно
напускала съвместно обитаваното жилище, понякога без да уведоми партньора си
или майка му, след което отново се връщала при тях. Била емоционално и
психически нестабилна, като понастоящем се лекува при психиатър, тъй като при
пребиваването й за кратко в чужбина се отключило психическо заболяване. Така
изцяло тежестта по отглеждането и възпитанието на детето паднала върху неговия
баща и бабата по бащина линия. Слез изписването й от психиатрично отделение на
МБАЛ-Разград, ищецът взел решение да замине да работи в чужбина, за да осигури
адекватна за нуждите на детето си и близките си издръжка. От края на месец юли
2019 год. работи в Белгия, където преди това са се установили и сестрите му,
който също периодично изпращали средства за издръжка на домакинството.
Свидетелката изразява готовност да продължи да живее с ответницата в едно
домакинство.
Изслушана в
съдебно заседание ответницата заявява, че поради заболяването си не е в
състояние да се грижи сама за детето.
От изготвения Социален доклад № ПР/Д-РР-К/39-001/26.08.2019 г. на
Отдел „Закрила на детето” при
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат се
установява, че жилището, което обитават бащата и децата, е в добър технически вид. За семейството
на страните е обособено отделно домакинство, с отделен вход, състоящо се
от три стаи и коридор Електрифицирано и водоснабдено,
с изграден санитарен възел. Поддържа се добра хигиена. Под състояние
на афект майката често напускала семейното жилище, но после пак се връщала.
Изцяло грижите за отглеждането и възпитанието на детето е поела бабата по
бащина линия, разчитайки на финансовата подкрепа на сина си. Според социалните работници
ответницата е непостоянна, не поема отговорност за постъпките си и няма ясна
стратегия относно отглеждането на детето.
Не се събраха
доказателства какви доходи реализира ищецът в чужбина, а за ответницата се установи,
че е безработна и единствените доходи са от помощите по чл. 7 от ЗСПД.
От правна
страна съдът намира за установено
следното:
Исковете са допустими като
подадени
от правно легитимирано лице имащо интерес от
търсената защита. Разгледани по
същество се явяват
основателни.
По
отношение на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
Искът по чл. 127, ал. 2 от
СК е единственият правен способ за разрешаване
на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това
производство, което по своя характер
представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се
ръководи от желанията на единия
или другия родител, а от интересите
на децата.
Решението за
предоставяне упражнението на родителските права следва да
се основава на интересите на
децата, преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици,
морални качества
на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители
и между децата; помощ на трети лица
и др.
От събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че бащата има желание и възможност да
се грижи за отглеждането и възпитанието на своето дете. С оглед
възрастта и пола на детето, както и желанието бащата
да го
отглежда, и преди всичко неспособността на майката да се ангажира
адекватно с това,
бащата се явява по-пригоден родител за отглеждането
му. При постановяване
на решението си съдът следва
да следи преди всичко интереса
на децата и да
ги постави
в тази семейна среда, която би
била най- благоприятна, в
дадения момент, за тяхното физическо и духовно развитие. Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия или
другия родител за прекратяване на семейното им
съжителство. Поради това
родителските права следва да се
предоставят за упражняване на бащата, който вече е осигурил
нормални битови условия и семейна среда подходящи за отглеждане на
малолетния. В тази насока съдът изцяло кредитира както събраните гласни доказателства на
посочения свидетел, така и изготвения по делото социален доклад.
По отношение на режима на личните отношения:
Както
критериите при определянето на родителските права се ръководят изцяло от
интереса на децата, така и конкретните мерки на лични отношения между децата и
родителя, който не упражнява пряко родителските права, следва да бъдат
определени от интереса на децата. Тук съдът намира, че следва да определи
подходящ режим на лични отношения на майката с децата, като запазването на тази
връзка е важна за оформяне личността на малолетните, за тяхното правилно
израстване, въпреки, че майката се е дезинтересирала
от тях.
Трайната
съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към
даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над
детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато
интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за преспиване
на последното в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да
бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. От една
страна прекалено ниската възраст на детето би
представлявала обективна трудност свързана с приспиване на същото при
родителя, който не упражнява пряко родителските права над детето, доколкото
следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да задоволи
специфичните потребности на същото. От друга страна следва да бъде посочено, че
за емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна,
силна и постоянна връзка с всеки родител. Сред обективните критерии за
определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който критерий не е
свързан със самото дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.
При тези доводи
съдът намира, че следва да даде възможност на майката на детето – Х.Ш.И. да го вижда всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от
09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа
в неделния ден, както и 20 дни
през лятото, несъвпадащи
с платения годишен отпуск на бащата.
По
отношение на издръжката за бъдеще
време:
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете следва да
се определи адекватна на нуждите
на децата издръжка,
съобразно тяхната възраст
и възможността задълженото лице да престира
последната.
Предвид изложеното
съдът намира, че следва да
определи издръжка, която да е съобразена
от една страна
с нуждите на малолетния, а от
друга страна с възможността и на двамата родители, не само на
ответника, да
престират
такава, като
вземе предвид техните възможности. При така изложеното
съдът намира, че следва да
бъде определена издръжка на детето в размер
на 260.00
лева, от които ответницата следва
да поеме 140.00 лева,
като по-малкото парично участие на ищеца е за
сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието им,
които той полага.
Обстоятелството, че понастоящем майката се е върнала отново в общото жилище,
следва да се игнорира, тъй като както се установи от събраните доказателства, тя
периодично напуска дома им. Съдът намира, че ответницата няма да бъде затруднена
в изплащането на посочения размер издръжка, защото този размер е на минимума
към настоящия момент и съобразен с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Издръжката за бъдеще
време се дължи от подаването
на исковата молба – 25.03.2019 г., с падеж 1-во число на месеца, за
който се дължи издръжката ведно със законната
лихва за всяка забавена вноска, до настъпване
на законно основание за изменение
или прекратяване.
По
разноските:
Ответницата следва
да плати по
сметка на РС – Кубрат сумата от
201.60 лева - държавна
такса върху тригодишните платежи на присъдения размер
на издръжката за бъдеще
време.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА предявения от Ш.Д.К., ЕГН **********,***, срещу Х.Ш.И., ЕГН
**********,***, представлявана от
особен представител адв. от
АК – Разград, иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителски права по отношение
на детето М. Ш.К., ЕГН **********,
на бащата – Ш.Д.К..
ПОСТАНОВЯВА детето М. Ш.К.,
ЕГН ********** да живее в дома на баща
си – Ш.Д.К., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ на майката – Х.Ш.И., ЕГН **********,
режим за поддържане на лични
отношения с детето си М. Ш.К., ЕГН **********, с право
да го вижда
и взема всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа
в неделния ден, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи
с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 2 СК, Х.Ш.И., ЕГН **********, да заплаща на
детето си М. Ш.К., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет)
лева, считано от 25.03.2019 год. с падеж 1-во число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва за всяка
забавена вноска, до настъпване на
законно основание за изменение или
прекратяване и
ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения размер от 180.00 (сто и осемдесет) лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Х.Ш.И. да заплати по сметка
на РС – Кубрат държавна такса по присъдената издръжка в размер на 201.60
(двеста и един лева, шестдесет стот.)
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова