Решение по дело №426/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.65, ал.4 от ЗОС.

Образувано е по жалба на „Ривиера 982“ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. А., чрез адв.Д., срещу заповед №6-Z24-32/17.01.2024 г. на кмета на Район Тракия при Община Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че не е осъществен състава на чл.65, ал.1 от ЗОС.

Излагат се подробни съображения, че предвидените площи за открито търговско обслужване се ползват към обекта за неговото пълноценно функциониране по силата на оформени документи при учредяване на правото на строеж (в случая пристрояване) и не представляват площи, за които се изисква разрешение (одобрена схема) за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Представя се писмена защита.

Претендират се разноски.

За ответната страна се заема становище за неоснователност на жалбата и се представя защита.

Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

За Окръжна прокуратура Пловдив се заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението по приетата СТЕ, като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 6-Z24-32 от 17.01.2024 г. на кмета на Район Тракия Община Пловдив, с която, на основание чл.65 от ЗОС е наредено да се изземе от „Ривиера 982“ООД площ от около 400 кв.м. от ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] – частна общинска собственост, представляващ [УПИ], обществени дейности, кв.29, по плана на ЖР Тракия, актуван с АЧОС № 2661/13.10.2020 г. по описа на Община Пловдив, чрез премахване на слънцезащитните съоръжения с отваряема конструкция, масите за открито сервиране, открития летен бар, ажурната ограда и декоративните стени като неразделни части от търговския обект.

Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. А съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОС в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.

Общински съвет Пловдив е уредил случаите и реда за изземване на общински имоти в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), чийто чл. 80 разпорежда, че изземването на общински имоти се извършва със заповед на кмета на района по местонахождението на имота (ал. 1), която заповед се издава въз основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал. 1, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района (ал. 2). Следователно, кметът на Район Тракия има компетентност да издаде заповед за изземване на процесния общински имот, тъй като същият се намира на територията на Район Тракия.

За да упражни правомощията си по чл. 65, ал. 1 ЗОС, във връзка с чл. 80, ал. 1 НРПУРОИ кметът на района следва да установи наличието на предпоставките, визирани в цитираната норма. Т. е., по силата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, преповторен в нормата на чл. 80, ал. 1 НРПУПОИ, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: първо, да се касае за общински имот, и второ, този имот да се владее или държи без основание. Последното обективира чл.65, ал.1, предложение първо от ЗОС, посочено в оспорената заповед като основание за изземване на процесния обект.

Няма спор по делото, доколкото и във възражението си срещу констативния акт, и в жалбата си жалбоподателят не оспорва факта, че процесното УПИ е частна общинска собственост и че към момента на издаване на оспорената заповед именно жалбоподателят държи разпоредените за изземване в това УПИ площи.

Спорният момент е дали същите се държат с или без правно основание от страна на жалбоподателя.

Настоящият състав на Административен съд – Пловдив не споделя подробно развитите доводи по жалбата и представената писмена защита, че предвидените площи за открито търговско обслужване се ползват към обекта за неговото пълноценно функциониране и не представляват площи, за които се изисква разрешение (одобрена схема) за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив. Несъстоятелни са доводите, че заетата площ следва да се приеме като прилежаща за ползване от суперфициара в рамките на отразеното в одобрен проект от 01.04.2011 г., послужил за основа за учредяване на правото на пристрояване.

Видно от представената административна преписка, както и онагледяването по приложение №3 от заключението на СТЕ (л.119) слънцезащитните съоръжения с отваряема конструкция 2 бр., поставени пред фасадата на ресторант „Ривиера“, открит летен бар и ажурна ограда и декоративни стени, предмет на изземване по процесната заповед, са извън пристройките по УВЕ № 17/30.09.2011 г. т.е. същите не са предмет на учреденото право на строеж на наемодателя на жалбоподателя, съответно те не се ползват на това правно основание. Заеманата от тях площ в размер на около 400 кв.м. не може да се приеме за прилежаща съгласно нормата на чл.64 от ЗС дотолкова доколкото използването на сградата като ресторант не е необходимо да става задължително с маси за открито сервиране. Извод, че масите за открито сервиране могат да се разполагат на основание нормата на чл.64 от ЗС обезсмисля целия режим на чл.56 и сл. от ЗУТ за поставяне на маси на открито около заведения, което в крайна сметка е правен нонсенс. Пълноценно функциониране на основната сграда в процесното УПИ и на пристройката към нея като ресторант може да става и единствено с маси на закрито в обема на учреденото право на строеж, което не нарушава правата по суперфицията съгласно чл.64 от ЗС.

Т. е., в настоящия случай по безспорен начин е доказано наличието както на първата кумулативна предпоставка за изземване на площи от имота, а именно, че са общинска собственост, така и на една от хипотезите на втората предпоставка на чл. 65, ал. 1 ЗОС и чл. 80, ал. 1 НРПУРОИ – процесният имот (площите от него, описани по заповедта в размер на около 400 кв.м.), частна общинска собственост, се държи и ползва без правно основание. Следователно изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС, във връзка с чл. 80, ал. 1 НРПУРОИ са изпълнени, налице са елементите от хипотезата на правната норма, представляващи основания за изземване на имота, и издадената в този смисъл заповед е законосъобразно издадена при правилно приложение на материалния закон.

Нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС и съответстващата й норма на чл. 80, ал. 1 НРПУРОИ са императивни, кметът на района действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде заповед за изземване, а е длъжен да я издаде такава при констатиране на наличието на визираните в цитираната правна норма предпоставки.

Оспорената заповед е издадена при спазване на процедурата по чл. 80, ал. 2 НРПУРОИ, въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица в общинската администрация на Район Тракия, с който акт е констатирано държането и ползването на процесния общински имот без правно основание и с който се поставя началото на производството по издаване на заповедта.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е бил уведомен за започване на производство по издаване на заповед за изземване на процесния имот по реда на чл. 65 ЗОС, с което е било гарантирано правото му на участие в административното производство и правото му на защита. Подал е възражение срещу КА, което е разгледано при постановяване на заповедта.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на община Пловдив, район Тракия сумата 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ривиера 982“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. А., срещу заповед №6-Z24-32/17.01.2024 г. на кмета на Р. Т. при Община Пловдив.

ОСЪЖДА „Ривиера 982“ООД, ЕИК *********, да заплати на Община Пловдив Район Тракия сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.