РЕШЕНИЕ
№ 15242
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:........................
при участието на секретаря .......................
като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело №
20241110175658 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ................................ твърди, че по договор за застраховка
......................, обективиран в застрахователна полица № ......................, със срок
на валидност от 10.04.2022 г. до 09.04.2023 г., и след изпълнение на всички
изисквания на застрахователния договор, е заплатил на застрахования респ. на
сервиза, извършил ремонта, сума в размер на 1648,57 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № ....................... за вреди на л.а. марка
.......................... подробно описани в молба от 20.03.2025 г., настъпили в
резултат от ПТП на 30.06.2022 г. в ........................., за което бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП от 30.06.2022 г. Виновен за ПТП бил
водачът на л.а. марка ......................, чиято гражданска отговорност към датата
на ПТП била застрахована при ответното дружество, който предприемайки
необезопасена маневра на заден ход удря в задната част паркираният л.а.
марка ...................... в резултат на което били нанесени щети на застрахования
при ищеца автомобил.
Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1663,57 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), а заплатил само
частично сума в размер 821,25 лв., поради което претендира от ответника
заплащане на сума в размер 300 лв., предявена като частичен иск от сумата в
общ размер 842,32 лв., представляваща разликата между платеното от
ответника по регресната претенция в размер 821,25 лв. и размера на
регресната претенция – 1663,57 лв., ведно със законната лихва от депозиране
1
на исковата молба – 17.12.2024 г., до плащането. Претендира разноски.
С протоколно определение от 14.07.2025 г., по реда на чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от
първоначално заявените 300 лв. (част от вземането в общ размер 842,32 лв.) на
сумата от 842,32 лв., като ищецът е уточнил, че искът се предявява и в
останалата непредявена част т.е. в пълния размер на вземането.
Ответникът ............................. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, датата и мястото на настъпването му, участниците в него,
вината на застрахования при него водач, причинно-следствената връзка на
ПТП с вредите. Счита, че вината за настъпване на ПТП е на водача на л.а.
марка ...................... Оспорва размера на вредите и на претендираните
ликвидационни разноски, като намира претенциите за завишени и
неотговарящи на действителните. Признава, че е имал качеството
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата
на твърдяното събитие, и покриваща отговорността на водача на л.а. марка
......................, както и че е заплатил на ищеца сумата от 821,25 лв. по
предявената извънсъдебно регресна претенция по процесната щета.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните,
съдът е обявил за безспорни, а с това и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът е имал качеството застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното
събитие, и покриваща отговорността на водача на л.а. марка ......................,
както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 821,25 лв. по
предявената извънсъдебно регресна претенция по процесната щета., което се
установява и от приетите като писмени доказателства по делото документи –
застрахователна полица № ..................., преписка по щета № ....................
преводно нареждане от 19.03.2021 г.
От събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица
№ ......................, със срок на валидност от 10.04.2022 г. до 09.04.2023 г.,
двустранен констативен протокол за ПТП от ....................... застрахователната
преписка по щета № ....................... – уведомление за щети от 30.06.2022 г.,
2
опис на щета № ......................., доклад по щета № ......................., и от приетото
заключение на допълнителната САТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че в срока на
застрахователното покритие на договор за застраховка ......................,
обективиран в застрахователна полица № ......................, на 30.06.2022 г., около
10:00 часа, в .................... л.а. марка ......................е бил в паркирано състояние,
като по същото време при извършване на маневра на заден ход за потегляне,
водачът на л.а. марка ...................... със страничната дясна част на МПС
реализира ПТП с паркирания л.а. марка ...................... като го удря и нанася
материални щети по задната габаритна част на паркираното МПС марка
......................– заден капак, амортисьори на задния капак и страница на купе.
Вещото лице заключва, че не се констатират причини от техническо естество
или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна
опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното
ПТП и по този начин да са довели до настъпването му, като причините за
настъпването на ПТП са от субективен характер, а именно избраната скорост
на движение, както и действията на страна на водача на л.а. марка
......................, с органите за управление на автомобила - кормилна, горивна и
спирачна уредба, който при предприетото движение на заден ход не е
съобразил страничната си дистанция спрямо паркирания л.а. марка
......................
С оглед на изложеното, неоснователни са бланкетните възраженията на
ответника, че вина за процесното ПТП има водачът на застрахования при
ищеца автомобил. С доклада по делото съдът е възложил в тежест на
ответника да докаже наличието на обстоятелства, водещи до изключване или
намаляване на отговорността му, вкл. твърдяното от него виновно и
противоправно поведение на водача на МПС, застрахован при ищеца, като е
указал на ответника, че не сочи доказателства за твърдените от него
обстоятелства. До приключване на устните състезания, ответникът не е
ангажирал доказателства по направените от него възражения.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка
...................... са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на л.а.
марка ...................... конкретизирани в представената преписка по щета на
ищцовото дружество, както и в заключението на САТЕ. От приетото
заключение на САТЕ се установява, че всички увреждания по л.а. марка
...................... отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Претърпените от
реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от
документите в застрахователната преписка по щета № ....................... –
уведомление за щети, опис на щета, доклад по щета, приемо-предавателен
протокол и фактура. Вещото лице е категорично, че щетите се намират в
пряка и причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
За пълнота, следва да се посочи, че всички факти, включени във
фактическия състав на вземането, с изключение на неговия размер, освен че се
установяват от приетите по делото писмени доказателства и заключение на
САТЕ, се признават от ответника извънсъдебно, с оглед извършеното плащане
3
по регресната претенция на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Съгласно
трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол –
решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при
съдебно предявена претенция, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. При това
делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Според
заключението на САТЕ, стойността необходима за възстановяване на л.а.
марка ...................... изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 1310,45 лева.
По делото обаче е прието като писмено доказателство, неоспорено от
ответника, удостоверение с изх. № ....................., издадено от ......................,
официален вносител на автомобили с марка ......................., от което се
установява, че л.а. марка ...................... е произведен на ........................... като
датата на начало на гаранция на автомобила е 10.04.2019 г. и към датата на
ПТП – .................. посоченият автомобил е бил в период на удължена
гаранция от производителя, валидна до 09.04.2024 г.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество -
чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
4
обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
По делото са представени документи от оторизирания сервиз и от
официалния представител на марката – приемо-предавателен протокол и
фактура, от които се установява, че автомобилът е ремонтиран в оторизирания
сервиз, като стойността на вредите в посочения сервиз е определена на сумата
от 1648,57 лв. Не е спорно, че тази сума е била заплатена от ищцовото
дружество на сервиза, извършил ремонта, което се установява и от приетото
по делото преводно нареждане. От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че увреденият автомобил към датата на ПТП е бил в период на
удължена гаранция от производителя, с оглед на което настоящият съдебен
състав счита, че същият е следвало да се отремонтира в конкретен
официален/оторизиран сервиз.
С оглед на гореизложеното и във връзка с възраженията на ответника,
следва да се посочи, че деликвентът, респ. застрахователят на неговата
отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в
положение отпреди реализирания деликт (настъпилото застрахователна
събитие). Поради това и ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо
да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на
правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на
експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя
гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов,
както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно
при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените
авточасти с нови оригинални такива.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, които в
случая съвпадат – сумата от 1648,57 лева. На основание чл. 411 КЗ ищецът
има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във
връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 411 КЗ, което се установява и от приетото заключение
на САТЕ, неоспорено от страните, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 1663,57 лева.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 821,25
лв. преди завеждане на настоящия иск по отправената от ищеца извънсъдебна
регресна претенция, поради което искът за разликата от 842,32 лв. следва да
бъде уважен изцяло.
По претенцията за законна лихва
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на сумата съдът намира следното:
5
Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в хода на процеса на
частично предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата молба
се дължи само върху предявената част с исковата молба. Едва с увеличението
на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл.
214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част (в този смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на
ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК).
С оглед на изложеното, законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.12.2024 г., до плащане на сумата следва да се присъди върху
първоначално заявените 300 лв., а върху увеличената част от 542,32 лв.
(разликата до пълно заявения размер от 842,32 лв.) законна лихва следва да се
присъди от 14.07.2025 г. до плащане на тази част, доколкото тази сума е
въведена като предмет на делото от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр.
3, пр. 1 ГПК – 14.07.2025 г. и допуснатото изменение на иска с протоколно
определение от 14.07.2025 г.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер 835 лв., представляващи заплатени държавни
такси (55 лв.), депозит за САТЕ (300 лв.), както и адвокатско възнаграждение в
размер 480 лв. с ДДС, което е уговорено и действително заплатено от ищеца,
видно от представените договор, фактура с опис и платежно нареждане.
Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Във връзка с
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила
труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
6
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“ законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване
на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от
този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че договореният размер за
представителство от 480 лв. с ДДС не се явява явно/съществено прекомерен,
доколкото при преценката си за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът извършва преценка дали възнаграждението
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела
с подобна фактическа и правна сложност. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата
продължителност, реално осъществената от упълномощения адвокат
процесуална дейност, договореният размер за представителство не се явява
прекомерен, поради което възражението следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на заплатените от ищеца разноски в производството за
възнаграждение за адвокат, който се явява съразмерен на действителната
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...................... да заплати на ......................., ЕИК ........................,
на основание чл. 411 КЗ сумата от 842,32 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № ....................... за
щети на л.а. марка ...................... настъпили при ПТП на 30.06.2022 г. в
........................., ведно със законната лихва върху сумата от 300 лева от
7
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането и законната лихва върху сумата от
542,32 лв. от датата на увеличението на частичния иск – 14.07.2025 г., до
окончателното изплащане на тази част от вземането.
ОСЪЖДА ...................... да заплати на ......................., ЕИК ........................
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 835 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8