Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 6814/2019
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от от Кодекса за застраховането(отм.).
Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016г.) „Зазастрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. “, поради което приложение следва да намерят
законовите разпоредби на отменения Кодекс за застраховането, доколкото
застрахователното правоотношение се основава на сключен с ответното дружество
застрахователен договор през 2015 г.
ИЩЕЦЪТ –С.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Е.С., твърди, че на 01.03.2016 г., около
19:30 часа, на път PAZ 11 29 МПС марка „Фолксваген", модел
„Поло", с per. № *******се движи в
посока от с. Ляхово към с. Паталенида. На км. 08+100 м. настига и блъска
велосипед, управляван от С.Г.Ш.. Вследствие на пътния инцидент е пострадал
веосипедистът. За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ с per. № 1006р-3328/22.03.2016 г. по описа на ОД на МВР -
Пазарджик. По случая са образувани ДП № 297/2016 г. по описа на РУП -
Пазарджик, съотв. пр.пр. № 841/2016 г. по описа на РП - Пазарджик, която към
настоящия момент е прекратена. Непосредствено след процесното ПТП пострадалият
е откаран по спешност в „МБАЛ - Пазарджик" АД, където е хоспитализиран за
периода от 01.03.2016 г. до 08.03.2016 г. Вследствие на претърпения инцидент,
лекарите констатират следните увреждания : счупване на подбедрицата; оток и
луксация на дясната глезен на става; нарушена ос на десния долен крайник; наличие на
костни крепитации; наличие на множество екскориации (одрасквания) по
лицето и цялото тяло; мозъчно сътресение с пълна загуба на
съзнание. След обсъждане клиничното състояние на пострадалия и данните от
извършените изследвания, е взето решение за оперативна интервенция, която била
извършена на 02.03.2016 г. При въпросната операция му е поставена
реконструктивна плака със седем отвора. След изписването му от болничното
заведение ищецът продължава лечението си в домашни условия. С оглед на
получената фрактура на дясната глезенна става, пострадалият изпитва редица
трудности в ежедневието си, тъй като кракът му е гипсиран и той е трудно
подвижен. Оплаква се от главоболие и замаяност. За период от няколко месеца
близките му се грижат за него, като му помагат в ежедневните битови и хигиенни
нужди. В резултат на преживяното ПТП здравословното му състояние се влошило,
което дава отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок С.Ш. се
оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
катастрофата, нарушения на съня и вниманието. Към настоящия момент често се
оплаква, че не е същият пълноценен човек, какъвто е бил преди инцидента, тъй
като кракът му все още не се е възстановил напълно. Притеснява се и дали
получените белези ще се заличат. Видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с per. № 11 ООбр- 3328/22.03.2016 г. по описана
ОД на МВР - Пазарджик, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност", сключена с „З.Б.И." АД -
полица № 02115000827251 от 18.03.2015 г., валидна от 19.03.2015 г. до
18.03.2016 г. На 07.07.2016 г. ищецът е подал молба с вх. № ОК -
473674/07.07.2016 г. до „З.Б.И." АД, с която претендира изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на процесното
ПТП. Въз основа на молбата с писмо с изх. № НЩ-5125/06.10.2016 г., „З.Б.И."
АД го уведомил, че не е налице основание за удовлетворяване на претенцията му и
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Претендира обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК, не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за процесния автомобил Фолксваген Поло, с per. No:*******. Оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения от ищеца механизъм,
оспорва то да е причинено виновно от водача на лек автомобил Фолксваген Поло, с
per. No: *******- Л.И.Ш.. Твърди, че ПТП е реализирано изцяло по вина
на пострадалия, който е пътувал с велосипед без фар и светлоотразителна
жилетка, с оглед на пътните условия, в нарушение на пътната сигнализация и в
нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП, а точно чл.15, ал. 5, чл. 20,
ал.2 и чл. 22, ал. 1. Сочи, че настъпилите увреждания на С.Г.Ш. не са разултат
единствено от виновното поведение на водача на лек автомобил Фолксваген Поло, с
per. No:*******. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, който се е движил в нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП,
а точно чл.15, ал. 5, чл. 20, ал.2 и чл. 22, ал. 1. Счита, че ищецът не е
претърпял посочените от него увреждания и оспорва всичките му твърдения в тази
насока. Счита, че същите са недължими и не подлежат на обезщетяване по смисъла
на чл. 268 т. 9 от Кодекса за застраховането /отм./. Алтернативно оспорва
последните като прекомерно завишени по размер. Моли да се постанови решение, с
което да се отхвърлят исковите претенции на на С.Г.Ш., като изцяло
неоснователни и недоказани. Алтернативно моли да бъде намален размерът на претедираното
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадал ищецът.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Не се
оспорва и че ответникът е бил сезира от ищеца с искане за определяне
на обезщетение, като въз основа на това е била образувана преписка по щета и
претенцията е била отхвърлена.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза,
ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: черепно-мозчна травма, изразяваща се в
контузия на главата, неразместено счупване на дясната слепоочна кост на черепа
и оток на меките мозъчни обвивки, както и симптоматика за сътресение на главен
мозък; триглезенно счупване на дясна подбедрица с изкълчване на глезенната
става; охлузвания на главата и цялото тяло.
След постъпване в болницата е проведен по спешност активен диагностичен
процес и е стартирало консервативно медикаментозно лечение с инфузионна
терапия, обезболяващи, противооточни и общоукрепващи медикаменти. По повод счупването
на десен крак, ден след ПТП, същият е опериран, като е направена кръвна
репозиция с налагане на метална остеосинтеза. При изписване от болницата му е
назначено продължаване на имобилазиция на крайника, обезболяваща и
антикоагулантна терапия. Травмите на пострадалия са причинени от действие със
значителна травмираща сила на твърди тъпи предмети и причиняването може да се
обясни по време и начин със съобщения механизъм на ПТП, при блъскане отзад, от
л.а. като велосипедист. В този аспект установените травми при него следва да се
приемат като такива в причинно-следствена връзка с ПТП от 01.03.16 г. Възстановяване
след лека черепно-мозъчна травма настъпва до около 30 дни след нея. Напълно е
възможно обаче да има трайни последици от подобна на описаната при пострадали
травма, каквито се съобщават и констатират при актуален преглед - субективни
оплаквания от главоболие, липса на концентрация, залитане при затворени очи -
положителна проба на Ромберг, дизметрия при носопоказалечна проа и др. При
благоприятно протичане на оздравителен процес с оглед вида на травмата на
глезена, проведеното лечение и възрастта на пострадалия, функционално
възстановяване настъпва за около 3-4
месеца. Към настоящия момент са налице симптоми, които могат да се
интерпретират като последици от преживяната ЧМТ. От травмите пострадалият е
изпитва болки и е страдал. В началото болките са били силни и са изисквали
обезболяващи. Постепенно болките са намалявали по интензитет, но и към
настоящия момент са налице като пряка последица от травмата болезнени
ограничени активни и пасивни движения в дясна глезенна става. Във връзка с
преживяната черепно-мозъчна травма може да се приеме и персистиращото към
настоящия момент главоболие. На пострадалия по време на престоя му в болницата
е проведена операция (02.03.16 г.) по повод счупването с изкълчване на
глезенната става, което е било свързано с болки и необходим прием от
обезболяващи. При доказано зарастване на счупванията и след преглед и
изследвания, след информирано съгласие от пациента, към настоящия момент следва
да се прецени необходимостта от изваждане на поставената при операцията метална
остеосинтеза. Провеждането на такава оперативна намеса ще води до изпитване на
болки от пострадалия. При подобни счупвания натоварването на крака и рязка
промяна на времето ще водят до засилване на дискомфорта и болки.
От
приетата па делото АТЕ, неоспорена от страните, се установява следният
вмеханизъм на процесното ПТП: на 01.03.2016
г., около 19:30 часа, лек автомобил „Фолксваген Поло" с per. № *******се е движил по път PAZ 1129 с посока от с. Ляхово към с. Паталеница. Скоростта на автомобила преди удара е била от порядъка на
75 км/ч. В същото време в посока от с. Ляхово към с. Паталеница по средата на
платното за движение се е движил пострадалият
велосипедист със скорост от 15 км/ч. На 58 метра преди мястото на удара
водачката на автомобила при разминаването си с насрещно движещ се автомобил е
намалила скоростта си до 43 км/ч., след което е предприела и аварийно спиране в
момента на удара с велосипедиста. При удара тялото на велосипедиста е качено
върху предния капак и е достигнало до челното стъкло и го чупи, най - вероятно
с десния лакът. Вследствие на предприетото спиране от страна на водачката на
автомобила и удара в челното стъкло тялото на велосипедиста е паднало на
пътната настилка. Причините за настъпването на процесното ПТП са следните: движението
на лек автомобил „Фолксваген Поло" със скорост, при която водачката не е
имала възможност да предотврати произшествие при внезапно възникване на
опасност. Безопасната скорост на движение, при която не би настъпил удар с
движещия се по пътното платно велосипедист е 65,77 км./ч. Управлението на
велосипеда от страна на пострадалия по средата на платното за движение. При
движение със скорост от 66 км/ч водачката на автомобила е имала възможност да
предотврати произшествието чрез аварийно задействане на спирачната уредба на
превозното средство.
По
делото са събрани и гласни доказателства, които са взети при изготвяне заключението на горните
експертизи, поради което съдът не счита за нужна да ги обсъжда.
|
|
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата
на чл.226 от от
Кодекса за застраховането(отм.) дава право на увреденото лице
при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има
застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на
което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и
наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ.
Възражението на ответника за наличиена съпричиняване
от страна на пострадалия е основателно –
според заключението на АТЕ една от причините за настъпване на процесното ПТП е
освен движението на лек автомобил „Фолксваген Поло" със скорост, при
която водачката не е имала възможност да предотврати произшествие при внезапно възникване
на опасност, тако и управлението на велосипеда от страна на пострадалия по
средата на платното за движение
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид травматичните увреждания, непълното
възстановяване на ищеца, наличие на съпричиняване, икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав
определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото искът
следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
По
изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава не от датата на
увредата, а от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, но тъй като искът е с
правно основание чл.226 от КЗ(отм) тази разпоредба не се прилага. По правилото
на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на
причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя
е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да
изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на
увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва
върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на делото и релевираното в тази насока искане с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение
не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.3 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1130 лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. При реализирани
от ищеца 490лв. разноски(съгл. представения списък по чл.80 от ГПК) на същия
следва да се присъдят разноски в размер на 122.50лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на 6 757.50 лв. от 9 010 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез
пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК, да заплати на С.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат С.Е.С., по иск с правно основание чл.226
от КЗ(отм) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20
000 лв. (двадесет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 01.03.2016г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000
лв. / двадесет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 80 000лв.(осемдесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА С.Г.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Е.С., да заплати на З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер 6 757.50 лв..
ОСЪЖДА З. „Б.И."
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.–
САК да заплати на адвокат С.Е.С.от САК на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 1130 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г.– САК да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800
лв.(осемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: