№ 2044
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100504342 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 16.02.2024г., постановено по гр.д. № 6803/2022г. по описа
на СРС, ГО, 90 състав, са уважени предявените от “АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ” АД срещу С. Н. Ч. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 24 288, 98 лева -
главница по договор за потребителски кредит от 26.01.2021г., ведно със
законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното изплащане; 927, 76 лева –
възнаградителна лихва за периода от 08.01.2020г. до 22.11.2021г.; 163, 84 лева
– наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.03.2021г. до
22.11.2021г.; 29, 88 лева – неустойка върху дължимата, но незаплатена в срок
възнаградителна лихва за периода от 08.04.2021г. до 22.11.2021г..
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника С. Н. Ч., в която са изложени оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че мотивите на
1
съдебното решение са неясни, в противоречие с правилата на формалната
логика, като е налице превратно и неправилно тъклкуване на събраните
доказателства. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 12 и на чл. 10 от
ГПК, тъй като съдържанието на решението не сочи на спазване на
процесуалния ред за изграждане на вътрешно убеждение въз основа на всички
събрани по делото доказателства. Освен това се поддържа, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички своевременно
релевирани възражения от ответника, включително и по това, че
погасителният план към процесния договор за кредит не е подписан от
кредитополучателя, потребителят не е запознат с него и същият не го
обвързва. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят в цялост.
Насрещната страна “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД оспорва
въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.
Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като
постановено в съответствие с установените по делото факти и в правилно
приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че страните
по процесния договор за кредит са постигнали съгласие погасителният план да
се изготви и подпише след усвояване на кредита. В случая погасителният план
е бил изготвен съобразно уговорките, но кредитополучателят не се е явил в
банката за да го подпише. Освен това се аргументира становище, че във всеки
един момент ответникът е могъл да получи информация за начина на
погасяване на кредита и да му бъде предоставен погасителният план. По тези
съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД при заявени фактически твърдения за
неизпълнение на задължение за връщане на главница, възнаградителна лихва
и неустойки по договор потребителски кредит от 26.01.2021г., които са били
обявени за предсрочно изискуеми въз основа на достигнало до адресата
2
волеизявление на банката за упражняване на потестативното право да обяви
кредита за предсрочно изискуем поради допусната забава от
кредитополучателя.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Между страните по делото не са спорни следните релевантни
обстоятелства:
На 26.01.2021г. между “АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД /в качеството
на кредитор/, и С. Н. Ч. /в качеството на кредитополучател/, е сключен
договор за потребителски кредит в размер на 25 000 лева за погасяване на
задължения по договори за кредит към друга банка и за текущи нужди.
Уговорен е срок на издължаване до 26.01.2026г. Съгласно чл. 3.1. от договора
кредитополучателят се задължил да заплаща на банката годишен променлив
лихвен процент, формиран от базов лихвен процент, определян периодично от
кредитора, и фиксирана надбавка, като . към датата на сключване на договора
годишната лихва е в размер на 5, 75 %. Уговореният годишният процент на
разходите /ГПР/ е 6, 38 %, а общата дължима сума от кредитополучателя е 29
095, 15 лева. В чл. 4.2. от договора е посочено, че сроковете за периодичните
плащания на погасителните вноски /главница и възнаградителна лихва/ са
съгласно погасителен план по Приложение № 3 към договора /чл. 4.2./.
Според клаузата на чл. 6.8. страните са постигнали съгласие, че окончателният
погасителен план се предоставя след усвояване.
По делото е представен погасителен план от 27.01.2021г., който е
подписан единствено от служител на банката. В него са посочени размерът на
дължимите плащания, падежа на вноските и условията за извършването на
тези плащания. Ответникът е релевирал изрично възражение, че не е запознат
с този погасителен план и че същият не го обвързва. Ищцовото дружество,
чиято е доказателствената тежест в процеса, не е ангажирало доказателства за
твърдението си, че кредитополучателят е запознат и е съгласен с условията по
този погасителен план.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
3
до следните правни изводи:
Въззивният съд приема, че по делото е несъмнено установено, че между
“АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД и ответника е съществувал договор за
банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 - чл.
432 ТЗ. Същият е формален /в закона е предвидена форма за действителност -
писмена - чл. 430, ал. 3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален
/договорът се счита за сключен от момента на постигане на съгласието/. За
банката - кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената
парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко
насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената
лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката
необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на
договора и да даде обезпечение.
По делото не е спорно, че ищецът е изправна страна по договора, като е
отпуснал паричната сума под формата на банков кредит, както и че същата е
усвоена от кредитополучателя. На етапа на въззивното производство не е
спорна и настъпилата предросрочна изискуемост на вземанията по договора.
В случая изявлениято на банката за обявяване на кредита за предросрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба, и същото е породило правни
последици с връчване на препис от исковата молба на ответника. Обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока /забава на кредитора/ са
установени от заключението на приетата в първоинстанционното
производство и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. В
тази връзка следва да се посочи, че при съвместното тълкуване на клаузите от
договора за кредит може да се направи извод, че страните са постигнали
съгласие същият да се издължава на месечни погасителни вноски.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като това е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
4
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Отношенията между страните по договора за потребителски паричен
кредит са подчинени на специалния режим по Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ Съгласно императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Въззивният съд
намира за основателно възражението на въззивника за недействителност на
договора поради нарушение на цитираната разпоредба. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая по делото е установено, че кредитополучателят не е запознат и
не е изразявал съгласие относно вписаните в погасителния план параметри на
задължението му, който план е изготвен след сключване на договора – на
27.01.2021г. Такъв извод не може да се направи от извършеното от длъжника
единствено плащане по договора, направено в месеца, следващ месеца на
усвояване на кредита. От друга страна, в сключения между страните договор
за кредит не се съдържат условията за издължаване от потребителя – липсват
данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. А доколкото в случая е уговорен променлив лихвен процент, то е
задължително да се посочат и последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Правото на кредитополучателя
по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК при погасяване на главницата по срочен договор
за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, не дерогира императивното
изискване по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК относно задължителната информация за
5
условията за издължаване на кредита, включително и изготвянето на
погасителен план. Доводите относно недобросъвестното поведение на
кредитополучателя, релевирани от ищцовото дружество, са неотносими към
предмета на повдигнатия правен спор и не могат да обосноват извод за
неприложимост на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 22 от ЗПК се налага извод, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради
неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
При съобразяване на специалната норма на чл. 23 ЗПК, установяваща
изискуемост на вземане за чистата стойност на кредита и при
недействителност на договора за потребителски кредит /отричането на
валидността на част или дори на целия договор няма да изключи
задължението на потребителя да върне чистата стойност на кредита/,
настоящият съдебен състав намира, че целта на защитата на потребителя не е
отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на
обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения,
накърняващи баланса на интересите на насрещните страни. Това тълкуване е
съответно и на общия принцип на закрила на потребителя срещу обвързване с
отделни клаузи, наложени му от недобросъвестния кредитор, като в резултат
на обявената недействителност отпада само възмездността на кредит, сключен
в рамките на търговската дейност на кредитора, а се съхранява сделка със
съдържание на безвъзмезден заем. В този смисъл остатъчното задължение на
потребителя е именно за връщане на главницата по получения кредит, а не за
реституция на дадената сума по повод несъществуващ /недействителен/
договор - в този смисъл е решение № 50174 от 26.10.2022г. на ВКС по гр. дело
№ 3855/2021г., ІV ГО.
По делото е установено от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че потребителят е заплатил на ищеца сумата от общо 868, 64 лева.
Кредиторът обаче не би могъл да осъществи прихващане на изпълнение с
несъществуващите задължения за възнаградителна лихва и за неустойки,
поради което със заплатената от ответника сума в общ размер на 868, 64 лева е
възможно погасяване само на валидно възникналото задължение за връщане
на чистата стоиност на кредита /главницата/. Следователно ищецът се
легитимира като кредитор на вземане в размер на 24 131, 36 лева /разлика
6
между предоставената по кредита сума в размер на 25 000 лева и платената в
размер на 868, 64 лева/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – получената чиста стоиност на кредита подлежи на връщане
при поискване.
С оглед изложеното се налага извод, че първоинстанционното решение е
неправилно и следва да се отмени в частта, в която е уважен предявеният иск
за главница за сумата над 24 131, 36 лева, както да се отмени изцяло в частите,
в които са уважени предявените искове за възнаградителна лихва и за
неустойка за забава.
По отношение на разноските:
Въззивникът не е сторил разноски за въззивното производство.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по
делото разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които
възлизат на сумата от общо 3 779, 66 лева – за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особения представител на насрещната страна.
Въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47 от ГПК,
поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за държавна
такса съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на
сумата от 482, 63 лева. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл. 78,
ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС
дължимата съразмерно на уважената част от въззивната жалба държавна такса
в размер на 25, 60 лева.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцовото
дружество съдебни разноски за сумата над 6 439, 91 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2760 от 16.02.2024г., постановено по гр.д. №
6803/2022г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу С. Н. Ч. обективно
7
кумулативно съединени искове, както следва: по иска с правно основание чл.
430, ал. 1 от ТЗ – за разликата над сумата от 24 131, 36 лева до присъдения
размер от 24 288, 98 лева – главница по договор за потребителски кредит;
изцяло по иска с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата от 927, 76
лева – договорна лихва за периода от 08.01.2020г. до 22.11.2021г.; изцяло по
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 163, 84 лева –
неустойка за забава върху просрочената главница за периода от 08.03.2021г. до
22.11.2021г.; изцяло по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 29, 88 лева – неустойка за забава върху просрочената договорна лихва за
периода от 08.04.2021г. до 22.11.2021г., както и в частта, в която С. Н. Ч. е
осъден да заплати в полза на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД съдебни
разноски за първоинстанционното производство за сумата над 6 439, 91 лева и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“
№ 16 срещу С. Н. Ч., ЕГН **********, гр. София, ул. **** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл.
430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: за
разликата над сумата от 24 131, 36 лева до присъдения размер от 24 288, 98
лева – главница по договор за потребителски кредит № 98275 от 26.01.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; за сумата 927, 76 лева – договорна лихва за периода от 08.01.2020г.
до 22.11.2021г.; за сумата от 163, 84 лева – неустойка за забава върху
просрочената главница за периода от 08.03.2021г. до 22.11.2021г. и за сумата
от 29, 88 лева – неустойка за забава върху просрочената договорна лихва за
периода от 08.04.2021г. до 22.11.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2760 от 16.02.2024г., постановено по гр.д.
№ 6803/2022г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА С. Н. Ч., ЕГН **********, гр. София, ул. **** да заплати на
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 3 779, 66 /три хиляди седемстотин седемдесет и девет
лева и 66 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Н. Ч., ЕГН **********, гр. София, ул. **** да заплати на
8
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГС сумата от 482, 63 /четиристотин осемдесет и два лева и 63 ст./
лева – разноски във въззивното производство за държавна такса за
отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГС сумата от 25, 60 /двадесет и пет лева и 60 ст./ лева – разноски
във въззивното производство за държавна такса за уважената част от
въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9