Р Е Ш Е Н И Е
№ 487/14.6.2021г.
гр. Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
май,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм.
дело № 68 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от
"Ферма Овис" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Дюлево, общ. Стрелча, област Пазарджик, представлявано от управител Д. Ф.,
чрез адвокат П., Акт № 01-163-2600/1 от 04.01.2021 г. за
установяване на публично държавно вземане, издаден от директор ОД ДФЗ Пловдив,
представляващо изплатена субсидия по мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от ПРСР 2014-2020 г., в размер на 3 204, 30 лв., на основание
чл. 27, ал. 3 и 5 от ЗПЗП, чл. 162 от ДОПК, чл. 5, § 1 и 2 от Регламент/ЕС/ №
65/2011 на Комисията от 27.01.2011г., чл. 80, § 1и 2 от Регламент /ЕО/№
1122/2009 на Комисията от 30.11.2009г., Акт № 01-163-2600/159 от 13.07.2020г.
на ДФЗ РА и чл. 30 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправни разпоредби. Твърди се, че дружеството е кандидатствало само
с един свой животновъден обект № 4529-0103, а животновъден обект № 4529-0106 не
е заявяван за подпомагане. Счита се, че АУПДВ е необоснован, немотивиран,
неясен, не съобразен със закона и фактическото положение. Иска се от съда
отмяна на оспорения административен акт. В открито съдебно заседание
оспорващият се представлява от адвокат П., която поддържа оспорването.
Ответникът по делото - директор
на Областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" Пловдив, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - юрк. Н., която
оспорва жалбата. Счита акта за законосъобразен, като мотивиран с влязъл в сила
акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, влязъл в сила като необжалван
от бенефициера. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващото дружество "Ферма
Овис" ООД, ЕИК ********* е регистрирано с Уникален регистрационен номер
(УРН) 563545 в ДФ "Земеделие". Подадено е Заявление за подпомагане №
13-14-2-00483/31.10.2017 г. по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните"(л. 177 от делото), към което е приложена
декларация, с която земеделският стопанин е заявил, че ще изпълнява доброволно
поетите ангажименти, както и че е запознат с правилата за отпускане на
финансова помощ. В заявлението е посочен номерът на животновъдния обект, за
който се кандидатства 4529-0103. Обектът е вписан в регистъра на животновъдните
обекти на ОДБХ гр. Пазарджик, за което е издаден Удостоверение за регистрация
на животновъден обект № 0095/24.07.2012г.(л.209). Към заявлението са приложени
необходимите придружителни документи -
за собственост на обекта, списък на животни, декларации и др.
С Уведомително писмо за одобрение
за участие по мярка 14 „Хуманитарно отношение към животните“ от ПРЗР
2014-2020г. директорът но ОД на ДФЗ Пловдив уведомява „Ферма Овис“ООД, че след
извършени административни проверки и данни по заявлението е одобрен за
дейност/и и от подмярка/и за ЖО № **********/4529-0103/ - л. 254.
Подадено е заявление за плащане с
УИН 13/311017/95499 от 18.01.2019г. от „Ферма Овис“ООД/л. 21/, от което е
видно, че в графа „Кандидатствам за следните извършени през годината дейности“
заявителят е посочил животновъден обект **********/4529-0103/. Има раздел „Списък
на стопанисваните животновъдни обекти, в които се отглеждат едри преживни
животни“, където заявителят е посочил двата си ЖО **********/4529-0103/ и
**********/4529-0106/. Представено е становище с изх. № 03-153/16.01.2019г. на
ОДБХ гр. Пазарджик, което се издава в уверение на това, че ЖО
**********/4529-0103/ отговаря на ветеринарномедицинските съгласно Наредба №
14/8.8.2017г. Приложено е Удостоверение за регистрация на животновъден обект №
0095/24.07.2012г.
С писмо с изх. № 01-163-2600/210
от 07.02.2019г. директорът уведомява дружеството, че оторизираната субсидия по
подаденото заявление е в размер на 3204,30 лева. Установи се, че тази сума е
получена от земеделския стопанин.
С Уведомително писмо с изх. №
01-163-2600/679 от 14.11.2019г. директорът на ОД ДФЗ Пловдив уведомява
управителя на „Ферма Овис“ООД, че при извършена проверка на заявлението за
подпомагане се установява, че има непълноти и неясноти, като следва да
представи Удостоверение за регистрация на животновъден обект
**********/4529-0106/ и достоверността на данните му. С писмо с вх. №
01-16302600/629/28.11.2019г. управителят на дружеството уведомява
административния орган, че този ЖО **********/4529-0106/ е с прекратена
регистрация поради неприключил ремонт, като пояснява, че се изпълнява
ангажимент по мярката единствено за ЖО2473600005/4529-0103/.
В преписката се съдържат
документи относно обследване на издаденото удостоверение за регистрация на ЖО
**********/4529-0106/, за който от ОДБХ гр. Пазарджик посочва в писмо,
входирано на 23.12.2019г. /л. 93/, че
няма регистрация. Изготвяни са докладни записки и кореспонденция,
включително с прокуратура и ОДМВР.
С последващо Уведомително писмо с
изх. № 01-163-6500/06.04.2020г. директор на ОД на ДФЗ Пловдив уведомява ЗС, че
подаденото заявление не подлежи на подпомагане и оторизираната субсидия е 0
лева. Същото е получено на 24.04.2020г., като не се твърди и няма данни да е
обжалвано.
С писмо с изх. № 01-163-2600/109
от 18.06.2020г. директорът на ОД ДФЗ Пловдив на основание чл. 26, ал. 2 от АПК
уведомява дружеството за отриване на производство по издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, тъй като при
поетия от ЗС през прием 2017г. ангажимент не се изпълняват дейностите в
съответствие с чл. 4 и чл. 10 от Наредба № 4 от 08.08.2017г. Писмото е получено
на 18.06.2020г., видно от известие за доставяне. Издадена е Заповед №
03-160-РД/133 от 18.06.2020г. от директора на ОД на ДФЗ Пловдив за спиране
обработката на заявлението за плащане от 15.08.2019г.
На „Ферма Овис“ООД е издаден Акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманитарно отношение
към животните“ от ПРСР за период 2014-2020г. с изх. № 01-163-2600/159 от
13.07.2020г., тъй като земеделският стопанин не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017г. Актът е редовно съобщен на 15.07.2020г.,
като не се твърди и няма данни да е оспорен.
С писмо с изх. №
01-163-2600/159-1 от 24.11.2020г. директорът на ОД на ДФЗ Пловдив на основание
чл. 26, ал. 2 от АПК уведомява „Ферма Овис“ООД, че открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като уточнява, че
първата година – 2017г., е поет ангажимент и изплатена субсидия в размер на
3204, 30 лева, като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 4/2017г.. Сумата следва да бъде възстановена. Видно от известието за
доставяне писмото е получено от законен представител на дружеството на
03.12.2020г. – Д. Ф.. Той е депозирал своето възражение с вх. № 01-163-2600/159-2
от 10.12.2020г., като твърди че ЖО, с които е кандидатствал отговарят на
изискванията и иска да бъде извършена служебна справка от административния
орган.
Директорът на ОД на ДФЗ Пловдив е
издал оспорения в настоящото производство Акт УПДВ № 01-2600/1 от 04.01.2021 г. към „Ферма
Овис“ ООД за изплатена субсидия по мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от ПРСР 2014-2020 г., в размер на 3 204, 30 лв. Актът е издаден
с посочено основание: чл. 27, ал. 3 и 5 от ЗПЗП, чл. 162 от ДОПК, чл. 5, § 1 и
2 от Регламент/ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г., чл. 80, § 1и 2 от
Регламент /ЕО/№ 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009г., Акт № 01-163-2600/159
от 13.07.2020г. на ДФЗ РА и чл. 30 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.
Няма данни за съобщаване, но
жалбата срещу АУПДВ е входирана на 19.01.2021г. – тоест 14 дни след издаване на
акта.
Със Заповед №
03-РД/3372-2/26.07.2019г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на
директорите на ОД на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност
правомощия във връзка с прилагане на мярка 14 „Хуманитарно отношение към
животните“, включително и по издаване на АУПДВ.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореният акт е издаден от
директор на ОД на ДФ "Земеделие" Пловдив, действащ при спазване на
материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставените му от
Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/3372-2/26.07.2019г. правомощия.
Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11 от
Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е делегирал правомощието
за издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на
директорите на областните дирекции на фонда, сред
които е и ОД Пловдив. Административният акт е издаден от материално
компетентен орган, в изискуемата писмена форма.
Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република
България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по
силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки.
Съгласно разпоредбите на чл. 27,
ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени
суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и
за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му. В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е
мотивирал подробно. Видно от доказателствата по делото директорът на ОД на ДФЗ Пловдив е издал
Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманитарно
отношение към животните“ от ПРСР за период 2014-2020г. с изх. № 01-163-2600/159
от 13.07.2020г., тъй като земеделският стопанин не отговаря на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017г. Актът е редовно съобщен на
15.07.2020г., като е влязъл в сила. Неоспорваното му от страна на адресата „Ферма Овис“ООД
води до приложимост на един от основните принципи на административното право -
Стабилитетът на индивидуалните административни актове, имащ за цел да гарантира
на гражданите и юридическите лица правна сигурност и защита, че
административните органи няма да могат след влизането в сила на един такъв акт
да го изменят или отменят. Тоест той поражда правното си действие и
многогодишния ангажимент на дружеството е прекратен. Тоест прекъснато е
административното правоотношение между дружеството заявител за подпомагане по
мярка 14 и административния орган – директор на ОД на ДФЗ Пловдив.
Този акт е мотивиран с нормата на
чл. 30, ал. 1 и чл. 10, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Съгласно
чл. 30, ал. 1 от Наредба № 4/2017г. Държавен фонд „Земеделие" -
Разплащателна агенция, прекратява изпълнявания ангажимент, когато земеделският
стопанин не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1; Към датата на подаване
на заявлението и одобрение действащата разпоредба да цитираната норма гласи „За
подпомагане могат да кандидатстват земеделски стопани, които са:1. регистрирани
по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.);2. активни земеделски стопани
съгласно чл. 38б, ал. 2 - 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители;3. собственици и/или ползватели на животновъден обект или
животновъден обект - пасище. С изменение в ДВ, бр. 83 от 2018 г., в сила от
09.10.2018 г. точка 3 е вече „стопанисваните от тях животновъдни обекти са
регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.“
Прекратяването на многогодишния
ангажимент и съответно влизане в сила на акта за прекратяване са правните и
фактически основания за издаване на оспорения в настоящото съдебно производство
акт. В казуса при влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент с изх. № 01-163-2600/159 от 13.07.2020г. на директор ОД ДФЗ Пловдив, за
него се изключва оперативната самостоятелност(дискреционна власт) и
възможността за преценка как да действа, дали да действа и по какъв начин. Той
разполага с обвързана компетентност, при която възможното решение е само едно,
при скоето няма право на преценка да издаде или не АУПДВ, а е длъжен да го
направи
Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба
№ 4/2017г. Подпомаганите земеделски стопани възстановяват 100 % от получената
до момента финансова помощ при прекратяване на изпълнявания ангажимент на
основание ал. 1, т. 1. В разглеждания случай получената до момента финансова
помощ, изплатена за първата година е в размер на 3204, 30 лева, която е определена
и като размер от административния орган.
Следователно, налице са
фактическите и правни основания за
издаване на оспорения АУПДВ (влязло в сила Уведомително писмо за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 14 "Хуманно отношение към животните"
с изх. №
01-163-2600/159 от 13.07.2020г. на директор ОД ДФЗ Пловдив, във вр. с чл. 30,
ал.1, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за условията
и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Настоящата съдебна инстанция
приема, че процесният административен акт е постановен в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон при условията на обвързана
компетентност и без нарушения на административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че процесният Акт № 01-163-2600/1 от 04.01.2021 г. за
установяване на публично държавно вземане, издаден от директор ОД ДФЗ Пловдив,
е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и при
спазване на всички съществени административнопроцесуални правила, а
депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и следва да се уважи претенцията на административния орган
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита, че следва да
се определи в размер на 100 (сто) лева, съобразно нормата на 144 от АПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Административен
съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ферма
Овис" ООД, с ЕИК ********* срещу Акт № 01-163-2600/1 от 04.01.2021 г. за
установяване на публично държавно вземане, издаден от директор ОД ДФЗ Пловдив,
като неоснователна.
ОСЪЖДА "Ферма Овис"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Дюлево, общ. Стрелча,
област Пазарджик, представлявано от управител Д. Ф. да заплати на Държавен фонд
"Земеделие", гр. Пловдив разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: