Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, ……….2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав в публично съдебно заседание на втори май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Константинова в.гр.
дело № 105 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на
чл.294 ГПК.
С решение № 19 от 15 февруари
2019 година, постановено по гр.д.№ 2578 по описа за 2018 година Върховният
касационен съд, ІV г.о., е отменил
решение № 57/27.03.2018 година на Ловешкия окръжен съд по гр.дело № 7/2018 г. и
е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
Предмет на въззивното обжалване е
Решение № 170 от 15.11.2017 година, постановено по гр.дело № 355 по описа за
2017 година на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от Г.П.Г., ЕГН:********** ***, против М.С.М.,ЕГН:********** ***, иск с
основание чл.59,ал.9 от СК,за изменение на режима на родителските права
и личните отношения между ищцата и детето на страните, определен с Решение
по гражданско дело №342/2016 г. по описа на РС-Тетевен, като се определи
родителските права върху детето на страните С. М. С. да се упражняват от
майката, детето да има местоживеене ***, да се определи режим на лични контакти
на бащата с детето,както и бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 115 лева. Ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски
по делото в размер на 200.00 лева.
Против
решението е подадена въззивна жалба от
Г.П.Г.
която го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага
съображения, че при постановяване на решението си районният съд е преценил
доказателствата формално, без да вникне в същността на фактите. Сочи, че съдът
е приел, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК
с оглед установеното от съдебно-психологична експертиза наличие на синдром на
родителско отчуждение (PAS- синдром) , чиято симптоматика датира след раздялата
на родителите, но е ценил същата избирателно- чрез посочване на изолирани
изводи от вещото лице. Според въззивника съдът се е съобразил с приетия
социален доклад и заключението на съдебно-психологическата експертиза, в която
избирателно е взето мнението на 7-годишното дете, че е емоционално привързано
към своя баща и желае да живее при него, както и че има негативно отношение към
майка си. Подчертава, че мнението на детето не може да бъде ръководен мотив за
районния съд, тъй като не представлява субективен фактор от юридическа гледна
точка. Изтъква ,че от съществено значение е констатираното от експерта наличие
на нестабилност в отношението на детето спрямо майката, което не е анализирано
от районния съд, както и казаното от вещото лице, че формираната у детето
представа е резултат на внушения и манипулативни въздействия, които са оказани
върху него. Поведението на бащата е квалифицирано като пасивно по отношение
поведението на детето, като не коригира
негативните му изказвания, когато нарича майка си с доста цинични и вулгарни
думи. Цитира и ратифицирания от България Регламент /ЕО/ № 2201/03 г. на Съвета,
който въвежда понятието „родителска отговорност” и „права и задължения на
родителя спрямо детето”. В него като основен принцип на българското и
европейското право е въведен „най-добрият интерес на детето”, а майката по
природа е родителят с по-добри възпитателски качества.
Според
страната, районният съд е подходил формално, като не е изследвал причините,
довели до обективиране на негативно поведение у детето към майката, и е взел
предвид само външно изразеното от него желание. Позовава се на заключението на
вещото лице, от което категорично се установява, че у детето е налице синдром
на родителското отчуждение спрямо майката, поддържа, че с оглед причините
довели до промяна в поведението на детето, родителските права следва да бъдат
променени. Запазване на настоящето положение би довело до прогресиране на
синдрома на родителското отчуждение и до нарушаване на връзката между детето и
майка му във вреда на двамата. Твърди, че единственото ефективно лекарство при
СРО е даване на родителските права на отчуждения родител – майката , която е
по-добрия родител за детето.
Затова моли
съда да отмени обжалваното решение на ТРС и постанови друго, с което уважи
изцяло предявения иск по чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 от СК, като се
присъдят и направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от М.С.М., чрез пълномощника адв.А.А., в който моли същата
да бъде оставена без уважение. Счита, че при постановяване на решението си ТРС
е преценил доказателствата и вникнал в същността на фактите и доказателствата,
като е постановил решение изцяло в интерес на детето. Твърди, че след развода
на страните не са настъпили съществени изменения на обстоятелствата, налагащи
промяна на определения с решение на ТРС № 102/11.07.2016 г. по гр.дело №
342/2016 г. режим на упражняване на родителски права. Счита, че съдът правилно
е приел, че родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата с
оглед заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че удачна професионална
намеса и работа с детето и родителите, може да доведе до преодоляването на проблема.
Моли да не
се изменят постановените с влязло в сила решение по гр.дело № 342/2016 г. мерки
относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. М. С..
В съдебно заседание, въззивникът се явява лично, представлява се и от
адвокат Р.Г., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемият също
се явява лично, а процесуалният му представител- адвокат А.А., моли да бъде
потвърдено решението на районния съд.Представили са в срок подробни писмени
становища.
От Дирекция „Социално
подпомагане“-Тетевен е представен актуален социален доклад и изразено становище,
че с цел гарантиране на нормалното физическо, интелектуално и емоционално
развитие, както и задоволяване на битовите, социални и образователни
потребности на детето С. М. С., е необходимо да се постигне споразумение по
отношение на иска за изменение на режима на лични отношения на детето с
майката, което да удовлетворява най-добрия интерес на детето.
В изпратения от Дирекция
„Социално подпомагане“ Д. социален доклад е отразено, че майката заявява желание да упражнява родителските
права спрямо детето С. С..Такава готовност изразява и съжителстващото с нея
лице И. К..Двамата разполагат с достатъчно средства за осигуряване на
материалните му нужди, а условията в дома им са подходящи за отглеждането му. Като
цяло семейната среда изглежда сигурна и стабилна.
От представените доказателства по
гр.дело № 355/2017 г. на Тетевенския районен съд, от събраните в настоящето
въззивно производство доказателства, при спазване на указанията
на ВКС, дадени в отменителното решение съгласно чл.294,ал.1 ГПК, като съобрази
и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК съдът приема за установено следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като
срокът по чл.259 ал.1 ГПК за обжалване е спазен.
Решението
на Тетевенския районен съд е валидно,
тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че е неправилно в частта
относно определения свободен режим на лични контакти между детето и майката.
Г.П.Г. е предявила срещу М.С.М. обективно съединени искове за изменение на
постановените по гр.дело № 342/2016 г. на Тетевенския районен съд мерки относно
упражняването на родителски права, режима на лични отношения и издръжка на
детето С. М. С., като се постанови родителските права
да се упражняват от майката, детето да има местоживеене ***, да се определи
режим на лични контакти на бащата с детето,както и бъде осъден бащата да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на 115 лева.
Ответникът
е оспорил основателността на претенциите.
Съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Страните по делото Г.П.Г. и М.С.М. са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен по
взаимно съгласие с решение № 102 от 11.07.2016 година, постановено по
гражданско дело № 342 по описа за
Не
се спори между страните, че след развода им и в изпълнение на съдебното
решение, бащата е полагал непосредствени грижи за отглеждането и възпитаването
на детето С. С., а майката е заплащала редовно определената издръжка и е
осъществявала срещи с него в жилището на своята баба (св. Г. В.), както и че
поддържа всекидневни контакти по мобилен телефон.
За установяване на отношенията между родителите и детето са събрани
многобройни гласни доказателства, които съдържат и противоречиви данни,
доколкото са депозирани от близки и роднини на страните и които съдът преценява
с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК.
Според
показанията на свидетелите, посочени от ищцата- Г. П. В. и П. Д. Г., съответно
нейна баба и майка, бащата е проявявал агресия и тормоз спрямо ищцата и детето,
посягал му е да го удря. След като заминала за Д. св. В. описва, че майката се
е връщала в Тетевен на всеки две седмици, носейки дрехи, играчки и лакомства на
детето, а то е изразявало желание да живее при нея в Д.. Описва, че детето е
започнало да говори „цинични глупости”, които свидетелката не може да повтори и
че пред нея е споделяло, че баба му и леля му са вдигали телефона нависоко, за
да не може да разговаря с майката, а тя се е оплаквала, че телефонът на детето
често и бил изключен и не може да осъществи контакт с него. Свидетелката
заявява, че бащата не е създавал проблеми на майката да се вижда с детето. В
същата насока са и показанията на св.П. Г..
Св.Е. С. М. е сестра на ответника
и твърди, че детето е било притеснено от мисълта, че може да замине да живее в Д.
и че ще му е мъчно за баща му, между двамата има особена връзка и привързаност.
Твърди, че след осъществен контакт с майката и мъжа, с който тя съжителства,
детето е отказвало да разговаря с тях.
Според показанията на свидетелите
без родствена връзка със страните-Т. Н. С., Д. Й. Д., Д. Д. Т., Х. Ц. Й.
ответникът е бил грижовен баща, не е имал прояви на нервни изблици и физическо
насилие над детето. Бащата води детето да играят футбол, да карат колело, на
плаж и полага ежедневни грижи за
него.Свидетелите споделят мнение, че няма промяна в поведението на детето преди
раздялата на родителите му и след това.
Свидетелката В. М., личен лекар на детето,
потвърждава, че С. е воден редовно на прегледи от двамата родители, а след
раздялата им –от бащата и в рамките на календарната
Към
настоящия момент детето С. е на 9 години и за учебната 2018/2019 година е
записан във втори клас на НУ „***” в гр.Тетевен, където е образователно
ангажиран целодневно. В социалния доклад е посочено, че придобитите знания от
детето са трайни, то работи на много добро ниво и среща затруднения само по математика.Забелязани
са и периоди на повишена разсеяност, което се отразило на училищното
представяне. По отношение на взаимоотношенията му с неговите съученици и други
деца, е направен извод, че социалните му умения за вграждане в общността са
изградени, тъй като е предпочитан от съучениците си в класа, умее да създава
приятелства.
По
делото са събрани доказателства, че след развода ищцата е останала да живее в
гр.Тетевен, но през
По делото са събрани
доказателства ( а и няма спор), че страните живеят при добри жилищни и битови
условия и имат доходи от трудови възнаграждения.
В
производството пред Тетевенския районен съд е допусната и приета
съдебно-психологична експертиза, изготвена от експерт- клиничен психолог, А.Г.А..
Констатирано е, че психическото състояние на детето С. към момента на
обследването е нестабилно и при него са създадени условия и предпоставящи
фактори във времето да се доизгради започналият да се формира при него PAS- синдром към майката, защото е възрастово
психично незряло и не може да направи адекватна и рационална оценка на
семейните отношения и ситуации. Основание за този извод експертът е направил
въз основа на констатираната преднамереност и предпазливост в комуникацията у
детето при споделяне на преживяванията с опасения за това каква ще бъде
реакцията на баща му и страх да не провокира неговия гняв и отхвърляне, който
страх е изводим и обясним със съществуващата в съзнанието му възможност да
загуби и родителя, с който понастоящем живее. Установена е по-силна емоционална
привързаност на детето към фигурата на бащата. Емоционалната връзка на детето с
майката не е докрай прекъсната, но е негативно повлияна и е наблюдавано
дистанциране и процес на отчуждаване на детето към нея.
В изпълнение на указанията на
ВКС, дадени в отменителното решение, съдът възложил на същото вещо лице
изготвяне на допълнително заключение след изследване на психологическото
състояние на детето към настоящия момент. При новото обследване експертът е дал
заключение, че към настоящия момент няма
индикации за синдром на родителско отчуждение спрямо майката. В него са
предложени и превантивни мерки за избягване на подобен бъдещ проблем.
Заключението е подробно, аргументирано и съдът го приема като обективно и пълно
изготвено.
При така приетата фактическа
обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал.9 от СК за изменение режима на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето на страните С. М. С., постановени първоначално с решение № 102/11.07.2016 г. по гр.дело № 342/2016 г. по описа на РС Тетевен.
Според Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.дело № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, определените мерки по чл.59, ал.2 СК могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако обстоятелствата се изменят, като от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Към промените, засягащи положението на детето и обстоятелствата са посочени: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, са изброени: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Съзнателното задържане на детето не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител.
В исковата молба са наведени
твърдения за влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено
детето, отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия
родител и създаване на пречки за
осъществяване на лични отношения, поведение на родителя, който отглежда
детето по начин, опасен за здравето, възпитанието и личността му.
Тъй като от
приложеното Решение № 102/11.07.2016 г. по гражданско дело № 342/2016 г. по
описа на РС-Тетевен не може да се направи никакъв извод относно това
при какви обстоятелства са определени мерките по отношение на малолетното дете
на страните, защото между тях е постигнато споразумение по чл.51,
ал.1 от СК, което е било утвърдено от съда, то тези обстоятелства следва да се
преценят в настоящото производство.
Съдът
приема, че докато са живели заедно и двамата родители са полагали грижи за
отглеждането и възпитаването на детето, като са били подпомагани своите близки. Може да направи извода, че всеки
от тях притежава добри родителски и възпитателски качества и то е привързано
към тях. Не е без значение фактът, че майката се е съгласила бащата да
упражнява родителските права след развода, т.е. не е отричала неговия
родителски капацитет.
Съобразявайки задължителни за
съда указания в цитираното по-горе ППВС и събраните в хода на делото
доказателства, настоящият въззивен състав не може да направи извод, че е налице
изменение на обстоятелствата, т.е. че са настъпили нови обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание.
Установява
се от приложеното становище от ДСП-Тетевен, че битовите условия в жилището на ответника са
добри, а и по този въпрос няма и не е имало спор. Такива, според, доклада на
ДСП-Д., са и условията в дома, в който живее семейството на майката.
Не се доказва изложеното в исковата молба, че бащата има
поведение на безотговорен и нехаен родител, което представлява опасност за
здравето, възпитанието и личността на детето. Твърдението на посочените от
ищцата свидетели (нейни близки роднини) за агресивно поведение на ответника към
детето не се подкрепя от останалия доказателствен материал, включително и от
изготвения актуален социален доклад на ДСП-Тетевен.
От страна на ищцата се акцентира върху констатирания от
експерта, изготвил съдебно- психологичната експертиза, започнал процес на
формиране на PAS- синдром към майката. Във връзка с изследването на този въпрос са и
дадените указания от ВКС в отменителното решение.
При разглеждане на делото, наред
с останалите доказателства, следва да бъде съобразено и заключението на съдебно- психологичната експертиза, изготвена от А.А., клиничен спихолог в
ОДНБПЗ-УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД, гр.Плевен. При новото обследване вещото
лице е констатирало, че негативното отношение, което С. е имал към майка си и
отхвърлянето и за сметка фигурата на бащата, включително обръщането към нея с
обидни квалификации, които при предходната експертиза са отнесени като
индикатори за наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо нея, към
настоящия момент и актуалното освидетелстване на детето не са наблюдавани.
Отразено е, че С. емоционално е ведър и усмихнат, споделя преживявания, което
показва налична емоционална връзка и привързаност към майката, липса на
негативно отношение, което да е неоснователно и внушено, тоест да бъде резултат
от синдрома на родителско отчуждение.
Експертът е посочил, че
аналогичните резултати при изследването с тестовите методики при първата и
втората сесия по настоящата експертиза, показващи устойчива тенденция на
предпочитание на детето спрямо фигурата на бащата, както и аналогичните
отговори при интервюто с детето и неизменчивостта на заявения избор, липсата на
нерационално и категорично отхвърлящо отношение спрямо майката и нейните
близки, понастоящем в лицето на съжителя й И., показва отсъствие на индикации
за синдром на родителско отчуждение спрямо нея и определеност на
предпочитанията на С. спрямо баща му на база обективни фактори, а именно пълна
удовлетвореност на базисните психологични потребности от внимание, сигурност,
любов и принадлежност, общите интереси свързани със спорта, игрите и
развлеченията, времето, което бащата отделя и прекарва със сина си. Отдадено е
значение и на еднополовата принадлежност и идентификация с бащата предвид
възрастта, в която е С. с предстоящо юношество, когато обект на подражание и
идентификация е еднополовият родител с придобиване на първостепенно значение при
изграждане на Аз-образа у детето. Посочено е и значението на неизменчивостта и
постоянството на средата, в която до момента е функционирал С.- семейна,
формална училищна и неформална приятелска, която дава сигурност и чувство за
комфорт. Като причина за промяна в отношението на С. към майката в положителна
насока и преодоляване на белезите на регистрирания при предходната експертиза
начален синдром на родителско отчуждение спрямо нея, би могла да се търси и в
подкрепящата работа и включването на детето в занимания с психолог в рамките на
училището, което посещава, както и по- голямата степен на съзряване и
осъзнатост у самото дете в сравнение с възрастта му при предходното
освидетелстване, както и факта, че майка му му липсва. Не са прекъсвани контактите
с нея, които макар че не са чести, предвид отдалечеността на местоживеенето и,
не са позволили да бъде прекъсната връзката с нея.
Макар, че към настоящият момент
не са установени данни за изразен синдром на родителско отчуждение у детето, са
предложени като превантивни мерки за бъдеща проява , които би следвало да се
имат предвид, установяване на регулярни и по-чести контакти с майката, които да
бъдат предварително регламентирани и уведомено детето за времето и мястото на
осъществяването им, за да се предотврати чувството за неяснота, несигурност и
нестабилност по отношение на контакта с майчината фигура. Посочено е, че тези
лични контакти на детето с родителя, който не е носител на родителските права,
би следвало да се уточняват между самите родители, а не да се поставя детето в
посредническа позиция на лошия диалог помежду тях, което води до вменяване на
неприсъщи за възрастта му роли и отговорности и е източник на психично
напрежение и емоционален дискомфорт у него. Подчертана е необходимостта от продължаване
на консултативните срещи на детето
със специалист психолог,
който да подпомага съхраняването
на емоционалната връзка с отсъстващия родител. Като удачно е предложено
включването на родителите в семейни психотерапевтични сесии с оглед подобряване
комуникацията помежду им по повод грижите за общото им дете и подходящия единен
възпитателен подход спрямо него.
При изслушването
всеки от родителите изрази желание да упражнява родителските права и да носи
отговорност за възпитанието на детето, което е положително, но за решаване на въпроса за предоставяне или за промяна упражняването на
родителските права от решаващо значение, според закона и утвърдената съдебна
практика, е интересът на децата.
Интересът
на децата е обективна категория и се преценява от съда с оглед всички
обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности (чл.59 ал.4 от СК).
Целта е да се осигури на децата тяхното правилно физическо и духовно развитие,
както и социалното им формиране.
Настоящият
въззивен състав приема, че родителските права следва да продължат да се
упражняват от бащата, независимо от това че и майката има добър родителски
потенциал и е загрижена за неговото бъдещо развитие и възпитание. Детето не е
отчуждено и настроено негативно спрямо майката, поддържа редовни контакти с
нея, а предпочитанията му към бащата се основават на обективни фактори-
сигурност, задоволяване на базисни психологични
потребности от внимание, общи интереси в спорта и съвместни игри и
развлечения. Предвид предстоящото му юношество бащата е по-подходящ да отглежда
дете от мъжки пол. От особено значение в случая е обстоятелството, че детето С.
е свикнало със средата, в която живее и учи и която му дава сигурност и
комфорт, а в училище е предпочитан от учениците в класа.
В
гр.Тетевен са приятелите му и роднините, както по бащина, така и по майчина
линия, с които също контактува. Желаната от ищцата промяна би създала объркване
и ненужно стресиране на детето не само поради промяната в местоживеене, но и
поради необходимостта от интегрирането му в друга, нова училищна и семейна
среда. Следва да се отбележи, че появата на друг мъж в живота на майката, към
който отношението на детето е дистантно, поради по-строгото му и рестриктивно
поведение, както и раждането на братчето му, са обстоятелства, които също биха
довели до допълнителен стрес за С.. Проявеното от бащата в с.з. неглижиране на
употребата от детето на неподходящи
изрази само по себе си не е основание за обратния извод.
Констатираните
при изслушването на родителите различия в разбиранията им относно начина на
възпитание на детето, за ценностите в живота не са непреодолими. Липсата обаче на
добро общуване между тях, налагат извода за необходимост от определяне на
конкретен режим на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява
родителски права- майката. В тази насока са и препоръките на психолога, както и
за необходимостта от фамилни психо-терапевтични сесии с оглед на това двамата
родители да подобрят разбирането си по отношение на възпитанието на детето и
по-добрата комуникация помежду си.
Режимът на лични контакти на
детето с майката е в интерес на двете страни и затова е уреден като право, но
отново водещо значение в него има интересът на детето.
Съобразявайки практиката на
съдилищата, настоящият състав приема, че майката ще има право да взема детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до
18,00 часа на неделния ден. По време на празниците: всяка нечетна година детето
ще прекарва със своята майка Бъдни вечер и Коледа, а всяка нечетна година ще
прекарват посочените празници със своя баща, и обратно- за Великденските
празници. Майката ще може да взема при себе си детето за по един месец през
лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата. Страните могат свободно до постигнат съгласие и за
други контакти, извън посочените, за които не е необходима намесата на съда.
При промяна на обстоятелствата, съгласно чл.59, ал.9 СК, страните могат да поискат изменение на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката.
Поради несъвпадане
на изводите на настоящата инстанция с тези на Тетевенския районен съд в частта
досежно определения режим на лични контакти между майката и детето, решението
следва да бъде отменено и вместо него – поставено друго, в посочения по-горе
смисъл.
При
този изход на процеса разноските следва да останал в тежест на страните, така,
както са направени, тъй като се касае за спорна съдебна администрация (Опр.№
847 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 34/2012 г., ІV г.о., ГК), поради което
решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.
Воден
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 170 от
15.11.2017 година, постановено по гр.дело № 355 по описа за 2017 година на
Тетевенския районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от Г.П.Г., ЕГН:**********
***, против М.С.М., ЕГН:********** ***,
иск с
основание чл.59,ал.9 от СК, за изменение на режима на личните отношения между
майката и детето С. М. С., определен с Решение по гражданско дело №342/2016 г.
по описа на РС-Тетевен, както и в частта за разноските и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ на майката Г.П.Г., ЕГН:********** ***, следния режим на лични контакти с детето С. М. С., ЕГН **********: да взема детето от дома на
бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния
ден до 18,00 часа на неделния ден, както и по един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата; по време на празниците:
всяка нечетна година детето ще прекарва със своята майка Бъдни вечер и Коледа,
а всяка четна година ще прекарва посочените празници със своя баща и обратно-
за Великденските празници.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170 от 15.11.2017
година, постановено по гр.дело № 355 по описа за 2017 година на Тетевенския
районен съд в останалата част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: