Решение по дело №59/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „Интер Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А, чрез адв. М. М., срещу Решение № 18-11809-07.11.2024 г., издадено от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново. Решението се оспорва като издадено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят излага подробни доводи, че е единствен собственик на самостоятелен обект с идентификатор 16359.501.20.1.1, а спорът вече е решен с влязло в сила съдебно решение на РС – Горна Оряховица. Допълнителни доводи излага в писмена защита. Иска обжалваното решение да се отмени и исканото изменение да се извърши по чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР Претендира направените разноски.

Ответната страна – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна в писмен отговор. В съдебно заседание се представлява от адв. Г. Н., който представя писмена защита. Счита, че в случая е налице спор за материално право. Претендира присъждане на направените разноски.

Заинтересованата страна Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – София, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище и в съдебно заседание. Счита, че е недопустимо да се дублира като частна собственост площ от сграда, която е публична държавна собственост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Държавата чрез министър на регионалното развитие и благоустройството, а той чрез областен управител на област Велико Търново, последният представляван от служител с юридическа правоспособност, в представено писмена защита излага доводи, че имотът е публична държавна собственост, а спорът е решен с влязло в сила решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Договор за покупко-продажба от 18.09.1995 г. „Българска книга“ ЕООД /продавач/ се е задължило да продаде на „Контакт инвест холдинг“ /купувач/ три обекта ДМА – предмет на търг, проведен на 05.09.1995 г., един от които е Павилион – „Гарата“, 5 кв. м.

С Решение № 101/21.06.2012 г. по гр. дело № 166/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица, влязло в сила на 11.07.2012 г., е отхвърлен като неоснователен положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от „Интер Агро“ ЕООД против Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – София, за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ търговски обект, масивна железобетонна конструкция, павилион, построена върху земя с площ 5,00 кв.м., находящ се в приемното здание на ЖП гара Горна Оряховица, най-северната част от три взаимносвързани търговски обекта, при съседи: павилион на НКЖИ, стълбище на чакалнята в приемното здание на ЖП гара Горна Оряховица, фоайе на ресторант на първия етаж, ведно с правото на строеж върху земя от 5 кв.м.

Съгласно Акт за публична държавна собственост № 4371 от 24.04.2014 г. държавата е собственик на недвижим имот земя с площ от 8105 кв. м., с идентификатор № 16359.501.20 по КККР на гр. Горна Оряховица, в едно с построените в имота сграда с идентификатор № 16359.501.20.1 със застроена площ от 1725 кв. м., разгърната застроена площ от 3150 кв. м. и подземен етаж /сутерен/ - мазе от 1575 кв. м., двуетажна, масивна, построена през 1965 година с предназначение: сграда на транспорта. Същата представлява ЖП гара в гр. Горна Оряховица. За същите имоти е налице издаден предходен акт за държавна собственост с № 2401 от 20.08.1992 г. Върху имотите са предоставени права на управление на Национална компания "Железопътна инфраструктура“ на основание чл. 9, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт.

От частен съдебен изпълнител Д. К. – Стефанска е изнесен на публична продан недвижим имот търговски обект с площ от 5,27 кв. м., находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 106, планоснимачен № 1550 от 1990 г., ЖП Ареал по плана на града от 1990 година, представляващ най–северния от трите самостоятелни търговски обекта, разположени в преходната част на чакалнята за пътници на гара Горна Оряховица – пътническа, при граници: запад – стълбище към ресторант на втори етаж на приемното здание и механа, находяща се на ниво под терен; север – фоайе пред входа на ресторанта па първи етаж; юг – търговски обект, тип павилион, собственост на НК "ЖИ". С Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.02.2016 г., вписано в Службата по вписванията с № 1432 от 04.04.2016 г. имотът е възложен на „Интер Агро“ ЕООД след обявяването му за купувач с постановление от 21.01.2016 г.

Въз основа на този акт за собственост „Интер Агро“ ЕООД е подало в Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 16.04.2021 г. заявление за извършване на следните услуги: издаване на удостоверение за приемане проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обект с идентификатор 16359.501.20.1 /за нанасяне на четири броя самостоятелни обекти в тази сграда/; нанасяне на настъпилите промени в кадастралната карта за този обект и нанасяне на настъпилите промени в кадастралния регистър. От началника на СГКК гр. Велико Търново е издадена Заповед № 18-5812 от 28.05.2021 г., с която е изменен кадастралния регистър по отношение на схемата за обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1, с вписване като собственици държавата и „Интер Агро“ ЕООД, и ползвател ДП „НКЖИ“, и е изменена кадастралната карта чрез нанасянето на четири самостоятелни обекта с кадастрални номера 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4.

След последвалото съдебно обжалване в крайна сметка с Решение № 9997/23.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 2323/2023 г. е отменено решение № 262 от 28.09.2022 г., постановено по адм. д. № 465/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново и вместо него е отменена Заповед № 18-5812 от 28.05.2021 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново. За да постанови този резултат касационната инстанция е изложила мотиви, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е налице спор за собственост от една страна, и от друга – няма идентичност на обектите по КК и КР.

След постановяването на това решение на 03.10.2024 г. „Интер Агро“ ЕООД е подало ново заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър за нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с адрес гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 106. Изменението се изразява в нанасянето в действащата КК на самостоятелен обект – търговски обект с проектен идентификатор 16359.501.20.1.1 в съответствие с границите му на място и на съседните му обекти с проектни идентификатори 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК адм. орган е изпратил на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – София и на Министъра на регионалното развитие и благоустройството уведомителни писма за започналото производство. От ДП НКЖИ са постъпили две писмени възражения, с които е изразено несъгласие с предлаганите корекции, в т.ч. с твърдението, че площта от 5,27 кв.м., представляваща проектния обект 16359.501.20.1.1 е със статут на публична държавна собственост. Приложени са Акт за публична държавна собственост № 4371 от 24.04.2014 г. и Решение № 9997/23.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 2323/2023 г.

На 11.11.2024 г. „Интер Агро“ ЕООД е представило писмено становище, в което твърди, че спорът за собственост е решен, като представя Решение № 101/21.06.2012 г. по гр. дело № 166/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица, влязло в сила на 11.07.2012 г.

При тази фактическа обстановка от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново е издадено процесното Решение № 18-11809-07.11.2024 г. Със същото е отказано да бъде издадена заповед на основание чл. 54, ал. 4 за нанасяне на настъпили промени в КККР на гр. Горна Оряховица по отношение на сграда с идентификатор 16359.501.20.1, изразяващо се в нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с проектни идентификатори 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4. съгласно заявлението на „Интер Агро“ ЕООД. За да постанови този резултат адм. орган е приел, че в случая е налице спор за материално право между заявителя и заинтересованото лице ДП НКЖИ. Заинтересованото лице изрично е възразило срещу исканото нанасяне на самостоятелни обекти в сграда като твърди, че се нарушават неговите права, свързани с правото на управление и ползване върху сградата, която му е предоставена за ползване в цялост, а освен това се твърдяло, че цялата сграда е публична държавна собственост и няма как в нея да съществува отделен обект, който да е частна собственост. В решението е посочено, че адм. орган не е компетентен да реши този спор, както и спора за граници между имоти, които могат да бъдат решени единствено по съдебен ред пред граждански съд.

Заповедта е връчена на „Интер Агро“ ЕООД на 07.01.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена в съда чрез куриер на 21.01.2025 г.

В производството пред съда от страна на ответника е представена административната преписка.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е допустима като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспореното решение, и в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна предвид следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, с излагане на съответните фактически и правни основания, като около тези обстоятелства не се спори между страните. Не се установяват съществени процесуални нарушения.

Заповедта е в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри „Спор за материално право“ е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В случая от приетите по делото писмени доказателства се установява, че както жалбоподателят, така и заинтересованата страна ДП НКЖИ претендират, че са собственици на процесния обект – павилион в сградата на ЖП гара Горна Оряховица: жалбоподателят по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.02.2016 г., а ДП НКЖИ – съгласно Акт за публична държавна собственост № 4371 от 24.04.2014 г. По делото се установява също така, че заинтересованата страна е изразила в хода на административното производство изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че спорът за собственост бил решен в негова полза с влязлото в сила Решение № 101/21.06.2012 г. по гр. дело № 166/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица. Видно е, че със същото е отхвърлен положителния установителен иск на „Интер Агро“ ЕООД да бъде признато за собственик на процесния павилион. Ирелевантно е, че в мотивите на решението е посочено, че сделката за прехвърляне на въпросната недвижима вещ от „Българска книга“ ЕООД на „Контакт инвест холдинг“ ЕООД била действителна. Безспорно не съществува съдебно решение, с което „Интер Агро“ ЕООД да е признато за собственик на въпросния обект, поради което в случая не е налице хипотезата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, на която се позовава жалбоподателя. Освен това мотивите се ползват с доказателствена сила, но съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. гр.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК „Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него.“

При така установеното следва извода, че е налице спор за материално право относно собствеността върху единия от обектите, предмет на изменението, което е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Така изрично е прието и от ВАС в Решение № 9997/23.10.2023 г. по адм. дело № 2323/2023 г., постановено между същите страни при същата фактическа обстановка, с което решение ответникът се е съобразил. Категорично не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че в това решение ВАС имал предвид, че собствеността на търговския обект била единствено и само на „Интер Агро“ ЕООД и не е налице друга собственост, вкл. на държавата, поради което била отменена предходната заповед на СГКК. Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство. Спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес, но и когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Извън компетентността на административния орган и на административния съд е проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересуваните страни. Спорът за материално право не може да бъде разрешен в процесното производство, а по гражданскоправен ред, както правилно е посочил ответникът в своето решение. Това препятства приложението на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, както претендира жалбоподателя. Следователно, решението на началника на СГКК – В. Търново е постановено в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователна претенцията на заинтересованата страна Държавата чрез МРРБ за прекратяване на настоящото производство, тъй като спорът бил вече решен с влязло в сила решение. С горепосоченото Решение № 9997/23.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 2323/2023 г. е разгледана законосъобразността на друг административен акт, а не на процесното Решение № 18-11809-07.11.2024 г.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. с ДДС. Възражението за неговата прекомерност съдът намира за неоснователно, предвид това, че същото е в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и предвид активното поведение на адвоката в извършените процесуални действия. С оглед на това съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е адекватно и не би довело до неоснователно обогатяване на жалбоподателката.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК на всяка от заинтересованите страни следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Интер Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А, срещу Решение № 18-11809-07.11.2024 г., издадено от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново.

 

ОСЪЖДА „Интер Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „Интер Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А да заплати на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „Интер Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – гр. София сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.