Р Е Ш Е Н И Е
№ 682
гр. Пловдив, 11 април 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 699 по описа
на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на Н.Е.Ч. /Н.Е. б./,ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***
чрез адв.Г.П., против Ревизионен акт № Р-16001620005115-091-001/17.11.2021г. и
акт за поправка на РА № П-16001621205106-003-001/29.11.2021г., издадени от Т.В.П.на
длъжност началник сектор - възложил ревизията и В.К.К.на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 60/08.02.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в частта относно
допълнително начислени Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в
размер на 1 086,87 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 281,40 лв.,
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. в размер на 1 533,31 лв.
ведно с прилежащите лихви в размер на 215,11 лв., ЗДДС за периода от
20.02.2019г. до 31.12.2019г. в размер на 6 321,79 лв. ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 596,75 лв., ДОО за 2018г. в размер на 1 154,40
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 306,78 лв., ДОО за 2019г. в размер
на 2 118,34 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 359,76 лв., ЗО за
2019г. в размер на 1 055,45 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
173,60 лв., ДЗПО – УПФ за 2018г. в размер на 390,00 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 103,65 лв. и ДЗПО – УПФ за 2019г. в размер на 715,66 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 121,53 лв. и изменен в частта относно
допълнително начислени вноски за ЗО за 2018г. от 807,60 лв. на 624,00 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер от 229,11 лв. на 165,64 лв.
В жалбата се релевират
доводи, че процесният ревизионен акт е неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. В съдебно заседание и писмена защита, поддържа, че неправилно
ревизиращият екип е приел, че Н.Ч. е извършвала търговска дейност, от която е
укривала печалба. Сочи, че липсват доказателства, жалбоподателката да е
осъществявала търговска дейност през календарната 2018г. Твърди се, че не е
съобразено обстоятелството, че от 12.03.2019г. до 13.05.2019г. Ч. е била в
чужбина, видно от представено по делото доказателство, което изключва
възможността същата да е могла да
осъществява търговска дейност за периода. Иска се отмяна на обжалвания
РА. Претендира сторените в хода на съдебното производство съдебно-деловодни
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк. П., е на становище, че жалбата е
неоснователна. В писмена защита излага допълнителни съображения. Претендира
присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните
по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален
срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Ревизията е
образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620005115-020-001 от
24.08.2020 г. (връчена на РЛ на 08.04.2021г.), изменяна със ЗИЗВР №
16001620005115-020-002 от 07.07.2021г. и ЗИЗВР № 16001620005115-020-003 от
05.08.2021г., с която е възложено да се обхванат задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., ДДС за
периода от 22.02.2019г. до 31.12.2019г., ДОО за самоосигуряващи се за периода
от 01.01.2018 г. до 31.12.2019г., ЗО за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019г.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен РД №Р-16001620005115-092-001/21.09.2021г.,
срещу който е подадено възражение. Така изготвеният РД е послужил като
основание за издаване на Ревизионен акт №Р-16001620005115-091-001/17.11.2021г.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия по чл.119
ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да
издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил
ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на
ревизия).
С молба, РЛ е
поискало поправка на очевидна фактическа грешка в РА. С акт за поправка на РА №
П-16001621205106-003-001/29.11.2021г., РА
№Р-16001620005115-091-001/17.11.2021г. е поправен, като в таблица 3 на
ред 5, вместо задължение по Данък добавена стойност в размер на 1 105,66
лева, следва да се запише задължение по фонд УПФ в размер на 1 105,66
лева.
В срока по
чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” –
Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение
№ 60 от 08.02.2022г., с което РА и акт за поправка на РА са потвърдени в частта
относно допълнително начислени Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г.
в размер на 1 086,87 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 281,40 лв.,
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. в размер на 1 533,31 лв. ведно
с прилежащите лихви в размер на 215,11 лв., ЗДДС за периода от 20.02.2019г. до
31.12.2019г. в размер на 6 321,79 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1
596,75 лв., ДОО за 2018г. в размер на 1 154,40 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 306,78 лв., ДОО за 2019г. в размер на 2 118,34 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 359,76 лв., ЗО за 2019г. в размер на 1 055,45
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 173,60 лв., ДЗПО – УПФ за 2018г. в
размер на 390,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 103,65 лв. и ДЗПО –
УПФ за 2019г. в размер на 715,66 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
121,53 лв. и изменен в частта относно допълнително начислени вноски за ЗО за
2018г. от 807,60 лв. на 624,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер от
229,11 лв. на 165,64 лв.
При така
установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното.
Жалбоподателят Н.Е.
б. е физическо лице без регистрация по Търговския закон. Задълженото лице е
регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП гр. Пловдив с ЕГН.
Към момента на
извършване на ревизията няма регистрация като едноличен търговец или като лице,
упражняващо свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност. Няма
регистрация по ЗДДС, не е декларирало доходи и не е подавало декларации по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. Няма и регистрация по реда на ЗДДС.
Ревизията,
извършена по реда на чл. 122 от ДОПК е за задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО
обхваща периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., както и по ЗДДС за данъчни
периоди от 22.02.2019 г. до 31.12.2019 г.
В хода на
ревизионното производство, въз основа на присъединени документи и данни,
събрани при проверка на РЛ, е констатирано, че през ревизирания период
01.01.2018 г. - 31.12.2019г. Н.Е.Ч. /б./ е извършила многократно сделки
свързани с покупко-продажба на стоки (дрехи, чанти, часовници) чрез куриерска
фирма „Еконт експрес“ ООД въз основа на товарителници, а плащанията са
получавани чрез наложени платежи или пощенски парични преводи.
В хода на
проверката с изготвено ИПДПОЗЛ от Н.Ч. са изискани документи, писмени обяснения
и справки за получени суми от наложен платеж и пощенски парични преводи от
куриерски дружества за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г., от чие име и за
чия сметка са получавани сумите от наложен платеж и пощенски парични преводи,
извършвала ли е търговска дейност чрез електронен магазин, сайтове за обяви,
Facebook и други. В указания срок не са представени изисканите данни, документи
и писмени обяснения.
За нуждите на
проверката са изискани данни и документи относно извършените куриерски и
пощенски услуги от офиси на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД. Представени са обяснения
и диск с копия на документи, съдържащи данни и информация за всички получени
наложени платежи и парични преводи от Н.Е.Ч. за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2019 г., снимки на документи, удостоверяващи изплащането в брой на
наложени платежи и парични преводи. Съгласно получените данни, в базата данни
на „Еконт експрес“ ООД има създаден клиентски картон на Н.Ч.. Налична е
информация за изплащане на суми с наложен платеж на това РЛ през 2018 г. и 2019
г., с вписан мобилен телефон на подател ***. Приложени са таблици на оптичен
носител за всички изпратени от лицето пратки, получени наложени платежи и
парични преводи за проверявания период, както и копия на разписките за
изплатените суми. Видно от представените ордери, получател на изплатените суми
е Н.Е.Ч..
В хода на
ревизионното производство, с цел установяване на лицето, използващо мобилни
услуги през периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. с мобилен номер *** до
"БТК,, ЕАД, „А1 България" ЕАД и „Теленор България" ЕАД са били
изпратени ИПДПОТЛ. Установено е, че посоченият мобилен номер за периода от
20.08.2018 г. до 09.02.2020 г. е бил регистриран в „А1 България" ЕАД като
предплатена карта „ПРИМА", издадена на С.Р.М., адрес: *****.
Предвид
установеното е изготвено ПУФО, изпратено до С.Р.М., по пощата с обратна разписка
на адреса за кореспонденция с лицето. Писмото е върнато с гриф
„непотърсено", поради което са извършени две посещения на постоянен и
настоящ адрес на, при които същият не е открит на посочения адрес. На
13.07.2020 г. е получен отговор от ОД на МВР Пловдив, че в хода на извършени от
тях оперативно-издирвателни мероприятия С.М. не е намерено. По данни от съседи
лицето е в чужбина. Извършена е справка в АИС ГК на МВР при която е
констатирано, че М. е напуснал България на 04.12.2019 г. След извършена справка
в информационните масиви на НАП - лични данни по ЕГН е установено, че С.Р.М. е
починал на 11.02.2020 г.
В хода на
ревизията органите по приходите, със съдействието на Областна дирекция на МВР
са извършили връчване на ЗВР № Р-16001620005115-020-001/24.08.2020 г. и ИПДПОЗЛ
№ Р-16001620005115-040-001/02.09.2020 г. на Н. б., за което е съставен протокол
№ 1694626/08.04.2021 г. В определения срок от връчване на ИПДПОЗЛ РЛ не е
представило изисканите документи и писмени обяснения.
Въз основа на
установените обстоятелства при ПУФО на Н.Е.Ч., представените от куриерското
дружество данни и документи на електронен носител, както и от събраните
доказателства, информация и присъединените доказателства, е констатирано, че
общият размер на получените суми от Н.Е.Ч. от наложени платежи и парични
преводи от е както следва:
- за 2018 г. - 41 590,62 лева (4 573,00
лева, съгласно справка получени наложени платежи + 37 017,62 лева, съгласно справка
получени парични преводи);
- за 2019 г. - 68 445,40 лева (10 509,70
лева, съгласно справка получени наложени платежи + 57 805,70 лева, съгласно
справка получени парични преводи).
Прието е , че
продажбите на стоки не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел
реализиране на приходи/доходи. На база горното органите по приходите са
направили извод, че лицето е извършвало търговски сделки по занятие, че
продажбата на процесните стоки е основна търговска дейност на лицето, че то е
данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице и получените приходи от продажба
подлежат на облагане като търговски сделки, както и че е достигнала облагаем
оборот за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към
31.01.2019 г., но не е подала заявление за регистрация по ЗДДС до 07.02.2019 г.
и не е начислявала ДДС за извършените от нея облагаеми доставки на територията
на страната.
Установено е,
че РЛ е имало доходи от продажба на стоки, които доходи не са декларирани с ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ и са укрити. Прието е, че за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2019 г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При
определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК са взети предвид
стойността на укритите приходи, определени въз основа на получените от РЛ суми
чрез наложен платеж и парични преводи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, както и са
определени разходи по аналог от друго ревизирано лице извършващо същата дейност
- търговия с дрехи.
С оглед
горното, от извършваната дейност като търговец са установени укрити приходи за
2018 г. в размер на 41 590,62 лв. и за 2019 г. в размер на 62 023,62 лв. Поради
липсата на информация и документи за закупените стоки и/или извършени разходи
за търговската му дейност, органите по приходите приели средна надценка от 30 %
при извършваните продажби на стоките. Въз основа на който са установени
разходите, съответстващи на установените при ревизията неотчетени приходи за
2018 г. в размер на 31 992,78 лв. и за 2019 г. - 47 710,48 лв.
Годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е
определена по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, като така установеният облагаем
доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна основа е
изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. ведно с
прилежащите лихви.
Ревизиращият
екип е констатирал, че Н. б. отговаря на изискванията за задължителна
регистрация с достигнат облагаем оборот за периода от 01.10.2018 г. до
31.01.2019 г. в размер на 57 429,32 лв., като поддържа оборот над 50 хил. лв. и
към 31.12.2019 г.
Предвид така
установения облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС РЛ е следвало
да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС - изречение първо,
най-късно до 07.02.2019 г., но не го е направила. С РА е установен дължим ДДС в
общ размер 6 321,79 лв. за извършените облагаеми доставки на стоки чрез
куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД на територията на страната за периода
от 22.02.2019 г. г. до 31.10.2019 г. от Н. б.. За закъснението е начислена
прилежаща лихва в размер на 1 596,75 лв.
В хода на
ревизионното производство органите по приходите са установили, че в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ липсват
данни за регистрация на РЛ като едноличен търговец или като собственик на
търговско дружество. Н.Ч. няма участия и дялове в търговски дружества.
При извършена
проверка в информационната система на НАП е установено, че за Ч. няма подадени
уведомления по КТ за сключени трудови договори. За периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2019 г. за лицето няма подадени данни за осигуряване на основание чл. 4
или чл. 4а от КСО и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.
Подадена е
декларация обр. 7, с посочени данни за възникване на задължение за внасяне на
здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход по реда на чл. 40,
ал. 5, т. 1 от ЗЗО за период от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г. ЗЛ е с
прекъснати здравно- осигурителни права. Лицето не е подавало данъчни декларации
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г.
На основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на Ч. е връчено уведомление, с което същата е
уведомена, че осигурителният ѝ доход, върху който се дължат задължителни
осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК.
От органите по
приходите е определен облагаем доход от дейност като едноличен търговец за 2018
г. в размер на 9 597,84 лв. и за 2019 г. в размер на 14 313,14 лв. На основание
чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. I, т.
2 и чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО са определени авансови и окончателни задължения
за ДОО, ДЗПО -УПФ и за здравно осигуряване, както и прилежащи лихви.
Въз основа
изложеното допълнително установените задължения за ЗОВ за 2018 г. и 2019 г. на Н. б., в качеството ѝ на самоосигуряващо
се лице са в резултат на установените с ревизионен акт № Р-16001620005115-091-001/17.11.2021
г. и ревизионен акт за поправка на РА № П-16001621205106-003-001/29.11.2021 г.
нов размер на осигурителния доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка
с чл. 124а от с.з. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл.
6, ал. 1, т. 2 от КСО (за ДОО - за фонд „Пенсии" -14,8%) и чл. 157, ал. 1,
т. 1, б. „в" (за ДЗПО - УПФ 5%) от КСО. Определената вноска за довнасяне в
приход на НЗОК - 8% е определена на основание чл. 40, ал. I, т. 2 от 330 за
период от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г. и от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. и
на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за период от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г.,
от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г. За
невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху определения
осигурителен доход са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и
чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. I от ДОПК.
В хода на
административното производство по обжалване на РА, е установено, че при определяне на новия размер на
осигурителния доход на задълженото лице е допусната грешка при определяне на
дължимите здравноосигурителни вноски за 2018 г. С РА и ревизионен акт за
поправка на РА са определени здравноосигурителни вноски на основание чл. 40,
ал. 5 от ЗЗО за период от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г. и авансови и
окончателни вноски за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице на
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за период 01.10.2018 г.-31.12.2018 г.
Установено е, че през 2018 г. Н. б. е била осигурена за сметка на държавния
бюджет по реда на чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО като лице, получаващо месечни
социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социалното
подпомагане, ето защо определените авансови осигурителни вноски по чл. 40, ал.
5 от ЗЗО за период 01.01.2018 г. -30.09.2018 г. се явяват недължими.
С Решението си
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.
Пловдив е изменил, установените с процесния РА задължения за вноски за здравно
осигуряване за 2018 г., както следва:
Допълнително
установените вноски за 30 от 807,60 лв. на 624,00 лв. и прилежащи лихви от
229,11 лв. на 165,64 лв.
В съдебното
заседание на 24.01.2023 г. е прието заключение по назначената
съдебно-графологична експертиза /СГрЕ/, изпълнено от вещото лице М.С., прието
без възражения от страните. В изпълнение на поставените задачи вещото лице
посочило, че след преглед на материалите по делото се установява, че
електронните извлечения на „Еконт експрес“ ООД на дати 25.01.2019г.,
01.03.2019г., 14.06.2019г. и на 08.02.2019г. са подписани от Н.Е.Ч.. В
останалите две извлечения, положените подписи не са изпълнени от Н.Ч..
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
Основните възражения в жалбата се състоят в
обстоятелствата, че липсват доказателства, жалбоподателката да е осъществявала
търговска дейност през календарната 2018г. и че не е съобразено
обстоятелството, че от 12.03.2019г. до 13.05.2019г. същата е била в чужбина,
видно от представено по делото доказателство, което изключва възможността да е
могла да осъществява търговска дейност
за периода.
По направените
възражения настоящият съдебен състав намира следното: по делото несъмнено са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. По делото не е спорно между
страните обстоятелството, че жалбоподателката не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. Същевременно, е изпращала множество куриерски пратки
до клиенти и е получила парични суми по наложен платеж и с пощенски записи,
документирани с РКО.
Съдът
констатира, че по делото са представени доказателства, показващи изплащането в
брой на наложен платеж парични преводи. В тях са изписани имената на Н.Ч..
Действително, е назначена и изготвена СГрЕ, според заключението на която дати
25.01.2019г., 01.03.2019г., 14.06.2019г. и на 08.02.2019г. са подписани от Н.Е.Ч..
В останалите две извлечения, положените подписи не са изпълнени от Н.Ч.. Така
изготвеното заключение, обаче, не променя крайния извод на съда.
На следващо
място, съгласно представените писмени обяснения от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД
наложените платежи се изплашат на лицето, посочено като получател или на
изрично упълномощено от получателя лице, срещу представен от получателя
документ за самоличност и собственоръчен подпис или електронен подпис. Пратките
се предават на получателя само след като е заплатил сумата на наложения платеж,
освен ако подателят е добавил в товарителницата някоя от услугите - преглед;
преглед и тест; преглед, тест и избор, с което разрешава пратката да се
прегледа от получателя и той да заплати наложения платеж, само ако приеме
стоката или част от нея. В случай, че получателят откаже стоката „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС" ООД уведомява подателя, който се разпорежда какво да бъде
направено с пратката му чрез разпореждане за промяна на условията по доставката
на пратката.
Следва да се
посочи и, че видно от Удостоверение № 104600-8082/01.09.2021 г. на ОД на МВР
Пловдив, Н.Е.Ч. е излязла през ГКПП Калотина шосе на 11.03.2019 г. в 18,45 ч. и
е вляза на 14.05.2019 г. в 11,08 ч. през ГКПП Калотина шосе; излязла през ГКПП
Капитан Андреево шосе на 29.10.2019 г. в 13,58 ч. и е вляза на 08.11.2019 г. в
21,46 ч. през ГКПП Капитан Андреево шосе. В удостоверението от ОД на МВР
Пловдив изрично е отбелязано, че от 01.01.2007 г. Република България е член на
ЕС и съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година, относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните
семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите
членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „ преценка на
риска ", в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ „ Граничен
контрол" са непълни след тази дата. В тази връзка, според съда, правилно е
прието, че няма неоспорими доказателства Н.Е. б. да е била извън територията на
България за целия период 11.03.2019 г. - 14.05.2019 г. и 29.10.2019 г. -
08.11.2019 г., още повече и поради липсата на представени документи и
доказателства за пътуване /билет, платени пътни такси и др./ и пребиваването
ѝ в друга държава за посочения период /платени нощувки, храна и др./.
С оглед разрешаването на текущия
административноправен спор, необходимо тук на първо място е да се посочи
следното:
В спорното
съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган
са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя
доказателствената тежест при това положение между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на
въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания
въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение: Доказателствената тежест
не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да
реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като
го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
На следващо
място, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.
124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен
акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи
доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство по реда на чл. 122
от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите
се в същия констатации.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на
посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни
изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която
преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В
следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
Настоящата
инстанция изцяло възприема така установената от органите по приходите
фактическа обстановка, изложена подробно в РД (и възпроизведена по-горе в
настоящото решение), която се подкрепя от приетите и приложени по делото
писмени доказателства, представляващи част от административната преписка.
Предвиденият в
чл. 122 и сл. от ДОПК особен ред за извършване на данъчна ревизия е приложим
във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на
съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно
противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага
особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да
се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства
/критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на
закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават
максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие
на правоотношението. Това разбира се, в никакъв случай не означава, че следва
да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в
съответния материален закон.
Именно защото
са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, задълженията на
лицето за данъци и осигурителни вноски са определени при условията на чл. 122 –
124а от ДОПК.
Правилен е
изводът на органите по приходите, че извършените от ревизираното лице доставки
на стоки, са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, който определя като
такива всички доставки на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл.9, когато
са извършени от данъчно задължено лице по този закон и са с място на изпълнение
на територията на страната, както и доставките, облагаеми с нулева ставка,
извършени от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
При липса на
счетоводна отчетност на ревизираното лице съгласно Закона за счетоводството,
подходът на приходна администрация при определяне на оборота от дейността, въз
основа на данните получени от куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД, се
явява напълно обоснован. Конкретният размер на този оборот периода от
01.10.2018 г. до 31.01.2019 г. е в размер на 57 429,32 лв. Тези данни, налагат
да се приеме, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв.
за последните дванадесет последователни месеци преди текущия, следователно е
трябвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.02.2019 г.
При това
положение, относно данъчните периоди, през които лицето е следвало да бъде
регистрирано по ЗДДС, ще намери приложение разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, според която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали
основанията за регистрация.
Органът по
приходите правилно е приложил и установения в чл. 66, ал. 1 във връзка с чл.
67, ал. 2 от ЗДДС размер на данъка към определената от него по реда на чл. 122,
ал. 2 ДОПК основа, като обосновано с оглед цитирания чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е
прието, че данъкът е включен в договорената цена, при което размера му се
определя по формулата от чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Изложеното до
тук налага да се приеме, че презумпцията за вярност на фактическите констатации
на РА не е оборена с надлежни доказателствени средства в съдебното
производство. Процесуалното бездействие на жалбоподателя пред настоящата
инстанция води до недоказаност на твърденията, изложени в жалбата и съответно
до неоснователност на жалбата в обсъжданата част.
Ето защо,
доколкото не се установява да са налице грешки при изчисления на данъчната
основа за облагане с пряк и косвен данък по чл. 122 от ДОПК, както и
допълнително установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, ДЗПО и ЗЗО, ведно с
прилежащите лихви (в размерите съгласно решението на горестоящия
административен орган) следва извод за правилно определена данъчна основа.
Същите следва да бъдат зачетени така както са определени с процесните РА и акт за поправка на РА, а именно: Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 1 086,87 лв. ведно с
прилежащите лихви в размер на 281,40 лв., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за 2019г. в размер на 1 533,31 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на
215,11 лв., ЗДДС за периода от 20.02.2019г. до 31.12.2019г. в размер на 6
321,79 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 596,75 лв., ДОО за 2018г. в
размер на 1 154,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 306,78 лв., ДОО
за 2019г. в размер на 2 118,34 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
359,76 лв., ЗО за 2019г. в размер на 1 055,45 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 173,60 лв., ДЗПО – УПФ за 2018г. в размер на 390,00 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 103,65 лв. и ДЗПО – УПФ за 2019г. в размер на
715,66 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 121,53 лв. и допълнително
начислени вноски за ЗО за 2018г. в размер на 624,00 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 165,64 лв.
Относно
задълженията за осигурителни вноски важи правилото на чл. 124а от ДОПК –
разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на
задължителни осигурителни вноски, т.е., безспорно установеното наличие на
основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от
ДОПК налага извод за вярност на фактическите констатации на ревизионния
акт и в частта за задължителните осигурителни вноски. В този смисъл е и
даденото разрешение в Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. дело №
8 от 2020 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС. От страна на
жалбоподателката не са направени възражения в тази насока, освен общото
възражение за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Реализирането
на доходи от търговска дейност в размери, надвишаващи прага за задължителна
регистрация по ЗДДС предполага облагане по общия ред на чл. 26 от ЗДДФЛ,
съответно наличие на задължение за плащане вноски за ДОО и ЗО за годишно
изравняване.
Крайният извод
е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на настоящия правен спор и своевременно направеното искане, на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата ѝ редакция) в размер на 2 049,16 (две хиляди
четиридесет и девет лева и 0,16 стотинки) лева.
Ето защо и на
основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Е.Ч. /Н.Е. б./, ЕГН **********, с адрес *** против Ревизионен акт №
Р-16001620005115-091-001 от 17.11.2021г. и акт за поправка на РА №
Р-16001621205106-003-001 от 29.11.2021г., издадени от Т.В.П.на длъжност
началник сектор - възложил ревизията и В.К.К.на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 60/08.02.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в частта относно допълнително
начислени Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 1 086,87
лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 281,40 лв., Годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. в размер на 1 533,31 лв. ведно с прилежащите лихви в
размер на 215,11 лв., ЗДДС за периода от 20.02.2019г. до 31.12.2019г. в размер
на 6 321,79 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 596,75 лв., ДОО за
2018г. в размер на 1 154,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 306,78
лв., ДОО за 2019г. в размер на 2 118,34 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 359,76 лв., ЗО за 2019г. в размер на 1 055,45 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 173,60 лв., ДЗПО – УПФ за 2018г. в размер на 390,00 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 103,65 лв. и ДЗПО – УПФ за 2019г. в размер на
715,66 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 121,53 лв. и изменен в частта
относно допълнително начислени вноски за ЗО за 2018г. от 807,60 лв. на 624,00
лв., ведно с прилежащите лихви в размер от 229,11 лв. на 165,64 лв.
ОСЪЖДА Н.Е.Ч. /Н.Е. б./, ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 2 049,16
(две хиляди четиридесет и девет лева и 0,16 стотинки) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/