№ 17726
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110120229 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от 19.04.2023г., уточнена с молба от 05.05.2023г. на
молителката Р. К. М., действаща лично и в полза на своята майка И. С. Гергова срещу
ответника К. О. К.. Ответникът е син на първата молителка и внук на втората. Молбата за
защита е с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 5, във
вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие.
В молбата се твърди, че страните живеят на адрес гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37,
вх. В, ет. 3, ап. 60. Ответникът обитавал хола на жилището, постоянно употребявал алкохол
и подлагал молителките на денонощен психически тормоз. В молбата се твърди, че на
30.03.2023г. около 17 ч. след отправена от страна на първата молителка забележка да намали
музиката в стаята, ответникът се нахвърлил върху майка си, съборил я на дивана и й
нанесъл няколко удара по лицето. Ударите били придружени със заплахи, псувни и закани
като: „Ще ти смачкам муцуната!“. Към 18.30ч. ответникът отново усилил звука на музиката,
последвала нова забележка от страна на молителката. Тогава ответникът започнал да крещи,
че е луд, хвърлил чаша с бира и я счупил на балкона. След това продължил да чупи
различни стъклени вещи в дома им. В молбата се твърди още, че на 18.04.2023г. около 4ч.
сутринта в посоченото жилище ответникът се нахвърлил върху неподвижната си баба-
молителката Гергова. След опит да спаси майка си от агресията на ответника и молителката
М. била нападната от сина си. Същият се нахвърлил върху нея с псувни, закани и започнал
да я удря с ритници. В този момент ответникът отправил закани за убийство. На същия ден
ответникът счупил камерите за видеонаблюдение, монтирани пред блока им, за което
подали жалба в полицията. В молбата се посочва още, че на 21.04.2023г. около 5.30ч.
сутринта в същото жилище, обитавано от страните около 5.30ч. ответникът отново
предизвикал скандал. На отправена забележка за силна музика ответникът отправил закани
за убийство към двете молителки. Наложило се да поиска съдействие и помощ от тел. 112.
На същия ден по-късно молителката била удряна и ритана от ответник многократно. На
същата дата ответникът е отправял закани с убийство с притежавания от него пистолет.
1
Молителката твърди, че след тези случаи изпитва постоянен страх както за своя живот, така
и за този на нейната майка – И. Гергова, с която живеят заедно. Моли за издаване на заповед
за защита и предприемане на необходимите действия за защита, предвидени в ЗЗДН. В
съдебно заседание се явява и заявява, че поддържа молбата за защита. Претендира разноски
и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът К. К. се явява в съдебно заседание лично и не оспорва твърденията в
сезиращата молба. Заявява, че съжалява за това, което е сторил и обещава да заплати
щетите в апартамента до 15 декември.
В хода на съдебното производство се установиха следните факти.
Ответникът е син на първата молителка Р. К. М. и внук на втората молителка И. С.
Гергова. Тримата обитават жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37, вх. В,
ет. 3, ап. 60.
Молителката М. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа
подробно описание на твърдение от нея актове, извършени от ответника съответно на
30.март, 18 април и 21 април 2023г.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
напълно кредитира. Предмет на изследване е звукозапис от телефонен номер **********
към национален телефон 112. Заключението на вещото лице е, че звукозаписът е автентичен
и не е манипулиран. От него се установява, че на 21.04.2023г. около 6.21 ч. молителката М.
е помолила за съдействие защото от два часа синът й я тормозел, пиел бира, заплашвал,
посягал на бой, бил много агресивен. Сигналът е приет и е изпратен патрул.
По делото е постъпило Постановление от 29.05.2023г. на СРП, с което е отказано
искане за принудително лечение на ответника по реда на ЗЗ. В постановлението се твърди,
че по отношение на ответника К. са предприети вече действия по принудителна евентуална
хоспитализация в психиатрична клиника.
По делото е постъпило писмо вх. № 162668/08.06.2023г. от 02 РУ на СДВР. От него се
установява, че от молителката М. са отправени три жалби за заплахи за живота и побой от
страна а ответника. В последната от 21.04.2023г. е посочено, че ответникът заплашвал
молителките с насочен газов пистолет.
По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетеля К. Монов
Цветков – съсед на страните се установи, че през последните петнадесет години ответникът
създавал ежедневни проблеми. Постоянно имало скандали в дома на молителките. Самият
свидетел е бил поемно лице три пъти по различни процесуално-следствени действия у дома
им. Когато ответникът бил на лечение в дома им било мирно и тихо. когато си бил у тях по
всяко време на денонощието имало шум. Имал и пистолет, защото работел като охранител.
Излизал на балона , хвърлял различни неща по майка си, заплашвал я „ще и счупя зъбите,
ще те разфасовам, боклук такъв“ Тези закани се случвало да са през нощта и през деня.
Заплашвал и баба си на висок глас, и се чувал в съседите. Питал я докога ще живее, псувал
я, замервал двете с различни предмети. Преди делото хвърлял лекарства и предмети от
балкона. Според свидетеля ответникът не е болен, а когато е пиян постоянно буйствал и
заплашвал близките си. Съдът кредитира показанията на свидетеля Цветков като обективни
и кореспондиращи с останалите събрани поделото доказателства.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
По делото не се спори, че ответникът е син на молителката М. и внук на
молителката Гергова. По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с
молба за защита по реда на ЗЗДН. Молбата, инициирала производството пред настоящия съд
е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в
хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед
2
разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на
същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
За установяване на твърдените в молбата за защита актове на насилие ищецът е
ангажирал гласни доказателства. Разпитаният свидетел е бил непосредствен очевидец на
актове на насилие извършени от ответника. От неговите показания безспорно се установява
авторството на заплахите, обидите и агресивното поведение от страна на ответника спрямо
молителките. Тези констатации се подкрепят и от заключението на съдебно –техническата
експертиза и от приложените по делото писмени доказателства. та. От така изложените
факти следва, че е несъмнено, че ответникът е автор на актовете на домашно насилие,
посочени в сезиращата молба.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспоР.те
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката
М., че ответникът е извършил спрямо нея и нейната майка И. С. процесните актове на
домашно насилие, извършени на 30.03.2023г., 18.04.2023г. и на 21.08.2023г. в дома на
страните. Актовете на насилие съчетават физическо насилие, като и психическо чрез
заплахи, обиди и унижение от обстоятелството, че крещи и вика през цялото денонощие,
което е достояние на всички съседи, чупи вещи и хвърля такива през балкона, като
едновременно с това отправя заплахи към роднините си. С оглед на гореизложеното, съдът
3
прилага спрямо ответника, като извършител на психическо и физическо насилие, мерките
по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителките Р. К. М. и
нейната майка – И. С. Гергова. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К. О. К. се осъжда
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
С оглед изхода на делото право на разноски в него има само молителката. Същата е
представила своевременно списък по чл. 80 от ГПК. Безспорно е по делото, че същата е
сторила разноски в размер на 300 лв., представляващ депозит на допусната по делото
съдебно-техническа експертиза. Ответникът следва да бъде осъден да й ги възстанови.
В настоящото производство молителката Р. М. е представлявана от адв. Емил Пилев
от САК. От приложеното по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023г.
се установява, че адв. Пилев осъществява безплатно процесуално представителство на
молителката. Настоящият състав като взе предвид изхода на делото и предявената
претенция намира, че ответникът следва да заплати на адв. Пилев адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу К. О. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап. 60 като:
ЗАДЪЛЖАВА К. О. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап.60, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Р. К. М. , ЕГН **********, и И. С. ГЕРГОВА, ЕГН **********, двете с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап. 60
ЗАБРАНЯВА на К. О. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап.60, да приближава на Р. К. М. , ЕГН **********, и И. С.
ГЕРГОВА, ЕГН **********, двете с с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37,
вх. В, ет. 3, ап. 60, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, до жилището им на
посочения адрес, местораоботата и местата за социални контакти и отдих за срок от
осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. О. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап.60, че при неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА К. О. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Банишора,
бл. 37, вх. В, ет. 3, ап.60, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за
4
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. О. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап.60, да заплати на Р. К. М. , ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап. 60 стоР.
по делото разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА К. О. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Банишора,
бл. 37, вх. В, ет. 3, ап.60, да заплати на основаниоое чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. на адв. Емил
Пилев, от САК с личен номер ********** сума в размер на 600 лв. адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок,
считано от днес - 30.10.2023г., като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5