РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Радомир, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730100251 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.22, вр. чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
Ищцата Л. К. П., ЕГН **********, адрес: гр.Радомир, жк.„Ное“, бл.1, ет. 9, ап. 54,
чрез адв. Б. Й., вписан в САК, с личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул,
„Св.Н.‘‘ ., е предявила иск срещу ответника „П.к. Б“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: област София, община Столична район Средец, гр. София, п.к..., ж.к. „М.“,
бул. Б. № ., бл..., вх. В.управители: 1. С.Н.Н.; 2. Я. К.Ч. и 3. Н. М.Л., с който моли съда да
постанови решение, с което да приеме, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит профи кредит Стандарт с № .....на 28.04.2023 г., е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.
22, вр. чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото
производство разноски.
В исковата молба се излага, че ищцата, в качеството й на физическо лице, е
сключила договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт с № .....на 28.04.2023 г.,
с ответника „П.К. Б.” ЕООД. Кредитът е в размер на 2900 лв., със срок на кредита 24 месеца,
с първи падеж на 15.05.2023 г. и последен падеж на 15.04.2025 г., с размер на анюитетната
вноската по кредита от 175.49 лева с изключение на последната вноска на 15.04.2025 г.,
която е в размер на 174.61 лева, както и с размер на вноската по закупени допълнителни
услуги от 114.79 лева, която за последната вноска на 15.04.2025 г. е 114.83 лева.
1
В раздел - VI параметри от договора, са посочени: годишен процент на разходите
(ГПР) 48.70 %, годишен лихвен процент (ГЛП) 41 %, лихвен процент на ден 0.11 %,
дължима сума по кредита в размер на 4 210.88 лева.
Посочени са още - в раздел V, че е поискана и закупена „допълнителна услуга“ -
„Фаст“ и „допълнителна услуга“ - „флекси“, като са разяснени тези услуги така:
- Fast - Фаст. Предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит.
- Flexy - Флекси. Предоставя право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е определена в размер
на 1 160.00 лева.
Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ е определена в
размер на 1 595.00 лева, или общо размера им е: 2 755.00 лева.
Размерът на вноската по закупените „допълнителни услуги“ е 114.79 лева
Общото задължение по кредита по закупена допълнителна услуга е в размер на 6
965.88 лева с общ размер на вноската: 290.28 лева.
Взет е кредит в размер на 2 900 лева, но общото задължението по кредита е 6 965.88
лева или повече от двоен размер на получената сума по кредита.
Предвид това моли съда да постанови решение, с което да приеме, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи
чистата стойност на кредита - в случая 2 900 лева, като последица от сключен
недействителен договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и
приложена от съда, доколкото връщането на чистата стойност на кредита се дължи по
силата на изрична, императивна правна норма.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът e подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е оспорил иска.
Не оспорва, че е налице сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № .......на
28.04.2023 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер
на 2900,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични
средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ съгласно условията на
договора.
Твърди, че процесният договор отговаря на всички законови императивни
изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание
и размер на разбираем и достъпен език. Гражданско задължение на всяко лице е прояви
грижа на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото
съдържание, ако не разбира част от него да се обърне към кредитния експерт за разяснения и
2
допълнително обяснение, да се консултира за последиците от същия и от евентуално
неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подписва. Изготвен е и връчен на ищцата
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, който е връчен на ищеца, ведно с Договора за
потребителски кредит на дата 28.04.2023 г. твърди, че при ключване на догоовра са спазени
разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК.
Относно разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК твърди, че дори и да се приеме за вярно,
че размерът на ГПР е по-висок от законово- допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК, то
последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в
ал.4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.
Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от
ищеца искове като неоснователни и недоказани
Моля да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото,
включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата, в случай че същото надвишава минималния размер,
определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.135 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).
Доколкото в случая се отнася до приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит № 40017103235 на
28.04.2023 г., намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл.9 от ЗПК е дадена легална
дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника -
потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
3
действителност е писмената форма - чл.10, ал.1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно
който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от
ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,00 %,
описани са условията за прилагането му – чл.4 от Общите условия към договора, посочен е
ГПР – 48,70 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл.5 от Общите условия.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен
лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС №
72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за
забава) обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г.
на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без
конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в
обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната
абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД).
За противоречащи на добрите нрави се смятат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика,
която се възприема от настоящия съдебен състав, противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека,
4
залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС,
II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г.
по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен)
възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин
накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като
възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа
последица изначална недействителност на кредитната сделка.
Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от
друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл.10, ал.2 от ЗЗД, който да
определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори, а законната
лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва.
Нормата на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща
основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба,
която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл.288 от ТЗ за
неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл.430, ал.2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която
заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с
добрите нрави. Разпоредбата на чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД обаче, намира приложение и при
търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010 г., постановено по т.д. №
911/2009г. на ВКС, I т.о.). Предвид това, възражението на въззивника, че договорената
възнаградителна лихва в размер на 41,00 % е допустима, съгласно разпоредбите на чл.430,
ал.2 от ТЗ и на това основание клаузата за определянето й не е нищожна се явява
неоснователно.
Разпоредбата на чл.24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл.6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен
да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от
противното на чл.146, ал.2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна
5
клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ответникът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът е ограничен в
преценката си от представените такива. При този извод следва да се откаже зачитане на
последици на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за кредит.
По наведеното с исковата молба оплакване за нарушение на разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК,
доколкото уговорените възнаграждения от 1160.00 лв. и 1595.00 лв. в раздел VI от
процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък
към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на
разходите, съгласно чл.19, ал. от ЗПК, настойщият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В
параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси
и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Включените в
този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1
от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. В този смисъл с пакета от
допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход
по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
48.70 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер
на законната лихва - 50 %, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. На практика с уговореното
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на
чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са
спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК- за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент
6
на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за
кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл.22, във вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. Доколкото по делото липсват доказателства за извършени
плащания, ищцата следва да заплати получената сума от 2900 лв.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Последната е направила разноски в размер на 50 лв.- внесена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предявеният иск е с материален интерес 6965 лв. и съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение следва да бъде в размер на 996.50 лв. В този смисъл съдът намира, че
възражението следва да бъде оставено без уважение, като на ищцата бъдат присъдени
разноските в посочения по- горе размер, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищцата Л. К. П., ЕГН
**********, адрес: гр.Радомир, жк.„Н.", бл.., ет. ., ап. ., чрез адв. Б. Й., вписан в САК, с
личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул, „Св. Н.‘‘ ., срещу ответника „П.к.
Б.“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: област София, община Столична
район „Средец“, гр.София, п.к.1404, ж.к. „М.“, бул. Б. № ., бл..., вх. ., управители: 1. С. Н.Н.;
2. Я. К.Ч. и 3. Н. М.Л., че сключеният между страните договор за потребителски кредит
профи кредит Стандарт с № ...на 28.04.2023 г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22, вр. чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.23 от ЗПК, Л. К. П., ЕГН **********, адрес:
гр.Радомир, ж.к.„Н.“, бл.., ет. ., ап. ., чрез адв. Б. Й., вписан в САК, с личен № **********,
със служебен адрес: гр. София, бул, „Св.Н.‘‘ ., да заплати на „П.к. Б.“ ЕООД, с ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: област София, община Столична район „Средец“,
гр.София, п.к.1404, ж.к. „М.“, бул. Б. № 4.9, бл.., вх. ., управители: 1. С. Н.Н. 2. Я. К.Ч. и 3.
Н.М.Л., сумата от 2900 лв. (две хиляди и деветстотин лева), представляваща чистата
стойност по кредита.
ОСЪЖДА„Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: област София, община Столична район „Средец“, гр.София, п.к.1404, ж.к. „М.“,
бул. Б. № ., бл..., вх. ., управители: 1. С. Н.Н.; 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., да заплати на Л. К. П.,
ЕГН **********, адрес: гр.Радомир, жк.„Н.“, бл.., ет. ., ап. ., чрез адв. Б. Й., вписан в САК, с
7
личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул.„С. Н.‘ ., сумата от 950
(деветстотин и петдесет лева)- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8