№ 14
гр. Благоевград, 10.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500006 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх. №10456/05.12.2024 г., подадена от Б. Д. Х., ЕГН: *********, с
поС.ен адрес в *********, В. Д. Т., ЕГН: **********, с поС.ен адрес
*********, Й. Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес *********, М. Д. Т.,
ЕГН: **********, с поС.ен адрес *********, Г. Д. Х., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес *********, и С. Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес
*********, всички чрез адв. Н. К.-Ч., против Решение № 361/14.11.2024г.,
постановено по гр.д.№200/2024 г. по описа на РС – гр. Петрич. С атакуваното
решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците, сега
въззивници, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу
ответника Д. И. Т., с отправена установителна претенция, че ищците са
собственици по наследство и давностно владение, упражнявано в предвидения
от закона срок, на недвижим имот - земеделска земя, а именно поземлен имот
с идентификатор 03294.11.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот: *********, с площ за имота по кадастрална скица
от 2 967 квадратни метра; трайно предназначение на територията -
земеделска; начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план -
011010; при съседи - имот с идентификатор 03294.11.308; имот идентификатор
03294.11.12; имот с идентификатор 03294.11.6 и имот с идентификатор
03294.11.11, който имот съгласно документ за собственост - Решение № 02060
от 10.05.1999 година постановено от ПК - Петрич, представлява нива с площ
1
от 2.976 дка /два декара деветстотин и седемдесет и шест квадратни метра/,
седма категория, съставляваща имот № 011010 /единадесет хиляди и десет/,
находящ се в местността „МЕЗДРАТА“ землището на *********. С решението
въззивниците са осъдени да заплатят на ответника съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 1 000 лева.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се настоява, че атакуваното
решение е неправилно и необосновано. Възразява се, че от представените по
делото писмени доказателства се установявало, че ищците притежават по
силата на наследствено правоприемство по 1/48 идеална част за всеки или
общо 6/48 идеални части от процесния недвижим имот, като от страна на
ответника се оспорвало, че както тези идеални части, така и другите,
притежавани от останалите съсобственици, придобил на оригинерно правно
основание. Ето защо ищците се легитимират като собственици на посочените
идеални части, на соченото от тях основание – наследствено правоприемство,
а ответникът не доказал в условията на пълно и главно доказване да е владял
имота в изискуемия от закона срок, поради което първоинстанционният съд
неправилно отхвърлил иска изцяло. Акцентира се, че по делото било
доказано, че ответникът дори не владял имота, а единствено го предоставял за
ползване на трето лице и то през различни периоди от време, но това
поведение в никакъв случай не можело да се приеме като демонстрация на
намерение за своене, като в тази връзка се цитира и съдебна практика.
Посочва, че се ищците имали достъп до имота и го обработвали. Съдът не се
произнесъл по алтернативното искане, направено в исковата молба, а именно
да се приеме за установено в отношенията между ищците и ответника Д. И. Т.,
че последният е собственик на 1/12 идеална част от имота, придобита по
наследство, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен
нотариален акт № 46, том ІV, рег. №11257, дело №620 от 16.11.2023 година до
1/12 идеална част от процесния недвижим имот. Релевира се искане за отмяна
на Решение №361 от 14.11.2024 година постановено по гр. д. № 200/2024
година по описа на РС-Петрич, като неправилно и необосновано, постановено
при нарушение на материалния закон, както и постановяване на друго
решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК като основателна и
доказана, както и да бъдат присъдeни в полза на въззивниците сторените
2
съдебни разноски пред две съдебни инстанция. С жалбата доказателствени
искания не са релевирани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника Д. И.
Т., ЕГН: **********, в който се посочва, че възраженията, инкорпорирани във
въззивната жалба, са неоснователни, а атакуваното решение е правилно,
обосновано и справедливо. Ищците не се справили с доказателствената задача
да установят, че техният общ наследодател Д. С.ов Х. е получил като дарение
имота от неговата майка К.М.П., както и че същият след постановяване на
окончателното възстановително решение е започнал да упражнява давностно
владение. Напротив, били събрани доказателства, че в периода 1992 - 1993 г.
живите по това време наследници на М. Т. М. - И. М. Т., С. М. Т. и Д. С.ов Х.,
извършили неформална делба на наследените земи и всеки от тях започнал
владение на предоставените му имоти. Д. Т. отдавал процесния имот под наем
със съзнанието, че е собственик на същия, както и правил постъпки за защита
на това свое право. Първата инстанция съобразила тези фактически
положения, поради което правилно искът е отхвърлен. Не било нарушение
това, че първоинстанционният съд посочил наследствената квота на
въззивниците, но не уважил иска за тази част, тъй като такава искова
претенция не била предявена. Според тази страна съдържащото се в
свидетелските показания на св. И. и М. се опровергавало от приетите писмени
доказателства, но като краен резултат изводите на съда били правилни, а
именно ищците не провели пълно и главно доказване, че твърдяното владение
е било поС.но, несъмнено, спокойно и явно пред останалите сънаследници.
Акцентира се, че в исковата молба липсвало алтернативно искане за съдебна
защита, в каквато насока било едно от възраженията на ищците. С отговора се
претендират разноски.
Съдът, след като съобрази представената въззивна жалба и отговора към нея,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Същата отговаря на
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, като препис от нея е
връчен на ответната страна. С оглед на изложеното, делото следва да се
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните,
доколкото са налице всички процесуални предпоставки за това.Водим от
3
горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 04.02.2025 г. от 11:00
часа, за която дата да се призоват страните, чрез техните пълномощници.
УКАЗВА на страните, че във въззивното производство не могат да твърдят
нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, а само
такива нови обстоятелства и доказателства, които не са могли да узнаят,
посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор
или нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на
срока за отговора, обстоятелства които са от значение за делото, като посочат
и представят доказателства за тях.
РАЗПОРЕЖДАНЕ не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4